Р Е Ш Е Н И Е
№ 319 30.10.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми наказателен състав,
на втори
октомври две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Гроздан Грозев
секретар: Павлина Николова
като разгледа
докладваното от съдията Гроздан Грозев
АНД № 792 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе прие за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Министерство на земеделието, водите и храните със седалище и адрес на управление гр.София, бул“Христо Ботев“№55, срещу Наказателно постановление № НЯСС - 107 от 17.06.2019г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 5000 лева за неизпълнение на чл.141 ал.1, т.1 от Закона за водите. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, така също в нарушение на материалния закон, а наложената с него административна санкция била явно несправедлива. В тази връзка се иска отмяна на атакуваното НП. Постъпило е и становище по делото от жалбоподателя с което се поддържа жалбата и се иска отмяната на атакуваното НП.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. В представено писмено становище
оспорва жалбата, а НП намира
за законосъобразно издадено и мотивирано,
включително и при определяне на административната санкция.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, както се установява въз основа на събраните доказателства за датата на
връчване на санкционния акт и датата на нейното предаване в куриерската служба,
срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 13.12.2018г.
на основание чл.190, ал.4, т.2 от Закона на водата е извършена проверка на
язовир „Тракиец", находящ се в поземлени имоти №
72953.0.97, № 51682.0.46, № 55960.0.27 в землищата на с. Тракиец, с. Николаево
и с. Петелово, община Хасково, Актове за публична държавна собственост №
6317/30.05.2012г., № 6340/28.06.2012г., № 2308/07.06.2010г., собственост на Министерство
на земеделието, храните и горите, за което е съставен констативен протокол №
07-05-506/13.12.2018г. Проверката е извършена от
свидетеля Т.И.Т. на длъжност инспектор в РО „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН и в
присъствието на М.Е.О. на длъжност
главен инспектор в РО „Надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях“, Южна централна България на ГД, МН към ДАМТН. Проверката е извършена на
место чрез обход и оглед на голяма язовирна стена и съоръженията към нея
и преглед на документацията от експлоатацията, като е установено, че основния
изпускател е неработещ - аварирал
при завиряване на язовира, видно от проверката на место и от протокол от
21.09.2018г. за техническото състояние на язовира съставен от оператора
Напоителни системи ЕАД-клон Хасково. констатирано е на место и че не се
извършват ремонти работи на същия, т.е. че основния изпускател не се подържа в
техническа изправност от Министерство на земеделието, храните и горите, каквото
задължение то има като собственик на язовир „Тракиец". Министерство на
земеделието, храните и горите е бездействало и не е предприело активни действия
за извършване на ремонтно - възстановителни работи на основния изпускател на
язовир „Тракиец" за привеждането му в техническа изправност, съгласно
изготвения работен проект и издаденото разрешение за строеж № 206/18.10.2016г.
от община Хасково. По тези констатации
контролният орган е преценил, че основния изпускател не се подържа в
техническа изправност от Министерство на земеделието, храните и горите, каквото
задължение то има като собственик на язовир „Тракиец".Последното довело до
извод, за допуснати нарушение по чл.141 ал.1, т.1 от Закона за водите, а субект на нарушението
е Министерство на земеделието, храните и горите. С Покана, изх. № 85 – 02 – 36/06.03.2019 г. Министерство на
земеделието, храните и горите, министъра бил поканен да се яви за съставяне и
връчване на АУАН. В резултат, на 12.03.2019г.
е съставен от св.М.О., Акт за установяване на административно нарушение № 08-015/12.03.2019г.
срещу Министерство на земеделието, храните и горите в присъствието на пълномощника Р.К. бил предявен
и подписан от
него и на същата дата бил връчен и екземпляр от съставения АУАН, според
отразеното в приложената по АНП
разписка. В срока по чл.44, ал.1 Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) са постъпили писмени възражения по констатациите в акта.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 83 ЗАНН, вр. чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 38 и позовавайки се на Заповед № А – 5/02.01.2018 г. на Председателя на ДАМТН, София, наложил процесната имуществена санкция за констатираното с АУАН нарушение квалифицирано съответно по чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите св.М.О. и
св. Т.И.Т. относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната
проверка, констатациите, до които са достигнали в нейния ход и тези, свързани с
процедурата по съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви
и логически последователни, поради което съдът ги възприема при обосноваване на
фактическите си изводи по делото, като спор относно осъществената фактическа
обстановка не е налице, а единствено възражения относно правната оценка на
установените факти.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното: Съгласно чл.141, ал.1, т.1 от ЗВ
в редакцията и към датата на
проверката, - Чл. 141. (1) (Изм. – ДВ, бр. 58 от
2015 г., бр. 55 от 2018 г.) Собствениците на водностопански
системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията
към тях, са длъжни да осигурят: т. 1.
поддържането им в техническа изправност. Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 38 от
Закона за водите, наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако
не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което не изпълни задължение по чл. 141, ал. 1 – от 1000 до 10
000 лв. Следователно, деянието за което на жалбоподателя е наложена
административна санкция, е обявено от закона за наказуемо с административна
санкция, като по силата на чл. 201, ал. 12 от Закона за водите, наказателните
постановления по ал. 11 се издават от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или от оправомощени
от него длъжностни лица.
При съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм
основните му съставомерни белези: дата, начин на
осъществяване и място. Последното, предвид характера на деянието, не е съвсем
прецизно, но тази непрецизност не води до накърняване правото на защита в
процеса, явяващо се основание съответното процесуално нарушение да бъде
квалифицирано като съществено. В случая водещ за преценката относно мястото на
извършване на нарушение е аргументът за характера на деянията, а те, според
отразеното в описателната част на процесния АУАН се
изразяват в бездействие - чрез неподдържането в техническа изправност на
язовирната стена, конкретно в случая на основния изпускател на язовир
„Тракиец", както и на контрол за техническото им състояние и не
предприемане на мерки за привеждането му в техническа изправност, съгласно
изготвения работен проект и издаденото разрешение за строеж № 206/18.10.2016г.
от община Хасково. В този
смисъл за място на извършване на
нарушение се приема мястото, където правнодължимото
действие е следвало да бъде осъществено – в случая язовирна стена на язовир „Тракиец"„Тракиец", находящ се в
поземлени имоти № 72953.0.97, № 51682.0.46, № 55960.0.27 в землищата на с.
Тракиец, с. Николаево и с. Петелово, община Хасково, Актове за публична
държавна собственост № 6317/30.05.2012г., № 6340/28.06.2012г., №
2308/07.06.2010г., собственост на Министерство на земеделието, храните и
горите, за което е съставен констативен протокол № 07-05-506/13.12.2018г. На
следващо место пак с оглед характера на деянието, съдът намира, че коректно е
посочена и датата на нарушението а именно датата на проверката, тъй като
бездействието продължава и към тази дата. Нарушението на практика ще се
преустанови с извършването на вмененото задължение на жалбоподателя с текста на
чл.141, ал.1,т.1 от ЗВ. Поради това и съдът намира, че съвсем правилна е и
правната квалификация на деянията с оглед изложеното текстовата част на АУАН и
НП. Тоест правната квалификация съответства на изложената фактическа обстановка
и приетите нарушения от наказващия орган. На следващо място, не са допуснати и
нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването на АУАН.
Била е изпратена покана но същият, като е изпратен представител и в негово
присъствие е съставен АУАН. Спазени са давностните
срокове по чл. 34 от ЗАНН, доколкото в случая съставът на нарушението предвижда
като форма на изпълнителното деяние бездействие, а именно неизпълнение на задължение по чл.141 ал.1, т.1 от ЗВ , като
от там ясни са твърденията, както за датата на извършване на твърдяното
нарушение, така и датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от
който започва да тече давностният срок. АУАН е
издаден от компетентен орган в кръга на пълномощията му съгласно приложената
Заповед №А-517/12.07.2018г. на Председателя на ДАМТН, която е посочена в АУАН и
е приложена и приета като доказателстоа с преписката
по делото. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган съгласно представената Заповед
№А-5/02.01.2018г. на Председателя на ДАМТН, в кръга на неговите правомощия,
спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като не
намират опора в закона твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя за наличие на несъответствие и непълнота в твърденията, водещи до
ограничаване правото на защита. Тоест не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
От материалноправна
страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление,
проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват
по категоричен начин. Изпълнителното деяние на нарушението по
200, ал. 1, т. 38, вр. чл. 141 ал.1, т.1 от Закона за
водите в редакцията към датата на нарушението
се е изразило в
неизпълнение на задължението от страна на Министерство на земеделието,
храните и горите като собственик на язовир „тракиец“, а от там и на язовирна
стена и съоръженията към нея не е осигурило поддържането им в техническа
изправност.
Нарушението е с особен субект – собственик на язовирна стена, като по отношение
на това качество на жалбоподателя – Министерство на земеделието, храните и горите липсва
спор. В този смисъл констатациите на свидетелите
по акта кореспондират помежду си и отразяват фактическите данни,
които на практика не са оспорени от жалбоподателя , във връзка с не поддържането в техническа изправност на
язовирната стена на язовир „Тракиец“ и в частност на съоръженията към нея - основния изпускател , който е неработещ – аварирал. Тези
констатации се подкрепят и от констативен
протокол от 21.09.2018г. за техническото състояние на язовира съставен от
оператора Напоителни системи ЕАД-клон Хасково и от представеното разрешение за
строеж № 206/18.10.2016г. от община Хасково. И двамата свидетели са
категорични, че при проверката на
язовирната стане на горният язовир са установили, че основния изпускател е
неработещ и към момента на проверката не са се извършвали ремонтни работи
въпреки издаденото разрешение за строеж № 206/18.10.2016г. от община Хасково.
Тези показания съдът кредитира изцяло като еднопосочни и непротиворечиви. Те се
подкрепят и от писмените доказателства по делото, а и не са оспорени от
жалбоподателя. Затова и съдът прие, че безспорно се доказа по делото
жалбоподателят да е извършил описаното нарушение. Правилно нарушението в НП е било квалифицирано по чл.141, ал.1, т.1 от
ЗВ действащ към датата на констатиране
на нарушението.
Тук
следва да се отбележи, че са ирелевантни изложените
доводи от жалбоподателя, че нямало финансиране и това била причината да не се
ремонтира изпускателя. Последното е най-малкото несериозно, като се има предвид
какви имуществени вреди и дори отнемането на човешки животи би причинило едно
евентуално преливане или откъсване на част на язовирната стена на язовир
„Тракиец“. Това не е обективна причина, която би могла да оневини жалбоподателя
и да изключи отговорността му.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са осъществени признаците на състава на административното нарушение по чл. 200 ал.1 т.38, вр.чл.141, ал.1,т.1 от ЗВ, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Вмененото нарушение е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за осигуряване на поддържането в техническа изправност на язовирната стена и съоръженията към нея.
Според съда обаче, наказващият орган немотивирано, без да изложи каквито и да са съображения за това е определил имуществената санкция над средният размер предвиден в ЗВ, а именно в размер на 5000 лева. Не се сочат никакви причини за определянето на този завишен размер на санкцията, които да я обосновават както изисква чл.27 от ЗАНН. Едва със становището постъпило по делото се излагат от пълномощника на АНО, факти, че има друго влязло в сила НП по отношение на жалбоподателя за същото нарушение, без да се сочат и представят доказателства за това. нещо повече такива доводи не са изложени в самото НП при определянето на имуществената санкция. затова и съдът намира, че тези доводи не са основателни. Ето защо съдът намира, че имуществената санкция в размер от 5000 лева се явява необоснована и следва да се намали на минималният размер предвиден в закона а именно имуществената санкция в размер от 1000 лева.
Според настоящия съдебен състав случаят не е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК. Действително в случая не се установява да са настъпили
някакви вредни последици за хората, околната среда или инфраструктурата от така
извършеното нарушение, но това само по себе си не води автоматично до
маловажност на нарушението, още повече че законодателят не диференцира това
дали едно неизпълнено задължение е
нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни
последици. За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН релевантни са не само
липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите
обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая
безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и
здравето на хората, могат да настъпят вследствие на неизпълнение от страна на жалбоподателя на
вменените му задължения с чл.141, ал.1,т.1 от ЗВ.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС - 107 от 17.06.2019г. на Заместник – председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор с което на Министерство на земеделието, храните и горите е наложена административна санкция: имуществена санкция в размер на 5000 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1000 /хиляда/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./