№ 260016
/ 6.7.2021 г.
Мотиви
по НОХД № 477/21г. по описа на РС - Монтана
Подсъдимият Р.Т.Т. е обвинен в
това, че на 05.07.2018 год. в гр.Монтана присвоил чужда движима вещ - хладилен камион
„М. 7. Д. с рег. xxxx , собственост на „. Г. О. - гр. Монтана, ЕИК xxxx с
управител П.Й.И.. на стойност 7500.00 лева, която той владеел и. пазил –
престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и. пледира за налагане
на конкретно по вид и. размер наказание.
Гражданският ищец „. Г. О. - гр. Монтана, ЕИК xxxx с
управител П.Й.И.., чрез управителя И.. и. повереника си адв. В. Д. от МАК,
пледират за уважаване на гражданския иск.
Подсъдимият Т. се признава за виновен, като при
условията на чл.371, Т.1 от НПК дава съгласие да не се разпитват всички
свидетели и. вещото лице.
Защитникът на подсъдимия адв.А. А. от МАК, изразява
съгласие по смисъла на чл.371, Т.1 НПК относно всички свидетелски показания и.
експертното заключение от ДП. Защитникът адв.А. А. от МАК, пледира за определяне
на наказание при предвидения минимум с приложение на чл.66 от НК.
Производството след проведено разпоредително
заседание, се разви при условията и. реда на чл.370, ал.1 и. сл. НПК – чл.371, Т.2
от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително
изслушване на страните, инициирано от подсъдимия и. защитата.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и. огласи, без да
извършва разпит на подсъдимите, свидетелите и. вещото лице.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и. единство и. като взе предвид доводите
и. становищата на страните, приема за установено следното:
Подс.Р.Т.Т. е със средно образование, работещ, неосъждан
- реабилитираН.
Пострадалият св.П.Й.И.. xxx е собственик и. управител
на „. Г. О. гр.Монтана, което дружество е регистрирано през 2002 год. и. се занимава
с търговска дейност (л.80 от ДП). В тази връзка притежава магазини, складова
база и. автопарк с различни автомобили.
През 2008г. (видно от талона на колата - л.62 от ДП )
св.И.. закупил за сумата от 15000 лева хладилен камион „М. 7. Д., който
регистрирал с ДК xxxx и. с № на рамата WDB6690031N037256.
През 2014г. подс.Р.Т.Т. постъпил на работа при
управителя св.И.. във фирма „. Г. О.. За целта подписал трудов договор №
111/06.01.2014 год. на длъжност: „шофьор специален тежкотоварен автомобил“.
Видно от договора (л.83 от ДП), работникът постъпил на работа на същата дата -
06.01.2014 год. За изпълнение на трудовите си задължения на подс.Т. е възложено
да управлява мпс - „М. 711Д. с рег. xxxx . Възлагането станало със Заповед №
2/15.01.2014 год. на управителя на дружеството – св.П.Й.И.., считано от същата
дата.
На следващата година със Заповед № 5/10.08.2015 год.
отново на управителя на дружеството – св.П.Й.И.., на подс.Р.Т. е възложено да
управлява друго МПС - „М. АТЕГО“ с рег. № М 77 50 ВК, считано от 10.08.2015
год., тъй като предходният автомобил „М. 711Д” с рег. xxxx се повредил,
станал негоден за употреба, но можел да се движи на собствен ход.
Подс.Т. работил в представляваното дружество от П.Й.И..
до 05.07.2018 год., когато бил прекратен трудовия му договор със заповед №
180/05.07.2018 год. на основание чл.328, ал.1, Т.5 от КТ.
След закупуване на втория товарен автомобил и.
предоставяне на подс.Т. за управление, първият - „М. 711Д. с рег. xxxx останал
на паркинг в Търговската база на гр.Монтана, където фирмата притежава склад.
Това било през 2015 год. Автомобилът имал технически проблем, който трябвало да
се ремонтира. Ключовете на колата и. малкия талон останали при подс.Р.Т.. В
Търговската база мпс престояло няколко месеца, след което подс.Т. предложил на пострадалия
– управителя И.., тъй като е малко мястото, където стоял автомобилът, да го премести
в авто-къща, находяща до гр.Монтана, под язовирната стена на яз.,,Огоста“.
В разпита си по ДП пострадалият – управителя И.. твърди,
че не знае коя е авто-къщата. Дал разрешение на подс.Т. и. той закарал мпс. И..
бил спокоен, че комиона е на съхранение в авто-къща. След около една година
време, св.И.. случайно разбрал, че процесният автомобил се намира в двора на Р.Т.
xxx. В същото време, когато се случвали тези неща, Т. бил уличен в кражба на
стоки от фирмата и. бил уволнен от работа (служебно известно е, че за това има
образувано друго наказателно производство - ДП, което към момента на изготвяне
на настоящия обвинителен акт, все още не е приключило). Св.И.. твърди в показанията
си, че от тогава с подсъдимия поддържали известно време връзка само по
телефона, като настоявал Т. да върне мпс – „М. 711Д” с рег. xxxx . Подс.Т. обаче
отказвал да стори това, под претекст, че няма СУМПС.
По-късно от познати св.П.И.. разбрал, че на 31.08.2018
год. камиона му бил паркиран пред читалището на с.Мърчево, област Монтана по
случаи рожден ден на лицето Б. Н. от същото село. Н. празнувал юбилеи в салона
на читалището и. ползвал процесния автомобил за изстудяване на бирата. На 01.09.2018
год. вечерта И.. се обадил по телефона на Р.Т. и. го попитал къде е закарал
камиона, на което Т. отговорил, че го е закарал на Вторични суровини, вече го
нямало и. с парите от автомобила ще си плати глобата по акт, които му бил
съставен преди време. След този разговор повече двамата не са комуникирали.
В показанията си по ДП св.И.. твърди, че не е имало
втори комплект ключове от камиона. Последният е бил в движение до 2017 година,
когато поради повреда в шасито станал негоден за употреба. Разбрали се с Р.Т.
да намери временно място за съхранение на камиона, докато И.. намери ново шаси и.
го ремонтираТ. След уволнението на Т. от работа, св.И.. му казал да върне
хладилния камион „М. 711Д. с рег. xxxx , ключовете и. малкия талон за него. По–късно
от познати разбрал, че всъщност камиона се намира в с.Мърчево, област Монтана,
пред дома на подсъдимия, ползван е за тържеството на св.. Н., а след това Т. откарал
камиона на някъде в посока гр.Бойчиновци, област Монтана. До приключване на
разследването по ДП Т. не е върнал автомобила на собственика му, нито ключовете
и. малкия талоН. В тази връзка, по искане на разследващия полицаи мпс е обявен
за ОДИ с телеграма на ГДНП № 28964/14.10.2019 год., но не е установено.
В подкрепа на изложеното са разпитани в качеството на
свидетели лицата Б. Н. А. Ц. Е. К. Й. Х. Х., С. Г. Х. Ц. П. Г. и. Т. Т. Т. -
всички от с Мърчево, област Монтана.
Всички тези свидетели потвърждават, че преди години
подс.Р.Т. бил докарал хладилен камион, като някои от тях сочат и. марката му,
че е „М.”. Т. вкарал камиона в двора на баща си – св.Т. Т. Т.. За юбилея на св..
Н. Алексиев през месец август 2018 год. камиона бил закаран от подс.Р.Т. на собствен
ход до улицата пред Читалището в с.Мърчево, област Монтана. Камионът бил
използван за изстудяване на напитките, които щели да се ползват по случай
празника на св.Н.. На следващия ден, след
празника, св.Н. свалил акумулаторите, които бил сложил на камиона, за да си
изстудява напитките, след което подс.Р.Т. си сложил негови акумулатори, запалил
автомобила и. потеглил нанякъде, в неизвестна посока. Св.. Н. е заявил, че не
знае накъде Т. е откарал камиона.
Св.Ц. Е. К. живее в с.Мърчево, област Монтана. Тъй
като е работила като куриер на МБМ Експрес, са й познати всички улици в селото.
Познава и. Р.Т., които е родом от с.Мърчево, но живее в гр.Монтана. В селото
живее баща му Т., които е в близост до дома на св.Е.. Преди около 2-3 години (считано
от датата на разпита и. 05.12.2019 год.) св.Е. забелязала в двора на св.Т. Т. Т.
паркиран камион с ,,Термокинг“ - охладителна система. Дълго време този камион стоял
в двора, без да се използва. Свидетелката разбрала, че камионът е служебен от
фирмата на нейния сват – св.П.Й.И.. xxx. Тогава Р.Т. му бил работник и.
отговарял за този камиоН. По-късно Т. бил напуснал, но камионът си стоял в
двора на баща му. Лятото на 2018 год. забелязала, че Р.Т. докарал същия камион
в училищния двор, който граничи с къща на св.Е.. Това било в следобедните
часове. Камионът бил паркиран там във връзка с провеждано тържество в салона на
читалището, което е в същата сграда на училището. На следващия ден по
свечеряване се вдигнал шум в двора на училището и. тогава свидетелката видяла
как Р.Т. запалил двигателя на камиона. МПС имало някакви дефекти и. когато
потеглило, се чувало тракане и. тропане. Камионът обаче не бил върнат обратно
до къщата на Т. Т., а се отправил към изхода на селото, в посока гр.Монтана –
към гр.Бойчиновци. Тъй като имотът на св.Е. е на височина, от него се вижда
пътя, който излиза за гр.Монтана. От там
свидетелката видяла, че процесния камион се отдалечава по този пъТ. Св.Ц. Е. К.
твърди, че е сигурна, че именно Р.Т. се е качил в камиона и. го подкарал в тази
посока - гр.Бойчиновци, гр.Монтана. След този ден повече не е виждала търсения камион
и. не знае какво е станало с него.
От своя страна свидетелите Й. Х. Х. и. С. Г. Х. -
съседи на св.Т. Т. Т. заявяват, че действително преди няколко години имало един
бял камион в двора на съседа им. Стоял дълго време там, но какво се е случило
впоследствие с него - не знаяТ. Не са виждали хора да го подпалват и. местят от
двора. Единствено св.С. Х. веднъж е видяла св.. Н. (Б.) да го изкарва, но други
хора не е виждала да карат автомобила. Със сигурност обаче камионът не е стоял
паркиран на улицата. Същата е тясна и. няма широк тротоар. Двамата съседи не
знаят кой е изкарал търсения камион от двора на св.Т.. В тази насока и. почти
идентични са и. показанията на св.Ц. П. Г. - съсед на св.Т. Т.. За изясняване
на обективната истина е разпитан по ДП и. бащата на подсъдимия – св.Т. Т. Т..
Последният живее в с.Мърчево, област Монтана. За въпросният камион „М.“ с рег. xxxx
св.Т. обяснява, че преди години едни хора го докарали и. го вкарали в двора
му. Единият от тях бил Борко (св.. Н.) и. бил със сина му – подс.Р.Т.. Камионът
бил на някаква фирма, в която синът му работел. Автомобилът престоял в двора на
св.Т. около три години, през което време бащата многократно молел сина си да го
изкара, че му пречи. Така един ден тези същите хора, които по-рано докарали автомобила,
дошли и. го изкарали отвън на пътя. На следващия ден през деня някои взел камиона
от пред дома на св.Т., но същият не видял кои го е взел и. къде го е откарал. Последните
твърдения на св.Т. обаче не кореспондират с останалите показания, дадени от
другите свидетели по делото, нито пък със събраните други доказателства, поради
което не може да бъдат кредитирани изцяло като достоверни. Още повече, че св.Т.
е баща на подс.Р.Т. и. макар да съществуват данни по ДП, че двамата не били в добри
отношения, това не е пречка бащата да защитава сина си, като дава показания,
които са в полза на подс.Р.Т..
Относно съхранението на автомобила е разпитан и. св.П.
Н. Б. от гр.Монтана. Същият е управител
на комплекс „Сините езера” в гр.Монтана. Св.Б. твърди, че познава подсъдимия,
който работел в складовете като дистрибутор и. един, два пъти му е карал
кебапчета и. кюфтета. През лятото, юни месец на 2016г. или 2017г. (свидетелят
не е сигурен за годината, поради дългия период, изминал от тогава), подс.Т. докарал
в двора на комплекса един хладилен камион, който бил с някаква повреда, но бил
в движение. Св.Б. добре си спомня, че хладилния агрегат работел, защото в този
период се събирали в комплекса участници в мотосъбор и. си изстудявали бира в
камиона. Същата година освещавали кръста, който е поставен на височина в двора
на комплекса - това станало на 29.07.2016 год. или 2017 год. - свидетелят не е
сигурен за годината. Към тази дата камионът бил в комплекса. След около месец
време обаче управителят се обадил на подсъдимия да прибере камиона и. да го
премести. Тогава подс.Т. дошъл с други хора и. откарал на някъде камиона, но св.Б.
не знае къде. В следващите години двамата не са контактували.
За установяване местонахождението на обсебения камион в
рамките на ДП е разпитан и. св.С. Б. М., който живее в гр.Бойчиновци и. има работилница
за ремонт за автомобили - малко хале. Св.М. твърди, че в последните 2-3 години
не е закупувал хладилен камион, не е уреждал продажбата на такъв тип камион и.
не познава лицето Р.Т.Т..
За изясняване на обективната истина в рамките на ДП е
проведена очна ставка между пострадалия П.Й.И.. и. подс.Р.Т.Т., в рамките на
която се потвърждава извода, че е имало разговори между двамата през лятото на 2018
год. (м. август ) за връщане на автомобила от Т. на И... Подс.Т. обаче не е
предприел действия по връщането на камиона. Подкрепя се и. установеното от
събраните доказателства по ДП, че действително е имало уговорка между И.. и. Т.
по–рано подс.Т. да остави на съхранение камиона в авто-къща под язовирната
стена на гр.Монтана, но не и. на комплекс „Сините езера“. Подс.Т. след това е
откарал колата в с.Мърчево, област Монтана без знанието и. съгласието на собственика
- П.Й.И...
По ДП е изготвена съдебно – оценъчна експертиза на
автомобил. От заключението по тази
експертиза е видно, че стойността на обсебения хладилния камион „М. 711Д „ с
рег. xxxx към момента на деянието възлиза на 7 500.00 лева. Към този момент
размерът на минималната работна заплата за страната възлиза на 510.00 лева
съгласно ПМС № 316/20.12.2017 год. и. се нанася 14.7 пъти в стойността на
автомобила.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимия и. доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепяТ.
Налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и. съдът
намира, че обвинението спрямо подс.Т. за деяние по чл.206, ал.1 от НК, е
доказано по несъмнен начин независимо, че подс.Т. даде съгласие по смисъла на
чл.371, Т.1 от НПК относно всички свидетели и. заключение по ДП. Съдът съобразявайки
принципите визирани в чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и. ал.3 и. чл.16 от НПК
постанови осъдителна присъда, а не защото подсъдимия направи самопризнание по
смисъла на чл.371, Т.2 НПК. Съдът одобри съгласието направено при условията на
чл.371, Т.1 от НПК защото действията по разследването в хода на досъдебното
производство са извършени при условията и. реда на НПК. Деянието е извършено от подс.Т. имайки предвид
фактите и. обстоятелствата изложени по-горе и. правилно е квалифицирано като
„обсебване” по смисъла на чл.206, ал.1 от НК, а не като деяние по чл.195, ал.1,
Т.6 от НК - действително връчването на камиона е станало по времето, когато
подс.Р.Т. е бил в качеството си на длъжностно лице и. мпс му е било поверено да
го управлява и. пази в това му качество. Впоследствие обаче една година
по-късно, на подс.Т. е връчен друг автомобил за управление, Т.е. от Т. е
отпаднала отговорността за пазене и. управление на хладилния камион ,,М. 711Д.
с рег. xxxx като длъжностно лице. Уговорката между подс.Т. и. П.Й.И.. е била
Т. само да премести на съхранение камиона в авто-къща под язовирната стена на
гр.Монтана, като ключа и. малкия талон са останали у Т., Т.е мпс е връчено на
извършителя на друго основание - уговорка. След освобождаване от длъжността му
,,шофьор“, въпреки няколкократните покани от страна на П.Й.И.. да върне
автомобила, подс.Т. е отказал, като през това време камионът е бил във
фактическо негово владение. Следователно подс.Р.Т.Т. е извършил деяние по чл.206,
ал.1 НК тъй като е упражнявал фактическа власт ( владял е) вещта, предмет на
деянието, като ФЛ, а не като длъжностно лице. Няма спор от събраните
доказателства, че последно автомобилът е бил във владение на подс.Т..
Процесната вещ - хладилния камион „М. 711Д. с рег. xxxx – също кореспондира
с признаците по чл.206, ал.1 от НК - освен движима, тя е била и. чужда за
дееца, тъй като към м. юли 2018 год., а и. след това, собственик на камиона е
именно П.Й.И.. като собственик и. управител на „. Г. О. гр.Монтана. С
фактическото предаване на въпросното превозно средство на разположение на Т. на
практика е бил осъществен актът на връчване (поверяване) на вещта във владение
на Т. с ясно очертани предели на власт спрямо нея - да я премести на друго място
за съхранение, докато управителя И.. закупи необходимите части за ремонтирането
на камиона и. пускането му в последствие отново в употреба. Установеното
владение в нито един момент не е било съпътствано от правомощие ползвателят –
подс.Т. да се разпорежда с товарния автомобил, като го премести в дома на баща
си в с.Мърчево, област Монтана, да го предоставя за ползване от приятели за
изстудяване на напитки, както и. накрая да го откара в неизвестна посока, без
да уведоми собственика по какъв начин се е разпоредил с камиона.
По фактите и. обстоятелствата
няма спор, затова и. не се обсъждат в детайли.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимият Р.Т.Т. е осъществил от
обективна и. субективна страна престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК:
- на 05.07.2018г. в гр.Монтана присвоил чужда движима
вещ - хладилен камион „М. 711Д. с рег. xxxx , собственост на „. Г. О. гр.Монтана,
ЕИК xxxx с управител П.Й.И.. на стойност 7500.00 лева, която той владеел и.
пазил.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.Т. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и. е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са изградено
съзнание у подс.Т. за неправилното отношение към чуждата собственост, стремеж
за облагодетелстване без волеви задръжки спрямо неправомерни действия, влошени
отношения между него и. бившия му работодател управителя И...
За извършеното от подс.Т. престъпление визирано
по-горе съдът го призна за ВИНОВЕН и. му определи съответно наказание – ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – намалено с една
трета по чл.58а, ал.1 НК до ЕДНА ГОДИНА и. ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на настоящата присъда.
Съдът
приложи чл.66, ал.1 от НК тъй като са налице условията за това – наложеното
наказание лишаване от свобода е по – малко като размер от три години, към
настоящия момент подс.Т. е неосъждан /реабилитиран/, и. не на последно място с
оглед постигане целите на наказанието и. преди всичко за поправяне на подс.Т.,
не е наложително да се изтърпи наказанието.
При определяне видът и. размера на наказанието
съдът счита, че е съобразил всички обстоятелства от значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.54, ал.1 и. ал.2 от НК,
намалявайки го с една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК. Наказанието е
определено при условията на чл.54, ал.1 и. ал.2 от НК – при следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината в рамките на съдебното производство,
съдействие за разкриване на обективната истина в рамките на съдебното производство.
Отегчаващите отговорността обстоятелства са високата степен обществена опасност
на деянието, не възстановяване на причинените имуществени вредите. Съдът
намери, че не са налице условията на чл.55 НК, респ. липсват многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и. затова не приложи
чл.58а, ал.4 от НК не извършвайки и. сравнението, което налага тази разпоредба.
Изложените доводи от защитата бяха съобразени от съда определяйки наказанието
при условията на чл.54 НК преди приложение на чл.58а НК малко над предвидения
минимум по чл.206, ал.1 от НК. Съдът взе предвид изложеното от обвинението и.
защитата, като отчита конкретните последици настъпилите от процесното деяние и.
поведението на подс.Т. както в хода на ДП, така и. в хода на съдебното
следствие. Наказание по–голямо или по–малко като размер от наложеното имайки
предвид конкретното деяние и. последиците му, в Т.ч. личността на подс.Т., по
разбиране на настоящия съд ще бъде несъразмерно и. не съответно по смисъла на
чл.35, ал.3 от НК. При определяне вида и. размера на наложеното наказание,
съдът намира, че са съобразени целите по чл.36 НК при отчитане разбира се
изискванията на чл.373, ал.2 НПК, респ. степента обществена опасност на
конкретното деяние и. степента обществена опасност на подс.Т.. Съдът намира
наложеното наказание за съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящето наказателно производство е предявен и.
приет граждански иск от „. Г.” О. гр.Монтана, ЕИК xxxx с управител П.Й.И..
против подс.Р.Т.Т. за сумата 7500 лева лева обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законните последици и. разноските по делото.
Съдът намери, предявения и. приет граждански
иск за имуществени вреди за основателеН.
По делото е доказано, че на 05.07.2018г. в гр.Монтана подс.Т. е присвоил чужда
движима вещ - хладилен камион „М. 711Д. с рег. xxxx , собственост на „. Г. О.
гр.Монтана, ЕИК xxxx с управител П.Й.И.. на стойност 7500.00 лева, която той
владеел и. пазил.
В рамките на настоящето съдебно наказателно
производство, имайки предвид принципите, че подлежат на обезщетение онези
вреди, които са причинени и. са предмет на престъплението, и. че всеки е длъжен
да възстанови виновно
причинените от него вреди, се дължи на „. Г.” О., ЕИК xxxx гр.Монтана с
управител П.Й.И.. сумата 7500 лева – доказани като авторство и. стойност, които
не са възстановени или заместени до настоящия моменТ. Подс.Т. даде съгласие по
смисъла на чл.371, Т.1 от НПК относно всички свидетели и. вещото лице, съгласно
чл.371, Т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти,
с което на практика призна по основание и. размер предявения граждански иск от „.
Г.” О. гр.Монтана с управител П.Й.И...
Предвид горното
съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Р.Т.Т. да заплати
на „. Г.” О., ЕИК xxxx , гр.Монтана, ул.Антим І № 1 с управител П.Й.И..
сумата 7500 /седем хиляди и. петстотин/ лева обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 05.07.2018г. до
окончателното й изплащане и. сумата 700 /седемстотин/ лева деловодни разноски –
договорено възнаграждение за процесуално представителство на упълномощен
повереник.
При условията на чл.189,
ал.3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Р.Т.Т. да
заплати по сметка на ОД МВР - Монтана сумата 100.80 /сто лева 0.80 сТ. / лева,
представляваща разходи за изготвена съдебно - оценъчна експертиза в рамките на
ДП.
ОСЪЖДА подсъдимия Р.Т.Т. да заплати
по сметка на РС - Монтана сумите – 300 /триста/ лева държавна такса върху
уважения размер граждански иск и. 10 /десет/ лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителни листове.
Предвид горните мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: