Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 08.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ПЕТКОВА
при
секретаря Геновева Димитрова, като разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело № 4939 по описа на ДРС за 2018
г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.В., с вх. рег.
№*****/05.12.2018г., с която срещу Д.М.А. с ЕГН ********** ***, са предявени
установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите /след допуснато
изменение по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК/, предмет на издадената по ч.гр.д.
№2151/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1428 от 07.06.2018г., а
именно: 261,64 лева - незаплатена цена на доставена ел. енергия
по фактури, издадени за периода 17.11.2016г. – 20.02.2017г. за
обект на потребление в село С., общ. Д., абонатен №*********, с
клиентски №*********, заедно със законната лихва от датата на заявлението –
18.05.2018г. /дата на пощенското
клеймо/ до окончателното плащане и 32,92 лв.
- мораторна лихва за периода 27.12.2016г. – 11.05.2018г. ;
Претендират се
разноските по заповедното и по установителното производство.
Претендираните от ищеца
права произтичат от следните обстоятелства: Ответникът е клиент на „Енерго –
Про Продажби” АД, с клиентски №*********, във връзка с продажба на ел.енергия
за обекти на потребление, заведени с
абонатен №*********, находящ се на адрес : село С.№31, общ. Д.. Тези
облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД, които са приети
на основание чл. 98а от Закона за енергетиката от Управителния сьвет на Е.ОН
България Продажби АД и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране. Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими към
настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на
използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в
тези Общи условия”. Сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, като в ал.6
на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел.енергия в посочените срокове,
независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на
задължението. При това положение потребителят изпада в забава след настъпване
на падежа на съотвената фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми. Съгласно чл.38 от ОУДПЕЕ „Потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към „Енерго – Про
Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден”. Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка
с чл.107 от Закона за енергетиката на 18.05.21018г. е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу Д.М.А., в резултат на което е
образувано ч.г.д. №2151/2018 по описа на PC Добрич. Към момента на подаване на
заявлението ответникът в качеството му на потребител на електрическа енергия
има неизплатени задължения в общ размер на 313,56 лв., от които: главница в размер
на 280,64лв. за незаплатена ел. енергия по фактури издадени за периода
17.11.2016г. – 20.02.2017г., включваща и 19 лева –
такса възстановяване, и сумата от 32,92 лв., представляваща
мораторната лихва за забава в плащането на главните парични задължения от
датата, следваща падежа им до 11.05.2018г. Съобразно указанията на заповедния
съд в срока по чл. 415 от ГПК е предявен настоящия иск. След настъпване на
изискуемостта на задължението до настоящия момент фактурите не са заплатени.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуален представител – ю.к. Н. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на предявените искове. В предоставения от съда срок депозира писмени
бележки. Счита, че въз основа на заключенията на изслушаните по делото вещи
лица и писмените доказателства претенцията му е
доказана.
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез особен представител,
е подал писмен отговор на исковата молба, с който моли за отвърляне на исковете
по следните съображения: от книжата по делото било видно, че ответникът А. ***
за периода от 15.11.2017г. до 15.10.2018г.; процесните фактри са за периода от 17.11.2016г. до
20.02.2017г., като видно от приложенана към исковата молба справка след
03.02.2017г. няма потребление в имота; липсват доказателства и не е ясно каква
е причината да бъде възстановено ел. захранването в имота без наличието на
изрична молба от ответника и/или платена от същия такса; видно от фактура № ******** от 19.01.2017г. е
начислена такса за възстановяване на ел. енергията в имота, която такса се
претендира в настоящото производство като неплатена; възразява се в имота да
има количество енергия, портебено от ответника А..
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения от съда
особен представител - адв. М. – ДАК, поддържа депозирания отговор и моли за отхвърляне
на предявените искове. В предоставения от съда срок депозира писмени бележки.
Счита, че ищецът не е доказал исковата си претенция по следните съображения: в
исковата молба е посочен адрес : село С., общ. Д., докато административният адрес на обекта е
село С., общ. Д.; в заповедното производство длъжникът е с фамилия А.; от
свидетелските показания е видно, че ответникът и семейството му не обитават
къщата от 2015г., която е порутена и изоставена; процесното СТИ не е отчитало
точно и вероятно е било повредено и/или негодно за употреба; поради липсата на
пломби е налице вероятност ел. енергия да е била отклонявана към друг обект.
Добричкият районен съд,
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 2151
по описа за 2018г. на ДРС. С разпореждане от 07.06.2018г. е издадена заповед №
1428 от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено
длъжникът Д.М.А. да заплати на „Енерго – Про Продажби” АД следните суми:
незаплатена цена на доставена ел. енергия по фактури, издадени за периода
17.11.2016г. – 20.02.2017г. за обект на потребление в село С., общ. Д., абонатен
№*********, с клиентски №*********, заедно със законната лихва от датата на
заявлението – 18.05.2018г. /дата на
пощенското клеймо/ до окончателното
плащане; - 32,92 лв. /тридесет и два лева 92 ст./ - мораторна лихва за периода 27.12.2016г. –
11.05.2018г. След връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК с
разпореждане от 05.11.2018г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса. Съобщението е връчено на 13.11.2018г. Исковата молба е подадена
по пощата на дата 04.12.2018г., поради което като допустима подлежи на преценка
по основателност.
Липсва твърдяното от
особения представител на ответника несъответствие между имената на длъжника по
заповедното производство и имената на ответника по настоящия спор. Ирелевантен
е въпросът за вписания постоянен и настоящ адрес на Д.А.. Съществен е
административния адрес на обекта на потребление, като шо делото няма спор, че
същият се намира на адрес село С., общ. Д.
В първото по делото
съдебно заседание съдът на основание чл. 214, ал.1 от ГПК е допуснал изменение
на размера на главния иск чрез неговото намаляване – от 280,64 лв. на 261,64
лв., като на основание чл. 232 от ГПК производството в съответната част е прекратено.
Поцесната заповед за изпълнение подлежи на обезсилване частично.
Предявените искове
черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са
като установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след връчване на заповедта
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща неплатени главници и лихви за забава, дължими
за потребена и неплатена ел.енергия.
Така очертан, предметът
на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи
пълно и главно, че ответникът има качество на потребител по договор за доставка
на електроенергия в посочения обект на потребление и за посочения период; че
ищецът в качеството му доставчик на ел. енергия е доставил посоченото във
фактурите количество ел. енергия, което е отчетено при изправност на средството
за търговско измерване и че фактурираното количество ел. енергия, съответства на
доставеното и потребено; размер на тази цена и изискуемост на задължението за
плащането й, както и размер на мораторната лихва върху главниците.
Като писмени
доказателства по делото са приобщени Общите условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, приети и одобрени с
решение № ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР; издадените от ищеца фактури през
периода от 17.11.2016 г. до 20.02.2017 г., установяващи незаплатени задължения,
както следва: 52.45 лв. по фактура с №
********/17.11.2016 г., с падеж за плащане 27.12.2016 г.; 66.94 лв. по фактура с №
*********/19.12.2016 г., с падеж за плащане 25.01.2017г.; 89.10 лв. по фактура
с № *********/18.01.2017 г., с падеж за плащане 27.02.2017г.и 53.11 лв. по фактурира с № **********/20.02.2017
г., с падеж за плащане 27.03.2017 г., на обща стойност на 261.60 лв., както и
справка за потреблението и извлечение от сметка към 14.11.2018г.
Въз основа на
изслушаната и приета по делото ССчЕ, неоспорена от страните, се установява,
че съществуват просрочени и неплатени
задължение по фактури, издадени в периода 17.11.2016 г. -20.02 2017 г.
включително, за консумирана ел.енергия от страна на ответника за обект на
потребление, посочен в исковата молба - с.С., общ.Д.. Установява се, че
просрочените и незаплатени задължения от страна на ответника за консумирана
ел.енергия за посочния обект са в общ размер на 261.60 лв., в т.ч. • 52.45 лв.
по фактура с № ******/17.11.2016 г., с падеж за плащане 27.12.2016 г. • 66.94
лв. по фактура с № ****/19.12.2016 г., с падеж за плащане 25.01.2017г.; • 89.10 лв. по фактура с №
******/18.01.2017 г., с падеж за плащане 27.02.2017г. и 53.11 лв. по фактурира с № **********/20.02.2017 г., с падеж за
плащане 27.03.2017 г. Вещото лице е изчислило и размерът на мораторната лихва
до 11.05.2018 г. върху просрочените задължения, считано от датата на падежа на
всяка една от тях, както следва • 7.30 лв. по фактура № ***** от
17.11.2016 г.; • 8.78 лв. по фактура № ******* от 19.12.2016 г.; • 10.87 лв. по фактура № **** от 18.01.2017
г. и • 6.06
лв. по фактура № ****** от 20.02.2017 г. / или общо 33 лева/. Установено е, че
отчетеното количество ел.енергия на адреса на потребление, посочен в исковата
молба, за който са издадени процесиите фактури, е общо 1192 кВТч , в т.ч.: • 239 кВт - за периода от 05.10.2016 г.
до 04.11.2016 г., за която е съставена фактурира с № ******/17.11.2016 г. • 305 кВт , за периода от 05.11.2016 г.
до 04.12.2016 гм за която е съставена фактурира с № ******/19.12.2016 г.; • 406 кВТ, за периода от 05.12.2016 г. до
04.01.2017 г., за която е съставена фактурира с № ********/18.01.2017 г., • 242 кВТ , за периода от 05.01.2017 г. до
03.02.2017 г., за която е съставена фактурира с № ********/20.02.2017 г.
Експертът е установил, че сумите по фактурите съответстват на отчетената
потребена ел.енергия, като за процесния период няма начисления за служебно
отчетено потребление на ел.енергия.
От заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза - Н.Л., неоспорено от страните,
се установява, че процесното СТИ е разположено на електрически стълб срещу
процесния обект, нагодящ се на адрес село С., общ. Д. След посещение на място и
при отварянето на вратичката на ел. таблото вещото лице констатирало, че в него
е монтиран електромер тип: AMS B1B-FA1SD1 с е номер на електромера: ******,
показанията на които са нулеви, като
този тип електромер не е вписан в публичния регистър на БИМ. След разговор с
кмета на селото експертът е установил, че този електромер бил монтиран на мястото
преди около десет дни преди огледа (т.е.
след образуване на делото). Измерването през процесния период се е извършвало с
еднофазен електромер. Потребявана е била мощност само през периода от
05.04.2016 г. до 03.07.2017 г. Общата потребена мощност е била в размер на 2272
квтч.
Експертът е категоричен, че е напълно възможно
количествата ел. енергия, отразени в Справката за консумирана ел. енергия,
приложена към исковата молба, да бъдат потребени в обекта за съответните
отчетни периоди. Няколкостотин квтч. месечно е напълно възможно да се консумират
от едно домакинство в зависимост от сезона, броя членове на домакинството,
жилищната площ, видовете ел. уреди в домакинството и др. Киловатите
електроенергия, отразени в Справка за консумираната ел. енергия за обекта на
потребление с аб. ********* съответстват на фактурираните в процесните фактури
за последните четири отчетни периода и са показани в табличен вид. Количествата
потребена ел. енергия са начислени по редовен отчет на електромера.
По искане на ответната страна по делото е допусната съдебно-техническа
експертиза относно техническата годност на СТИ. От заключението на вещото лице
инж. В.Ч., неоспорено от страните, се установява, че измерването на
електроенергията, потребявана в обекта на ответник, се е извършвало посредством
еднофазен статичен електромер Iskra МЕ162 с ид. № ***. Електромерът е
предназначен за директно измерване на активна енергия еднофазни мрежи. Има до
четири тарифни регистри, превключвани с вграден часовник за реално време.
Показанията се визуализират чрез течно-кристален дисплей. Електромерът е бил
монтиран в табло на стълб от мрежа НН. След СТИ е свързан еднополюсен
автоматичен прекъсвач с номинален ток 50 А, който ограничава протичащия ток до
тази стойност. Същият е произведен през 2015 г. и е с оценено съответствие „С6
М15 1304” по MID (Measuring Instruments Directive - 2004/22/CE). Съгласно чл.
834, ал. 5 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, първата последваща периодична проверка на СИ с оценено
съответствие със съществените изисквания по реда на ЗТИП се извършва след
изтичане на един период на валидност на последващата проверка, считано от
годината на нанасяне на маркировката за съответствие „СС" и допълнителната
метрологична маркировка. За еднофазните електромери валидността на метрологична
проверка е шест години, съгласно заповедите на Председателя на ДАМТН. Експертът
пояснява, че заключение за техническото състояние на електромера, както и за
неговите показания по първа и втора тарифа може да бъде направено след преглед
ианализ на Констативния протокол от метрологична експертиза. Към датата на
изготвяне на експертизата СТИ се е намирало в електромерна лоборатория в гр.
Шумен. При изслушването си и след запознаване с приетия по делото Протокол
№2714р-С-1/12.02.2020г., вещото лице пояснява, че процесният електромер е бил
изправен.
По искане на ответника по делото са разпитани
свидетелите Р.Н.И. /без дела и родство със страните, кмет на с. С./, Г.Г.В. и
Г.Д.Г., последните двама служители на ответното дружество. Свид. И. споделя, че
ответникът е живеел в с. С., но от 4 г. е напуснал селото, като е изоставил
имота си. Свид. В. и Г. споделят, че са инкасатори и отчитат електромери в с.
С.. Извън инкасирането извършват подмяна на СТИ. Двамата свидетели заедно са
подменили процесния електромер. Съдът
кредитира показанията на сидетелите като обективни и логични.
Съгласно представената
по делото справка от СВ-гр. Добрич /л.77 от делото/ ответникът е собственик на имота в село С., съответно
има качеството „потребител“ по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ и е пасивно
материално-правно легитимиран да отговаря по предявените искове. При всички
случаи, качеството на потребител е свързано с реалното потребяване на
ел.енергия.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения по чл. 414 от ГПК нямат характера на правоизключващи,
правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които биха могли
успешно да се противопоставят на вземането на кредитора.
Процесните суми са
начислени при реалното отчитане на показанията на електромера в обекта на
потребление на същия. Дължимата от потребителя цена се заплаща съобразно
количеството консумирана енергия, измерена със средство за техническо измерване
след отчитането му.
От съвкупния анализ от ангажираните
по делото доказателства се установява, че е налице извършена доставка на ел.
енергия по количество и стойност, начислени от ищеца, съобразно и което е
възникнало задължението на ответника за заплащане на дължимата сума - 261,64
лева за извършената доставка, на
основание чл.16,ал.1, т. 2 от ОУ на договорите за доставка на ел.енергия. Искът
за мораторните лихви се явява и основателен и доказан поради което следва да
бъде уважен в пълнота.
При този изход на спора,
съдът дължи произнасяне по отговорността за разноските.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се следват
разноски в общ размер от 705 лева, от които:100 лв.- юрисконсултско възнаграждение; 75 лв. – държавна такса; 300 лв. – депозит за
особен представител; 230 лв. депозити за вещи лица.
На ищеца са дължими и разноските в заповедното производство
разноските - 25 лв. държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ДРС сумата
от 100.00 лв. –
разноски за изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице инж. Ч..
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК
в отношенията между ищеца „Енерго – Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В. и
ответника Д.М.А. с ЕГН **********
***, че ответникът дължи на ищеца част от вземането, предмет на издадената по
ч.гр.д. 2151/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1428/07.06.2018г., а
именно: 261,64 лева - незаплатена цена на доставена ел. енергия
по фактури, издадени за периода 17.11.2016г. – 20.02.2017г. за
обект на потребление в село С., общ. Д., абонатен №*********, с
клиентски №*********, заедно със законната лихва от датата на заявлението –
18.05.2018г. /дата на пощенското
клеймо/ до окончателното плащане и 32,92
лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяко от
периодичните задължения до 11.05.2018г.щ
ОБЕЗСИЛВА издадената
по ч.гр.д. №2151/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1428/07.06.2018г. в
частта, касаеща присъдената главница за горницата над сумата от 261,64 лв. до
заявения размер от 280,64 лв. /поради оттегляне на иска в тази част/.
ОСЪЖДА Д.М.А. с
ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В. сумата от 705 лева, от които:100
лв.- юрисконсултско възнаграждение; 75 лв. – държавна такса; 300 лв. – депозит за
особен представител; 230 лв. депозити за вещи лица - разноски по ч.гр. дело
4939/2018г. на ДРС.
ОСЪЖДА Д.М.А. с
ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В. сумата от 75 лева, включващи държавна
такса от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева - разноски по ч.гр.
дело 2151/2018г. на ДРС.
ОСЪЖДА Д.М.А. с
ЕГН ********** *** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Добричкия районен съд сумата от 100.00 лв. – разноски за изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещото лице.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: