Р Е Ш Е Н И Е
№ 1675
гр.
Пловдив, 16.10.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, XХХI
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на 28.09.2023 г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА МИХАЙЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при участието на секретаря
Р. П. и при участието на прокурора Борис Михов като разгледа дело номер 1985 по описа за 2023 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОДМВР
Пловдив, РУ Труд, срещу РЕШЕНИЕ 925 от 28.05.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД,
по нах.дело № 860/2023г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Твърди се, че неправилно
районния съд е приел несъставомерност на деянието от субективна страна. Твърди
се, че прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона при
наличието на промяна на собствеността на автомобила и наличието или не на
знание за закона от новия собственик на автомобила е правно ирелевантно.
В съдебно заседание, касаторът се явява
лично и оспорва жалбата. Моли да се потвърди първоинстанционното решение.
Ответникът по касационната жалба- Началник
група в РУ Труд при ОДМВР Пловдив не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПЛОВДИВ дава заключение за основателност
на жалбата.
Административен съд- Пловдив, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е приел
за установено следното:
На 19.05.2021г. касаторът закупил МПС Волво В 50 с рег. № РВ ****ХР. Не
отишъл в ПП-Пловдив обаче, за да го регистрира на свое име. На 09.10.2021г. той
управлявал това МПС негова собственост на път II-64, при км 49+500метра, но се
движел с превишена скорост. Така срещу него бил издаден електронен фиш серия К
№ 5471222 за горното. По този повод в последствие било установено и че сторил
горното нарушение и в нарушение правилата на чл.140, ал.1 ЗДвП, защото МПС не
било регистрирано в ПП Пловдив на негово име, а регистрацията на МПС била
служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 ЗДвП. Първоначално била сезирана
РП-Пловдив, която отказала образуването на досъдебно производство с аргумент
правилата на чл.9, ал.2 НК, но прокурорът изпратил материалите на началника на
РУ Труд за реализиране на административно наказателна отговорност. Така било
издадено и процесното НП.
Тази фактическа обстановка е установена от
районния съд по безспорен и категоричен
начин от писмените доказателства представени по делото – постановление на
РП-Пловдив, справка за водач нарушител, справка собственост, справка за
прекратяване на регистрацията на МПС, заповеди 2 бр. и ЕФ серия К № 5471222,
които съдът е възприел и кредитирал като безпротиворечиви.
От правна страна, съдът е приел, че е
допуснато неправилно приложение на материалния закон, тъй като липсва
субективната страна на нарушението, доколкото нарушителя е нямало как да знае,
че служебната му регистрация е прекратена и кога това е станала. Затова е
прието, че от субективна страна не е осъществен състав на нарушение по чл. 140
от ЗДвП.
Решението е валидно и допустимо, но неправилно.
По делото липсва спор, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи. При съставянето на АУАН и издаването на
атакуваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В
конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени в пълен
обем фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението. Противно на
становището на районния съд, настоящата инстанция приема, че както от
обективна, така и от субективна страна е доказано извършено нарушение на чл.
140 ал.1 от ЗДвП.
Страните не спорят по фактите. Спорът е
правен и се концентрира около обстоятелството дали е налице субективния елемент
на нарушението. Правилно РС е отчел факта, че нормативната уредба, приложима
към казуса не изисква уведомяване на собственика за прекратяване на
регистрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.15 от ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Т.е. прекратяването на регистрацията настъпва автоматично,
след като е осъществен фактическия състав на чл. 143 ал.15 от ЗДвП- придобиване
на МПС, изтичане на двумесечен срок от придобиването и бездействие на новия
собственик да го регистрира в посочения срок на свое име. Законът вменява на
новия собственик на МПС определено задължение, неизпълнението на което е
скрепено със санкция. Ирелевантно е в случая, дали нарушителя е знаел за това,
че му е прекратена регистрацията или не- по силата на закона той е бил длъжен
да знае, че с бездействието си да регистрира МПС-то в двумесечен срок ще
настъпят правните последици на чл. 143 ал.15 от ЗДвП. Не може да се приеме, че
се касае за извинителна грешка по силата на чл. 14 от НПК, вр. чл. 11 от ЗАНН.
Предвид изложеното, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение по
съществото на спора, с което да се потвърди оспореното наказателно
постановление.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на касатора, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2
от АПК,
СЪДЪТ,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ
925 от 28.05.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 860/2023г. и
вместо него:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 22-6207-000061/15.03.2022 г. на Началник група в РУ
Труд при ОДМВР Пловдив., с което на П.Г.И., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право на
управление на МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА П.Г.И.
ЕГН ********** *** да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80/осемдесет/ лева
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.