№ 116
гр. Благоевград, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210201326 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. С. Д., ЕГН ********** с адрес ... против
Наказателно постановление (НП) № 24-1116-003576 от 13.09.2024 година на
Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Благоевград, с което
на жалбоподателя за вменено му административно нарушение по чл.6 т.1 от
ЗДвП, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100.00 (сто) лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като се иска от съда да постанови съдебен акт, с
който отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.
Сочи, че не извършвал процесното нарушение и акта му е съставен от полицай
Л. И. изцяло поради проявено лично негативно отношение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, ангажира
доказателства и взема становище по същество, като моли обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, не сочи доказателства и не взема становище по същество.
Районна прокуратура Благоевград, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният
доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
1
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 14.08.2024 г. в 21.38 часа в гр.Благоевград по бул. „Св. Димитър
Солунски“ жалбоподателят К. С. Д. управлявал собствения си лек автомобил
„Форд Фокус“ с рег.№ ... в посока Автогара Благоевград към ул. „Марица“,
като на кръстовището с бул. „Св. Св. К. и Методий“, регулирано със
светофарна уредба, работеща в нормален режим и снабдена с таймер, отчитащ
оставащото време на светлинния сигнал навлиза в кръстовището на
забранителен червен сигнал и извършва маневра завой надясно. Нарушението
било констатирано визуално от автопатрул в района, в състав Л. И. И. и С. Ж.
З., поради което жалбоподателят е бил спрян за проверка. За установеното
административно нарушение, актосъставителят Л. И., в присъствието на
свидетеля по акта С. З. съставил на място Акт за установяване на
административно нарушение, серия GA бланков № 1213296 от 14.08.2024г. за
констатирано нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. Актът е връчен лично на
жалбоподателя, който е отразил като възражения „влязох на зелен светофар,
ще направя възражения“. Писмени възражения са постъпили и в
законоустановеният тридневен срок за това. Въз основа на този акт, на
13.09.2024 година Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Благоевград издал атакуваното наказателно постановление № 24-1116-003576
от 13.09.2024г., с което на жалбоподателя К. С. Д. за административно
нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 (сто) лева.
НП е връчено на К. С. Д. лично на 26.09.2024 година, като в
законоустановения срок, на 14.10.2024г. е депозирана разглежданата в
настоящото производство жалба в Районен съд – Благоевград.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с разпита на свидетелите - актосъставителя Л. И. и свидетеля по
акта С. З., които потвърждават изцяло изложените в акта за установяване на
административно нарушение констатации, както и авторството на същия.
Свидетелите са категорични, че въпреки, че таймера на въпросния светофар
често се поврежда и не работи, то към момента на констатиране на
нарушението същият е бил в изправно и работещо състояние, и от който
таймер също се видяло, респ. установило от свидетелите, че авнтомобила на
жалбоподателя е навлязъл в кръстовището на забранителен червен сигнал на
сфетофара.
По делото е приложена докладна записка рег.№ 1116р-8822/30.08.2024г.
по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Благоевград относно
подадено в срок писмено възражение от К. С. Д. срещу акт за установяване на
административно нарушение № 1213296/14.08.2024г., от която се установява,
че същото е разгледано от полицай ..., който е предложил възражението да се
приеме от наказващият орган за неоснователно и да бъде издадено
2
наказателно постановление по АУАН.
По делото е приложена справка за нарушител/водач, от която е видно, че
жалбоподателят К. Д. е санкциониран за административни нарушения по
ЗДвП.
По делото е приложена и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР,
удостоверяваща материалната компетентност на издателите на АУАН и
Наказателното постановление.
Съдът за да приеме горната фактическа обстановка съобрази
презунктивната доказателствена сила на разглежданият АУАН, съгласно
чл.189 ал.2 от ЗДвП, като отразената фактическа обстановка се потвърди и от
разпитаните свидетели, удостоверили същата с полагане на подписите си в
АУАН. Доказателства, формиращи изводи, различни от направените не се
ангажираха в производството.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното Наказателно постановление правилно и законосъобразно е
санкциониран жалбоподателя за извършени административни нарушения по
чл. чл.6 т.1 от ЗДвП.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации
на акта за установяване на административно нарушение, които при условията
на чл.189 ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на
административни наказания се считат за верни до доказване на противното.
Изложените в тази връзка възражения на защитата за процесуални нарушения,
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на
чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и относно недоказаност на нарушението са
неоснователни. Видно в акта за установяване на административно нарушение
е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е извършено
нарушението са точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в
обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива
процесуални нарушения от категорията на съществените и неотстраними
такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното
постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое
административнонаказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния. Както в акта, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени
и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се
касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно
наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за
3
установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият
е бил наясно в какво именно нарушение е обвинен и въз основа на какви
доказателства. Жалбоподателят е направил възражения по акта
непосредствено след връчването му, като и му е предоставена възможност да
представи и писмени такива в законоустановеният срок, което наред с
депозирането на жалба срещу процесното НП обуславя извода за реализирано
и упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за
разглеждане на соченото основание, като съществено процесуално
нарушение, от категорията на съществените, обуславящо отмяна на
процесуално основание на обжалваният санкционен акт.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, според който текст, участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. В конкретния случай нарушението е извършено на кръстовището
образувано от бул. „Св. Димитър Солунски“ и бул. „Св. Св. К. и Методий“,
регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим и снабдена с
таймер, който към момента на констатиране на нарушението също е бил в
работно положение. В тази връзка се доказа по категоричен начин, че на
процесната дата и на процесното място жалбоподателят К. С. Д. на
посоченото кръстовище въпреки установената забрана, при включен червен
сигнал на светофарната уредба е предприел преминаване през кръстовището,
извършвайки завой на дясно, което е установено визуално от свидетелите Л.
И. и С. З.. От събраните в хода на делото доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил административното
нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, както правилно е приел и наказващият орган.
В тази връзка възраженията на жалбоподателя, че не е осъществила
разглежданото административно нарушение и същото се явява недоказано
останаха недоказани и неоснователни, като съдът ги отхвърли като такива.
Съдът отхвърли и възраженията относно това, че АУАН е съставен именно
поради негативно лично отношение към жалбоподатела от страна на
актосъставителя Л. И., като доказателства подкрепящи такъв извод не се
ангажираха по делото, както и не кредитира това, че жалбоподателя не е
преминал на червен сигнал на светофара, а при жълт такъв и при неработещ
таймер, като наличния доказателствен материал и презумптивната сила на
АУАН сочат на други, възприети по-горе положителни изводи. По изложените
съображения съдът намира, че К. С. Д. е осъществил вмененото му
административно нарушение от обективна страна, като това се установява и
от самият акт за установяване на административно нарушение, който предвид
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване
на противното, като същата не се обори от събраните доказателства.
4
Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, тъй като К. С. Д.,
в качеството си на правоспособен водач на МПС, по който факт не се спори е
бил запознат със задълженията си като такава, включително и с процесните
задължения, които съзнателно не е изпълнил.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение, като такова по чл.6 т.1 от ЗДвП и при
преценката си с оглед налагане на административните наказания е съобразил
приложимата в случая правни норми и правилно на основание чл.183 ал.5 т.1
от ЗДвП е санкционирал жалбоподателя със законоустановено по вид и размер
наказание, а именно „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева. Именно императивния
характер на вида и размера на така наложеното административно наказание
водят на извод, че същото е съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и
обуславя неприложимостта в казуса на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Така
наложеното наказание в императивно установен размер съдът намира за
съобразено със закона, тежестта на констатираното нарушение и адекватно на
извършеното, като именно наказания в този размер ще осъществи целите си
по чл.12 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и
като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.1 във връзка с ал.2 т.5
и ал.9 от ЗАНН във връзка с чл.58д т.1 от ЗАНН, Районен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1116-003576 от
13.09.2024 година на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР -
Благоевград, с което на К. С. Д., ЕГН ********** с адрес ..., за
административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.5 т.1
от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00
(сто) лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5