Определение № 174/29.04.2020 г.
П Р О Т О К О Л
гр.
Кюстендил, 29.04.2020 г.
Кюстендилският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участието на
секретар: Любка Николова
и прокурора: Ангел Байрактарски
сложи за разглеждане:
ВЧНД № 164/2020 г.
докладвано от: съдия ЦЕКОВА
На именното повикване
в 14:00 часа се явиха:
Производството по делото се
провежда чрез осъществяване на видео връзка по скайп с обвиняемия В.И., който участва в
делото именно по този начин.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Кюстендил се явява прокурор Байрактарски.
НЕ СЕ ЯВЯВА служебният защитник адв. А.С., която следва да се заличи от списъка
за призоваване.
Като защитник на обвиняемия
се явява адв. Е.В.от Адвокатска колегия – Кюстендил, надлежно упълномощен с
пълномощно, което се представи и прилага по делото.
СТРАНИТЕ:
Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО, поради липса на
процесуални пречки за това.
ДОКЛАДВА частната жалба срещу определението на ДнРС,
с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на В.И..
АДВ. В. Поддържам жалбата. Ще
соча доказателства. На първо място, моля да приемете 3 удостоверения за раждане
на децата на обвиняемия, 2 характеристики, епикризи за здравословното състояние
на бащата, който е с 4 инсулта, на който помага подзащитният ми, живеят в един
дом и една епикриза за детето.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ възможност на представителя на обвинението да се запознае с представените
днес доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е допустима, по същество, според мен, е неоснователна.
Нямам доказателствени искания. Що се отнася до представените писмени
доказателства, не възразявам принципно по отношение на тяхното приемане, макар
и някои от тях, считам, че не би следвало да бъдат ценени от съда.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В.И.: Поддържам жалбата. Няма да соча други доказателства,
освен представените от защитника ми.
СЪДЪТ намира представените доказателства за допустими и
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА днес
представените от адв. В. писмени доказателства: Удостоверение за раждане - дубликат от 24.04.2020 г. на К.Д.Р. Удостоверение
за раждане - дубликат от 24.04.2020 г.
на И.В.И., Удостоверение за раждане - дубликат
от 24.04.2020 г. на С. В.И., Епикриза на И.В. И. изх. № 242/02.08.2001 г.,
Епикриза на И.В. И. изх. № 1969/20.07.2009 г.,
Епикриза на И.И. С. изх. № 1915/261/27.03.2019 г., Епикриза на И.И. С. изх. № 4447, Епикриза на И.И. С. изх. № 657,
Характеристика от Б. Й.П. от 27.04.2020 г. и Характеристика от П. Д. Н.от
26.04.2020 г.
ПРИЕМА и материалите от ДП № 33/2020 г. по описа на ДнРП.
Намира делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ и
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми Окръжни съдии, намирам подадената жалба за
неоснователна, а атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Считам,
че съдът в пълно съответствие с изискванията на закона е постановил определение,
с което по моему е взел фактически безалтернативното си решение за вземане
именно на тази най- тежка мярка за процесуална принуда по отношение на
обвиняемия В.И.. Считам, както е отчел и съдът, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за вземане по отношение на И. именно на мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
В.И.
е обвинен в извършване на тежко умишлено престъпление, за което законът предвижда
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 до 10 години. Същевременно,
считам, че доказателствените материали, находящи се по делото, макар и
разследването да се намира в един сравнително ранен етап, в своята съвкупност безусловно
сочат на това, че И. е автор на престъплението, в което е обвинен, а именно
причиняване в съучастие на средно телесна повреда, осъществена при условията на
повторност. Тук намирам за нужно да отбележа и обстоятелството, че в случая
фактически действа законоустановената презумпция по чл. 63, ал.2, т.1 НПК,
която налага вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража”, освен ако
доказателствата по делото сочат на противното. Определено това не е налице,
както вече казах с оглед достатъчността на същите тези, обославящи авторството
от една страна, а от друга страна и категоричният извод, който може да бъде
направен - съществува опасност от извършване на друго престъпление, доколкото
обвиняемият с поведението си е дал основание да се направи извода, че у него са
налице нагласи за подобни противообществени прояви, свързани с посегателства
върху личността. Макар и да не съществуват опасности от укриване на обвиняемия,
пак, както казах, всички останали предпоставки сочат на необходимостта от вземане
на мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Представени са доказателства, свързани със семейното положение на
обвиняемия в дн.с.з., които в някаква степен сочат ангажименти на И. по
отношение на негови низходящ и възходящ, но това по никакъв начин не може да
опровергае значимостта на останалите предпоставки, които безспорно са налице.
Що се отнася до представените на Вашето внимание характеристики, намирам за
неправилно да бъдат ценени от Вас, доколкото те произтичат от лица, които нямат
някакво особено качество, които да свидетелстват за поведението, съответно за
статуса на обвиняемия. В един от актовете за раждане не виждам като баща да е
посочен В.И.. Тези всъщност писмени доказателства считам за достатъчно
маловажни на фона на доказаното на този етап престъпление на базата на това, че
останалите предпоставки са налице. Ето защо, още веднъж Ви предлагам да
оставите без уважение жалбата, потвърждавайки атакувания съдебен акт.
АДВ. ВЕЛИНОВ: Уважаеми Окръжни съдии, моля да уважите жалбата, депозирана срещу
определението на първоинстанционния съд, с която на обвиняемия И. е определена
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Освен основанията,
посочени в частната жалба, която е депозирана за разглеждане от настоящия
състав на съда, аз изцяло се присъединявам към становището, че от събраните по
делото доказателства на настоящия етап, би могло да се направи обосновано предположение
за авторството на моя подзащитен за причиняване на средната телесна повреда на пострадалия
Ш.
Първоинстанционният съд в
определението си е позволил с един общ израз, който цитирам: „Общ преглед на
доказателствата“ да приеме, че към настоящия момент може да бъде направен извод
за наличието на първата кумулативно предвидена в чл. 63, ал. 1 НПК предпоставка
за достатъчно данни по отношение на авторството на деянието. Аз считам обаче,
че от всички събрани гласни доказателства на настоящия етап, не би могъл да
бъде направен такъв извод, тъй като в показанията само на двама свидетели и то
роднини на пострадалия, се съдържат някакви косвени данни по отношение на
участието на моя подзащитен, заедно с други лица в причиняването на телесното
увреждане. Това е така, защото, както и колежката е посочила в жалбата, която е
депозирала към настоящия момент на досъдебното производство, не са събрани
достатъчно доказателства по това каква е формата на съучастие на моя подзащитен
и дали има такова въобще в нанасянето на телесното увреждане. Това по отношение
на авторството. Това е извода на първоинстанционния съд по отношение на общия
преглед, по отношение на общата доказателствена съвкупност, по отношение на наличието
на първата кумулативно предвидена в текста предпоставка.
По отношение на другите две алтернативи, първоинстанционният съд е приел,
че с оглед установената самоличност, с трайното местоживеене не съществува реална
опасност моят подзащитен да се укрие, но съществува реална опасност същият да
извърши и друго престъпление, като има предвид предишното осъждане на
подзащитния ми за причиняване на телесно увреждане, поради което от тежестта на
извършеното престъпление и в частност съдебното му минало прави извод, че е
налице и втората алтернатива на визираната в тестта на чл. 63 ал.1 НПК
предпоставка, а именно съществуването на реална опасност да извърши и друго
престъпление.
Имайки предвид личността на моя подзащитен, неговото семейно положение,
това, че същият се грижи за 3 деца, нищо, че едното не е негово, а е на жената,
с която живее, грижи се и за баща си,
който е прекарал 4 инсулта и е на легло и единствената възможност по някакъв
начин да се осигурява съществуването, да не кажа изцяло на баща му, е приета от
него като задължение с оглед здравословното състояние на бащата, включително и
децата. Това на нас ни дава основание да считаме, че втората алтернатива на
предвидената в текста по чл. 63 НПК предпоставка за извършването на друго
престъпление, не е налице.
Безспорно моят подзащитен е осъждан за извършено от него престъпление от
общ характер. Изтърпял е наложеното му наказание. Изтекъл е изпитателният срок,
който му е бил определен от съда. Безспорно не са изтекли 5 години от
изтърпяване на наказанието по отношение на възникналата правна квалификация,
която е определил наблюдаващият прокурор по отношение на повторността, за която
му е повдигнато обвинение, поради което и правната квалификация е такава с
по-завишена степен на отговорност и на наказателна репресия. С оглед обаче
това, което ние считаме за съотносимо при определянето на най-тежката мярка за
неотклонение, ние считаме, че най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“ би била прекалено тежка и несъответна на степента на обществена
опасност на моя подзащитен, безспорно се касае за тежко престъпление.
На второ място, не е съобразена с целите, визирани в чл. 57 НПК, в която са
предвидени от законодателя няколко цели, т.е. цели, свързани със срочното приключване
на досъдебното производство, реализирането на наказателна отговорност и възможността
да бъде осуетено, както разкриването на обективната истина, така и
реализирането на наказателната отговорност, ако моят подзащитен бъде признат за
виновен. В производството стигаме до съответния етап, в който се признава
вината по отношение на повдигнатото обвинение. Считаме, че предвидените в чл.58 НПК по-леки мерки за неотклонение – „домашен арест“, „парична гаранция“ или
„подписка“ биха осигурили възможността за правилното протичане на досъдебното
производство, а втората по тежест мярка, която по своя характер, която
изключително много се доближава по ограничителните процедури, би могла да
изиграе оная роля, която визира чл. 57 НПК, но пък би дала възможност на моя
подзащитен да се грижи за баща си, който е с 4 инсулта, неподвижен и за който няма кой да се грижи, той единствен
прави това и да се грижи и за децата си и за жената, с която живеят на
посочения адрес. Това ограничение на свободното му придвижване, на
свободните му контакти при определянето на следващата по тежест мярка за
неотклонение, би постигнала същите цели, а пък и дава възможност на едно обективно разследване и приключване на делото
в разумни срокове, поради което аз Ви моля да отмените първоинстанционното
определение и да приемете, че най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“ не съответства по степен и тежест на визирани в чл. 57 НПК цели и определите
друга мярка на моя подзащитен, различна от най-тежката такава, т.е. по-лека
такава.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
В.И.:
Съгласен съм с казаното от защитника ми. Живея постоянно на адрес гр. Бобов дол,
ул.„***” бл.***, ап.***. Имам жена безработна, имам 3 деца, от които едното е
болно и баща на 63 години с 4 инсулта и аз се грижа за него, аз му сменям
памперси.
Съдът даде последна дума на обвиняемия.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. И.: Искам от съда да съм си дома и да се грижа
за децата ми и за баща ми.
Съдът се оттегля на
тайно съвещание.
След тайно съвещание
съдът обяви на страните определението си:
Производството по
делото и по чл. 64, ал.7 и 8 от НПК и е образувано по въззивна жалба на
обвиняемия В.И.И., ЕГН ********** срещу определението на Дупнишкия съд от
22.04.2020 г., постановено по ЧНД № 354/2020 г. по описа на ДнРС, с което по
отношение на него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.
Релевирани са подробни оплаквания за незаконосъобразност на определението и
се моли за вземане на по-лека мярка за неотклонение.
Упълномощеният защитник на обвиняемия – адв. Е.В. в съдебно заседание
представи писмени доказателства за влошено здравословно състояние на бащата на
обвиняемия, за когото той се грижи, за едно от децата му, както и удостоверение
за раждане на 3 деца, на 2 от които е баща обвиняемия.
Прокурорът оспорва жалбата и моли за потвърждаване определението на ДнРС,
като намира представените в съдебно заседание доказателства за неотносими към
предмета на делото и предпоставките на чл. 63 НПК.
Защитникът на обвиняемия – адв. Велинов пледира за липса на обосновано
предположение за участие на обвиняемия И. в престъплението, в което е обвинен,
както и липса на опасност от укриване и извършване на друго престъпление,
поради което следва да се вземе по-лека мярка за неотклонение по отношение на И..
Съдът, след преценяване на доводите и възраженията на страните и служебна
проверка на обжалваното определение намери, че по отношение на обвиняемия И.
следва да бъде взета първоначална мярка за неотклонение „домашен арест”.
Съображенията за това са следните:
В.И.И. е привлечен като обвиняем с постановление на ДнРП от 20.04.2020 г.
за престъпление извършено в съучастие на 19.04.2020 г. с квалификация по чл.
131, ал.1, т.7, във вр. чл. 129, ал.2, във вр.ал.1, във вр.чл.20, ал.2, и във
вр.чл. 28, ал.1 и чл. 30, ал.1 НК.
Видно от справката за съдимост на И. на л.51 от досъдебното производство,
същият до настоящия момент има едно осъждане със Споразумение № 48/09.03.2017
г. на ДнРС за извършено на 03.09.2016 г. престъпление по чл. 129, ал.1 във вр.
с ал.2 НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от 3 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години.
Следователно изпитателния срок е изтекъл на 09.03.2020 г. Престъплението, за
което е обвинен И. е извършено на 19.04.2020 г., т.е. след изтичане на
изпитателния срок.
От събраните по делото доказателства до настоящия момент на този твърде
ранен етап от досъдебното производство може да се направи обосновано
предположение за съпричастност на обвиняемия към престъплението, за което е
обвинен. Към този момент не е изготвена СМЕ за вида и механизма на причинените на
пострадалия увреждания, поради което съдът не приема защитния довод на адв.
Велинов, че обв.И. няма участие в престъплението. В тази насока, настоящият
състав споделя съображенията на първоинстанционния съд по отношение на първата
предпоставка по чл. 63, ал.1 НПК.
Предвид обстоятелството, че процесното престъпление, за което И. е обвинен,
е извършено след изтичане на изпитателния срок по условното му осъждане, от
което той е бил реабилитиран, макар и месец и половина след този срок, както и
липса на други осъждания до момента на И., настоящият състав приема, че по
делото не са налице данни за реална, а не хипотетична опасност И. да извърши
ново престъпление.
Съдът, както и Дупнишкият районен съд, приема, че липсва и реална опасност
от укриване на обвиняемия при наличието на установен адрес и местоживеене в гр.
Бобов дол.
Съдът прие, видно от епикризите на бащата на обвиняемия И.И. С., че същият
през 2019 г. е претърпял исхимичен инсулт с десностранна хемопареза, като и
придружаващи заболявания и взе предвид в тази връзка заявеното от обвиняемия,
че единствен той полага грижи за баща си.
Поради липса на реална опасност от укриване, извършване на друго
престъпление, както и специфичното обстоятелство, че обвиняемият полага грижи
за баща си – единствен, съдът прие, че най-съответна на тежестта на извършеното
престъпление, би била мярката за неотклонение „домашен арест”. Безспорно е, че
с изтичане на изпитателния срок И. е реабилитиран към момента на извършване на
престъплението, а квафициращият признак повторност, доколкото престъплението е
извършено в 5-годишния срок по чл. 30, ал.1 НК, това е намерило отражение в
правната квалификация на деянието.
По тези съображения определението на ДнРС следва да се измени, като взетата
МН „задържане под стража” се замени с МН „домашен арест” и на основание чл. 64,
ал.8 НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определението на ДнРС от 22.04.2020 г., постановено по ЧНД № 354/2020 г. по
описа на съда, като ЗАМЕНЯ взетата с
него мярка за неотклонение „задържане под стража” с „домашен арест” по отношение на В.И.И., ЕГН **********, обвиняем по ДП вх. № 737/2020 г., ДП 260/2020 г. по описа на Районна
прокуратура - Дупница и ЗМ - 33/2020 г. по описа на РУ на МВР - Дупница, която да се изпълнява на действително обитавания посочен от него адрес: гр. Бобов дол, ул. „***бл.***, ап.***.
Определението е окончателно.
Препис от него да се
изпрати на РС „ИН” гр. Кюстендил, сектор „Пробация” за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/
Заседанието
по делото приключи в 14:40
часа.
Протоколът
се изготви в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБЕН СЕКРЕТАР: