Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 11.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8
с-в в открито заседание на двадесет и първи ноември, през две хиляди и деветнадеС. година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 4680 по описа на състава
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл.79 от ЗС и чл.108 от ЗС.
Ищцата Н.Ц.Ц. поддържа твърдение, че е собственик на два
недвижими имота: жилищен имот – с кадастрален идентификатор 68134.512.460.1.31,
представляващ апартамент № 5, с местонахождение на втори етаж в жилищна сграда
в гр. София, Район „Сердика“, ул. „********с площ от 92,79 кв.м., заедно с
прилежащо мазе № 5 с площ от 8.79 кв.м. и 5.747% идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху поземления имот, както и на гараж №5, с
кадастрален идентификатор 68134.512.460.1.65 разположен в партерния етаж на
споменатата сграда, с площ от 21,69 кв.м., заедно с прилежащите му 1.159%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, подробно индивидуализиран в исковата молба. Правото на
собственост върху описаните два самостоятелни имота, ищцата придобила
посредством Договор за покупко-продажба от 08.11.2005г. който бил сключен между
нея като купувач и продавачката В.С.-Б., а самият договор бил обективиран в
Нотариален акт № 70, том I, рег. № 6602, нот. дело № 57/2005г. на нотариус А.И., с
рег. № 424 при НК. Преди да прехвърли собствеността върху имота, праводателката
В. С.-Б.придобила собствеността от Кооперация „С. 92“, посредством Договор за
покупко-продажба на право на строеж, който бил обективиран в Нотариален акт №13,
том LXLII, нот. дело №18312 от 06.10.1995г., след
като правото на строеж било фактически реализирано. Придобиването на имотите от
страна на праводателката В. С.С.– Б., било установено посредством Нотариален
акт №163, том XVII/21.10.1997г. на Нотариална служба при
Софийски районен съд. Независимо
от изложеното деривативно основание за придобиване на собствеността – при
условията на евентуалност - ищцата твърди да е придобила правото на собственост
върху процесните имоти по оригинерен способ - чрез придобивна давност, осъществявана
непрекъснато, необезпокоявано и явно в продължение на 10 години – доколкото през
периода от 06.10.1995г. до 08.11.2005г. фактическа власт върху имотите била
упражнявана от праводателката й /В. Б./, а след това през периода от
08.11.2005г. до 15.10.2013г. владението било осъществявано от самата ищца. След
като ответницата също претендирала да е призната със съдебно решение за
собственик на ¾ идеални части от правото на собственост върху процесните
недвижими имоти – в знак на добра воля, ищцата била склонна да подели
ползването на имотите с ответницата, с оглед на което предоставила възможност
на ответницата да се сдобие с ключ от имота и двете страни по делото съвместно отдали
имота под наем. На 22.06.2017г. обаче, ищцата установила че ответницата
самоволно и едностранно е ограничила достъпа й до процесните имоти, установявайки
неправомерно изключителна фактическа власт върху тях. По този повод, ищцата
отправила Нотариална покана с рег.№1240, том I-В, №117/11.07.2017г. на нотариус А.И., с която поканила
ответницата да й предаде владението
върху имотите, но ответницата отказала да стори това. При изложените фактически
твърдения ищцата претендира след като бъде установено правото й на собственост,
придобито по силата на процесния Договор за покупко- продажба от 08.11.2005г.,
а при условията на евентуалност – като правна последица
на изтеклия в нейна полза срок на придобивна давност, по смисъла на чл. 79 от ЗС, да бъде осъдена ответницата
да й предаде владението върху спорните недвижими имоти. При уважаването на
исковете ищцата претендира да й бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Предявените искове са оспорени от ответницата М.И.Д..
Преди всичко ответницата не отрича
факта, че осъществява фактическа власт върху спорния имот, но твърди, че тази
фактическа власт е елемент от притежаваното от нея самата право на собственост.
Посочва, че на 15.06.1994г. заедно със съпруга й Х.Д.сключили при условията на
съпружеска имуществена общност предварителен договор за покупко-продажба на процесните
имоти с продавача Кооперация „С.-92“. По-късно без нейно знание съпругът й
сключил анекс към договора, по силата на който кооперацията се задължавала да
прехвърли правото на собственост върху имотите на В.С.-Б.. Така кооперацията
прехвърлила правото на строеж върху процесните имоти в полза на В.С.-Б. на
06.10.1995г., а през 1997г. последната се снабдила с Констативен нотариален акт
№163, том XVII, дело №3609/1997г. на Нотариална
служба при СРС, удостоверяващ правото на собственост върху недвижимите имоти.
Правната сделка между Кооперация „С.-92“ и В.С.-Б. обаче не обвързвала по
никакъв начин ответницата Д.- доколкото анексът от 15.10.1995г. който дал
възможност за сключване на тези сделка, не бил сключен и подписан от нея. Същевременно,
съгласно влязло в сила Решение от 05.12.2002г. по гр.д.№3566/2002г. по описа на
ІV „в“ отделение при СГС, предварителният договор за прехвърляне на правото на
собственост върху процесния имот бил обявен за окончателен, в резултат на което
ответницата придобила право на собственост върху 1/2 идеални части от процесните недвижими имоти.
От датата на влизане в сила на решението – 13.09.2005г. - ответницата започнала
да осъществява фактическа власт върху имота. В последствие с влязло в сила
Решение от 06.04.2010г., постановено по гр.д.№2646/2005г. по описа на СГС, IV“б“ отделение при СГС -
предварителният договор бил обявен за окончателен и по отношение на наследената
от Х.Д.¼ идеални части от правото
на собственост върху същия имот. Така по силата на посочените съдебни актове –
ответницата била легитимирана като притежател на общо ¾ идеални части от
правото на собственост върху спорните недвижими имоти. От датата на влизане в
сила на второто съдебно решение – 30.10.2010г. ответницата започнала да
осъществява необезпокоявано, непрекъснато и явно владение върху останалата
¼ идеални части от процесните имоти с намерение да свои имотите, за
периода от 13.09.2005г. до 30.10.2010г., доколкото през този период е изменила
намерението за владее имота като собствен, като е увеличила първоначалното си
намерение със съответните идеални части, които са били признати със съдебните
актове. Не оспорва твърдението на ищцата, че последната не е обвързана със сила
на пресъдено нещо, произтичаща от съдебните актове, доколкото не е била страна
по разглежданите съдебни спорове, но при това отрича твърдението на
принадлежността на правото на собственост у ищцата. Посочва, че в описаните
съдебни решения била установена нищожността на договора за покупко-продажба - обективиран
в Нотариален акт №13, том LXLII, нот. дело №18312/1995г. на Нотариална служба при СРС,
въз основа на който ищцата се легитимирала като собственик. Оспорва релевираните
от ищцата твърдения за реализиране на предпоставките за придобиване на имотите
по давност, в хипотезата на чл. 79, ал.1 от ЗС, като посочва, по силата на
Договор от 08.10.2013г. – двете страни по делото (ищцата и ответницата) отдали
съвместно процесните имоти под наем, за срок от две години. По всички изложени
съображения, ответницата моли за отхвърляне на предявените искове и за
обезсилване на Нотариален акт №13,
том LXLII, нот. дело №18312/1995г. на
Нотариална служба при СРС и Нотариален акт №70, том I, рег.№ 6602, нот. дело
№57/2005г. на нотариус А.И. с рег.№424 на НК.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на приетия като доказателство Нотариален акт
за продажба на право на строеж №13, том LXLII, нот. дело №18312/2005г. на нотариус при Нотариална
служба към Софийски районен съд установява, че на 06.10.1995г. Кооперация „С.-92“ е прехвърлила на В. С.С., действаща
чрез пълномощника си Х.Н.Д., правото на строеж за изграждането на едно жилище и
един гараж, с местонахождение в пететажна жилищна сграда в дворното място,
съставляващо парцел IV-3 в квартал 42А по плана на гр.
София,
местността „Зона
В14“ с площ от 540 кв.м. на
административен адрес- в гр. София, ул. „********Срещу продажна цена в размер
от 13 630 лв., изплатена в пълен размер и в брой от пълномощника на
продавача.
Съгласно представения и приет констативен Нотариален акт
за собственост върху недвижим имот № 163, том XVII, нот. дело №3609/97 г. на нотариус при
Нотариална служба към Софийски районен съд на 21.10.1997г. В. С.С.е призната за
титуляр на правото на собственост, придобито въз основа на реализирано право на
строеж, върху Апартамент №5, находящ се в гр. София, ул. ********, втори етаж,
със застроена площ от 92,79 кв.м., заедно с прилежащо мазе №5 с площ от 5,73
кв.м. и прилежащите идеални части от общите части и сградата и от правото на
строеж върху дворното място, както и за собственик на Гараж №5, находящ се в
гр. София ул. „********, на партера, вх. Б, със застроена площ от 21.60 кв.м.,
заедно с прилежащите идеални части от общите части в сградата и от правото на
строеж върху дворното място.
Приетият като доказателство Договор за продажба на недвижим имот
от 08.11.2005г., обективиран в
Нотариален акт №70,
том I, рег.№6602, дело
№57/2005г. на нотариус А.И., рег. №424 при Нотариалната камара, мотивира извода за постигнатото съгласие между страните – В. С.С.-Б. и Д. Б.
от една страна и ищцата в настоящия процес Н.Ц.Ц. от друга страна – последната да придобие собствеността върху процесните апартамент №5 и гараж №5, срещу
задължението да заплати продажни цени съответно в
размер от 31 110 лева и от 5 440 лева на
праводателите към момента на сключване на договора.
Приетото като доказателство Удостоверение за наследници №
000158, изд. на 12.05.2011г. от СО, Район „Илинден“, установява, че В. С.С.-Б.
е починала на 16.12.2006г. и е оставила наследници по закон – съпруг Д. Б. и
дъщеря Н. Х.Д.-Ц..
От друга страна – съдържанието на приетите като
доказателства и неоспорени от страните заверени преписи от съдебни актове
Решение от 05.12.2002г. по гр. д.№3566/2000г. по описа на IV-в състав при СГС, Решение №715/2004г.
от 13.09.2005г. по гр.д.№309/2003г. по описа на II ГО ВКС и Решение от 06.04.2010г. по гр.д. №2646/2005г.
по описа на IV-Б състав при СГС, се установява, че на
15.06.1994г. ответницата в настоящия процес - М.И.Д. е сключила предварителен
договор за прехвърляне на правото на собственост върху процесните два недвижими
имота. Зачитайки конститутивния ефект,
като правна последица на постановените по искове с правно основание чл. 19, ал.
3 от ЗЗД съдебния решения, настоящият съд приема, че след обявяването за
окончателен на Предварителен договор от 15.06.1994г. - ответницата М.Д. е придобила
от кооперация „С.-92“ общо ¾ идеални части от правото на собственост
върху процесния апартамент № *******, с обща площ от 92, 79 кв.м. и прилежащото
мазе с площ от 8,79 кв.м. и върху процесния гараж №5 с площ от 21,69 кв.м.,
находящи се в жилищна сграда в гр. София, кв. 42, зона В – 17, на ул. „*******Съдържанието
на приетия като доказателство Договор за наем на недвижим имот от 08.10.2013г.
мотивира извод за това, че ищцата и ответницата са се съгласили и съвместно са
предоставили за временно възмездно ползване процесния апартамент за срок от 24
месеца, считано от 08.10.2013г. на трето неучастващо по делото лице - И.Г.Е.И.
Приетото като доказателство Удостоверение за наследници
изх. №1397, изд. на 26.07.2013г. от СО, Район „Витоша“, установява, че Х.Н.Д. е
починал на 13.08.1996г. и е оставил наследници по закон – съпруга М.И.Д. и
дъщеря Н. Х.Д.-Ц..
Приетото като доказателство Разрешение за ползване № 1150/22.07.1997г.,
издадена от Столична инспекция за териториалноустройствен контрол при Държавна
инспекция за териториално-устройствен контрол, обективира даденото разрешение
за ползване на строеж – жилищна сграда, кв. 42, парцел IV-3 и IV-4, Зона Б17, ул. *******, гр. София т.е.
за сградата, в която се помещават двата процесни имота.
Приетата като доказателство Нотариална покана от
11.07.2017г., изготвена от нотариус А.И., рег. №424 при Нотариалната камара,
мотивира извода за отправена извънсъдебна претенция от ищцата към ответницата,
за предоставяне на неоснователно отнетото владение върху процесните недвижими
имоти, собственост на ищцата, както и за преустановяване на действията,
насочени към отдаване на имотите под наем, и заплащане на обезщетение да
лишаване на ищцата от правото й да ползва имотите. Съгласно Констативен
протокол рег.№1299, т. I-В, акт №123/2017г. на 20.07.2017г. след надлежно
осъществена процедура по връчване на нотариалната покана нотариусът е
удостоверил, че адресатът на волеизявлението не се е явил в нотариалната
кантора.
От приетата като доказателство Нотариална покана от
13.04.2016г., изготвена от нотариус К.Б., с рег. №043 при Нотариалната камара,
се установява, че ответницата М.Д. е отправила покана към ищцата Н.Ц. за
извършване на съвместни действия по прехвърляне на собствеността върху
процесните недвижими имоти. Ответницата е изразила готовност да съдейства на
ищцата за снабдяване с констативен нотариален акт за собственост, издаден след
извършване на обстоятелствена проверка, като свидетелства, че ищцата е владяла
принадлежащата й идеална част от правото на собственост в продължение на
законоустановения давностен срок.
По делото са представени и приети Заповед за изпълнение
на парично задължение от 01.12.2016г. и Изпълнителен лист от 08.08.2016г. по
гр.д. №21667/2016г. по описа на 81-и състав при СРС, по силата на които ищцата
е осъдена да заплати на „Софийска вода“ АД неизплатени суми за потребена вода
през периода от 08.02.2014г. до 09.03.2016г., ведно със дължимите законна лихва
и мораторна лихва.
Приетото като доказателство писмо с изх. рег. №
ДСР19-ДИ11-33/1/06.02.2019г., издадено от Дирекция „Общински приходи“ при
Столична община, сочи за декларирано от М.Д. притежание на ¾ идеални
части от правото на собственост върху процесния имот и от Н.Ц. за това, че
притежава ¼ идеални части от правото на собственост.
Приетото като доказателство писмо с изх. рег. №
ДСР19-ДИ11-94/1/16.05.2019г., изд. от Дирекция „Общински приходи“ при Столична
община сочи, че по декларирани от страните по делото данни са открити данъчни
партиди, както следва: данъчна партида №7220Н24755 от 27.12.2005г., по която е
декларирано че Н.Ц. е собственик на процесните имоти, и данъчно партида № 7220Н59456
от 30.11.2015г. по която е декларирано, че М.Д. е собственик на ¾
идеални части и Н.Ц. е собственик на ¼ идеални части. На 06.05.1998г. е
била открита партида с №7220Н4838 на името на В. С.С., която е декларирала, че
е собственик на описаните имоти.
В съдържанието на писмо с изх.№ДК-05-1070-00-581,
издадено от Регионален отдел национален строителен контрол към РДНСК Югозападен
район се посочва, че регистрите за издадените разрешения за ползване от РО НСК
София при РДНСК Югозападен район не съдържат преписка по приемане и въвеждане в
експлоатация на спорния недвижим имот. По делото е представен и приет отговор
изх.№68-00-565/15.04.2019г., издаден от ГИС София.
В дадените пред съда показания, свидетелят Б.С.Г.заявява, че се намира във фактическо съжителство с ищцата. Посочва,
че спорният имот се намирал на ул. „********. Свидетелят се запознал с ищцата
пред 2003г. През същата година заедно с ищцата оказали помощ на баба й – на име
В. - да изнесе багаж от процесното жилище. Тогава апартаментът се намирал в
добро състояние, въпреки че все още не е бил обзаведен. Свидетелят посетил за
последен път апартамента преди две години, заедно с ключар. Към момента в който
узнали за претенциите на ответницата свидетелят и ищцата отдавали под наем
жилището. Впоследствие Н. взела решение да поделя наема с М.. Ищцата и
ответницата постигнали съгласие да продадат имота и да си поделят получената
продажна цена и за реализиране на намаренията си, двете сключили съвместно договор
за наем на жилището през 2007г. Наемателите И.Е. и съпруга й обитавали апартамента
необезпокоявано чак до 2013г. Ищцата получавала наемните вноски. Свидетелят
посочва, че заедно с ищцата извършили ремонт на жилището, при което била
сменена и дограмата. Ремонтът осъществили през 2005г. след придобиването на
апартамента, за което била сключена сделка за покупко-продажба, между ищцата и
нейната баба. Към момента съществували непогасени задължения за ток и вода по
партиди на ищцата. В минал момент тя
била осъдена да заплати на „Топлофикация- София“ АД сумата от 3 000 лева,
представляваща дължими суми на потребление на електрическа енергия. Според
свидетеля, Н. заплащала дължимите данъци за апартамента и всички партиди били
открити на нейно име. Към момента ищцата била осъдена да заплаща незаплатени
сметки за жилището.
В дадените пред съда показания, свидетелят Г.Д.В.заявява,
че последно посетил апартамента заедно с ответницата М. по повод
обстоятелството, че жилището се намирало в лошо състояние след напускането на
последните наематели. За ответницата възникнала необходимост от извършване на
основен ремонт в жилището, поради което заедно със свидетеля проверили
състоянието на канализацията и радиаторите. За първи път свидетелят добил
впечатления за имота при започването на строежа през 1994-1995г., когато М.
разказала, че са сключили договор да придобиване на собственост върху
апартамент в сградата. Свидетелят заявява, че е посещавал имота три пъти –
първия път при започване на строителството, втория път- преди 10-15 години и
последно – през есента на 2019г. Свидетелят заявява, че често преминавал покрай
сградата, т.к. синът му учел в училище намиращо се в близост. През 1995г.
ответницата и съпругът й бързали да поставят покрИ.на сградата, защото се
притеснявали от предстоящите валежи. При следващото си преминаване покрай
сградата покривът вече бил изграден, но не били поставени прозорци и врати.
Според свидетеля към същия момент, сградата била изградена на ниво груб строеж
- била изградена неизмазана сграда, върху която се извършвали довършителни
работи, поставяли се електрическа и ВиК инсталации. Свидетелят заявява, че това се случило в края
на лятото или началото на есента на 1995г. Ответницата била страна по две дела,
от които първото приключило в решение от 2005г., с което тя била призната за
собственик на ½ идеални части от апартамента, а второто приключило с решение,
с което била призната за собственик на още ¼ идеални част от имота.
Посочва, че съществувала уговорка между ищцата и ответницата последната да получи
ключове от апартамента. М. получила ключовете от наемателите, които Н. била
пуснала в имота, след постановяване на първото съдебно решение. До момента на
получаване на ключа ищцата Н. получавала наема в пълен размер. Заявява, че
апартаментът се обитавал от наемателите, с които ищцата първоначално сключила
договор за наем. След тяхното напускане през 2017г. М. извършила със свои
средства ремонт в жилището. При последното си посещение пред есента на 2019г.
свидетелят добил впечатление, че ремонтът е завършен и имотът годен за живеене.
Свидетелят посочва, че след 2005г. в жилището са живели само наемателите. На
среща на която присъствал лично свидетелят, ищцата и ответниците се уговорили М.
да получи ключ за апартамента от наемателите, а Н. поела ангажимент да уведоми за
това наемателите. Жилището било разположено на третия етаж, а сградата била на
6-7 етажа. При разпит, проведен в ОСЗ от 21.11.2019г., свидетелят посочва, че
предишния ден е посетил апартамента заедно с ответницата, която разполагала с
ключ от него. Излага предположение, че ремонтът бил извършен през 2015г. след
напускането на наемателите. Повод за последното посещениена свидетеля в
процесния апартамент бил проблем с един от радиаторите. Партидите на абонат при
„Топлофикация София“ АД се водели на името на ищцата, поради което ответницата не
могла да предприеме нищо. Свидетелят знаел, за непогасено задължение по
неизплатена сметка в размер от около 2 000 лв. Според свидетеля, апартаментът
не се обитавал от никого, но бил годен за живеене.
В дадените пред съда показания, свидетелят Н. Х.Д. – Ц.,
майка на ищцата, заявява, че за първи път посетила апартамента след 2003г. От
2006г. в период от 10 години ищцата разполагала с ключове от апартамента и
според свидетелката никой друг не притежавал ключове през този период.
Свидетелката посочва, че извършвала ремонт в жилището, притежавала ключове за
него и в този период никой друг не посещавал имота. Заявява, че заплащала
сметките за парно, за електроенергия. Свидетелката посещавала апартамента
заедно с ищцата. Уточнява, че под ремонт разбирала плащане и изразява
невъзможност да индивидуализира периода в който са извършвани ремонтните
дейности. Посочва, че след 2003г. заплатила сума от около 4 000 лева на неустановено
лице - майстор, за да постави плочки и дограма. Ремонтът бил извършен през 2003
г. Свидетелката лично възложила извършването на ремонта. Ответницата М. Д. не
била уведомена за предприетите ремонтни дейности. От ищцата свидетелката
узнала, че е предоставила на М. ключ от апартамента и към настоящия момент М.
владеела имота.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Претенцията на ищцата
се основава на твърдението, че тя притежава
право на собственост върху процесните
недвижими имоти, а ответницата владее имотите – но без да притежава това право
и без да има противопоставимо на ищцата основание за това фактическо положение.
Именно при тези фактически твърдения - ищцата претендира за осъждане на
ответницата, да й предаде владението върху процесните недвижими имоти, на
основание чл. 108 от ЗС. Разрешаването на повдигнатия от ищцата
правен спор по предявения ревандикационен иск,
изисква да бъдат обсъдени две основни групи от факти, предпоставящи
основателността на иска. Те са ясно посочени от приложимата разпоредба на чл.
108 от ЗС – първо: дали ищцата притежава правото на собственост върху
процесните недвижими имоти в своя патримониум и второ: дали ответницата упражнява
фактическа власт върху тези имоти при приключване
на съдебното дирене.
За да легитимира притежанието на правото на собственост,
което желае да защити чрез предявяването на иска - ищцата се позовава преди
всичко на сключената от нея на 08.11.2005г. правна сделка, а при условията на
евентуалност – ако съдът приеме, че тази сделка не е довела до възникване на
спорното право в патримониума на ищцата – тя се позовава на оригинерен способ
за придобиване на собствеността - давностно владение (осъществено от
праводателката и от самата ищца) в периода от 06.10.1995г. до 15.10.2013г..
В първата хипотеза /придобиване чрез деривативен способ-
правна сделка/, ищцата основава твърденията си на правните последици на договора
за покупко- продажба, сключен на 08.11.2005г. между нея самата и праводателката
й В. С.С.- Б., която на свой ред се легитимира в това качество чрез приетия
като доказателство констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 163, том XVII, нот. дело №3609/97 г. и чрез сделката,
обективирана в Нотариален акт за продажба на право на строеж №13, том LXLII, нот. дело №18312/2005г.
Според преценката на настоящия съд обаче, прехвърлянето на
право на строеж, което е осъществено на
06.10.1995г. от продавача Кооперация „С. 92“ на В. С. С.-Б.не е породило правно действие, понеже към момента на извършване на споменатата
прехвърлителна сделка, това право вече е било реализирано. В тази насока,
съдът приема за основателно направеното от ответницата възражение за
недействителност на споменатата сделка, обективирана в Нотариален акт за
продажба на право на строеж №13, том LXLII, нот. дело №18312/2005г. Изводът за недействителност
поради липса на предмет, на прехвърлителната сделка, легитимираща
праводателката на ищцата В. С.С.- Б., като приобретател на правото на строеж,
произтича от разпоредбата на чл. 181 от ЗУТ. Споменатата разпоредба регламентира, че правото на строеж на сграда или на част от нея може да
бъде предмет на прехвърлителна сделка най- късно до завършване на сградата в груб строеж.
Действително, в настоящия процес не бе представен като
доказателство Актът за завършване на грубия строеж на сградата, в която се
помещават процесните имоти (т.нар. Акт 15) но представените от ответницата
документи, дават основание за обосновано предположение, че документът е бил
изгубен или унищожен (писмо на РДНСК от
15.04.2019г. и писмо от „ГИС София“ ЕООД на стр.113-114 от делото). При това
обаче, следва да се отчита доказателственото значение на събраните косвени
доказателства в същата насока. ТакИ.доказателства са на първо място показанията
на свидетеля Велев, които заявява, че има ясен спомен, за степента на
завършеност на жилищната сграда, на адрес- гр. София, Район „Сердика“, ул. „******към
периода от време, който съответства на сключване на сделката за прехвърляне на
правото на строеж на В.С. - Б. – 06.10.1995г. Преценявайки достоверността на
показанията на този свидетел, съдът съобрази не само непосредствените си
впечатления от изслушаните свидетелски показания, но и логическото
несъответствие определящо твърде нетипично кратът интервал от време - между
датата на сключване на сделката с която В.С. - Б. твърди да е придобила „правото на строеж“ – 06.10.1995г. и от
друга страна - датата на издаване на разрешение
за ползване на сградата -
22.07.1997г. От житейска гледна точка и особено като се има предвид някои
технологични срокове за извършване на СМР на жилищни сгради, много малко
вероятно е правото на строеж все още да не е било реализирано към 06.10.1995г.,
а на 22.07.1997г. същата сграда да е в максимална степен на завършеност, до
ниво на пълна експлоатационна годност.
Основателността на възражението на ответницата - за
недействителност на правната сделка, която е обективирана в приетия като
доказателство Нотариален акт за продажба на право на строеж №13, том LXLII, нот. дело №18312/2005г. мотивира
извода, че праводателката на ищцата В. С.С.– Б., не е придобила правото на
собственост върху процесните недвижими имоти /апартамент и гараж/ и поради
това, не би могла да прехвърли валидно същото това право на ищцата – Н.Ц.Ц.,
посредством последващия Договор за покупко- продажба от 08.11.2005г.,
обективиран в Нотариален акт № 70, том I, рег. № 6602, нот. дело № 57/2005г. на нотариус А.И., с
рег. № 424 при НК.
По изложените съображения, съдът счита, че ищцата не би
могла да се легитимира като носител на правото на собственост върху процесните
два имота, на основание деривативния способ, който е посочен в исковата молба и
за да разреши повдигнатия спор, съдът следва да разгледа посоченото от нея при
условието на евентуалност оригинерно основание за придобиване на собствеността
– придобивна давност.
Ищцата твърди да притежава правото на собственост, след
като го е придобила по давност - чрез упражняване на явна, необезпокоявана и
непрекъсната фактическа власт в периода от 08.11.2005 г. до 15.10.2013г. Ищцата
твърди, че към своето давностно владение, тя може да присъедини и владението на
праводателката си В. С.С.- Б. за периода от 06.10.1995г. до 08.11.2005г.
При това положение разрешаването на спора е обусловено от
преценка на доказателствата, които могат да установят предвидените от чл.79,
ал.1 ЗС предпоставки за придобиване на собствеността. Основната сред тези
предпоставки е необезпокоявано, непрекъснато и явно владение на имота, а
другата такава е външно обективираното намерение да се свои имота.
Внимателният анализ на свидетелските показания, който
съдът осъществи, разкрИ.дълбоки и същности противоречия между изнесените от
свидетелите факти - относно фактическата власт върху процесния апартамент,
относно лицата които са я упражнявали и относно периода, в който Н.Ц. и
праводателката й В. Б. са упражнявали фактическа власт върху имота, в рамките
на посочения давностен период. При това прави впечатление, че свидетелите ясно
идентифицират имота, посочват неговото местонахождение, но сочат факти, които
се изключват взаимно и не позволяват да бъде обоснован необходимия категоричен
извод, подкрепящ твърденията на ищцата за необезпокоявано и непрекъснато
владение върху имотите - което да е било осъществявано от нея и праводателя й в
продължение на десет години, респективно за реализирано явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение върху имотите от страна на ответницата в
законоустановения давностен срок по чл.79 от ЗС.
Показанията на разпитания свидетел Б.Г., трябва да бъдат
кредитирани с много резерви, като се отчитат обстоятелството, че свидетелят е
лице, което се е намирало във фактическо съжителство с ищцата през по-голяма
част от исковия период и не може да бъде пренебрегната потенциалната му лична
заинтересованост от изхода на делото. При обстоен анализ на показанията на
свидетеля, съдът прецени, че те се характеризират с липса на задълбоченост и
обстоятелственост и не позволяват да бъде конкретизиран точен времеви период,
през който ищцата и праводателката й са упражнявали фактическа власт върху
имотите с намерението да ги придобият в собственост.
При оценка на доказателствената стойност на показанията
на разпитания свидетел Н.Д.-Ц., също трябва да бъде съобразено декларираното от
свидетеля обстоятелство, че се намира в родствена връзка с ищцата, респективно
евентуалната й лична заинтересованост от изхода на спора. Същевременно съдът
отчете, че в изслушаните свидетелски показания бяха направени неясни,
противоречиви и взаимоизключващи се изявления, които мотивират краен извод за генерална
ниска информативна стойност на показанията.
Показанията на двукратно разпитания свидетел Г.В.съдът
намира за убедителни и задълбочени, логически свързани и основани на
непосредствени впечатления, натрупани в сравнително продължителен период от
време, включително в хода на развитие на исковото производство.
Изслушаните свидетелски показания не позволяват
установяване на началния момент на периода, в който праводателката на ищцата е
осъществила трайно, необезпокоявано и явно фактическа власт върху имота, по
смисъла на чл.79 от ЗС, поради което твърдението на ищцата, за осъщественото
давностно владение в течение на целия давностен срок не могат да бъдат
възприети.
При това положение, като съобрази разпределението на
доказателствената тежест и прецени комплексно доказателствена сила на всички
събрани в хода на съдебното дирене гласни и писмени доказателства - съдът
намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Това е така, доколкото ищцата не успя да установи по
убедителен начин, т.е. чрез пълно и главно доказване, основната предпоставка,
която при условията на чл. 108 от ЗС легитимира правото й да търси защита на
собствеността си.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата
направените съдебни разноски. Сторените
съдебно-деловодни разноски се претендират чрез отправено искане към съда за присъждането им и въз
основа на представени писмени доказателства за реалното им извършване. Разноските, дължими на
ответнцата съгласно отправеното искане и представения договор за правна защита
и съдействие № 625706 от 07.01.2019г. възлизат общо на сумата от 1 000 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Ц.Ц. с ЕГН **********, със съдебен адресат: адв. Л.К. ***, срещу
М.И.Д., с ЕГН: **********, и съдебен адресат: адв. А.Д.,***. иск с
правно основание чл. 108 от ЗС - за следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ № 5, с местонахождение в гр. София, район Сердика, ул********представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.512.460.1.31, с предназначение:
жилище, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлени имоти с идентификатори
68134.512.459 и 68134.512.460, с площ 92,79 кв.м. при
съседи: на същия етаж - обекти с идентификатори 68134.512.460.1.30 и
68134.512.460.1.32, под обекта - обект с идентификатор 68134.512.460.1.28, над
обекта - обект с идентификатор 68134.512.460.1.34,
заедно с прилежащо мазе №5 с площ от 8.79 кв.м. и 5.747% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху сградата, и ГАРАЖ №5, с местонахождение в гр.
София, район Сердика, ул. "********, партер, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор 68134.512.460.1.65, с предназначение: гараж, с площ 21,69
кв.м., намиращ се в сграда №1, разположена в поземлени имоти с идентификатори
68134.512.459 и 68134.512.460, при съседи: на същия етаж - обект с
идентификатор 68134.512.460.1.64, под обекта – няма, над обекта - обекти с
идентификатори 68134.512.460.1.28 и
68134.512.460.1.27,
заедно с прилежащите 1.159% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху сградата.
ОСЪЖДА Н.Ц.Ц.,
да заплати на М.И.Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК- сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляващи
разноски за процесуално представителство.
Решението подлежи на въззивно обжалване, пред Апелативен
съд - София,
чрез жалба, която може
да бъде подадена до изтичане на двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: