№ 451
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело
№ 20225001000378 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260051 от 17.02.2022 г. по т.д. 123/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Пловдив е осъдено „О. - З.“ АД да заплати на С. Щ. Я. с ЕГН –
**********, адрес: село К., ул. „К.“ № 45, А. Щ. Я. с ЕГН – **********,
адрес: село К., ул. „К.“ № 19 и Д. Щ. К. с ЕГН – **********, адрес: село К.,
ул. „К.“ № 46, сумата от по 135000 лева на всеки от тях, представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», за
причинените по вина на водача на товарен автомобил марка „Р.“, модел „М.“
с рег. № ... - А.Т.С., неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от
ищците от смъртта на майка им А.И.Я., починала при ПТП на 25.08.2019 г. в
село К., обл. П. на ул. „Г.С.Р.“ № 3, за което водачът е наказан с влязла в сила
присъда № 40/15.06.2020 г., постановена по нохд № 646 по описа за 2020 г. на
Окръжен съд – Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковете за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над
присъдената сума до пълния предявен размер от по 150000 лева за всеки
ищец. Със същото решение С. Щ. Я., А. Щ. Я. и Д. Щ. К. са осъдени да
заплатят на ЗАД „О. - З.“ АД сума в размер на 30 лева - разноски по
съразмерност, а ЗАД „О. - З.“ АД е осъдено да заплати на адвокат Р. И. М.,
вписана в Адвокатска колегия - С. адвокатско възнаграждение за
предоставеното безплатно процесуално представителство на всеки от ищците
в размер на 5076 лева за всеки от тях, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5
1
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съобразно уважения размер на претенцията или общо за тримата ищци 15228
лева. С решението е осъдено ЗАД „О. - З.“ АД да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от
16452 лева за държавна такса и платени от бюджета на съда разноски
съобразно уважения размер на претенцията.
Срещу Решение № 260051 от 17.02.2022 г. по т.д. 123/2020 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив е постъпила въззивна жалба вх. № 1940/10.03.2022
г. от ЗАД „О. - З.“ АД с ЕИК - ....., седалище град С. и адрес на управление
ж.к. В., ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 чрез адвокат Т. И. Т., вписан в Адвокатска
колегия – С.. Решението се обжалва в частта, с която дружеството е осъдено
да заплати обезщетение на ищците над сумата от 75000 лева за всеки един от
тях или за сумата над 225000 лева. Счита се същото за неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материални и
процесуалния закон, необосновано и несъобразено със събраните по делото
доказателства. Излагат се доводи относно неоснователно занижен процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, както и че
размерът на присъденото обезщетение е неоснователно завишен. Моли да
бъде постановено решение, с което се отмени атакуваното решение в
обжалваната част, като бъдат присъдени и разноски.
В постъпил отговор с Вх.№ 263765/06.04.2022 г. от С. Щ. Я., А. Щ. Я. и
Д. Щ. К. чрез адвокат Р. И. М. се счита, че въззивната жалба е неоснователна
и се моли същата да бъде оставена без уважение. Оспорват се твърденията за
съпричиняване от страна на пострадалата, смята че определеният от ПОС в
това отношение процент е завишен. Излага подробни аргументи. Поради
немотивираността на въззивната жалба иска същата да бъде оставена без
уважение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
легитимирано лице – ответник, засяга частично неблагоприятното за него
осъдително първоинстанционно решение; откъм съдържание е редовна,
поради което се явява допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Апелативен съд -
Пловдив като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства
съобразно чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при
което намира за установено следното:
Пред Окръжен съд – Пловдив са били предявени субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането. Била е подадена искова молба от С. Щ. Я., А. Щ. Я. и Д. Щ.
К. чрез упълномощения си процесуален представител адв. Р. М., против ЗАД
„О. - З.“ АД, в която се е твърдяло, че на 25.08.2019 г. в село К., област П. на
ул. „Г.С.Р.“ № 3 настъпило пътно-транспортно произшествие, при което
водачът на товарен автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № ... - А.Т.С.
извършил нарушение на правилата за движение по пътищата, като е
2
предприел маневра за движение назад, без да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен, както и че няма да създаде опасност за
движението, в резултат на което ударил пешеходката А.И.Я., която от удара
починала. За инцидента бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 2019-1024-1703 от 25.08.2019 г. и било образувано ДП №
ЗМ 173/2019 г. по описа на РУ – Хисаря. Понастоящем е налице влязла в сила
присъда № 40/15.06.2020 г., постановена по нохд № 646 по описа за 2020 г. на
ОС – Пловдив, с която подсъдимият А.Т.С. е признат за виновен за това, че е
нарушил правилата за движение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и с това по
непредпазливост е причинил смъртта на А.И.Я.. Присъдата е била потвърдена
с решение № 260043/16.11.2020 г. по внохд № 452/2020 г. по описа на
Апелативен съд – Пловдив, което е оставено в сила с окончателно решение №
65/27.05.2021 г., постановено по н.д. № 104/2021 г. на ВКС, III н.о.
Починалата при инцидента А.Я. била майка на тримата ищци. Излагат се в
ИМ обстоятелства, че са били едно сплотено и задружно семейство, силно
привързани един към друг с дълбока и емоционална духовна връзка на
взаимна обич, подкрепа и разбирателство; ищците понесли изключително
тежко внезапната, нелепа и безвъзвратна загуба на своята майка, която за тях
винаги била опора и авторитет и заедно се справяли с житейските трудности,
а след кончината на А., ритъмът на живот на нейните деца е бил изцяло
подчинен на скръбта и те все още не можели да приемат случилото се,
станали са затворени, опечалени, асоциални, оплаквали се от липса на апетит,
нарушения в съня и тревожност. Към момента на настъпване на процесното
ПТП за увреждащия автомобил е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответния застраховател,
валидна до дата 26.04.2020 г. Ето защо с молба вх. № 99-4541/16.10.2019 г.
ищците предявили претенция с искане за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение от ответника. Понастоящем, макар срокът за
произнасяне да е бил изтекъл, застрахователното дружество не било
изплатило обезщетения. Поради това ищците искали от съда да постанови
решение, с което да осъди ЗАД „О. - З.“ АД да заплати на всеки от ищците
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от смъртта на тяхната майка, настъпила в резултат на ПТП от
дата 25.08.2019 г. в размер от по 150000 лева ведно със законната лихва върху
главниците от датата на уведомяване на застрахователя 16.10.2019 г. до
окончателното им изплащане.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „О. - З.“ АД,
представляван от адв. И.А.И., вписан в Адвокатска колегия – С. е депозирал
отговор на исковата молба, в която е изложил доводи за неоснователност на
исковата претенция, поради това, че не е налице изключителна вина на водача
Ангел Стоилов, защото имало съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, което се изразявало се в това, че последната е
изскочила внезапно на пътното платно на място, което не е обозначено за
пресичане на пешеходци. Застрахователното дружество е направило
3
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение като
неотговарящо на критерия за справедливо възмездяване на морални вреди,
заложен в чл. 52 от ЗЗД, на относимата съдебна практика, както и на
социално – икономическото положение на страната. В отговора се е твърдяло,
че не е налице сочената от ищцовата страна силна и дълбока емоционална
връзка, тъй като възрастта на ищците сочи, че са в етап от живота си, в който
са отделени от семейството на родителите си и са изградили собствени
семейства. Оспорвана е била и претенцията по акцесорния иск за законна
лихва върху претендираните суми, тъй като счита, че не е изпаднало в забава,
предвид това, че носи договорна, а не деликтна отговорност.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е била постъпила допълнителна искова
молба от ищците, с която поддържат, че е била налице трайна и дълбока
емоционална връзка между тях и покойната им майка, която ги легитимирала
да получат обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нейната
смърт. Създаването на собствени семейства от ищците не е било основание за
прекъсване на изградената връзка между деца и майка. Оспорвани са
възраженията на ответника, че процесното ПТП е настъпило в условията на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, както и че
претендираното обезщетение се явявало прекомерно. Посочва се, че
отговорността на застрахователя по задължителната застраховка „ГО“ на
автомобилистите покрива и лихвите за забава.
Ответникът е подал отговор на допълнителна искова молба, с който
заявява, че поддържа изцяло вече заявените от него възражения.
Окръжният съд, след като е преценил събраните доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, е приел, че съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ във вр. с чл.
496 от КЗ във вр. с чл. 380 от КЗ допълнителна специална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало
ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен
срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод
плащане на застрахователно обезщетение, като съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния случай не е имало
спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за
ищцовата страна резултат, поради което прекият иск по чл. 432 от КЗ е бил
допустим. Не се е оспорвало, че ищците са деца на пострадалата, както и че
към датата на настъпване на произшествието между виновния водач и
ответното дружество е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Налице е била
влязла в сила присъда, признаваща вината на водача за настъпване на
произшествието, поради нарушаване правилата за движение – чл. 40, ал. 2 от
4
ЗДвП и причинената в резултат на това смърт по непредпазливост на
пострадалото лице, като съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца. Относно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, ПОС е
приел, че този въпрос подлежи на изследване и преценка от гражданския съд
независимо от приетото в наказателното производство, тъй като поведението
на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не
представлява елемент от състава на престъплението и не е било предмет на
изследване в наказателното производство, а изводът за наличие на
съпричиняване съдът следва да основе на приноса на пострадалия и неговото
поведение, а не на поведението на други участници в произшествието. Приел
е, че релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането
като неблагоприятен резултат. В тази връзка по делото е изслушано
заключение на САТЕ /основно и допълнително с идентични изводи/, неоспоР.
от страните, което ПОС е възприел като обективно и професионално
изготвено. След анализ на материалите по делото експертът е стигнал до
извод, че на 25.08.2019 г. около 9.11 часа, т.а. „Р. М.“, управляван от водача
А.Т.С., на заден ход по ул. „Г.С. Р.“ в село К. е ударил пешеходката А.И.Я. в
момент, когато последната е бил зад автомобила, в резултат на което същата е
починала. По делото нямало данни за наличие на пешеходни пътеки на
местопроизшествието. Ударът е бил настъпил на платното за движение на ул.
“Г.С. Р.”, като по делото липсвали данни, от които да се определи дали
мястото на удара се явява продължение на тротоар. Тъй като възприемането е
било субективен процес, по делото нямало данни, от които да може да се
определи дали пешеходката е възприела движението на т.а. „Р. М.“. Според
ПОС тя би избегнала произшествието, ако не се е движила по платното за
движение или ако при движение по платното за движение, се е съобразила с
приближаващия се автомобил. Пешеходката се е движела по платното за
движение на ул. “Г.С. Р.”, успоредно на него в посока от запад на изток.
Съгласно показанията на свидетеля С.П.В. в протокола от СЗ от 08.12.2021
год., пешеходката А.И.Я. се е движела по платното за движение за време най-
малко от потеглянето на автомобила до момента на удара, т.е. времето е било
по – продължително. Съгласно разяснения на вещо лице в съдебно заседание,
то не е могло с категоричност да установи дали е могъл да мине човек по
тротоара. Касаело се за пречка не от страна на микробуса, а за пречка от
страна на навес и саксии и при това положение пострадалата би следвало да
се движи по платното. Ударът е бил в областта на навеса и нямало тя как да
ходи по тротоара, а с оглед на това, че платното за движение е предназначено
за ППС е трябвало да се съобрази с това, че може да мине автомобил.
Окръжният съд е достигнал до общия извод, че пострадалата се е движила по
5
платното за движение, а не на тротоара, поради наличие на навес и саксии, а
също и на спрения преди тях микробус, правещи невъзможно преминаването
й по друг начин. Прието е, че предпоставките за отчитане на съпричиняването
и неговия размер следвало да бъдат безспорно установена причинно-
следствена връзка между поведението на увредената и вредите, заедно с
преценка кои от тях не биха настъпили или биха имали по-малък обем /брой,
интензитет/, при липса на личен принос, като в случая безспорно е било
установено движение на пострадалата по пътното платно, намиращо се в
причинна връзка с настъпването на удара от автомобила, респ. с леталния
изход. Безспорно се установява и обективна причина за преминаването й не
по тротоара – паркиран автомобил и навес след него. Съдът е цитирал
съдебна практика - напр. Решение № 200 от 13.11.2012 г. по търг. д. №
249/2012 г. на ВКС, относно това дали има съпричиняване по смисъла на чл.
51 ал. 2 от ЗЗД на вредоносния резултат от самия пострадал в случаите на
обективна невъзможност от негова страна да спазва правилата за движение
по ЗДвП. Такава невъзможност са например паркирани по тротоара коли,
които не са давали възможност на пешеходците да се движат по тях, което е
принудило пострадалия като пешеходец да се движи по пътното платно.
Прието е, че при преценка за съпричиняване е от значение наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилите
вредоносни последици, но не и вината на последния - т. 7 от ППВС 17/63.
Следователно е било налице съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД
на вредоносния резултат от самия пострадал от ПТП в случаите на обективна
невъзможност от страна на последния да спазва правилата за движение по
ЗДвП. В случая от доказателствата по делото безспорно се установявало, че
смъртта на лицето, настъпила на пътното платно, а не на тротоара, е била
резултат от два фактора: виновното противоправно поведение на водача,
довело до инцидента и второ - придвижването на пострадалата по пътното
платно, предназначено за движение на превозни средства и предполагащо
риск за живота и телесната неприкосновеност на пешеходците, без значение
какви са причините за това – обективни или субективни съобразно
разяснените постановки на т. 7 от ППВС 17/63. Позовавайки се на разпоредби
от ЗДвП - чл. 5, ал. 2, т. 1 /”водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците”/, чл.20 ал.1 /”водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”/, чл.116
/”водачът е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците”/,
ПОС е приел, че отговорността на водачите на моторни превозни средства за
осигуряване на безопасността на движението е по-голяма в сравнение с тази
на пешеходците, включително и в хипотезата, при която и водачът, и
пешеходецът са допуснали нарушение в правилата за движение.
Следователно, при наличие на обективни пречки за спазване на правилата за
движение от страна на пешеходците, които са видими за всички участници на
пътя, в т.ч. на виновния водач, тази отговорност логично е още по-голяма.
6
Ето защо според съда обективният принос на пострадалата се явявал
минимален спрямо неговия и не следвало да надхвърля 10%. При определяне
размера на дължимото за обезвреда обезщетение ПОС се е ръководел от
критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
взел е предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се зачетат от съда. Такива обективни критерии при причиняването
на смърт са обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат,
възрастта на увредения, общественото положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
Причинените на ищците душевни болки и страдания от загубата на майка им
се установявала от разпита на свидетели - налице са били доказателства за
интензитета и продължителността на негативните емоции, преживени от
ищците от загубата на тяхната майка. Поради тази причина ПОС е приел, че
претендираната от ищците сума от по 150000 лева представлява справедливо
обезщетение за безспорно доказаните болки и страдания съобразно
общоприетите критерии за справедливост и обществено-икономическите
условия за живот в страната, която сума обаче следвало да се намали с 10%
поради установения обективен принос на пострадалата. Поради това
дължимото на ищците обезщетение е прието да е в размер на 135000 лева, до
която сума претенцията, като основателна е уважена от ПОС. По отношение
на претенциите за лихви, съдът е констатирал, че няма спор, че ищците са
уведомили застрахователя на 16.10.2019 г., като не е доказано той да е
изискал допълнителни доказателства от ищците и затова приложима е била
общата разпоредба на чл. 429, ал. 3 от КЗ, поради което законна лихва върху
главницата е присъдена от претендирания от ищците начален момент -
16.10.2019 г., до окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно ограничава проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
съгласно който увреденото лице спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
Гражданска отговорност при спазване на изискванията на чл. 380, а именно,
че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. В чл. 496,
ал. 1 от КЗ е посочено, че срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
7
от КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия
представител за уреждане на претенции. Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. От представените по делото
доказателства е безспорно, че тримата ищци са предявили претенциите са
обезщетение пред ответното дружество на 16.10.2019 г. От негова страна не е
извършено определяне на обезщетение и плащане на същото, което води до
допустимост на претенцията за плащане на обезщетението по съдебен ред. Не
е спорно между страните наличие наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество. Съгласно
чл. 493, ал. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство
по време на движение или престой. В т. 1 сред подлежащите на покриване
вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди вследствие
на телесно увреждане или смърт. Отговорността на застрахователното
дружество при наличие на сключен договор за застраховка гражданска
отговорност е обусловена и от установяването на отговорност на
застрахованото лице за причинено от него увреждане. При непозволеното
увреждане тя произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД. Фактическият
състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно
деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и непосредствена
последица от увреждането. По делото е приложено нохд 646/2020 г. на
Окръжен съд – Пловдив, видно от което с влязла в сила на 27.05.2021 г.
присъда № 40/15.06.2020 г. А.Т.С. е бил признат за виновен в това, че на
25.08.2019 г. в с. К., обл. П. при управление на МПС е нарушил правилата за
движение - чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
А.И.Я., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“ във
вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 във вр. с
чл. 54 от НК е бил осъден на една година лишаване от свобода. Съгласно чл.
300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно неговото извършване, неговата противоправност и виновността на
извършителя. Не се оспорва наличната причинна връзка между
произшествието и настъпилия вредоносен резултат. По делото са ангажирани
доказателства, че починалото вследствие на ПТП лице е имало трима
наследници - ищците по настоящето дело, които са негови деца и са увредени
лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 от КЗ. От показанията на разпитаните по
8
делото свидетели се установява, че между тях и починалият е имало
изградена връзка родител дете. Ангажирани са гласни доказателства, че
загубата на тяхната майка се е отразила на състоянието им – започнали да
пият лекарства, посещавали всяка седмица гроба й, затворили се в себе си,
станали мълчаливи, не излизали, трудно приемали станалото, тъгували.
Изводът е, че се налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Вътрешното убеждение на решаващия
съдебен орган следва да е изградено на база събрания по делото
доказателствен материал установяващ характера на увреждането, начина по
който то се е отразило на духовното и психично състояние на увреденото
лице и икономическата обстановка в страната, както и конкретния жизнен
стандарт. При преценка начина на отразяване върху духовното и психично
състояние на увредения в случаите на смърт на негов близък същата следва да
се извърши и като се вземе предвид възрастта на починалия. При преценка на
близостта пък следва да се има предвид не само наличието й от правна гледна
точка, но и действителните отношения между починалия и родственика
претендиращ увреждане. Към момента на пътно-транспортното произшествие
– 25.08.2019 г. пострадалата А.Я. е била на 71 години. Ищците са били
съответно: С. Я. на 54 години, Д. К. на 50 години и А. Я. на 38 години. От тях
само А. Я. е упражнявал легален труд в сезонна работа. По делото не са
ангажирани експертни доказателства относно здравословното и психическото
състояние на ищците вследствие кончината на тяхната майка. От изложеното
следва, че изградената връзка родител деца е съществувала между ищците и
пострадалото лице, но тя не е била такава, че да предполага изпадане в
състояние на продължителен стрес, дискомфорт и психическо разстройство
от смъртта на майката в повече от обичайното. Настоящият състав,
съобразявайки се с тези обстоятелства, с възрастта на починалата, както и че
размерът на паричното обезщетяване на неимуществените вреди не следва да
бъде източник за неоснователно обогатяване (Р-60144/12.11.21. по търг.д.
2202/20, ТК, II т.о. на ВКС), а следва да се намери адекватната мяра, счита, че
справедливия размер на дължимото на всеки един от ищците обезщетение би
следвало да е по 100000 лева (Р-74/22.7.22. по търг.д. 569/21, ТК, II т.о. на
ВКС).
Относно вторият довод във въззивната жалба свързан с приложение на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД - следва да се има предвид, че в цитираната присъда
изводите за виновно поведение на водача на лекия автомобил се базират
единствено на констатации за нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал. 2
ЗДвП. Правилата за движение на пешеходци са уредени в чл. 107-115 от
ЗДвП. В чл. 108 от ЗДвП са въведени норми, съгласно която пешеходците са
длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. В ал. 2 е
предвидено правило за движение по платното за движение, противоположно
на посоката на движението на пътните превозни средства по възможност най-
9
близо до лявата му граница, когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани или при пренасяне или тласкане на
обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите
пешеходци. Пострадалата, неспазвайки това основно правило за движение на
пешеходците по пътното платно в ситуация, когато автомобилът макар и на
заден ход се е движил в посока попътно в лентата за движение, сама се е
поставила в невъзможност да възприеме визуално и да съобрази поведението
си, като избегне движещото се МПС, което и с оглед движението назад не е
било с висока скорост. В хода на делото не са събрани доказателства, а и не се
твърди пострадалата да е имала проблеми със зрението. Ето защо адекватния
за това конкретно ПТП процент на съпричиняване следва да бъде определен
на 20%.
Обсъденото налага извод за частично уважаване въззивната жалба на
„О. - З.“ АД и отмяна частично на първоинстанционното решение по
отношение на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на
въззиваемите С. Щ. Я., А. Щ. Я. и Д. Щ. К., а именно: основателност на
предявените от тях искове в размер на по 80000 лева за всеки един от тях,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили от смъртта на майка им А.И.Я. при пътнотранспортно
произшествие от 25.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
16.10.2019 г. до окончателното плащане на главниците. По отношение на тези
искове решението ще бъде потвърдено в останалата му част.
Относно направените във въззивното производство разноски се
констатира извършването им, както следва: от „О. - З.“ АД – 3600 лева
държавна такса и 10800 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение – внесени,
а за тримата въззивници – по договори за правна помощ и съдействие при
условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата във връзка с Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съобразно обжалваемия интерес – по 2796 лева с ДДС за всеки един от тях.
С оглед така постановения резултат пред въззивния съд следва
съобразно обжалвания интерес разноските между страните да бъдат
разпределени, както следва: С. Щ. Я., А. Щ. Я. и Д. Щ. К. дължат на „О. - З.“
АД – 4399.68 лева всеки един от тях. „О. - З.“ АД дължи на адвокат Р. И. М. с
ЕГН - **********, като пълномощник на С. Щ. Я., А. Щ. Я. и Д. Щ. К. при
условията на чл. 38 от ЗАдв при материален интерес обжалваемата част от
60000 лева и съразмерно на уважената част съгласно правилото на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с прибавен ДДС – в размер на 232.90 лева за всеки един от
тях или общо 698.70 лева.
Разноските за първа инстанция следва да бъдат преизчислени
съразмерно, както следва: „О. - З.“ АД следва да заплати на адвокат Р. И. М. с
ЕГН - **********, като пълномощник на С. Щ. Я., А. Щ. Я. и Д. Щ. К. при
условията на чл. 38 от ЗАдв по 3516 лева с ДДС за всеки един от тях или
10
общо 10548 лева вместо присъдените 15228 лева съразмерно на уважената
част от иска на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и на държавата, по
бюджета на съдебната власт по сметка на ПОС сумата от 9599.40 лева вместо
присъдените 16452 лева.
Мотивиран от изложеното съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260051 от 17.02.2022 г. по т.д. 123/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив В ЧАСТТА, в която ЗАД „О. - З.“ АД с ЕИК
– ....., седалище: град С. и адрес на управление: ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5
е осъдено да заплати на С. Щ. Я. с ЕГН – **********, адрес: село К., ул. „К.“
№ 45, А. Щ. Я. с ЕГН – **********, адрес: село К., ул. „К.“ № 19 и Д. Щ. К. с
ЕГН – **********, адрес: село К., ул. „К.“ № 46 е осъдено да заплати сумата
от по 135000 лева на всеки от тях, за сумата в размер над 80000-осемдесет
хиляди лева за всеки един от тях, представляваща застрахователно
обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», за причинените по
вина на водача на товарен автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с рег. № ... -
А.Т.С., неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищците от
смъртта на майка им А.И.Я., починала при ПТП на 25.08.2019 г. в село К.,
обл. П. на ул. „Г.С.Р.“ № 3, за което водачът е наказан с влязла в сила присъда
№ 40/15.06.2020 г., постановена по нохд № 646 по описа за 2020 г. на
Окръжен съд – Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Щ. Я. с ЕГН – **********, адрес: село
К., ул. „К.“ № 45, А. Щ. Я. с ЕГН – **********, адрес: село К., ул. „К.“ № 19
и Д. Щ. К. с ЕГН – **********, адрес: село К., ул. „К.“ № 46 против ЗАД „О. -
З.“ АД с ЕИК – ....., седалище: град С. и адрес на управление: ж.к. „В.“, ул. „С.
С.“ № 7, ет. 5 искове на основание иск на на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
обезщетение в размер над 80000-осемдесет хиляди лева до присъденият
размер от 135000-сто тридесет и пет хиляди лева за всеки един от тях,
представляващи застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска
отговорност», за причинените по вина на водача на товарен автомобил марка
„Р.“, модел „М.“ с рег. № ... - А.Т.С., неимуществени вреди - болки и
страдания, претърпени от ищците от смъртта на майка им А.И.Я., починала
при ПТП на 25.08.2019 г. в село К., област П. на ул. „Г.С.Р.“ № 3, за което
водачът е наказан с влязла в сила присъда № 40/15.06.2020 г., постановена по
нохд № 646 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Пловдив, ведно със
законната лихва, считано от 16.10.2019 г. до окончателното изплащане на
сумите.
ОТМЕНЯ Решение № 260051 от 17.02.2022 г. по т.д. 123/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив В ЧАСТТА, в която С. Щ. Я. с ЕГН –
**********, адрес: село К., ул. „К.“ № 45, А. Щ. Я. с ЕГН – **********,
11
адрес: село К., ул. „К.“ № 19 и Д. Щ. К. с ЕГН – **********, адрес: село К.,
ул. „К.“ № 46 са осъдени да заплатят на ЗАД „О. - З.“ АД с ЕИК – .....,
седалище: град С. и адрес на управление: ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5
разноски по съразмерност пред първа инстанция в размер на 30 лева и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. Щ. Я. с ЕГН – **********, адрес: село К., ул. „К.“ № 45, А.
Щ. Я. с ЕГН – **********, адрес: село К., ул. „К.“ № 19 и Д. Щ. К. с ЕГН –
**********, адрес: село К., ул. „К.“ № 46 да заплатят на ЗАД „О. - З.“ АД с
ЕИК – ....., седалище: град С. и адрес на управление: ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ № 7,
ет. 5 разноски по съразмерност пред първа инстанция в размер на 139.98 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 260051 от 17.02.2022 г. по т.д. 123/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив В ЧАСТТА, в която ЗАД „О. - З.“ АД с ЕИК
– ....., седалище: град С. и адрес на управление: ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5
е осъдено да заплати на адвокат Р. И. М. с ЕГН – ********** с адрес на
кантора: град С., ул. „Ц.А.“ № 1, ет. 4 адвокатско възнаграждение за
предоставено безплатно процесуално представителство на всеки от ищците в
размер на 5076 лева за всеки от тях, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно уважения размер на претенцията пред първа
инстанция или общо за тримата ищци 15228 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „О. - З.“ АД с ЕИК – ....., седалище: град С. и адрес на
управление: ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 да заплати на адвокат Р. И. М. с
ЕГН – ********** с адрес на кантора: град С., ул. „Ц.А.“ № 1, ет. 4
адвокатско възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство на всеки от ищците пред Окръжен съд – Пловдив в размер
на 3516 лева с ДДС за всеки един от тях, съобразно уважения размер на
претенцията, или общо за тримата ищци – 10548 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 260051 от 17.02.2022 г. по т.д. 123/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив В ЧАСТТА, в която ЗАД „О. - З.“ АД с ЕИК
– ....., седалище: град С. и адрес на управление: ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5
е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПОС сумата от 16452 лева за държавна такса и платени от бюджета
на съда разноски съобразно уважения размер на претенцията и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „О. - З.“ АД с ЕИК – ....., седалище: град С. и адрес на
управление: ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС сумата от 9599.40 лева за
държавна такса и платени от бюджета на съда разноски съобразно уважения
размер на претенцията.
ОСЪЖДА ЗАД „О. - З.“ АД с ЕИК – ....., седалище: град С. и адрес на
управление: ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ № 7, ет. 5 да заплати на адвокат Р. И. М. с
ЕГН – ********** с адрес на кантора: град С., ул. „Ц.А.“ № 1, ет. 4
12
адвокатско възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство на всеки от ищците пред Апелативен съд – Пловдив в
размер на 232.90 лева с ДДС за всеки един от тях, съобразно уважения размер
на претенцията, или общо за тримата ищци – 698.70 лева.
ОСЪЖДА С. Щ. Я. с ЕГН – **********, адрес: село К., ул. „К.“ № 45, А.
Щ. Я. с ЕГН – **********, адрес: село К., ул. „К.“ № 19 и Д. Щ. К. с ЕГН –
**********, адрес: село К., ул. „К.“ № 46 да заплатят на ЗАД „О. - З.“ АД с
ЕИК – ....., седалище: град С. и адрес на управление: ж.к. „В.“, ул. „С. С.“ № 7,
ет. 5 разноски пред въззивна инстанция съразмерно на отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 13199.04 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13