П    Р    И    С    Ъ    Д    А

 

№ 11

                                       

                             гр. Пловдив,  06.11.2018 г.

 

                           В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение в публичното съдебно заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                             

                                                        

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАГДАЛИНА ИВАНОВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА СТОЙНОВА

                                                                                                    ВЕЛИНА АНТОНОВА

 

при участието на секретаря  НЕЛИ КИРИЛОВА,

в присъствието на прокурора МАРИНА БЕЛЧЕВА,

след като разгледа ВНОХД № 343 по описа на Пловдивски апелативен съд за 2018 г. докладвано от член - съдията ДЕНИЦА СТОЙНОВА, след тайно съвещание:

                        

 

П Р И С Ъ Д И:

 

На основание чл. 334 т.2 във връзка с чл. 336 ал.1 т.1 от НПК ОТМЕНЯ Присъда № 29/19.03.2018 г., постановена по НОХД № 1044/2017 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта й, в която подсъдимият Й.Г.И. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1 пр. ІІІ вр. чл. 130, ал. 2 НК, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА подсъдимия Й.Г.И. - роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 14.09.2014 г. в с. Й. Г., обл. П., e причинил по непредпазливост смъртта на В. С. В., с ЕГН **********, в следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда по чл. 128, ал. 2 НК, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради което и на основание чл. 124, ал.1, предл. І вр. чл.128, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 54 НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ  лишаване от свобода.

ИЗМЕНЯ присъдата в частта й относно  приложението на чл. 23, ал. 1 НК като НАЛАГА на подсъдимия Й.Г.И. едно общо най-тежко  наказание в размер на ШЕСТ ГОДИНИ  лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

ОСЪЖДА подсъдимия Й.Г.И., със снета по делото самоличност, да заплати по сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата от 7,20 лв. /седем лева и двадесет стотинки/, направени по делото разноски в хода на въззивното производство.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Върховния касационен съд на Република България.

                                                                   

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                    ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                    

                                                                                                                                            

                                                                                                                                     

                                                                                           

         МОТИВИ към присъда № 11/06.11.2018г., постановена по ВНОХД № 343/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

 

 

  С Присъда № 29/19.03.2018г., постановена по НОХД №1144/2017г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, подс. Й.Г.И. е признат за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.124, ал.1, пр.3-то вр. чл.130, ал.2 от НК, за което на основание чл.54 от НК  е осъден на ТРИ ГОДИНИ  лишаване от свобода, като е признат за НЕВИНОВЕН и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.115 от НК. Със същата присъда подсъдимият Й.Г.И. е признат за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по  чл. 293, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което на основание чл.54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия И. е наложено едно общо,  най-тежко  наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ  лишаване от свобода, постановено да се изтърпи при първоначален ОБЩ режим. На основание чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК  от така наложеното общо, най-тежко наказание е приспаднат периода, през който подсъдимият Й.И. е бил задържан по реда на ЗМВР и чл. 64 от НПК, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“. Подсъдимият е осъден да заплати на всеки един от гражданските ищци С.В. и Т.В., сумата от по 150 000 лева, представляваща обезщетение за  причинени неимуществени вреди от деянието, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждането до окончателното изплащане, както и направените от тях разноски за участие в производството. Съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства, а в тежест на подсъдимия е възложил направените разноски за водене на делото в полза на органите на съдебната власт, които са ги направили.

  Недоволни от присъдата са останали Окръжна Прокуратура – Пловдив и частните  обвинители и граждански ищци С. и Т. В., които са депозирали протест и жалба против присъдата в частта й относно преквалифициране на извършеното от подс. И. деяние от престъпление по чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.115 от НК в престъпление по чл.124, ал.1, пр.3-то вр. чл.130, ал.2 от НК.

  В протеста и жалбата се навеждат идентични оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалния и най – вече на материалния закон, като се сочи, че неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с установените факти, окръжният съд е дал квалификация на извършеното от подс. И. като непредпазливо деяние по чл.124, ал.1, предл.3-то вр.чл.130, ал.2 от НК, вместо да приеме, че е извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.11, вр. чл.115 от НК при евентуален умисъл.  Прави се искане присъдата да се отмени в атакуваната й част, като се постанови нова, с която подс. И. да се признае за виновен и да се осъди по първоначално предявеното му с обвинителния акт обвинение, за което да му се наложи и съответното справедливо наказание.

           В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура -  Пловдив поддържа протеста по изложените в него съображения, като самостоятелно излага мотивирано становище за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт в протестираната му част.

           Жалбата, депозирана от името на частните обвинители, се поддържа от тях и от техния повереник, а последният анализира обстойно и последователно събраните доказателства, установяващите се на тяхна база факти, давайки своята правна оценка на последните, подкрепена със съдебна практика, която се цитира и сочи като  приложима в казуса.

  Защитниците на подсъдимия се обединяват в тезата, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна, че не са налице твърдените нарушения на процесуалния и материалния закон и молят протеста и жалбата да се отхвърлят като неоснователни, а съдебния акт да се  потвърди.

           Упражнявайки правото си на лична защита и последна дума подсъдимият И. моли съда и за минимално наказание, и за потвърждаване на присъдата на окръжния съд.

          

          ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намери за установено следното:

           Протестът на ОП – Пловдив и жалбата на частните обвинители са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ, а разгледани по същество –  частично ОСНОВАТЕЛНИ.

              

              Окръжният съд е формирал вътрешното си убеждение по правото на базата на следните факти, които е приел за установени въз основа на доказателствения материал, събран по делото:

           Подсъдимият Й.Г.И. живеел постоянно в с. Й.Г..

           Пострадалият В. В. имал двустранен неврит на слуховите нерви от детска възраст и значима загуба на слуха на двете уши, което наложило двустранно слухопротезиране, макар да използвал само едно апаратче, с помощта на което чувал и комуникирал свободно.

           На 13.09.2014г. вечерта В. В. отишъл в дома на братовчед си - св.И.И. /по прякор К. или Ч./ в с.Й.Г., където  живеели и неговите вуйчо и баба по майчина линия - св. К.К. и  св. В.К.. Около 21.00 часа същата вечер, св.В. В. и св. И.И. отишли в дома на св. М. Г., където вечеряли и се почерпили. Там била и приятелката на св.Г. - М.К.и други техни приятели. В ранните часове на 14.09.2014г., около 02.30 часа, компанията отишла в бар „*“, находящ се в центъра на с.Й.Г., където седнали и си поръчали алкохол. Заведението било пълно с клиенти. Същата вечер в него работили: св. М.П.като барман, св. М.Р.- сервитьор,  св.И. П. - охрана и   И.П.-  дисководещ. Междувременно в заведението били седнали и подсъдимият, известен в селото като „Т.“ със св.М. И. /негов зет - брат на жена му/, като също употребявали алкохол. Синът на подсъдимия - св. Х. Г. бил в бар „*“ същата вечер, но бил седнал на друга маса със свои приятели. Там били и св. С.  М.  със свои познати, св. З.  Г. по прякор „*“, св. М.П., св.Г.П. и св.А.Г./по прякор *,*, и./, както и други лица.

           Около 03.00 часа на 14.09.2014г. между свидетелите И.И. и А. Г. възникнал конфликт, защото последният няколко пъти пил от бирите на св. И.И., св.М. Г. и пострадалия В.. Св. И.И. се ядосал, направил му забележка, след което двамата започнали да се бутат. Св. П. видял случващото се между тях и за да не ескалира конфликта, извел и двамата извън дискотеката.  Те отишли отсреща в парка и се сбили. Свидетелят С.М. и пострадалия В. излезли от заведението и отишли при тях. Казали им да спрат да се бият, но те продължавали. Двамата прекратили конфликта, след което св. М. настоял св.А. Г. да си отива. Последният си тръгнал. Св. М. отишъл до чешмата, за да пие вода, а пострадалия В. тръгнал обратно към заведението, където по - рано се бил върнал братовчед му - св.И.И.. Последният стоял горе пред заведението на стълбищната площадка, където били излезли и други хора, сред които св. А.Я. и подс. Й.И.. Подсъдимият видял пострадалият В. и  когато той бил стъпил с единия си  крак на 4-то стъпало, а с другия бил на третото, макар и да не го познавал, го попитал „Какво стана? Защо не го наби?“. Пострадалият не му отговорил и тогава съвсем изненадващо подс. Й.И. го ритнал с десния си крак в лявата долна страна на челюстта, в лявата половина на  брадата. Пострадалият В. политнал назад и с цял ръст паднал по гръб на плочника пред стълбите на заведението - на долната стълбищна площадка.

          Виждайки, че пострадалия В. не става,  св. И.И. и подсъдимия  отишли при него  и започнали  да му оказват първа помощ – правили му  изкуствено дишане и сърдечен масаж. Подсъдимият извикал към излезлите от заведението хора бързо да му дадат вода, за да полее с нея В. В..  В това време св. И.И. разбрал, че братовчед му си е ударил главата, защото  видял кръв  отзад, поради което отворил устата му, за да види дали не си е глътнал езика, после го обърнал  настрани, но пострадалия не реагирал. Св. М.П.изнесла вода от бара и подсъдимия почнал да се опитва да  свести пострадалия, като го поливал с нея. Последният обаче не реагирал, а само изхъркал на два пъти. Тогава подс.И. се обадил на тел.112 и съобщил, че има инцидент и е необходима спешна медицинска помощ. До пристигането й, същият се обадил още два пъти, като ги информирал, че пострадалия вече е посинял и трябва да побързат.

          Свидетелят Х. Г. - син на подс. Й.И. виждайки случващото се му казал : „Как можа да го удариш така“ на български език, но като видял св. С.М., който все още бил в района на дискотеката, започнал да говори с него на ромски език. Свидетелката К.З., която също отишла да оказва помощ на пострадалия, го чула как изхриптял, при което се обърнала към подсъдимия, казала му, че е мъртъв и го  попитала : „Т., какво направи, утрепа момчето“. Свидетел на случилото се бил и А.Я., който видял подс. Й.И. да нанася удар на пострадалия В. с крак в областта на главата и падането на жертвата по гръб на долната стълбищна площадка.

          Пристигналият на местопроизшествието екип на „Спешна помощ“ констатирал смъртта на пострадалия.  Малко по-късно на място пристигнали св.Б.Б. и Н.Г. - служители на РУ - гр.С., които видели множество събрани хора и след като разбрали, че пострадалият В. е починал, запазили местопроизшествието и започнали да установяват самоличността на присъстващите лица.

          Подсъдимият се уплашил, че заради нанесения от него удар на пострадалия, в резултат на който той починал, спрямо него ще бъде образувано  наказателното производство  и ще бъдат разпитани като свидетели присъствалите на инцидента лица. Затова, когато свидетелят М.С.П.излезнал навън и го забелязал, че стои до тялото на пострадалия В. го застигнал и заплашително му заявил : “Нищо не си чул и нищо не си видял. Нищо не е станало.“ Свидетелят П.се притеснил от думите на подсъдимия и кимнал с глава одобрително. Свидетелят И.И. бил много притеснен и  разстроен от случилото се и скъсал тениската си, което било възприето от св. Б.Б.. Последният видял, че покрай св. И.И. непрекъснато има много хора, които разговарят с него и решил да го отдели от тях, след като разбрал, че е и очевидец на случилото се. Отишъл при него и го завел до колегата си. По-късно се огледал и видял, че той не е там, а отново е сред група хора. Отново завел св. И.И. до колегата си и го предупредил да стои там, тъй като предположил, че присъстващите  се опитват да му влияят. Впоследствие от групата хора,  между които били подсъдимият и сина му, както и други непознати за св.Б. хора, свидетелят чул на няколко пъти да казват на св. И.И. : „Няма да казваш нищо на никого“ , „Недей, недей“. Свидетелят Б. отново го отделил от тях и го завел до колегата си. Няколко минути по - късно го потърсил с поглед и  установил, че не е на мястото, където го оставил. Започнал да го търси и да разпитва присъстващите лица, които му казали, че се е качил в лек автомобил, за да отиде до дома си да се преоблече. Междувременно подсъдимият дръпнал св. И.И. настрани. Завел го до колата на св. М. И. и там му казал каквото е видял да го забрави, защото и на него ще му се случи случка. Свидетелят М.И.  закарал св. И. И. до дома му, но не го пуснал да слезе от колата, дал му суитчъра си и потеглил към къщата на подсъдимия, за да си вземе личната карта, след което се върнали до заведението. По пътя му казал, ако го питат служителите на реда къде е бил да каже, че е ходил до дома си, за да си вземе личната карта.

         Местопроизшествието било посетено от свидетелите В.Т. и К.С. - служители в РУ на МВР гр. С. по повод получено обаждане по телефона от дежурния при РУ на МВР гр. С. за починало лице. Бил извършен и оглед на местопроизшествието от разследващ полицай при РУ на МВР гр. С., при който били иззети като веществени доказателства: мобилен телефон марка Нокия, 1 бр.червена тапа; част от слухов апарат; обица от бял метал; 7 бр. ПВЦ-бутилки от вода 0,5л.; 1бр. стъклена чаша с течност в нея; 1 бр. стъклена бутилка с надпис „Паспорт“.  Подсъдимият Й. бил задържан по реда на ЗМВР за 24 часа на 14.09.2014г.  Още същият ден жената на подсъдимия отишла до дома на св.И.И. и предложила на вуйчо му пари, за да промени показанията си и да не уличи в извършването на престъпление подсъдимия.

         С протокол за доброволно предаване от 14.09.2014г. св.З.  Г.И. предал на служител от РУ „Полиция“ С. мобилен апарат бял на цвят марка „Iphone“ c инициали „ВС *CXCE1“, с изобразена на гърба метална част наподобяваща ябълка с карта „*“с № *. С протокол за доброволно предаване от 14.09.2014г. св. Г.Г.Г. предал на служител от РУ „Полиция“ С., мобилен апарат, черен на цвят, марка „NOKIA“ с имей № *с мобилна карта на „*“с № *. С протокол за доброволно предаване от 14.09.2014г. подсъдимия Й. Г.И. предал на служител от РУ „Полиция“ С. 1бр. бяла риза; 1бр. дънков панталон /три четвърти/, ведно с черен колан; чифт сандали в черно и бежово; 1 бр. мобилен апарат марка „NOKIA“ с И-мей № *и И-мей № *с два бр. СИМ карти.

         По делото са били назначени, изготвени, изслушани и приети в хода на съдебното следствие значителен брой експертизи, които окръжният съд е посочил, че е ползвал при формиране на вътрешното си убеждение, както следва :

         Според изготвената в хода на разследването съдебно  медицинска експертиза на труп №255/2014г. /л.84 – л.87, том 1 от ДП/ смъртта на В. е настъпила вследствие на черепно-мозъчна травма, довела до парализа на жизнено важни мозъчни центрове. При огледа и аутопсията на трупа на В. В. са установени: травматичен кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки, тежък оток на мозъка, наличие на кръвенист ликвор в мозъчните стомахчета, счупване на черепната основа, травматичен оток и кръвонасядане в окосмената част на главата, охлузване по кожата на брадата, охлузване по кожата на гръдния кош, охлузвания в областта на дясната раменна става и дясната мишница. Според вещото лице описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е напълно възможно да се получат след изваждане от равновесие с последващо падане по стълби.

          Според заключението на съдебно - медицинска експертиза на живо лице №966/2014г./ л.93 том 1 от ДП/ по главата, шията, гръдния кош и крайниците на Й.И. не са установени видими травматични увреждания.

          Според заключението на изготвената химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол - Протокол №А - 348/17.09.2014г. в кръвта и урината на В. В. е установено концентрация на  алкохол в кръвта от 1.24% /л.160, том 1 от ДП/.

          Експертите, включени в първата изготвена комплексна експертиза №50/2015г. /л.189 – л.192, том 1 от ДП/ са посочили, че върху трупа на В. С. В. са открити: травматичен кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки, тежък оток на мозъка, наличие на кръвенист ликвор в мозъчните стомахчета, счупване на черепната основа, травматичен оток кръвонасядане и охлузване в окосмената част на главата, охлузване по кожата на брадата, охлузване по кожата на гръдния кош, охлузване по кожата в областта на дясната раменна става и дясната мишница. Непосредствената причина за настъпването на смъртта, според експертите е черепно - мозъчна травма довела до парализа на жизнено важни мозъчни центрове. Черепно-мозъчната травма е в резултат на удар на главата в дясната тилна област върху твърд тъп предмет - в конкретния случай върху площадката от твърда настилка пред стълбите на дискотеката. Морфологичен израз на риТ. с крак в областта на долната челюст е установеното охлузване в лявата половина на брадата. Само по себе си това охлузване не може да доведе до настъпване на смърт, а нанесения удар с крак в областта на брадата е довел до загуба на равновесие, с последвало падане по стълбите и удар на главата върху твърдата настилка пред дискотеката. При нанасянето на удара с крак, подсъдимият и пострадалия са били в позиция един срещу друг, на различни по височина нива.

           Според заключението на изготвената допълнителна комплексна съдебномедицинска и физична експертиза №100/2015г., ударът е нанесен с крак от подсъдимия Й.И., когато той е бил на площадката пред дискотеката. В резултат на нанесения удар пострадалият е паднал назад, като краката му са останали върху стълбите от 3-то стъпало надолу, с прегънат десен крак, а главата  му се е ударила в бетонните плочи на площадката пред стълбището. Ударът е нанесен с десен крак в лявата долна страна на челюстта. Морфологичен израз на този удар е установеното и описано в съдебномедициската експертиза на труп охлузване по лявата половина на брадата. Експертите са посочили, че изключват твърдението, че удара може да е бил нанесен в областта на гърдите, защото според изчисленията им: ръста на пострадалия е около 165 см., броя на стълбите е 9, стъпалата са с приблизителна височина 20 см., а наклона на стълбището е около 30 градуса. При тези изходни данни според тях при заставане на 3-то, 4-то стъпало, главата на пострадалия е на 20-30 см. над нивото на площадката. При това положение няма възможност удара да е нанесен в областта на гърдите, тъй като разстоянието е по-голямо от дължината на човешки крак. На въпроса дали нанесения удар с крак от обвиняемия в главата на пострадалия е внесъл допълнителна кинетична енергия и дали това е довело до вредоносния резултат вещите лица сочат че: силата, с която е бил нанесен ударът с крак в конкретния случай е била достатъчна, за да изведе тялото на пострадалия от равновесното положение, другите два фактора, от значение за нарушаване на това равновесие са вероятното стъпване на единия крак на горното стъпало с опорен крак на долното, както и алкохолното повлияване на извършителя и на пострадалия. Била е необходима сравнително малка сила на тялото намиращо в неустойчиво положение да политне назад, при което е последвал основния удар върху настилката, локализиран в тилната част на главата. Според експертите силата на този удар е в резултат  не толкова на нанесения първичен удар в областта на брадичката, колкото в резултат на нарушеното равновесие и падане на тялото от целия ръст върху тила и то с опорна точна на краката по-високо от тила, а именно  - 3-то, 4- то стъпало. Изложени са аргументи, че от съдебномедицинската литература е известно, че падането върху настилката от ръста е високо енергийна травма, при която се получават тежки травматични увреждания - в конкретния случай черепно-мозъчна травма с инерционен характер. Конкретното падане е усложнено - с по-голяма сила, поради по-ниското разположение на главата сравнено със стъпалата, на което са останали краката му. Тоест главата на пострадалият е изминала по-голямо разстояние в сравнение с удар на равна плоскост. Това обяснява и тежестта и изхода от травмата. Нанесеният удар не е допринесъл за получаване на допълнителна енергия при падането върху настилката, тъй като той е нанесен преди тялото да загуби равновесието си и да падне назад, в момент в който пострадалият се е движел напред по стълбите, тоест в обратна посока на падането. Ударът с крак е допринесъл само за извеждането на тялото от равновесното положение, тъй като посоката му, тоест посоката на приложената сила е различна от тази на падането (нагоре и на ляво). Силата на нанесеният удар с крак от страна на подс. И. в областта на брадичката е била сравнително малка, защото е причинил изолирано охлузване на кожата, без травматични увреждания на долната челюст или съзъбието и липсата дори на рана на кожата в тази област. Само по себе си това охлузване в лявата половина на брадата би следвало да се прецени като такова довело до болка и страдание, без разстройство на здравето, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК /л.214 – л.224, т.1 от ДП/.

          Според назначената в разширен състав комплексна съдебномедицинска и физична експертиза № 299/2016г. /л.124 – л.147, т.2 от ДП/ при причинената тежка черепно - мозъчна травма на пострадалия не е имало никаква алтернатива за оздравяване, смъртта е била неизбежна и е настъпила за кратко време след травмата, като дори не е имало никаква възможност за оказване на медицинска помощ - лекарят от ЦСМП само е констатирал настъпилата смърт. След причиняването на черепно-мозъчната травма опасността за живота на пострадалия В. е била съвсем реална и е съществувала до края на живота му (макар и за кратко време),  не е могла да бъде предотвратена чрез направените опити за изкуствено дишане или чрез медицинска помощ и смъртта е настъпила за кратко време след падането по стълбите. Експертите са посочили, че удара с крак е нанесен от подсъдимия, стъпил на двата си крака в стабилно и устойчиво положение, а пострадалият В. се е изкачвал по стълбите, когато изненадващо за него е получил удар с крак  по лявата част на брадата си. Този удар е бил неочакван и В. не е могъл да реагира  и да се предпази, тъй като времето за проста реакция е 0.2 - 0.3  секунди. Преди да попадне  удара в лявата долна част на брадата на В., движещия се нагоре крак на подсъдимия  е имал краткотраен контакт /тангенциално действие/ с предната лява част на гръдния кош на пострадалия В., където е установено и охлузване при извършеното му съдебно медицинско изследване.           

          Според заключението на тройната комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза подс. Й.И. не страда от психично заболяване и не се води на диспансерно наблюдение в * - *. Не е получавал психиатрична помощ в заведението. В инкриминирания период от време подсъдимият пълноценно е възприемал случващото се в реалната действителност. Психичните му функции не са били нарушени. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Състоянието му не е излизало извън рамките на обикновеното алкохолно опиване.      

          Поведението му е било улеснено от приетото количество алкохол, но качеството на волевите актове е било съхранено. И. е имал поведение, определено от личностовите му специфики, преценката на конкретната ситуация и улеснено от употребата на алкохол. Не е бил в състояние, при което водеща емоция да дезорганизира поведението и да доведе до качествени нарушения на съзнанието /л.145 – л. 154, т.1 от ДП/.

         Според заключението на петорната комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза личността на подс. И. се отличава с екстравертна насоченост, демонстративно поведение, възможности за лесно установяване на желани социални контакти, приспособимост и адаптивност, воден от стремеж за лидерство, стреми се да налага мнението си и да заема особено място в групата към която принадлежи, формиран като егоцентричен, с повишени самооценка и претенции- фактор за провокиране на конфликтни отношения, в които се защитава с категоричност и активност. Социалните му контакти са преценени от обстоятелството за доминиране и налагане на волята си. Има изграден модел със защитно агресивен отговор. Примитивна натура с белези на грубоватост, импулсивност, емоционална нестабилност, враждебност с лесно поддаване на телесните импулси и потребност да доказва себе си, силата си и своята значимост. Според експертите подсъдимият притежава агресивни черти в личностовата си структура, притежава доминантно поведение, което е водещо в личностовата му структура, склонен е към заемане на лидерска позиция, налагане на волята и мнението си. Притежава черти като превъзходство и пренебрежително отношение /л.4 – л. 21, т.3 от ДП/.

          Според изготвената в хода на съдебното следствие СМЕ пострадалият В. В. е имал двустранен неврит на слуховите нерви от детска възраст след употреба на „Гентамицин“ и значима загуба на слуха на двете уши, което е наложило двустранно слухопротезиране, като практически В. е използвал само едно апаратче. Според експертите, тази загуба на слуха не е свързана с нарушения в равновесието, включително и на инкриминираната дата. Употребата на алкохол от страна на починалия е била умерена, като концентрацията на алкохол в кръвта на загиналия е 1,24 промила, което отговаря на лека степен на алкохолно опиване. В данните по делото не са налице доказателства за налично видимо от околните пияно състояние на В. с обичайните белези на такова алкохолно повлияване. При установената концентрация на алкохол в кръвта експертите са посочили, че нямат обективна основа, чрез която да аргументират дали и доколко В. В. е бил алкохолно повлиян до степен това опиване да оказва влияние върху равновесието му, извън другите факти и обстоятелства при инцидента.

          На 18.07.2016г. бил проведен следствен експеримент с оглед проверяване и уточняване на данните получени при разпитите на свидетелите. В него участвали св. И. П., св.И.И., св.А.Я. и св.С.М., при който се установило, че същите съобразно местонахождението си на инкриминираната дата са имали видимост към местата, където са  се намирали пострадалият и подсъдимият.

                   

          Така изложената фактическа обстановка се споделя от настоящата инстанция, като при осъществения служебно въззивен контрол не се констатираха допуснати съществени и неотстраними нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание.

         Разследващите органи са изпълнили законовите изисквания при събиране, изготвяне и приобщаване на доказателствата по делото, чрез предвидените в НПК доказателствени способи, при съблюдаване правата и на обвиняемия, и на пострадалите от деянието лица, поради което не се констатират основания всички или част от източниците на релевантни факти да се изключат от доказателствената маса. Обвинителният акт отговаря на минималните изисквания на чл.246 от НПК, като съдържа факти, обосноваващи обвинителната теза за вменените във вина на подсъдимия деяния от обективна и субективна страна, срещу които факти не е имало пречка подсъдимият да се защити адекватно и такава защита, с помощта и на упълномощените от него адвокати, подсъдимият е реализирал успешно в процеса.

         Първостепенният съд в необходимата степен е спазил принципите, визирани в чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 НПК, а мотивите към атакуваната присъда покриват изискванията на чл.305 ал.3 НПК и дават възможност на страните да реализират пълноценно правото си на жалба и протест, а на въззивния съд - да упражни контрола, дължим по смисъла на чл.313 и чл.314 от НПК. Поради изложеното, служебно не се констатират основания за отмяна на присъдата  и връщане на делото в предходните досъдебна и първа съдебна фаза, като такова искане не се прави и от страните в процеса.

         Реално, изложената в мотивите  към присъдата фактическа обстановка не се оспорва и макар в депозираните жалба и протест да се твърди наличието на процесуални нарушения оплакванията са насочени основно към неправилното приложение на материалния закон. И пред тази инстанция срещу фактите, приети за установени от окръжния съд и поставени в основата на присъдата, не се навеждат конкретни оплаквания, напротив, изразява се становище за съответствието им с доказателствените източници, поради което на последните не се набляга и не е обсъждат подробно в пледоариите. Единствено от страна на повереника на частните обвинители се твърди превратно тълкуване на част от доказателствения материал и конкретно се възразява относно отразеното в мотивите към присъдата за отстоянието на главата на починалия от долната стълбищна площадка в момента на нанасянето на удара с крак от подсъдимия. В този аспект е нужно да се отбележи, че отразеното от окръжният съд в мотивите към присъдата / на л.334 – гръб/ - че в момента на нанасяне на удара с крак в главата на починалия, последната / главата/ е отстояла на 20см. - 30см. над нивото на площадката - не съставлява констатация на съда или факт, приет за установен произволно и превратно, а представлява цитиране /буквално възпроизвеждане/ на едно от изготвените по делото заключения, където  е отразен идентичен експертен извод – на л. 223, т.1 от ДП. В изложените от окръжния съд правни изводи не сочи в тяхна подкрепа този експертен извод, за да се приеме, че той е поставен в основата на формирането на вътрешното убеждение на първата инстанция. Посоченото в мотивите наличие на един - единствен удар, нанесен от подсъдимия в главата на пострадалия е обективен факт и той е установен на базата на всички непротиворечиви по отношение на него доказателствени източници. Поради това за превратно тълкуване на доказателствените източници, както се претендира от повереника на частните обвинители, не би могло да се говори, още по - малко за допуснато фрапантно, неотстранимо, съществено нарушение в аналитичната дейност на съда. Дори и да се приеме, че първата инстанция неправилно е кредитирала едно от изготвените заключения в посочената му част и неправилно е отчела правното значение на нанасянето само на един - единствен удар, то това е нарушение, което не води до отмяна на присъдата на процесуално основание, а въззивният съд има процесуалната възможност, а и задължение да го отстрани, след като извърши самостоятелен анализ на доказателствените източници и способи на доказване.

         Настоящата инстанция намира, че в оплакването на частното обвинение има резон, но то следва да се разгледа на плоскостта на констатацията за подценяването, неглижирането и формалното изпълнение на изискванията на чл.154 от НПК. Не съществува спор в правната теория и практиката относно това, че експертните заключения не са факти, а са способ за подпомагане дейността на обвинението и съдилищата при формиране на вътрешното им убеждение по установяващите се от доказателствените източници релевантни факти и се използват, когато има нужда от специални знания в отделни области на науката и научното познание. Окръжният съд се е задоволил да отрази само /л.336 – гръб, т.2 от първоинстанционното дело/, че кредитира и  ползва всички експертни заключения, без да изпълни задължението да ги анализира поотделно, сравнително и обстойно, да даде оценка на съдържащите се в тях експертни изводи и да посочи по недвусмислен начин кои е ползвал и защо при формиране на правните си изводи. Такъв анализ се дължи в още по-голяма степен, ако между отделните експертизи има разминавания и различия в изводите, каквито могат да се открият между изготвената  допълнителна тройна комплексна експертиза /л.214 – л.224, т.1 от ДП/, съпоставена с петорната такава /л.124 – 147, т.2 от ДП/ и с изготвеното в хода на съдебното следствие заключение / л.258 – л.263, т.1 от първоинстанционното дело/. Всички тези експертизи са имали за предмет експертно обсъждане на причинените на починалия травми, механизма на причиняването им и обективните фактори, допринесли за настъпилия смъртен резултат. Посочената непълнота в аналитичната дейност на окръжния съд следва да бъде отстранена от въззивната инстанция, като анализа на изготвените експертизи има съществено значение за крайния извод относно съставомерност на деянието и коректната му правна квалификация.

         Първоначално изготвената експертиза /л.189 – л.193, т.1 от ДП/ се е концентрирала в изследването си върху вида и характера на констатираните по трупа на починалия травматични увреждания, без да анализира в дълбочина техния вероятен произход и механизма на причиняването им, като травмите по гръдния кош, раменната става и мишницата на починалия изобщо не са били обект на обследване и коментар. В тази експертиза не се съдържа и експертно становище за силата на нанесения удар, като извън вниманието на експертите са останали отстоянието на тялото на пострадалия от твърдата настилка, с която е било съприкосновението, момента, в който е нанесен удара – при движение, в разкрач на В. и т.н. Логично, тъй като тази експертиза е изготвена в началния ход на разследването, тя не е разполагала и с доказателствения материал в неговата пълнота, което обяснява лаконичното й съдържание и формалната й защита в съдебна зала.

         Правилен и обективен в този смисъл е бил подходът на прокуратурата, която е преценила нуждата от последващо, по-обстойно и задълбочено изследване на казуса от медицинска и физична гледна точка. Следва да се отбележи обаче, че още в този начален момент на разследването, експертите са застъпили тезата, че ударът с крак в главата на пострадалия е единствената причина за загубата на равновесие и последвалото падане по стълбите на В., а охлузването в областта на брадичката му не е и не може да е причина за настъпване на смъртния резултат / л.193, т.1 от ДП/. Тези експертни изводи, както и следващите - за нанасяне на удара в момент, в който подсъдимият и пострадалия се намират лице в лице и на различни нива – подс. И. на по-високо, а пострадалият В. на по-ниско ниво, намират пълна опора в останалия доказателствен материал и поради това се кредитират от този съдебен състав при постановяване на съдебния акт.          

          При изготвянето на допълнителната тройна експертиза /л.214 – л.224, т.1 от ДП/ доказателственият материал в известна степен е бил попълнен, но и тя е била лишена от възможността да обсъди резултатите от проведения следствен експеримент, който е извършен след изготвянето й, както и протоколите за преразпит на част от разпитаните преди това свидетели, в които са отразени допълнителни подробности и детайли по случая. При анализ на това заключение е видно и че част от направените експертни изводи са лишени от подробна научна мотивировка и са произволни, а обективните дадености на обстановката, послужили за формиране на тези изводи, са недооценени, дори и математически неверни, поради което с основание се атакуват от частното обвинение.

          В заключението е отразено, че в момента на нанасяне на удара с крак, главата на починалия е била на отстояние 20см. – 30 см. над нивото на площадката, без обаче да е посочено дали това отстояние е от долната или от горната стъблищна площадка, като без съмнение и от огледния протокол и от протоколите за следствени експерименти е видно, че са факт две площадки. Без да направят коректни изчисления,  без да отчат височината на всяко едно от 9 – те стъпала, ръста на починалия, произволно експертите са заявили, че главата на последният се е намирала на 20см. – 30 см. над нивото на площадката /неясно коя/. Обикновеното математическо изчисление сочи, че ако В. се е намирал на 3 – то и 4 – то стъпало, то главата му е отстояла на повече от 2м. от долната стълбищна площадка / ръст около 1.70м. + стъпала 1 – 17см., 2 – 14см., 3 – 17 см. и 4 – 14 см. /. Общата височина на всички 9 стъпала е 1.56 м., поради което при ръста на пострадалия и височината на отделните стъпала, при стъпването на В. на 3 – то или 4 - то стъпало няма как главата му да се намира само на 20см. – 30 см. над горната площадка. Впрочем това добре е видно и на снимковия материал / снимки 5 и 6/, приложен към изготвения втори следствен експеримент – л.167, т.2 от дос. пр. В това заключение се открива и извод, който изобщо не е мотивиран, а именно, че нарушаването на равновесието на В. е вследствие и на алкохолното му повлияване, както и е резултат от поетото количество алкохол от подсъдимия?!. Дали този извод се дължи на утвърдени медицински практики или закони на физиката, от кои доказателствени източници се вадят доводи в негова подкрепа, не става ясно от изложеното в експертизата, нито от заявеното от вещите лица в съдебна зала, в което се открива известно отстъпление от отразеното по този въпрос в експертното заключение / виж л.173, т.1 от първоинстанционното дело/. Такъв, немотивиран и произволен, се явява и извода, че удара е нанесен с малка сила и не е допринесъл за получаване на допълнителна кинетична енергия при падането на тялото върху твърдата настилка. Предмет на обстойно изследване от вещите лица, изготвили тази експертиза, изобщо не са били част от обективните дадености на ситуацията – нанасяне на удар по време на движение на пострадалия, отстоянието на тялото му от долната площадка, ръста и теглото на В., това, че ударът е бил изненадващ и неочакван за пострадалия и др.  

           Посоченото до тук води до извод, че това заключение се явява непълно, немотивирано по отношение на посочените експертни изводи и като такова не следва да се поставя в основата на едно съдебно решение, като очевидно именно на изводите в него окръжният съд е отдал превес /макар това да не е отразено изрично в мотивите/, а от вниманието му е убягнало посоченото до тук, както и това, че в последващите петорна комплексна експертиза и изготвената в хода на съдебното следствие СМЕ са направени изводи в обратен смисъл, които изобщо не са анализирани от окръжния съд.

           По отношение на комплексната петорна медицинска и физична експертиза, въззивната инстанция констатира на първо място, че окръжният съд е възпроизвел в мотивите си изводите й /л.124 – л.147, т.2 от ДП - виж в мотивите на л.335/ не изцяло, а избирателно и откъслечно, като част от заключението не само, че не е намерило своето текстово отражение, но е оставено и без коментар. В това заключение се съдържат изводи, които липсват или се отличават от направените  в предходната експертиза и които без съмнение имат значение за формиране на правното становище по казуса и този състав намира за нужно да ги отрази в мотивите си. Според заключението  причина за промяната в посоката на движение на качващия се нагоре по стълбите и движещ се напред В. В. и за падането му в обратна посока – назад, е „силово механично въздействие…, ударът в брадата, нанесен с крак от подсъдимия..“ – л.136; не е ясно каква точно е силата на нанесения удар, но е ясно, че тя е била : „достатъчно голяма“, за да промени посоката на движение на тялото на починалия от  движение напред в движение назад“ – л.138; неочакваният удар отпред : „достатъчно силен да изведе тялото от вертикално равновесно положение“ принуждава получаващия удара да премести крака си назад, за да намери опора и да запази равновесие, но в случая опора няма, тъй като долното стъпало се намира на по-ниска височина, а липсват данни въобще В. да е реагирал, като направо се е „строполил назад“ – л.138; от съществено значение за причиняване на тежката травма и нейния морфологичен израз е видимото различно позициониране на подсъдимия и пострадалия – първият на по-високо, а В. на по-долно стъпало и в момент на разкрач и изкачване по стълбите, без наличието на равна повърхност, на която да стъпи, за да не загуби или да възстанови бързо и без последици равновесието си, което е направило падането му непредотвратимо - л.140;  скоростта на падане от трето или четвърто стъпало е значителна, като сбора от височината на стъпалата / 3 - то или 4 – то/ и центъра на масата на тялото на починалия до удрящата повърхност е 1.5м., ако падането е от трето стъпало и от 1.67м., ако починалия се е намирал на  четвърто стъпало – л.142 и л.143 - със скорост над 30 км./ч., като тялото не е започнало да пада с нулева скорост, а с по-висока, придадена от удара с крак в областта на брадата; при наличието на равна повърхност черепна травма също е вероятно да настъпи, но както височината между удрящата повърхност и главата, така и разликата в скоростите, с които тялото пада и главата се удря в бетонната повърхност са коренно различни и това има съществено значение за вида и тежестта на травмата, която ще се получи – л.143; наличието единствено на охлузване по брадата в ляво не може да е критерий за силата на нанесения удар с крак в лицето на починалия – л.144;  в резултат на удара и падането на починалия върху бетонната настилка с висока скорост и от значителна височина е причинено постоянно, общо разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128 ал.2 от НК – л.147.

           Според настоящия съдебен състав именно на петорната комплексна експертиза следва да се отдаде приоритет при формиране на правните изводи по казуса и то не защото тя е в разширен състав в сравнение с предходно изготвените експертизи, а защото е изготвена, след като по делото е бил събран в значителна пълнота доказателствения материал и след като обект на изследване са били и допълнителни фактори, повлияли на причинно – следствения процес. Тези отлики квалифицират петорната експертиза като най – обстойна, всеобхватна,  обоснована, почиваща на анализ, изчисление и обследване на всички относими обективни данни по делото, базирана на направени изчисления и утвърдени физични формули и медицински практики, а изводите в нея кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което тя следва да се кредитира с най – високо доверие. Това заключение е било и най – добре защитено при изслушване на вещите лица в съдебна зала, което личи и на пръв поглед от отразените в съдебните протоколи процесуални действия, извършени в процедурата по чл.282 от НПК. Впрочем, нюансите и отликите, откриващи се в отделните експертизи, намират своето обяснение и в конкретиката на поставените въпроси и задачи за изследване. Докато на първите две експертизи е поставен общ по смисъла си въпрос за механизма на причиняване на уврежданията на пострадалия, в контекста на денивелацията между  подсъдимия и пострадалия и кинетичната енергия, вложена в удара, то на вниманието на петорната експертиза са поставени конкретни въпроси за значението и на други обективно установени фактори – отстоянието на пострадалия от настилката, в която главата му се е ударила при падането, ръста и теглото на последния, центъра на тежестта на тялото му, нанасянето на неочакван удар в момент на осъществяване на движение по стълби и т.н.

           Петорната комплексна експертиза, съобразявайки спецификата на поставените й конкретни задачи е анализирала обстойно всички посочени фактори /които не са били обект на внимателен анализ, експертна оценка и изчисление при изготвянето на тройните експертизи/, довели до причиняване на тежката черепна травма и неизбежно последвалата смърт на пострадалия.          Именно коректно отчетените специфики на обективната обстановка в контекста на констатираните по тялото на починалия травми, е довело до отстъпление от първоначално направените в тройната експертиза изводи,  което е останало извън вниманието на окръжния съд. В петорната експертиза, за разлика от допълнителната тройна, е посочено, че крака на подсъдимия може да достигне тялото на починалия и макар и тангенциално и краткотрайно, преди да попадне в областта на брадата му, е имал контакт с предната лява част на гръдния кош на В., който извод намира своята подкрепа в изготвената експертиза на труп, установила увреждане по тялото на починалия в посочената област. Отчитайки всички обективни фактори в петорната експертиза вещите лица са посочили и че нанесения удар в брадата е придал по-голяма скорост и кинетична енергия при падането на тялото, което е довело до непредотвратима тежка черепна травма, както и че липсата на по-сериозни увреждания в областта на челюстта не може да бъде единствен и неоспорим критерий за силата на нанесения удар.

           Обективна, обстойна, мотивирана и успешно защитена в съдебна зала е била и изготвената в хода на съдебното следствие експертиза, която, базирайки се на данните за алкохолната употреба от страна на пострадалия, на извличащите се от свидетелските показания факти, е направила извод, че липсват обективни данни употребата на алкохол от В. да е оказала влияние върху причинния процес и да е допринесла за загубата на равновесие, който извод е обратен на направения произволен и неподкрепен с никакви доводи извод в допълнителната тройна експертиза. 

           За разлика от експертните заключения, на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства окръжният съд е отдал нужното внимание, обсъдил ги е подробно, аналитично, направил е дължимия коментар за различията по релевантни факти, констатиращи се в депозираните в хода на съдебното следствие и в досъдебната фаза свидетелски показания, който анализ се споделя. Съдът е ползвал процесуалната техника по чл.281 от НПК, при спазване на изискванията за приложението й, установил е причините за противоречията и е изложил мотивирано становище относно това кои показания и в кои техни части кредитира. Основно приобщаването на показанията на свидетели, депозирани в досъдебната фаза, се е наложило предвид заявената от тях липса на спомен и

констатирани противоречия, за които също е установено, че се дължат на изминалия период от време между инцидента и датата на провежданите в хода на съдебното следствие разпити. Същественото е, че след прочитане на показанията от досъдебната фаза, с изключение на свидетелите М.П., Г.П., С.М. и св. З.И., всички останали са потвърдили казаното пред органите на разследването и са дали логична, достоверна и житейски оправдана причина за констатираните противоречия - липсата на спомен, поради изминалия период от време. Дори и да се приеме за основателно защитното възражение по отношение на св. Т.– че показанията му представляват копие на показанията на св. И.И., то след като пред съда св. Т.е потвърдил достоверността на записаното в протокола за разпит, основание да не се ползват показанията на този свидетел от досъдебната фаза не са били налице, още повече, че те са в синхрон с показанията и на други разпитани свидетели по същите факти.

           Отричането от страна на свидетелите М. и Г.П. на част от отразеното в протокола им за разпит от досъдебната фаза, касателно действия на подсъдимия след инцидента във връзка с укриване на действителните причини за настъпването му, мотивирано не е възприето като обективно. Освен, че лишени от житейска правдоподобност са сочените от тези свидетели причини да заявят такива факти пред разследващите  - че са били пияни и че не са прочели протоколите за разпит, без съмнение при разпита им часове след случилото се спомените им, дори и на „пияна глава“, са по-пресни и обективни от това, което си спомнят за инцидента три години по-късно. На свидетелите са предявени протоколите за разпит и те не са отрекли авторството на положените подписи. Поради това с основание съдът е ползвал заявеното от тези свидетели в досъдебната фаза при постановяване на присъдата си. Впрочем, приобщените показания на свидетелите П.касаят основно инкриминираното по чл.293 от НК поведение на подс. И., поради което резонно не са предмет на коментар от страните в тази инстанция, тъй като имат отношение само към това обвинение / по чл.293 от НК/, а присъдата в тази й част не е била атакувана от никоя от страните в процеса и не е поставена на вниманието на въззивната инстанция.

           Свидетелят М. е твърдял пред първата инстанция, че не си спомня подробности от инкриминираната вечер,  като е заявил, че три години след инцидента  си спомня по-добре и това, което е казал пред разследващите относно : разменени реплики между подсъдимия и сина му и отправен от св. З. към подсъдимия коментар за случилото се, не е вярно. М. е разпитван два пъти в досъдебната фаза, във времеви период, веднага след и близко до инкриминираната дата, като е заявил  едни и същи факти и да твърди три години след случилото се, че спомените му са по – добри звучи житейски неправдоподобно и не може да се възприеме като обективно. Този свидетел се разпита и пред този състав, като отново се наложи да се прочетат показанията му от досъдебната фаза и той ги потвърди, заявявайки, че възприятията му за инцидента скоро след случилото се безспорно са били ясни и отчетливи, респективно, по – обективни и достоверни.

           В мотивите към присъдата не са оставени без коментар и обясненията на подсъдимия, преценени поотделно и в сравнителен план с останалите доказателствени източници, в това число и в контекста на подкрепящите частично неговата версия за инцидента показания на свидетелите З.  Г., М. И., Х. Г., съответно приятел, зет / брат на съпругата на подсъдимия/ и син на подсъдимия. Всички посочени лица са се опитали да прокарат в процеса версията за агресивно, буйно и невъздържано поведение на починалия В. в инкриминираната вечер, както и че удара с крак от страна на подсъдимия е бил ответна, защитна реакция на поведението на починалия, който напсувал подсъдимия и се насочил заплашително към него, за да го удари. Обяснимо е желанието на подсъдимия, чиито обяснения, освен доказателствено средство са и средство за защита, както и на неговите близки да изложат оневиняващи подс. И. факти, но заявеното от тях в посочените части е в пълно противоречие с останалите доказателства по делото – показанията на свидетели - очевидци, за които е установено, че са неутрални - не са приятелски и семейно обвързани  с пострадалия / както и с подсъдимия и семейството му/ и неговите близки, с изключение на св. И.И. – братовчед на В. В., поради което и нямат личен мотив да депозират неверни показания и то под страх от наказателна отговорност. Според тези показания – на свидетелите И.И., С.М. и А.Я., починалият В. В. не само, че не е бил в основата на възникнали в инкриминираната вечер конфликти и побои, а напротив, след възникнал между св. И.И. и св.А. Г. скандал се е намесил, за да го преустанови, да разтърве биещите се, да успокои св. Г., когото е уговорил да се прибере у дома си, за да не ескалира инцидента. Идентична фактология излага в показанията си и самия  А. Г., който сочи, че В. В. се е намесил в неговия спор с И.И., разтървал ги е и го е убедил да се прибере в дома си. Свидетелят П. – охрана на дискотеката към инкриминираната дата  също не си спомня да е имало проблеми и конфликтни ситуации, възникнали в следствие на поведението на починалия, като си спомня за други лица, предизвикали скандали, но починалият В. не е сред тях. Свидетелят М. Г. е свидетелствал, че В. не е предизвиквал и участвал в конфликт, св. М.  П.сочи, че В. е разтървавал свидетелите И. /И. – */ и А. /Г./, св. Г.П.свидетелства, че И. * и А. *са се сбили, св. Я. сочи, че заради * е станал инцидента, тъй като той се е сбил с */А./.

           На тази база дори житейски недостоверно звучи твърдението, че лице, което очевидно се е стремяло да потуши възникнали в инкриминираната вечер конфликти, сам да предизвика такъв и то без причина, без да познава подсъдимия и без последният да е участвал във възникналата преди това със св. И.И. ситуация. Обясненията на подсъдимия в този аспект и показанията на неговите близки са вътрешно противоречиви, противоречащи помежду си, опровергаващи се от показанията на другите свидетели – очевидци на инцидента. З.  И. /*/ е бил едно от лицата, създали конфликтни ситуации в инкриминираната вечер /показанията на св. П./, който  при разпита си от разследващите веднага след инцидента е заявил, че не е бил очевидец на падането на починалия по стълбите, нито на събитията, довели до това падане, тъй като е бил вътре в дискотеката. Три години по-късно, пред окръжният съд, З.  И. се е „сетил“, че е видял падането и че то е било резултат от настъпателните действия на В. спрямо подсъдимия и отговора на последния – удар с крак, за да се защити. Обяснението на този свидетел защо при първия си разпит, веднага след инцидента не е съобщил такива факти е меко казано алогично – защото е бил пиян и баща му ще му се кара!. Свидетелят П. е заявил / в досъдебната фаза/ и че З.  И. е бил вътре в дискотеката, когато е станал инцидента и едва след него всички са излезли навън. Този свидетел не съобщава за отправени арогантни и нецензурни думи от починалия, каквито твърдят да са факт подс. И. и сина му – св. Х. И.. Синът на подсъдимия – Х. И. заявява, че е бил с гръб към баща си, не е наблюдавал него или починалия, но въпреки това е видял с „периферното“ си зрение как В. се насочва към баща му, за да го удари, а подсъдимият вдига крак, за да се защити, каквато теза се съдържа и в обясненията на подсъдимия. От показанията на другите незаинтересовани свидетели – очевидци Я., М. и от показанията на св. И.И. се установява, че не починалия, а подсъдимият е отправил реплики към В., след което без да е предизвикан или да е нападнат, е нанесъл удара с крак. Наличието на личен мотив за депозиране на оневиняващи подс. И. показания и обяснения, тяхната житейска недостоверност и явното им противоречие с останалите доказателствени източници, основателно е мотивирало окръжният съд да счете обясненията и показанията на посочените свидетели за визираните факти като  недостоверни.  Впрочем, очевидно застъпваната пред първата инстанция защитна версия е изоставена, тъй като доводи в тази насока не се навеждат в пледоариите на защитата, която заяви, че не оспорва фактическата обстановка, приета за установена от окръжния съд. Последният е счел версията за буйно и невъздържано поведение на В., за отправени обиди и нападателни действия от страна на пострадалия спрямо подсъдимия за недостоверна и тъй като присъдата не е атакувана от подсъдимия и защитата му очевидно същите са се съгласили с това становище на първостепенния съд, което по изложените мотиви напълно се споделя от този състав. Тук е мястото да се отбележи, че един детайл от обясненията на подс. И. е останал незабелязан и без коментар от страните в процеса, а и от съда.     Подсъдимият е заявил, че първоначално се е намирал на горната площадка – терасата пред заведението в момента, в който пострадалият е тръгнал да се качва по стълбите, псувайки по адрес на И., поради което подсъдимият е тръгнал да слиза надолу по стълбите  и  когато разстоянието между тях е било около половин метър, или с разлика от две до три стъпала, В. е вдигнал ръка да посегне, на което подсъдимият е отговорил с ритник. Посоченото в обясненията сочи на целенасочено движение на подсъдимия към пострадалия и добре съответства на резултата от проведения втори следствен експеримент /л.162 – л.168, т.2 от ДП/, според  който обективно е възможно удар с крак в областта на главата на пострадалия да се нанесен, ако отстоянието на подсъдимия от пострадалия е в рамките на 2 – 3 стъпала, а от снимковия материал / л.176, същия том/ е видно, че за да се нанесе удара в главата се изисква не просто инстинктивно повдигане и свиване на крака, а вдигането му на значителна височина, така че да се достигне главата на В..  Свидетелят Я. пред този състав сочи, че пострадалия В. е ходил съвсем нормално по стълбите нагоре към входа на дискотеката, не е бягал, не се е насочвал изобщо към подсъдимия, било с юмруци или с ритници. Така посоченото допълнително подкрепя извода за недостоверност на версията за нападение от страната на пострадалия и за инстинктивна, несъзнавана защитна реакция от страна на подс. И..

           Преразпитът на  свидетелите И.И., М. и Я. пред този състав не води до промяна на релевантната фактология, приета за установена с атакувания съдебен акт, като напълно обясними са пропуските в паметта на тези свидетели за част от фактите, предвид изминалото време от инцидента до момента. Всички свидетели обаче, след прочитане на показанията им, дадени в досъдебната фаза потвърдиха казаното тогава с мотива, че са разпитани веднага след инкриминираната дата и са си спомняли по-добре ситуацията. На базата на заявеното от тях следва да се добавят и важните констатации, че подсъдимият е бил чест посетител на дискотеката в с. *– единственото увеселително заведение от такъв тип и принципно не е сред лицата, създаващи конфликтни ситуации, както и че от много години са обективен факт отразените в протокола за оглед и в протоколите за следствен експеримент две площадки с циментови плочки и бетонни стълби, по които се осигурява достъпа до двата входа на дискотеката. От показанията на св. И.И. – братовчед на починалия се установява и че В. често е употребявал алкохолен концентрат и е имал висок праг на поносимост към алкохолни напитки, както и че в инкриминираната вечер не е бил съществено повлиян от употребата на ракия в домашни условия и на бира в дискотеката. Това сочи в показанията си и св. Я., който заяви пред този състав, че В. не е имал вид на употребило алкохол лице, не е залитал при качването си по стълбите, а е паднал назад в резултат на удара с ритник от подсъдимия.

        

           При така установените релевантни за предмета на доказване факти, от правна страна въззивната инстанция намери, че материалния закон не е бил приложен правилно, което наложи отмяна на присъдата и постановяване на нова, с приемане на различна, по-тежка правна квалификация на деянието. Според настоящият съдебен състав извършеното от подс. И. следва да се квалифицира по чл. 124 ал.1 пр.1 от НК – причиняване на смърт по непредпазливост в следствие на умишлено нанесена тежка телесна повреда.

           След анализ на установените по делото факти в контекста на направеното от страните в процеса тълкуване и интерпретация на същите, обективността изисква отбелязване, че резон се открива и в двете застъпени по делото тези – на защитата, възприета от окръжния съд, и на държавното и частното обвинение, като сред наличната съдебна практика могат да се намерят решения, подкрепящи и двете правни виждания. Съдебна практика, подкрепяща становището, застъпено от този състав, намерило отражение в постановената присъда, също има в изобилие, като именно тя се споделя от апелативния съд в конкретния казус, тъй като съответства най – добре на установяващите се по делото факти. Известно е, че съдебната практика е приложима не по принцип и общо, а следва да бъде отнесена към конкретния казус и съобразена с неговите особености и характеристики.

           Обективните специфики на казуса са установени по несъмнен начин и по тях страните в процеса сякаш не спорят.

           Протекъл е един усложнен по резултата си причинно - следствен процес, началото на който е поставено от противоправното поведение на подс. Й.И. и това не се отрича от него. Същият е нанесъл удар с крак – ритник, насочен към главата на починалия, попаднал в областта на брадичката, в долната лява челюст на пострадалия В.. Този състав не може да се съгласи с изразеното в мотивите към атакуваната присъда становище, че с посочения удар е причинено от обективна страна единствено охлузване на брадичката - лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, макар и това телесно увреждане да е неоспорим факт. Нанесеният удар с крак е в пряка причинно – следствена връзка с друг, по-тежък резултат – причиняване на тежка телесна повреда - постоянно, общо разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128 от НК, тъй като ритникът е единствената причина за загубата на равновесие на В., падането му назад и последвалия смъртоносен контакт между главата и долната циментова площадка, довел до посоченото увреждане. Причинният процес е приключил със смъртта на В., която е настъпила именно в резултат на посочената тежка телесна повреда, а не в резултат на охлузването в областта на долната челюст.

           За нанесения удар с крак от подс. И. и че той е причината за падането на пострадалия и съприкосновението на тялото му с циментовата площадка свидетелстват всички очевидци, както и самия подсъдим, който заявява в обясненията си, че е ударил с крак движещия се по стълбите пострадал и веднага след удара : „В. падна“. С каква сила е нанесен удара очевидно по делото не може да бъде установено по категоричен начин, поради което недопустимо в наказателното производство предположение ще се яви, както заключението, че ударът е нанесен с много голяма, така и с много малка сила. За силата на удара  от медицинска и физична гледна точка не може да се съди само по констатираното охлузване в областта на брадата на починалия и от липсата на други увреждания в пряко засегнатата област – долната челюст /виж заключението на петорната експертиза - л.144, л.145, т.2 от ДП/, а от съществено значение са и много други фактори, описани в експертизата. Безспорно и категорично е установено обаче, че ритникът е бил зареден с достатъчна енергия и нанесен с достатъчна сила, годни да променят посоката на движение на пострадалия, движещ се напред, изкачвайки стълби в момента на нанасяне на удара и да доведе до загуба на равновесие и падане назад.

            Безспорно е установено и че посегателството е било неочаквано, непредизвикано и че пострадалият изобщо не е реагирал, а тялото му директно е политнало назад /свидетелите И.,  Я., подсъдимият И./ от значителна височина и с голяма скорост, осъществявайки смъртоносен контакт с твърдата настилка, който контакт е бил неизбежен, неизбежно е било и причиняването на  тежката черепна травма, смъртният резултат от която също е бил непредотвратим /заключението на петорната експертиза/. В. не само, че не е реагирал, но и не е имал време и обективна възможност за реакция, такава, която да промени неизбежния изход от ситуацията. Това се дължи, освен на изненадата от нападението на подс. И., и на характеристиките и особеностите на мястото на инцидента, установени по безспорен начин на базата на огледния протокол, показанията на свидетелите и отразеното в протоколите за проведените следствени експерименти. Факт са две площадки с твърда настилка – долна и горна, разделени от 9 стъпала със съответната височина, изработени от бетонна настилка, които стъпала не са ограничени с парапет или с друг обезопасителен способ, даващ възможност при загуба на равновесие да се потърси опора.

           Обективното състояние, в което се е намирало тялото на пострадалия в момента на нанасяне на удара също е установено и за него сочат свидетелите – очевидци / и подсъдимия/ и намира опора в изготвените експертизи – в движение, изкачвайки се нагоре по стълбите. Това не е позволявало действия по възстановяване на загубеното равновесие, тъй като ситуацията е възникнала не на равен терен, а на височина от долната площадка и от предходното стъпало, което прави невъзможно възстановяването на вече нарушеното равновесие. И затова експертите в изготвената петорна експертиза сочат, че падането назад и съприкосновението на главата на починалия с циментовата площадка е било неизбежно и се дължи на нанесения удар с крак в тялото на В..

          Посоченото до тук води до единствено възможния извод, че от обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението чрез действие, което по своето фактическо естество разкрива обективните признаци на умишлено причиняване на телесна повреда на жертвата. Чрез нанесения удар с крак в главата на пострадалия, подсъдимият е оказал такова физическо въздействие върху организма на В., което е поставило началото на причинно-следствен процес, който от своя страна е от естество да му причини увреждане на здравето. Също от обективна страна пряк резултат от деянието на подсъдимия се явява причиняването на пострадалия на тежка телесна повреда - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като вследствие именно на това телесно увреждане е настъпила и смъртта на жертвата. Следователно от обективна страна са налице и двата съставомерни резултата – телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК и смъртта на пострадалия. В тази насока от обективна страна по-тежкият от настъпилите резултати /а именно смъртта/ се намира в пряка причинно-следствена връзка с причиненото преди това тежко телесно увреждане на здравето на пострадалия. Именно това увреждане на здравето е поставило началото на негативния процес на усложнения в здравословното състояние на жертвата, който процес много скоро след деянието обективно е довел и до смъртта на В..

                 Трайна е съдебната практика, според която дори и да е налице странична намеса в причинния процес, причинната връзка между деянието и резултата не се прекъсва, щом деянието е обективна предпоставка за настъпването му / ППВС №2/57г., Решение №323/2013г., 3 н.о. на ВКС, Решение №383/2010г., 3 н.о. на ВКС, Решение №1034/2006г., 3 н.о. на ВКС/.  Причинната връзка между деянието и резултата е налице, щом като деянието е обективен фактор, без който престъпния резултат не би настъпил и такава връзка съществува щом деянието е елемент от казуалния комплекс, който предизвиква резултата. Без съприкосновението между крака на подсъдимия и главата на починалия, тялото на последния не би загубило устойчивост и равновесие, която загуба е довела до падане и травматични увреждания, завършили с почти мигновена и неизбежна смърт. В контекста на посоченото,  макар по делото да са налице данни, че пострадалият е бил алкохолно повлиян в инкриминираната вечер липсват обективни данни употребата на алкохол да е причина за загубата на равновесие и падането на В., извод, направен от вещите лица, изготвили СМЕ експертиза в хода на съдебното следствие. Според тях констатираната в кръвта на починалия концентрация на алкохол е в рамките на лека степен на алкохолно опиване /виж експертизата - л.263 от първоинстанционото дело/ и по делото липсват данни употребата на алкохол да се е отразила на координацията,  рефлексите и  възможността на В. да поддържа тялото си в равновесно положение. Този експертен извод е в пълно съзвучие с извличащото се от останалите доказателствени източници. Всички разпитани по делото незаинтересовани свидетели са заявили, че не са забелязали В. да е бил сериозно повлиян от алкохол, в неговото поведение не е имало признаци за това. Той не се е поклащал, не се е „търкалял“ по земята, не е залитал, не е имал говорни и други проявления на повлияно от алкохол лице. В показанията не се съдържат и данни, преди съприкосновението с крака на подсъдимия, В. да е залитнал, да се е спънал в стълбите, да се е движел несигурно по тях, трудно запазвайки баланс и равновесие. Самият подсъдим в дадените пред съда обяснения не твърди В. да е бил пиян, още по-малко в такава степен, че при изкачването си по стълбите да е залитал, като сочи, че пострадалият се е движел нормално и е паднал назад само и единствено в резултат на нанесения от него удар с крак в областта на главата, което впрочем е и логичния мотив за последващото поведение на подс. И., подведено под състава на чл.293 от НК. Братовчедът на починалия – св. И. свидетелства и че В. не е бил трезвеник, употребяващ рядко и по изключение висококонцентрирани алкохолни напитки, така че да се приеме, че поетото в инкриминираната вечер количество е било причина за загубата на равновесие, както и че е допринесло за причинния процес и резултата. На базата на показанията на св. И. се установява и че употребеното от него и от починалия В. количество алкохол – около 500 гр. ракия за двамата и после бира, е поето от В., отличаващ се физически с едра фигура с масивно тегло /което е видно и от фотоалбума към огледния протокол/  във времеви период  от около 20 часа на 13.09.2018г. до около 04 часа на 14.09.2018г. Посоченото следва да бъде отнесено към даденото от вещите лица в съдебна зала разяснение / л.173 от делото/, че констатираната концентрация в кръвта говори за поет алкохол около 200 гр., което принципно не води до нарушаване на координацията, а ако се касае за човек, който често употребява алкохолни напитки това количество не оказва съществено влияние върху адекватното състояние и в частност възможността да се пази равновесие. В петорната експертиза – на л.139, т.2 от дос. пр., вещите лица са посочили и че изненадващият удар в главата е лишил пострадалия от обективна възможност за реакция, като времето за такава е в минималните рамки от 0.2 - 0.3 секунди, които са валидни за физически и психически нормално развит индивид, без значение дали той е алкохолно повлиян или не. Тоест, дори и да не бе употребил алкохол в инкриминираната вечер, пострадалият отново би бил лишен от възможност за реакция, която да предотврати неизбежната ситуация, поради което не може да се сподели довода на защитата, че поетото от В. количество алкохол е спомогнало за загубата на равновесие, довела до падането и тежкото увреждане, което пък е завършило с единствено възможния и логичен от медицинска гледна точка резултат – смъртта на пострадалия.  Или, на базата на доказателствения материал по делото се налага единствения възможен извод, че ако не беше ударен с крак в главата от подсъдимия, В., пил или не пил алкохол, на конкретното място и време, в конкретната ситуация нямаше да залитне и да падне върху циментовата площадка, в резултат на което да получи тежка смъртоносна травма, поради което от обективна страна причинната връзка между поведението на подсъдимия и причинената в резултат на него тежка телесна повреда и последвалата смърт, е установена по категоричен и несъмнен начин.

           Окръжният съд, в изложените към присъдата мотиви относно обективната съставомерност на деянието, донякъде е отрекъл тази причинна връзка и изразил вътрешно противоречиво становище по този въпрос, смесвайки неправилно обективните и субективните особености на престъплението по чл.124 от НК.  Прието е веднъж, че ударът, нанесен с крак от подсъдимия в областта на лявата половина на брадата на пострадалия е причинил като първи резултат лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК и втори резултат – смъртта на В., като между леката телесна повреда и смъртта е налице причинно – следствена връзка /виж абзац втори от мотивите, л.342 от делото на първата инстанция/. Настоящият състав намира за ненужно да обяснява подробно защо леката телесна повреда, изразяваща се в охлузване на брадата,  причинило  болка и страдание, не е и няма как да е пряката причина за смъртта на В. В.. Така записаното в мотивите с основание се атакува от държавното и частното обвинение, които възразяват срещу изкуственото разкъсване на причинната връзка между действията на подс. И. и смъртния резултат, като в цитирания абзац от мотивите дори не е отразено, че е налице междинен резултат - смъртоносна по характера си черепна травма и че е налице причинна връзка между нанесения удар с крак и падането на пострадалия върху твърдата бетонна настилка, което е довело до причиняване на тази травма. Според изложеното сякаш окръжният съд отрича загубата на равновесие да се дължи на осъщественото от подсъдимия деяние. В първия абзац на мотивите на цитираната страница, окръжният съд е изложил обратно становище – нанесения от подс. И. удар и причинената лека телесна повреда не са в състояние да доведат до смъртта на В., но са поставили началото на усложнен причинно – следствен процес, проявил се в загуба на равновесие, падане на твърда настилка, тежка черепна травма и последвала от нея неизбежна смърт.  В контекста на явно противоречиво застъпеното от окръжният съд становище напълно относимо и подходящо е възпроизвеждането на цитираното и от частното обвинение Решение № 216/2017г. на ВКС по н. д. № 606/2017 г., II н. о. НК. В него Върховният съд остро критикува идентичен подход на съда, произнесъл се по сходен с настоящия казус. Веднъж, казва ВКС, съдът сочи наличие на причинна връзка между удара в главата на пострадалия в уличен терен и настъпилата по-късно смърт, като отдава падането само на загуба на равновесие, а не на противоправно поведение на подсъдимия, а след това приема, че между еднократния силен удар - плесница в лицето ... и последвалото падане на тялото на пострадалия на земята с удар в ръба ... съществува пряка непрекъсваща се причинна връзка. Ако съдът, продължава ВКС, бе обсъдил задълбочено всички релевантни за делото факти и обстоятелства, вероятно не бил приел падането на пострадалия за последица от загубата на равновесие, разкъсвайки причинната връзка с нанесената от подсъдимия плесница. И продължава : „ Но ако плесницата е първопричина за падането на пострадалия и удрянето му на ръб от терена, то защо съдът изключва причинната връзка между тази първопричина и крайния факт - настъпването на смъртта?. Твърдението на съда за причинена на пострадалия лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК е невярно, защото разглежда поведението на подсъдимия изолирано, а причинната връзка между упражненото от дееца физическо насилие и падането на жертвата на земята е разкъсана“. В решението се набляга на факта, че правната квалификация на деянието не може да се определи изолирано и без да се отчетат всички фактори, довели до съставомерния резултат.

          В тази връзка пренебрегнати от окръжния съд, без основание и мотиви, са експертните изводи на изготвената последна, петорна експертиза, които намират своята пълна подкрепа и в останалия доказателствен материал. Няма спор, че увреждането, квалифицирано и от експертите като такова по чл.128 от НК, е резултат от падането на пострадалия В. и последвало съприкосновение на главата му с твърдата, равна бетонна настилка. Този състав е на мнение, че загубата на равновесие и падането на циментовата площадка се дължи не на случайно събитие, не на други фактори, стоящи извън подсъдимия, а е резултат именно и само от неговите действия. Падането на В. от стълбите на долната стълбищна площадка, довело до увреждане по смисъла на чл.128 от НК, се дължи на нанесения от подсъдимия удар с крак и без да е бил нанесен такъв загуба на равновесие, падане, черепна травма и смърт не биха настъпили.  Нещо повече, вещите лица са категорични, че в случая, предвид особеностите на ситуацията – разположението на двете лица – подсъдимия и пострадалия / единия по-нависоко, другия на по-ниско стъпало/, факта, че В. в момента на получаване на удара се движи и не очаква нападение, отстоянието на тялото на пострадалия от циментовата площадка и липсата на обезопасяване на същата, са направили падането, получаването на тежката черепна травма и смъртта неизбежни и непредотвратими. Посоченото от този състав относно обективната страна на престъплението по чл.124 от НК е в синхрон с утвърденото теоретично и практическо разбиране по този въпрос. От обективна страна е необходимо да е причинен един основен резултат – телесна повреда и един допълнителен, по-отдалечен престъпен резултат – смърт, като се изисква смъртта да се намира в причинна връзка с нанесената преди това телесна повреда. И макар причинната връзка между изпълнителното деяние и смъртния резултат да е по-далечна, косвена, опосредствана от едно междинно състояние (телесната повреда), при всички случаи следва да бъде установена такава връзка между нанесената телесна повреда и причинения по непредпазливост смъртоносен резултат, а в казуса тази връзка между тежкото увреждане и смъртта не може да бъде подложена на успешно оспорване, за разлика от направения от окръжния съд извод за наличието на пряка причинна връзка между охлузването в областта на брадичката и смъртта на В., който и житейски погледнато е несподеляем.

          Съвсем отделен е въпроса за субективната съставомерност на извършеното от подс. И. и какво е било неговото субективно отношение към причинените от поведението му няколко резултата и именно това е спорния въпрос по делото. За субективна съставомерност на деянието, квалифицирано по чл.124 от НК, се изисква доказване на умисъл за причиняване на телесна повреда и непредпазливост по отношение на по-тежкия резултат – смъртта, като деецът носи отговорност в зависимост от вида на умишлено причинената телесна повреда. Окръжният съд е намерил за доказано, че подс. И. е действал умишлено единствено по отношение на причиняването на леката телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК, изразила се морфологично в охлузване по брадичката на починалия, а по отношение на причинената тежка телесна повреда и последвалата от нея смърт е действал по непредпазливост. В мотивите към присъдата обаче този правен извод е заявен декларативно, без да се сочат убедителни съображения в подкрепа на категоричното становище, че подс. И.,  нанасяйки удар с крак в главата на пострадалия е искал и целял да причини именно охлузване в областта на брадичката на В.. Това становище очевидно е било формирано въз основа на цитираната в мотивите към присъдата съдебна практика, без обаче установените по делото факти да се съотнесат и анализират през призмата на посоченото в тази практика. Според нея /ненужно е да се цитира отново/, ако от умишлено причинено по-леко по вид увреждане настъпят усложнения, които деецът нито е желал, нито е допускал, ще носи отговорност за причинена по непредпазливост смърт по чл.124 от НК във връзка с по-леката телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено, а по – тежкото увреждане и смъртта са настъпили по непредпазливост.

           Настоящият състав не споделя възприетата от окръжния съд теза, а се присъединява към становището, изложено в съдебната практика, според която, когато при нанасяне на удар деецът е целял да причини един вид телесно увреждане, но е допускал, че може да настъпи и по-тежък резултат и въпреки това не се е отказал от деянието, следва да отговоря за такава по характер телесна повреда, каквато е причинена, т.е. във връзка с по – тежкия резултат, тъй като е налице евентуален умисъл за настъпването на по – тежката телесна повреда / в този смисъл са Решение №61/75г. по н.д.№800/74г., 2 н.о. ВС; Решение №131/2011г. по н.д. №1084/2011г., 2 н.о., ВКС; Решение №480/2009г. по н.д. №339/2008г., 3 н.о., ВКС; Решение №100/2014г. по н.д. №2139/2013г., 1 н.о., ВКС; Решение №100/2017г. по н.д.№356/2017г., 1 н.о., ВКС; Решение №141/2016г. по н.д. № 538 / 2016 г., 1 н.о., ВКС; Решение №517/2013г. по н.д. №1686/2013г., 2 н.о., ВКС/. Становището за приложимост на тази съдебна практика е мотивирано на базата на установените по настоящия казус конкретни факти, между които и тези, обект на правна оценка по цитираните от този състав съдебни решения има значително сходство. Впрочем, изложеното в тях становище не е в противоречие с цитираната от окръжният съд практика, тъй като в нея не се отрича възможността за квалифициране на деянието по чл.124 от НК и във връзка с по-тежкото телесно увреждане, ако се установи, че то е причинено от дееца умишлено – с пряк или с евентуален умисъл.  

          Обективираното външно поведение на подсъдимия, според този въззивен състав сочи, че от субективна страна подс. И. е действал с евентуален умисъл за причиняване на тежка телесна повреда на пострадалия, тъй като е предвиждал такова увреждане на здравето на пострадалия вследствие на нанесения удар с крак, съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, макар и да не е искал и да не е целял, а само да е допускал причиняването на тежката телесна повреда. Субективното психическо отношение на извършителя към усложнения резултат се извежда на базата на комплексна оценка на всички обстоятелства, при които е извършено деянието -  интензивност на нападението, характера на удара, средствата на нападението, уязвимостта на органа, върху който е нанесен, спецификите на мястото на инцидента и други обективни дадености.

          В контекста на посоченото, на първо място на базата на свидетелските показания по делото се установява, че подс. И. е чест посетител на питейното заведение, достъп до което се осъществява по бетонни стълби, оградени с две площадки с твърда настилка – горна и долна, които са факт от години, т.е., подсъдимият е бил наясно с и е съзнавал характеристиките на терена, с който контакт е осъществил главата на починалия, както и факта, че на мястото на инцидента липсват каквито и да било обезопасителни съоръжения. Подсъдимият е възприел непосредствено и неустойчивото положение, в което се е намирал пострадалия, а именно в движение, изкачващ се по стълбите, осъзнавал  е и че В. не е подготвен за нанесения удар с крак, който се е оказал изненадващ и неочакван за него. Посочените обективни дадености на обстановката очевидно са възприети и съзнавани от подсъдимия, които сам ги възпроизвежда в обясненията си. Според изготвените комплексни психиатрични и психологични експертизи възрастта, физичните и психологичните дадености на подсъдимия не възпрепятстват възможността да възприеме тези обективни фактори и да ги осъзнае, независимо, че е бил алкохолно повлиян. Като всеки човешки индивид, подс. И. е преминал през процеса по усвояване на ходенето, който процес трудно и продължително се усвоява в началото на жизнения път на всеки човек и представлява едно непрекъснато пазене на равновесие. В този смисъл, освен като физичен процес, разгледан от вещите лица в петорната експертиза /л.135,л.136, т.2 от дос. пр./ известен и утвърден житейски принцип е, че тялото на движещ се по стълбите човек е неустойчиво, че равновесното му положение е нарушено, тъй като липсва стабилна опора за двата му крака и за да се изкачи по стълбите се налага да предвижва единия си крак  напред, за да не падне. Ако тялото се наклони назад следва да се придвижи крака  в тази посока, за да се запази или възстанови нарушеното  равновесие, но в случая опора липсва, поради липсата на равна повърхност. При наличието на тези обективни дадености, подсъдимият, намиращ се на близко разстояние до пострадалия съзнателно и преднамерено се е насочил към В. с вдигнат на значителна височина крак към жизненоважна част от тялото - главата  на починалия, осъзнаващ, че удря човек, който е в неустойчиво положение, тъй като се намира в движение и не очаква да получи такъв удар.

         Принципно възприето в практиката е становището, че за умисъла при телесните повреди често е характерна една неопрeделеност на представите на дееца. Нанасяйки удара с крак безспорно подс. И. е искал да причини някаква телесна повреда на пострадалия, като трудно защитима е тезата на окръжния съд, че в посочената ситуация той е бил в състояние да прецизира силата, мястото на удара и да ги отмери така, че да причини само охлузване в областта на брадичката на пострадалия. За това не може да съди и от факта, че е нанесен един - единствен удар, тъй като обективно не е имало възможност да се нанесе втори такъв, а пострадалият е паднал веднага след ритника и е останал неподвижен на мястото. За умисъла не може да се съди и единствено от силата на нанесения удар, интензитета на която сила не може да бъде установена по категоричен начин и само на базата на причиненото леко телесно увреждане и липсата на други увреждания в областта на брадичката. Факт е, че ритникът, зареден с приложената сила се е оказала достатъчна и е довела до загуба на равновесието и падането на пострадалия.  Умисълът на подсъдимия за причиняване на телесна повреда безспорно не е бил конкретизиран до степен той /деецът/ да е допускал именно причиняването на конкретната тежка травма на пострадалия, но предвид характеристиките на нанесения удар, средството, с което той е бил нанесен, областта от тялото, в която е бил насочен и нанесен, обективните дадености на местоположението на пострадалия и това, че той се движи по стълби и  е заобиколен навсякъде от твърди, неподатливи на огъване и трансформации повърхности, подсъдимият безспорно е имал в съзнанието си представи и е предвиждал настъпването на неконкретизирана тежка форма на увреждане на главата, а по този начин и на здравето на пострадалия и се е съгласявал с настъпването именно на такова по форма увреждане. В частност, подсъдимият е предвиждал и е съзнавал, че като последица от нанесения удар в главата пострадалият може да загуби равновесие, да падне на терена и да си удари главата, вследствие на което да получи черепно-мозъчна травма. Дори да се приеме, че е целял да причини лека телесна повреда,  като се има предвид обстановката, при която е действал, описана по-горе, той е допускал, че от удара В. може да падне и се нарани тежко, и въпреки това не се въздържал от представата за по-тежкия резултат и действал, отнасяйки се с безразличие към този съзнаван от него възможен резултат. Умишлено нанасяйки удар в главата на пострадалия, подс. И. е съзнавал, че неговият удар в съчетание с неподготвеността и обективната невъзможност на В. да го отрази може да доведе до падане и сериозна травма за пострадалия, включително и контузия на главата, водеща до тежко разстройство на здравето, постоянно опасно за живота. Следователно относно тази телесна повреда подсъдимият е действал с евентуален умисъл.

           В резултат на причинената тежка черепно – мозъчна травма  пострадалият починал. По отношение на този резултат въззивният съд споделя становището на първата инстанция, че  подсъдимият е действал по непредпазливост във формата на небрежност, тъй като макар да се е съгласявал с причиняването на телесна повреда и в частност на тежка такава, не е предвиждал възможното настъпване и на смърт, но с оглед на конкретните обстоятелства, на житейския си и социален опит е бил длъжен и е могъл да предвиди и този резултат. Налице е и обективна и субективна възможност за предвиждане на резултата, като задължителността на предвиждането произтича от обективните дадености на ситуацията, от утвърдените житейски принципи относно процеса по поддържане на равновесие при движението на човешкия индивид, като подсъдимият е възприемал тези дадености, които са предвиждали опасността и е притежавал нужните  личностни качества, за да ги осъзнае и предвиди смъртния резултат. Обстоятелствата, при които е нанесъл удара, както и лесно предвидимата опасност за падането на пострадалия на земята, сочи на обективната възможност на дееца, макар и да не е искал или да е допускал смъртта на пострадалия, да е могъл и да е бил длъжен да я предвиди, да съзнава обществената опасност на деянието и последиците, водещи до крайния съставомерен резултат. Поради това и относно настъпването на същия от субективна страна той е действал непредпазливо.

           За да се приеме, че убийството е извършено с евентуален умисъл, в какъвто смисъл е искането на държавното и частното обвинение, следва да се установи по несъмнен и категоричен начин, че подс. И., освен, че е допускал причиняването на тежкото телесно увреждане е допускал и че може да настъпи смъртта на пострадалия, но се е отнесъл безразлично и към този възможен резултат. 

          Този състав намира, че фактите, установени по категоричен начин по делото, в контекста на съществуващата съдебна практика и утвърдени теоретични постановки, не могат да доведат до такъв извод и той да се яви единствено възможен, категоричен и несъмнен, така че да удовлетвори изискването на чл.303 ал.2 от НПК.

          Ако такова е било субективното отношение на подсъдимия към смъртта на пострадалия, едва ли подс. И. би предприел действия по сигнализиране / два пъти от телефонен номер *, посочен като ползван от подсъдимия още при първоначално снемане на обясненията му/ на телефон 112 за изпращане на спешна медицинска помощ и по лично оказване, макар и на неспециализирана и ненужна, помощ на пострадалия. Подсъдимият е допускал, че в резултат на удара с крак В. ще загуби равновесие, ще падне, ще се удари и е възможно да получи тежка черепна травма, но не е допускал, че тази травма ще доведе до смърт. Едва, когато е възприел тежкото обективното състояние на В. – неадекватен, хъркащ, посиняващ, не даващ признаци да стане от терена, подс. И. е осъзнал, че най – тежкия резултат е възможно да настъпи и той не се е отнесъл безразлично към това. Видно е и от отразеното в справката от телефон 112 / разпечатка на л.278, л.279, т.1 от ДП/, че едва след деянието подс. И. е възприел и осъзнал животозастрашаващото състояние на В., заявявайки настойчиво молбата си за по-бързо пристигане на спешната помощ, тъй като: „момчето ще почине всеки момент“. Посоченото води до извод, че този резултат – смъртта на В. към момента на осъществяване на деянието е бил нецелен, неочакван и недопускан от  подс. И.. 

          Утвърдено в правната теория е виждането, че компонентите на вината като субективно отношение на дееца към резултата са интелектуалният елемент – съзнаване на общественоопасния характер на деянието и последиците и волевият момент - отношението на дееца към резултата  от гледна точка на целта, която той си поставя. Прието е и наличието на емоционален момент – мотивацията, подбудите за вземането на решението, които принципно не се отчитат в закона при определянето на основните форми на вината. Те обаче могат да бъдат въздигнати в квалифициращо обстоятелство в някои случай – например убийство с користни цели, по хулигански подбуди и др. По отношение на квалифицираните по мотивите си деяния и в частност убийствата в съдебната практика има известно противоречие относно формата на вината, при която тези деяния могат да бъдат осъществени. В Постановление № 2/57г. на Пленума на ВС е прието общо, че престъпленията по чл. 116 от НК могат да бъдат извършени, както с пряк, така и с евентуален умисъл. Следва да се отбележи обаче, че това тълкуване е дадено при действието на отменения НК, в който не е  съществувал състав на убийство, квалифицирано поради хулиганските си подбуди и поради това не е бил обект на тълкуване по цитираното постановление.  За квалифицираното по мотивите и подбудите си убийство обаче – такова, извършено с користна цел, в постановлеинето изрично е отразено, че може да се извърши само с пряк умисъл /т.16/. Посоченото е в унисон със съдебна практика /Решение № 79/98 год., Решение №88/95г. на ВК/, според която не е възможно дееца да извърши умишлено убийство, квалифицирано само поради мотивите си, с евентуален умисъл. Изложеното в посочените решения се споделя от този състав / макар да се открива съдебна практика и в обратен смисъл/, тъй като, ако се приеме обратното означава, че опит към квалифицирано убийство по чл.116 ал.1 т.11 вр. с чл.18 ал.1 от НК е невъзможен, тъй като опит, според действащия НК е възможен само и единствено при пряк умисъл. Посоченото също е едно от основанията този съдебен състав да не се съгласи с обвинителната теза, респективно – с искането на държавното и частното обвинение за осъждане на подсъдимия по първоначално предявеното му обвинение – убийство по хулигански подбуди, извършено с евентуален умисъл.

          Трябва да се отбележи и че при преглед на цялата съществуваща съдебна практика по дела с идентичен предмет, постановена по казуси, обсъждали фактология, сходна с настоящата – нанесен удар, в резултат на което е последвало падане на терен, причиняване на тежко увреждане и последвала смърт, този състав открива едно единствено решение, в което е прието, че такова деяние се субсумира под състава на чл.116 ал.1 т.11 от НК – Решение №590/84г. по н.д. №620/84г., 1 н.о., ВКС.

         Мотивиран от изложеното този състав намери протеста и жалбата на частните обвинители за неоснователни в смисъла, вложен в тях, както и направеното искане за квалифициране на извършеното от подс. И. като престъпление по чл.116 ал.1 т.11 от НК, извършено от подс. И. с евентуален умисъл.

          По отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И. за извършеното от него престъпление по чл.124 ал.1 пр.1 от НК, настоящият състав съобрази вида на предвиденото в закона наказание за това престъпление и неговите рамки – от три до дванадесет години лишаване от свобода, в които рамки отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Следва да се отбележи, че при индивидуализацията на наказанието първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 54 от НК. Според този състав на въззивния съд в случая безспорно не са налице основанията за приложението на чл. 55 от НК, тъй като смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито пък изключителни по своя характер, така че дори предвидения в закона минимум на наказанието лишаване от свобода за извършеното престъпление да се явява несъразмерно тежък за подсъдимия.

           Окръжният съд е отчел в полза на подс. И. направено още в досъдебната фаза самопризнание, каквото не може да се открие в пълнота в смисъла, който се влага в това понятие в теорията и съдебната практика. Действително подсъдимият И. е признал още в досъдебната фаза, че е ритнал пострадалия с крак, но е твърдял, че това е било защитна реакция на отправени обиди и нападение от страна на пострадалия, каквито се установи по делото, че не са били обективен факт. Неизменна част от правото на защита е правото на подсъдимият да се защитава, както намери за добре, в това число и да депозира неверни и необективни обяснения и това разбира се не може и не се тълкува от този състав в негова вреда, включително и в процеса по индивидуализация на наказанието, но на базата на посоченото по-коректно е да се приеме, че е налице частично самопризнание и оказване на съдействие на органите на разследването, чрез депозиране на обяснения, които са спомогнали за разкриване на обективната истина по делото. Правилно окръжният съд е отчел като положителен акцент в поведението на подсъдимия И. сигнализирането на телефон 112 и опитите да се окаже помощ на пострадалия след деянието, които макар и ненужни и негодни да предотвратят неизбежния смъртен резултат, безспорно следва да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такива следва да се отчетат и изразеното искрено съжаление и разкаяние за случилото се, семейното положение на подсъдимия и  коректното му процесуалното поведение в хода на съдебното следствие.

           На посоченото правилно са противопоставени от окръжния съд обремененото съдебно минало на подсъдимия и конкретните характеристики на извършеното престъпление – осъществено без да е било предизвикано от пострадалия, пред множество хора, на публично място като демонстрация на личностовите му особености, което е довело до нелепо лишаване от живот на един млад човек. 

           Посоченото води до извод, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, под средния размер, който за приетата с присъдата квалификация на деянието е 7г. и 6м., а именно лишаване от свобода в размер на 6г. Наказание в посочения размер, според този съдебен състав в достатъчна степен ще удовлетвори целите на наказанието,  ще допринесе за реализиране и на генералната и на индивидуалната превенция, ще се яви съответно на извършеното и на личността на дееца, както и годно да отговори на обществените очаквания, тоест, наказание в този размер се явява справедлива наказателна репресия.

          Независимо от промяната в правната квалификация на деянието и налагането на наказание в завишен размер в сравнение с наложеното от окръжния съд, не се налага промяна в определения с атакуваната присъда режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,  а именно ОБЩ, тъй като престъплението е извършено по непредпазливост и попада в хипотезата, очертана в чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

           Правилно е приложена разпоредбата на чл.59 НК, с приспадане от наложеното наказание на търпяното от подс. И. задържане по реда на ЗМВР и НПК до влизане в законна сила на присъдата.

           Присъдата, постановена по отношение на инкриминираното деяние по чл.293 ал.2 от НК, не е била атакувана от нито една от страните в процеса, но предвид задължението на въззивния съд да провери съдебния акт в неговата пълнота, в това число и в необжалваната му част, следва да се отбележи, че напълно се споделят доводите на окръжният съд за доказана от обективна и субективна страна съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние, което правилно е подведено под нормата на чл.293 ал.2 от НК. Осъзнавайки след деянието, че тежкият резултат – смъртта на В. е настъпил в резултат на неговото поведение, подс. И. е предприел действия по вербално мотивиране на лицата И.И. и М.  П.да затаят истината за случилото се, на което са станали очевидци или пък им е станало известно по друг начин, като не споделят пред разследващите органи за нанесения удар с крак от подсъдимия в главата на починалия В.. По този начин подс. И. е подбудил две лица към лъжесвидетелстване. Данните по делото сочат за продължаващо във времето, настойчиво и заплашително по своя характер подканяне на лицата да забравят каквото са видели, като дори присъствието на полицейски служители не се оказало контрамотив да се преустанови извършването на престъплението. Целта на подсъдимия е била да се създадат  обективни пречки пред компетентните органи по разкриване на престъпление с най – висока степен на обществена опасност – отнемане на човешки живот. Посоченото с основание е мотивирало прокуратурата и окръжният съд да приемат, че случая е особено тежък, поради което коректна е правната квалификация на извършеното от подс. И. по чл.293 ал.2 от НК. Наложеното наказание за така извършеното престъпление е определено при прецизно отмерване на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. И. обстоятелства, поради което се явява справедливо и съответно на извършеното и на дееца и не се откриват основания за служебна намеса с ревизия на присъдата в частта й относно инкриминираното с обвинителния акт деяние по чл.293 ал.2 от НК.

          Преквалифицирането на едно от осъществените от подс. И. деяние и завишаване размера на наложеното  за него наказание има за логична последица изменение на първоинстанционната присъда в частта й относно чл.23 ал.1 от НК, като на подсъдимият следва да се определи едно общо най – тежко наказание в размер на 6 години лишаване от свобода.

          Правилно и в съответствие с чл.301 ал.1 т.11 и чл. 189 от НПК окръжният съд се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства и е възложил разноските в тежест на подсъдимия, като изложените в тази насока мотиви се споделят изцяло и не е необходимо да се преповтарят. С настоящата присъда в тежест на подс. И. се възложиха и направените от този съд разноски в размер на 7.20 лв.

          При служебната проверка на присъдата в нейната гражданскоосъдителна част, независимо от това, че в тази част тя не е атакувана и не е поставена на вниманието на Апелативния съд, се констатира, че правилно и законосъобразно е била ангажирана и гражданската /деликтната/ отговорност на подсъдимия И.. За да е осъществен състава на непозволеното увреждане, е необходимо да е налице виновно и противоправно поведение, което да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. В случая е установено, че подсъдимият е действал противоправно, като е причинил на пострадалия телесно увреждане, от което непосредствено е настъпила смъртта му. В резултат на това противоправно поведение на подсъдимия на гражданските ищци – Т.В. и С.В. – родители на починалия, са били причинени болки и страдания. Налице е причинна връзка между действията на подсъдимия и вредоносния резултат.  От субективна страна деянието да е извършено виновно. Подсъдимият, както бе посочено по-горе, е действал умишлено /при евентуален умисъл/ по отношение причиняването на тежката телесна повреда и непредпазливо по отношение причиняването на смъртта на пострадалия. С оглед това на гражданските ищци се дължи обезщетение с присъждане на парична сума. Без съмнение на всеки един от гражданските ищци са били причинени множество болки, страдания и отрицателни психически изживявания. Тези вреди са се изразявали в преживени душевни болки и страдания за загубата на сина им, като степента на тези страдания е била значителна и с оглед начина на престъпното отнемане на живота на пострадалия – нелепо и неочаквано. Предвид гореизложеното и при условията на чл. 45 във вр. чл. 52 ЗЗД първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е осъдил подсъдимия да заплати на всеки един от гражданските ищци обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в размер на по 150 000 лв., ведно със законната лихва върху така присъдените суми, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане, който размер се явява съобразен с критерия за справедливост, въведен в посочената разпоредба на чл.52 от ЗЗД. С оглед на това правилна и законосъобразна се явява проверяваната присъда и в гражданската й част.

          Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови приложената по делото и обявената на страните в съдебно заседание присъда, като за изготвяне на мотивите към нея следва да се уведомят страните.

 

 

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

 

 

 

                                          ЧЛЕНОВЕ :