МОТИВИ ПО НОХД №
641/18 г. ПО ОПИСА НА ВТРС
Обвинението е срещу С.М.К. за извършено от него
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Производството по делото е по реда на чл. 370 и
следващите от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението така,
както е предявено. Счита същото за доказано и моли съда подсъдимият да бъде
признат за виновен и наказан по този текст от закона като му се наложат
кумулативни наказания, ориентирани около средния законовоустановен
размер. Счита, че наказанието лишаване от свобода следва де се изтърпи
ефективно.
В съдебно заседание подсъдимият С.М.К. съжалява за
извършеното. Лично и чрез защитника си моли съда за наказание с приложението на
чл. 66, ал. 1 от НК.
Съдът, след като обсъди и реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин от фактическа страна
следното :
Подсъдимият С.М.К. ***. Работи. Неправоспособен водач на
МПС е. Осъждан е със седем броя присъди за различни по вид и степен на
обществена опасност престъпления, като не е реабилитиран. Многократно е
наказван за различни нарушения по ЗДвП с фишове и с
влезли в сила наказателни постановления, включително и седемкратно
за нарушения по чл. 150 от – управление на МПС
като неправоспособен водач. С НП № 16-1300-001613/28.11.2016 г. на началник
сектор „Пътна Полиция“ към ОДМВР – ***, връчено му лично на 09.06.2017 г. и влязло
в сила на 19.06. 2017 г.
и НП № 16-5313-000483/06.10.2016 г. на началник сектор „Пътна Полиция“ към
ОДМВР – ***, връчено му лично на 09.06.2017 г. и влязло в сила на 19.06.2017 г.,
също бил наказан по административен ред за нарушение по чл. 150 от за управление на МПС като неправоспособен водач.
На 05.02.2018 г., около 15.55 часа, подсъдимият и
свидетелят А.Е.Х.пристигнали в гр. ***от гр. ***. Движели се с лек автомобил
„Фолксваген Шаран“ с рег. № ***, собственост на подсъдимия. Непосредствено
преди гр. ***подсъдимият поел управлението на автомобила вместо свидетеля Х..
Движейки се по ул.„***“, в зоната на кръстовище с ул.„***“ подсъдимият нарушил
знак В 1 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства“, поради което бил
спрян за проверка от контролните органи. В хода на проверката била установена самоличността на подсъдимия,
липсата на СУМПС, обстоятелствата, че е лишен от правоспособност и че с горецитираните НП е наказан по административен ред за
нарушения по чл. 150 от . Подсъдимият бил
задържан за срок от 24 часа по ЗМВР за
периода 05.02.2018 г. – 06.02.2018 г.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
По този начин от обективна и субективна страна подсъдимият
С.М.К. е осъществил състава на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. От
обективна страна на 05.02.2018 г. в гр., ***, подсъдимият е управлявал МПС –
лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег. № *** без съответното свидетелство за
управление на МПС в едногодишен срок от наказването му по административен ред с
НП № 16-1300-001613/28.11.2016 г. на началник сектор „Пътна Полиция“ към ОДМВР
– ***, връчено му лично на 09.06.2017 г. и влязло в сила на 19.06. 2017 г. и НП №
16-5313-000483/06.10.2016 г. на началник сектор „Пътна Полиция“ към ОДМВР – ***,
връчено му лично на 09.06.2017 г. и влязло в сила на 19.06.2017 г., за
управление на МПС без съответното свидетелство за управление на МПС. От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
Причини за извършване на деянието – силно занижено правосъзнание.
Конкретната обществена опасност на деянието е завишена от
една страна, предвид широкото разпространение на деяния от подобен вид, с което
се засягат важни обществени отношения, свързани с безопасността по транспорта и
сигурността на пътищата. От друга страна деянието е извършено чрез
демонстративно пренебрежение към предишни административни наказания за
нарушения по чл. 150 от .
Обществената опасност на дееца е силно завишена предвид
минали осъждания и многобройни нарушения по ЗДвП.
Отегчаващи вината обстоятелства – много лоши
характеристични данни, изразяващи се в минали осъждания и многобройни нарушения
по ЗДвП; демонстративно пренебрежение към правилата
за движение по пътищата – деянието е осъществено след седемкратно
санкциониране по административен ред като неправоспособен водач и общо 43
нарушения, установени с влезли в сила НП и с фишове.
Смекчаващи
вината обстоятелства – чистосърдечни самопризнания, разкаяние, упражняването на
общественополезен труд.
Съдът,
след като обсъди и прецени обществената опасност на деянието и личната такава
на подсъдимия, като взе предвид и разпоредбите на чл. 54 от НК и чл. 58а, ал. 1
и ал. 5 от НК с оглед на превеса на смекчаващите над отегчаващите вината
обстоятелства определи на основание чл. 343в, ал. 2 от НК, чл. 54 от НК и чл.
58а, ал. 1 и ал. 5 от НК наказание от
една година и шест месеца лишаване от свобода, което намали с 1/3 и осъди
подсъдимия на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим (на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС) и на глоба в размер на 700 лева.
Наказанието от една година лишаване от свобода не може да бъде с приложението
на чл. 66, ал. 1 от НК, в каквато насока е искането на подсъдимия и неговия
защитник. Това е така, защото видно от
свидетелството за съдимост, справка на РП – ***, вх. № Р-286/2007г./23.02.2018
г. – л. 50 от ДП и справка Р № 20/2007г./27.02.2018 г. на ОП – *** – л. 52 от
ДП, определеното с определение № 25 по НОХД № 14/07 г. на ОС – *** общо
най-тежко наказание по НОХД № 14/07 г. на ОС – *** и НОХД № 526/07 г. на РС – ***
в размер на една година и осем месеца е изтърпяно на 19.12.2007 г. По отношение
на кумулативното наказание глоба в размер на 5000 лева, видно от справка на ТД
на НАП – ***, офис *** – л. 64 от делото, последното изпълнително действие по
издадения изпълнителен лист е извършено на 23.05.2008 г., след което
производството по принудителното изпълнение е прекратено с Разпореждане за
частично прекратяване в тази му част, изх. №
С180009-035-0125065/12.01.2018 г. С присъди по НОХД № 1253/12 г. на РС –
*** и НОХД № 71/13 г. на РС – ***, за деяния извършени съответно на
15.10.2012г. и за периода 16.11.2008 г. – 16.03.2012 г., групирани по ЧНД №
707/13 г. на РС – ***, л. 56 от делото – справка на РП – *** № 69/2013
г./11.07.2018 г., подсъдимият е изтърпял определеното общо най-тежко наказание пробация в размер на две години и шест месеца на 11.10.2015
г. По присъдите по пункт 1 – 3 подсъдимият е реабилитирано по право на
основание чл. 86 от НК. Изложеното обосновава правен извод, че единствената
правна възможност за реабилитация към датата на извършване на деянието –
05.02.2018 г., предмет на настоящото производство, а именно по чл. 88а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, не е настъпила. Това е така, защото в
10-годишния срок, изтичащ на 19.12.2017 г., подсъдимият е извършил на
15.10.2012 г. ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода. Следователно, прекъснатият 10-годишен срок
започва отново да тече на 16.10.2012 г. и реабилитация по чл. 88а, ал. 2, вр. ал. 1 от НК би настъпила, ако са налице и останалите
законови предпоставки за това на 16.10.2022 г. Следователно чл. 66, ал. 1 от НК
е неприложим в разглеждания казус.
На
основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът
приспадна при изпълнение на наложеното наказание лишаване от свобода времето,
през което подсъдимият С.М.К. е бил задържан, считано от 05.02.2018 г. до
06.02.2018 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Така определените по вид и размер наказания ще изпълнят
целите, визирани в чл. 36 от НК.
Водим от горното съдът постанови приложената присъда.
Районен
съдия :