Р Е Ш Е Н И Е № 68
гр. Сливен, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на тридесети март, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора КРАСИМИР
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 62 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е по касационна жалба от
С.Р.Р. с ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена
против Решение № 354 от 17.12.2021 г., постановено по АНД № 813/ 2021 г. по
описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 11-01-83220 от 16.06.2021 г., издадено от Заместник-директора на Агенция
за държавна финансова инспекция /АДФИ/ - София, с което на С.Р.Р., за нарушение на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 186, във
връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2, във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за
обществените поръчки /ЗОП/ и на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП, е наложена
глоба в размер на 763,41 лева.
В жалбата касационният жалбоподател
твърди, че решението на Районния съд е незаконосъобразно, необосновано,
постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон и
доказателствата по делото. Моли обжалваното решение да бъде отменено с
произнасяне по същество с решение, с което да се отмени процесното
НП или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде уважена, излага
съображения в подкрепа на твърденията си за неправилност на решението на
Районния съд, развива доводи за незаконосъобразност на процесното
НП, претендира присъждане на направените по делото разноски с представен списък
на разноските.
Ответникът по касационната жалба,
редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Сливен счита жалбата за основателна. Предлага да бъде отменено решението на първоинстанционния съд.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Видно от установената по делото
фактическа обстановка, на 17.12.2020 г. на жалбоподателя С.Р.Р. е съставен АУАН от служител на АДФИ, за това, че към 03.01.2018
г. /датата на първа доставка с фактура № ********** от 03.01.2018 г., издадена
от „Евромаркет Кънстракшън“
АД, гр. Сливен/ във „ВиК–Сливен“ ООД, гр. Сливен, С.Р.Р., в к. си на у. на „ВиК –
Сливен“ ООД, гр. Сливен и с. в. по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от ЗОП, не е
приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка чрез
събиране на оферти с обява или покана до определени лица за доставка на резервни
части /основни и спомагателни/, въпреки наличието на законоустановените
основания за това /обект, субект и стойност на доставките/, а е възложил
поръчката по по-облекчен от предвидения за това ред, съобразно нейната
стойност, като за периода от 03.01.2018 г. до 13.12.2018 г. са осъществени
доставки на резервни части /основни и спомагателни/, въз основа на фактури,
издадени от различни доставчици, за които са извършени и отчетени разходи в
размер на 63 617,64 лева без ДДС, която стойност попада в стойностния праг
по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП и задължава възлагане на обществена поръчка чрез
събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда на Глава
двадесет и шеста от ЗОП. Актосъставителят е приел, че
е нарушен чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 186, във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2,
във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП. В акта са изложени обстоятелства, че:
при проверката е установено, че доставките на резервни части /основни и
спомагателни/ са извършени директно, на основание издадени фактури, без да е
провеждано възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени
лица по реда на ЗОП; в отговор на запитване, в писмено обяснение от 05.11.2020
г. у. на „ВиК – Сливен“ ООД, гр. Сливен, С.Р. е
посочил, че за доставките на резервни части /основни и спомагателни/ през 2018
г. не е провеждана процедура за възлагане на обществена поръчка. Въз основа на
съставения АУАН, на 16.06.2021 г. е издадено процесното
НП. В НП е възпроизведено съдържанието на АУАН. Наказващият орган е приел, че е
нарушен чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 186, във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2,
във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОП, и на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП, е
наложил на С.Р.Р. глоба в размер на 763,41 лева.
За да потвърди обжалваното НП като
законосъобразно, Районният съд е направил извод за неоснователност на жалбата;
приел е за установени по делото обстоятелствата, посочени в АУАН; изложил е
съображения, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН; счел е, че при съставяне на АУАН и издаване на НП
не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП, и че
наложената глоба е определена правилно.
Решението на Районния съд е
постановено при неправилно приложение на материалния закон.
В случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП
/ред., ДВ,, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, съгласно която
разпоредба, възложител, който възложи поръчката при по-облекчен ред от
предвидения в закона съобразно нейната стойност, се наказва с глоба в размер 1
на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, а когато няма писмен
договор – глобата е 1 на сто от извършения разход или от поетото задължение за
извършване на разход, но във всички случаи не повече от 10 000 лева.
Нарушението, за което е приложена разпоредбата на чл. 256, ал. 1 от ЗОП в
горепосочената редакция, е за непровеждане на процедура за възлагане на
обществена поръчка при наличие на основания за това. Следователно е налице
противоречие в НП – изложени са обстоятелства, че жалбоподателят не е провел
процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на резервни части
/основни и спомагателни/, а му е наложена санкция за това, че е възложил
поръчката по по-облекчен ред от предвидения в закона.
Административните нарушения се
наказват с предвидената за тях административнонаказателна
отговорност, поради което е правно недопустимо да се прилага като основание за
нейното ангажиране административнонаказателна разпоредба,
чийто състав не се осъществява от приетите за установени от наказващия орган
факти. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. С оглед приетите за установени от наказващия орган
факти, е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 256, ал. 2 от ЗОП
/ред., ДВ,, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г./, в която е предвидена
отговорност за възложител, който не проведе процедура за възлагане на
обществена поръчка при наличие на основания за това, като регламентираната в
тази разпоредба глоба е в по-големи размери спрямо глобата по чл. 256, ал. 1 от
ЗОП /ред., ДВ,, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г./. Следователно в
конкретния случай касационната инстанция намира, че неправилно, след като не се
спори между страните, а и безспорно се установи, че обществена поръчка към
03.01.2018 г. за доставка на резервни части /основни и спомагателни/ за периода
03.01.2018 – 13.12.2018 г. не е провеждана, касаторът
е бил санкциониран на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП. В случая е налице
противоречие в самото наказателно постановление между твърдяното като извършено
нарушение и приложимата санкционна норма, доколкото от една страна се твърди, а
и се установява, че С.Р. не е възложил обществена поръчка за доставка на
резервни части въобще, а от друга страна той е санкциониран за това, че е
възложил поръчка, но при по-облекчен ред от предвидения в закона. Така на
практика касаторът Р. е санкциониран за нарушение,
което не се твърди да е извършил. Доколкото обаче санкционната разпоредба на
чл. 256, ал. 2 от ЗОП в приложимата в случая редакция след обнародването на
закона с ДВ. бр. 13 в сила от 15.04.20216 г. и преди измененията с ДВ бр. 86 в
сила от 01.03.2019, предполага влошаване положението на С.Р., тъй като следва
да се приложи закон за по-тежко наказуемо административно нарушение, а именно
"глоба в размер 10 на сто от стойността на сключения договор с включен
ДДС, но не повече от 50 000 лв", то за съда е
процесуално невъзможно да измени наказателното постановление. Ето защо неправилното
приложение на административно-наказателна разпоредба обуславя
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, което е основание
за отмяна на същото, тъй като не е в правомощието на съда да прилага закон за
по-тежко наказуемо нарушение.
Като е стигнал до изводи, различни
от изложените, първоинстанционният съд е постановил
решение при неправилно приложение на материалния закон– касационно основание за
отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс.
По изложените съображения,
решението следва да бъде отменено като неправилно и вместо него се постанови
друго по същество, с което да се отмени НП като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора и на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на
разноски следва да бъде уважена и ответникът по касационната жалба следва да
бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател сумата от 200 лева –
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222,
ал. 1 от АПК, Административен съд –
Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 354
от 17.12.2021 г., постановено по АНД № 813/ 2021 г. по описа на Районен съд –
Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 11-01-83220 от 16.06.2021 г., издадено от Заместник-директора
на Агенция за държавна финансова инспекция– София, с което на С.Р.Р. с ЕГН: **********, с адрес: ***, за нарушение на чл. 17,
ал. 1 във връзка с чл. 186, във връзка с чл. 20, ал. 3, т. 2, във връзка с чл.
3, ал. 1, т. 2 от ЗОП и на основание чл. 256, ал. 1 от ЗОП, е наложена глоба в
размер на 763,41 лева.
ОСЪЖДА Агенция за
държавна финансова инспекция да заплати на С.Р.Р. с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: