Р Е Ш
Е Н И Е
№……
Гр. София, 07.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-19 СЪСТАВ, в съдебно заседание проведено при закрити
врата на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
при секретаря Маргарита Димитрова, като
разгледа търговско дело № 668/2018 г., намери следното:
Производството е по реда на чл.
625 и сл. ТЗ.
Образувано е по молба с правно основание
чл.625 ТЗ на Изпълнителна агенция „Г.И.по
труда“ /ИА „ГИТ“/, с която е направено искане за откриване на производство по
несъстоятелност относно дружеството - „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „*****“, бул. „*******, представлявано от
управителя Р.Л.М., поради неплатежоспособност на дружеството.
Молителят, Г.И.по
труда /ИА „ГИТ“/ твърди, че ответникът има изискуеми и непогасени задължения за
заплащане на трудови възнаграждения към повече от една трета от служителите си,
като забавата е продължила повече от два месеца. Твърди, че с протокол за
извършена проверка изх.№ ПР1801840 от 17.01.2018 година и изх.№ ПР1803804 от
01.02.2018 година Дирекция „Инспекция по труда“ Кюстендил, обхващаща месеците
ноември-декември 2017 година е установил, че броят на работниците за м.ноември
2017 година е 146 а за месец декември 149, като на 139 лица трудовите договори
са прекратени през месец февруари 2018 година и на повече от 1/3 от работниците-137-посочени
с трите имена и размер на възнаграждението /общо 203 790, 60 лева/, не са
заплатени трудовите възнаграждения за проверявания период. Твърди се, че
периодичността на заплащане на трудовите възнаграждения е два пъти месечно и
забавата настъпва след изтичане на месеца, през който се дължи окончателното
плащане на работната заплата, като към датата на изготвяне на протоколите за
извършена проверка те са били изискуеми като доказателства за изплащането им
при поискване не са представени.
Сочи се , че за
констатираните нарушения спрямо дружеството е наложена принудителна
административна мярка под т.1 от протоколите, задължаваща работодателят да
изплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за месец ноември
2017 година и за месец декември 2017, които протоколи са получени лично от
управителя на дружеството, съответно на 17.01.2018 година и на 01.02.2018
година.
Поддържа, че
периода на забава за изплащане на възнагражденията за м. ноември 2017 година е
4 месеца, а за м.декември 2017 година – 3 месеца.
Излага
твърдения, че затрудненията за изплащане на трудовите възнаграждения, които
изпитва работодателя са трайни, което се подкрепяло от факта, че към месец
април 2018 година само седем лица са в трудови правоотношения с дружеството, а
съгласно Заповед № 1 от 02.01.2018 година, издадена от „А.“ ЕООД всички работници
са били в престой, поради спиране на производствената дейност, с изключение на
ползващите платен годишен отпуск.
Моли да бъде
обявена неплатежоспособността на дружеството, като съдът определи началната
дата на неплатежоспособността, да бъде отрито производство по несъстоятелност и
определена дата за първо събрание на кредиторите.
Претендира
разноски.Представя писмени доказателства.
Ответникът не е депозирал
отговор, както и не е изпратил свои представител в съдебните заседания, по
време на които е проведено съдебното дирене по спора.
По делото са
събрани писмени доказателства. Изготвена е съдебна финансово –икономическа експертиза.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Ответникът „А.“
ЕООД е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ЕООД,
учредено през 2013 г. с регистриран капитал от 100 лева и предмет на дейност
производство на обувки от средно и високо качество и други изделия от кожа.
Съгласно
приложени Протоколи за извършени проверки, съставени на 16.01.2018 г. и на 01.02.2018
г. се установява, че от страна на служители при ИА „ГИТ“ е била осъществена проверка по отношение
изпълнение правилата на трудовото законодателство в дружеството -„А.“ ЕООД. Резултатите от проверката са показали, че в
ответното дружество се допуска неизпълнение на задължението на работодателя да
изплаща в срок начислените трудови възнаграждения на служителите. В тази връзка
проверяващия орган е издал задължителни предписания – работодателят „А.“ ЕООД, чрез
своя управител да изплати по ведомост или срещу разписка трудовите
възнаграждения за м.ноември 2017 година и месец декември 2017 година на
работещите във фирмата в съответствие с приложената разчетно-платежна
ведомост на дружеството, съгласно чл.128, т.2 във вр.
с чл.270, ал.3 КТ.
Предоставения
срок за изпълнението на тези предписания е 14-дневен от датата на съобщаването
и е изтекъл съответно на– 31.01.2018 г. по първия протокол и на 15.02.2018 г.
по втория протокол.
Представена е
заповед № 1 от 02.01.2018 година, с която е разпоредено
всички работещи в дружеството по приложен списък да бъдат в престой от
02.01.2017 година, като през това време ще им бъде заплащано брутно трудово
възнаграждение на основание чл.267, ал.1 КТ.
Съгласно писмо
от НОИ изх.№ 18010425 от 29.01.2018 година към посочената дата са подадени от
дружеството данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО последно за месец ноември 2017 година
за 146 броя осигурени лица/подадени на 28.12.2017 година/, а с писмо от
08.01.2018 година са подадени удостоверение Приложение № 9 за болнични листове
13 броя с начало на временната работоспособност през месец декември 2017
година.
Приложена е и идентификационна
карта от 01.02.2018 година за нает персонал- 7 бр.жени.
По делото са
приобщени ведомости за заплати за месец ноември и декември 2017 година и януари
2018 година.
Във връзка
предприетите от сезирания съд по служебен почин действия за събиране на
информация относно актуалното финансово и имуществено състояние на ответното
дружество се установи следното : същото не е вписано, като носител на вещни
права по отношение на недвижими имоти за периода от 01.01.1992
г. до 28.08.2018 г. за територията на цялата страна/ писмо изх.№ 11-00-1835 от
10.09.2018 година/, в централизираната база на АИС-КАТ към 30.08.2018 година
няма данни за регистрирани ППС /писмо изх.№ 433200-82236 от 12.09.2018 година/.
Съгласно
служебна бележка изх.№ 0324-00-1842 от 12.09.2018 г. издадена от ТД на
НАП-София дружеството „А.“ ЕООД има публични задължения и наложени
обезпечителни мерки на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 във вр. с чл.195, ал.1-3 ДОПК, няма постъпили плащания,
задължението не е погасено и изпълнителното дело не е прекратено. За 2017
година няма данни за подадена ГДД по чл.92 ЗКПО. Представени са ГДД за 2015 и
2016 година, както и постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С
180022-022-0060488 от 24.08.2018 година във връзка със събирането на установено
и изискуемо публично вземане по изп.дело №
*********/2018 по описа на ТД на НАП-София в размер на 305874,33 лева, в това
число лихва 18 752, 33 лева, главница 287122 лева-запор върху притежавани
ценни книги, вписани в регистъра на ЦД. И постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С 180022-022-0003671 от 31.01.2018 година за вземане
в размер на 183445,79 лева, в това число лихва-3310,91 лева и главница
180134,88 лева-запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по
депозити, вложени вещи в трезори, вкл.съдържание на касети и суми, предоставени
за доверително управление в две банки. Представени са и разпореждания за
присъединяване по изп.дело № *********/2018 по описа
на ТД на НАП за вземания на ИА, ГИ „ДИТ“, Кюстендил.
При извършена от
СГС служебна справка по партидата на „А.“ ЕООД в ТР при АВ се установява, че
този търговец е извършил заявяване, и съответно е осъществено обявяване на
изготвения от него ГФО единствено за финансовата 2015 г. , като след това няма
данни за заявени и обявени финансови отчети.
За целите на
производството е допусната СФИЕ, по която от вещото лице е изготвено
заключение, което след изслушване в съдебно заседание е прието, като неоспорено
от страните. Съдът изцяло кредитира така приетото заключение, като обосновано и
компетентно изготвено. Съгласно експертизата общият размер на задълженията на „А.“
ЕООД за периода от м. 11.2017 г. до м. 01.2018 г. / отнасящи се до начислени,
но незаплатени трудови възнаграждение за
персонал, възлиза на общата сума от 423529,56 лв., от които за м.ноември и
декември 2017 година- 203, 790, 60 лева и 219 738, 96 лева за месец януари
2018 година.За месец януари 2018 година на работниците е начислен престой по вина
на работодателя, както и обезщетения за неизползван платен отпуск.Сочи се, че
съгласно вътрешните правила на дружеството работната заплата се изплаща на 25-о
число на месеца, като на 15-о число се заплаща аванс.
Задълженията на
дружеството към 31.12.2016 година са в общ размер 2 158 хил.лв, от които към доставчици-325 хил.лв,
към асоциирани и смесени предприятия 1 599 хил.л. и други- 234 хил.лв в т.ч. персонал 127 хил.лв,
осигурителни 78 хил.лв и данъчни 26 хил.лв.Размерът
на посочените в баланса задължения на дружеството към 31.12.2016 година са в
общ размер на 2158 хил.лв, от които 104 хил.лв към НАП, включително с неосчетоводените задължения към
НАП в размер на 202 хил.лв, възлизат на 2360
хил.лв.Последното плащане на дружеството към кредитор е извършено на 31.03.2017
година към „П.“ ЕООД в размер на 36 000, 04 лв
/18406,54 евро/ с основание върната сума.
С най-голям
относителен дял от нетекущите активи към 31.12.2015 година и към 31.12.2016
година са отсрочените данъци, съотв. 59,3% и 67, 4%,
а от краткосрочните активи –вземанията- към 31.12.2015 година- 1746 хил.лв, представляващи 96.6% и към 31.12..2016 година- 72,1%С
най-голям относителен дял от текущите пасиви на дружеството за 2015 година са
задълженията към доставчици-към 31.12.2015 година- 2213 хил.лв,
представляващи 60,7% от всички задължения.С най-голям относителен дял от
текущите пасиви на дружеството за 2016 година са задълженията към асоциирани и
смесени предприятия към 31.12.2016 година – 1599 хил.лв,
представляващи 74, 21 % от всички задължения. Общият размер на задълженията,
произтичащи от търговски сделки за 2016 година са 2054 хил.лв,
а за 2015 година – 3526 хил.лв и публичноправни
задължения 104 хил.лв
за 2016 година и 121 хил.лв за 2015 година.
Общата стойност
на имуществото на дружеството по последния годишен финансов отчет за 2016
година възлиза на 717 хил.лв, вт.ч.
ДНМА-3 хил.лв, ДМА – 70 хил.лв
и КА-МЗ- 59 хил.лв, вземания 328 хил.лв и парични средства 68 хил.лв. Вещото лице е посочило, че
на база тези данни, без предоставен инвентаризационен опис и сравнителна ведомост,
общата балансова стойност на всички
активи – дълготрайни и краткотрайни притежавани от „А.“ ЕООД не са били
достатъчни за покриване на негови задължения – текущи и нетекущи. С най-голям
относителен дял от краткотрайните активи за анализирания период са вземанията.
Коефициентите на
ликвидност към 31.12.2015 година и
31.12.2016 година са извън референтните стойности, съответно за 2015 година-
коефициент на обща ликвидност – 0.6585, бърза ликвидност-0.6378, незабавна и
абсолютна ликвидност-0.0015 и за 2016 година – обща ликвидност- 0.2108, бърза
ликвидност-0.1835, незабавна и абсолютна – 0.0315.
Вещото лице е
посочило, че като референтни се приемат следните стойност на показателите за
ликвидност: - коефициент на обща ликвидност от 1 до 3, коефициент на бърза
ликвидност от 0.8 до 0.9, коефициент на незабавна ликвидност –от 0.3 до 0.4,
коефициент на абсолютна ликвидност – по –голям от 0.2.
Към 31.12.2015
година и към 31.12.2016 година коефициентът на финансова автономност на
дружеството има отрицателни стойности, съответно –минус 0.4149 за 2015 година и
минус 0.6677 за 2016 година при общ норматив – коефициента 0,33.
За 2015 година
дружеството е реализирало загуба 372 хил.лв, поради
което показателите за рентабилност имат отрицателни стойности и всеки от тях
определя степента на декапитализация на
дружеството.За 2016 година е реализирало печалба-86 хил.лв,
поради което показателите за рентабилност са с положителни стойности и всеки от
тях определя степента на възстановяване на капитала.Показателите за обръщаемост на краткотрайните материални активи
характеризират ефективността на тяхното използване. Изчислените показатели за обръщаемост на КМА за 2015 година и 2016 година сочат малки
стойности на показателя „Времетраене на един оборот“, съответно големи
стойности на показателя „Брой на обороти КМА“, които определят КМА като
бързоликвидни.
Вещото лице е
обобщило, че към датата на изготвяне на експертизата дружеството не е в
състояние да погасява дължимите суми към кредиторите.Отчетената печалба за 2016
година е 86 хил.лв, а краткосрочинте
задължения към 31.12.2016 година са 2158 хил.лв, в
т.ч. персонал 127 хил.лв, осигурителни 78 хил.лв и данъчни 26 хил.лв, към
доставчици 325 хил.лв и към асоциирани и смесени
предприятия 1599 хил.лв.
Наличните
парични средства към 31.12.2017 година по сметка 503 „Разплащателна сметка в
лева“ е 71, 92 лева, а по сметка 504 „Разплащателна сметка във валута“ към
същата дата – 0,56 евро.
Вземанията на
дружеството към 31.12.2016 година са били 328 хил.лв
и към 31.12.2017 година – вземания от клиенти в лева и валута 492 хил.лв. По
данни от счетоводната къща, обслужвала дружеството до 18.01.2018 година, не е приключила
финансовата 2017 година и не е изготвен баланс и отчети, ведомостите за работни
заплати са изготвяни на място в дружеството, поради които не разполага с тях.
В баланса на
дружеството не е включено установеното задължение към НАП, което е в общ размер
на 305 874,33 лева, в т.ч. главница 287 122 лв
и лихва 18 752,33 лева, като размерът на посочените в баланса към 31.12.2016
година задължения към НАП е 104
хил.лв.Неосчетоводени задължения към НАП са 202 хил.лв,
а неосчетоводените задължения за работни
заплати за януари 2018 година -220 хил.лева.
Вещото лице е
изготвило и алтернативен вариант на осчетоводяване с включване на неосчетоводените суми общо в размер на 422 хил.лв/
задължението към НАП 202 хил.лв и 220 хил лв работни заплати януари 2018/, видно от който изчислените
коефициенти на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са извън
референтните стойности, а коефициентът на финансова автономност има отрицателна
стойност. Дружеството е декапитализирано и зависимо
от кредиторите си. Общата балансова стойност на всички активи-дълготрайни и
краткотрайни, притежавани от „А.“ ЕООД към 31.12.2015 година и към 31.12.2016
година не са били достатъчни за покриване на неговите задължения-текущи и нетекущи.
Относно 2017 г.
и 2018 г. вещото лице не разполага с актуална счетоводна документация, поради
което не може да се даде заключение
какво е състоянието на вземанията.
При така установените факти по делото, съдът
пристъпва към разглеждане на молбата от правна страна.
Дружеството - „А.“
ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ и е сред кръга на лицата, спрямо
които е допустимо да се поиска и открие производство по несъстоятелност.
Молителят – Изпълнителна
агенция „Г.И.по труда“ притежава активна
материално-правна легитимация да иска откриване на производство по
несъстоятелност спрямо ответника, съгласно предоставена с му с изменението на
чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102 / 2017 г., в сила
от 31.03.2018 г.възможност. Тази
разпоредба предвижда, че неплатежоспособен е търговец, които не е способен да
изпълни изискуемо свое задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече
от два месеца, като легитимиран да депозира молба по чл. 625 ТЗ в тези хипотези
е ИА „Г.И.по труда“.
От събраните и
неоспорени от ответника доказателства се установява, че на повече от 1/3 от
служителите и работниците на ответника за месец ноември 2017 година и декември
2017 година и януари 2018 година не са изплатени начислените трудови възнаграждения.
Не са ангажирани доказателства от ответника за заплащане на изискуемите
възнагражденията, считано от 26-о число на съответния месец за посочения
период.
Видно
от представената заповед на работодателя поради спиране на производствената
дейност е обявен престой, считано от 02.01.2018 година за всички звена –цех Кроялен,
цех Шивален, цех Монтажен и АПОП, респ. преустановяването
на работата е засегнала цялото предприятие. Приложена е идентификационна карта
от представляващия дружеството „А.“ ЕООД, видно от която към 01.02.2018 година
наетият персонал е 7 жени /които са били
142, съгласно ведомостта за януари 2018 година/. За януари 2018 година, видно
от заключението на вещото лице са начислени 81 234, 97 лева за престой,
3949,77 лева –възнаграждения за временна неработоспособност и обезщетения по
чл.221, ал.1 КТ – обезщетения за неизползван платен отпуск 99 883,42 лева
или общо 221 040,24 лева.
От посоченото става ясно, че преимуществената
част от трудови договори на работниците са били прекратени през февруари 2018
г.
Дружеството е допуснало неизпълнение в
задължението си за изплащане на уговорените трудови възнаграждения на
работниците му, за ноември, декември 2017 година и януари 2018 година, като
периодът на констатирана забава надвишава този визиран в нормите на чл. 608,
ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102 / 2017 г., в сила от
31.03.2018 г. Извън това неизпълнението обхваща целия зает персонал, което
означава, че е налице и изискването да не са изплатени трудови възнаграждения
към най-малко една трета от работниците и служителите.
Ответникът не е доказал, че е погасил
натрупаните към свои работници парични задължения за работни заплати с цел да
изключи материалната легитимация на процесуалния субституент
в лицето на молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност,
черпейки основание от изискуеми вземания, с които разполагат определен брой
лица работили по трудово правоотношение при „А.М Ш.“ ЕООД. Ответникът не е взел участие в производството
и не е обявил ГФО за 2016 и 2017 година, не е предоставил счетоводната си
документация на вещото лице, предвид факта че счетоводното дружество,
обслужващо ответника е прекратило договорните си отношения с него от януари
2018 година.
Следователно
налице е неизпълнение за повече от два месеца на изискуеми задължения за трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на
търговеца.
Следва да се
добави, че доколкото във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за
откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на кредиторите не се
установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по
чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който
обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на
точният размер на вземанията на бившите работници на ответника не е предмет на
настоящото производство. Достатъчно е установяването на валидно възникнало в
тяхна полза, изискуемо вземане за дължими им трудови възнаграждения, с
неизпълнение надвишаващо предел от два месеца.
По отношение на неплатежоспособността.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо
се до търговска
сделка, публичноправно задължение на държавата
или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите, което не е изпълнено
повече от два месеца. Едновременно с
това, за наличието на неплатежоспособност, предвид
нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на
задълженията, без опасност за интересите
на кредиторите.
Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо
имуществено състояние на длъжника, характеризиращо
се с трайна невъзможност на същия да изпълни
посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други
реално ликвидни активи.
Предвид изложените
по-горе мотиви, се установи наличието на изискуеми и непогасени задължения от
вида по чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ. От представените по делото писмени
доказателства и заключението на вещото лице, което съдът кредитира като обективно
и мотивирано се установява че ответника има изискуеми и непогасени парични
задължения освен към своя персонал, то и към държавата /задължения за данъци и
осигурителни вноски/, както и към други частноправни субекти. Това състояние
датира още от 2015 година, като за 2017 г. вещото лице обективно не е
разполагало с възможност да осъществи пълно изпълнение на възложените му
задачи, защото не е разполагало с цялата му необходима счетоводна документация,
доколкото ответникът не е предоставил
достъп до счетоводните си записвания, и не е обявил ГФО за така 2017 година. За
2018 г. важи изложеното за липсата на осигурен достъп до счетоводните
записвания.
Липсата на
оказано от ответника съдействие при установяване действителното му икономическо
състояние, доколкото същият не е представил доказателства за воденото от него
счетоводство, нито е осигурил достъп до същото, създава необходимост от
прилагане на процесуалната последица на
разпоредбата на чл. 161 ГПК, а именно от съдът да се приеме за доказани
факти, за които страната е създала пречки за събиране на допуснатите
доказателства. Формалното счетоводно отразяване и класифициране на
активи/пасиви не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на
платежоспособността на длъжника, тъй като е възможно да не отразява реалното
положение /и то най-често в полза на търговеца, при когото се води
счетоводството/, поради което следва до максимална степен да се търси реалното
имуществено състояние на търговеца, като се вземат предвид всички негови
изискуеми задължения, и се прецени ликвидността на активите му.
Изхождайки от
горното и предвид анализа по СФИЕ съдът достига до извод, че ответникът не може
да посрещне плащанията по своите текущи задължения.
Констатираното по делото финансово положение,
в което се намира дружеството и изложеното от вещото лице в експертизата и
о.с.з., обуславя извод, че възможността на ответника да покрие своите
краткосрочни парични задължения е функция от
нивото на събираемост
на неговите вземания. По делото не са налице и данни за това каква е
събираемостта на краткосрочните вземания, както и предвид установения факт, че
паричните средства, налични по последния баланс за 2016 г. са 68 хил.лв, но по данните от счетоводната къща, обслужваща
ответното дружество до 18.01.2018 година
наличните парични средства по сметка 503 са 71,92 лева, а по сметка 504- 0,56
евро.
Въпреки изричните указания дадени от
съда към ответника за представяне по делото на счетоводна информация,
включително финансови отчети, инвентаризационен опис и сравнителна ведомост,
списък на кредиторите, както и осигуряването на достъп на вещото лице до
счетоводните му записи, ответникът „“А.“ ЕООД е бездействал, не е оказал
необходимото съдействие и не се намира
на обявения от него адрес на управление.
Поради
изложеното съдът не може да направи извод, че вписаните във финансовите отчети
на ответника вземания са от категорията на събираемите, поради липса на данни и
да ги преценява като активи на дружеството, с които могат да се посрещнат
плащанията на краткосрочните му задължения.
Дружеството е
преустановило и заплащането на дължимите трудови възнаграждения на работниците
и служителите, считано от ноември 2017 година, а последното му плащане към
кредитор е от 31.03.2017 година.
Вземайки предвид
горното, от събраните по делото доказателства – заключението на вещото лице и
представените по делото писмени доказателства, както и предвид процесуалното
поведение на ответника, ценено по реда на чл. 161 ГПК, се установява, че към
датата на устните състезания са налице и двете кумулативно посочени основания
за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 631 ТЗ. В настоящия случай, длъжникът е спрял
плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 2 и т. 4, поради
което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на
неплатежоспособност по отношение на длъжника. Длъжникът не обори презумпциите.
Напротив, установи се обективна невъзможност на търговеца да посрещне и обслужи
текущите си задължения към персонал, НАП доставчици и асоциирани и смесени
предприятия. От данните по експертизата и от процесуалното поведение на
ответника може да се обоснове, че търговецът фактически преустановява своята
дейност, доколкото по реда на чл. 161 ГПК съдът приема, че ответникът е спрял
да води счетоводство във връзка с нея и е напуснал регистрирания си адрес на
управление, като е преустановил и изпълнението на задълженията си да изготвя и
обявява ГФО. Установена е, следователно, трайна и необратима тенденция на
влошаване финансово-икономическо състояние на ответника в изследвания период,
което състояние не е променено и към хода на устните състезания по делото и
невъзможност за поемане на краткосрочните задължения. Състоянието е трайно,
доколкото няма доказано подобряване на показателите в проверявания период и
доколкото няма достоверни данни, че дружеството осъществява оперативна дейност,
от която да генерира текущи приходи. Ответникът не твърди и не доказва реална перспектива за
подновяване търговската си дейност, не установи
обстоятелства, които да сочат на това затрудненията му да са временни, нито
доказа притежание на значителни материални
активи към датата, на която е даден ход на
устните състезания за покриване на задълженията си, което да не е съпроводено с
опасност от засягане интереса на кредиторите му – в случая с ответника това
приоритетно са работници и държава.
Относно началната дата на неплатежоспособността.
Началната дата е най-ранната, установена по делото
дата, към която са налице
всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността.
Тя се определя
според най-ранния падеж на изискуемо
непогасено парично задължение, при условие, че към
този момент са налице и останалите
предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с оглед общото икономическо
състояние на длъжника. В случая тази най-ранна дата се
явява датата - 30.11.2017 г., към който
момент по безспорен начин е доказано, както наличието
на изискуеми непогасени парични задължения към персонал, тоест, спиране
на плащанията /като не е необходимо спиранията да касаят всички кредитори и
всички задължения на ответника/, така и трайно
настъпило състояние на неплатежоспособност на ответника- настъпила окончателно трайна и обективна невъзможност на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични
задължения към всички кредитори /така решение №
787/15.12.2011 г. по т.д. № 1119/2011 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение №
90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І т.о. и др./.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
По делото няма
данни длъжникът да разполага с налично ликвидно
имущество, което да покрие разноските необходими за провеждане на
производството по несъстоятелност, а именно - достатъчно налични парични
средства, респ. друго бързоликвидно имущество, което следва от заключението на
вещото лице. На този етап от производството налично имущество по смисъла на чл.
629б, ал. 1 ТЗ са само наличните парични средства, а не други активи, подлежащи
на осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е
ограничена с предварителното съгласие на събранието на кредиторите.
Същевременно в указания с определение от 06.11.2018 г. срок от кредиторите на „А.“
ЕООД не е внесена определената сума за покриване на началните разноски.
Ето защо съдът
следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Относно разноските по
производството.
С оглед крайния изход на делото право на
разноски се поражда единствено в полза на молителя, като в случая те
съставляват такива за заплатена държавна такса за разглеждане на молбата /250
лв./, както и заплатено възнаграждение за вещо лице /700,00 лв./, или сумата от
общо 950,00 лв., която на основание чл. 621 ТЗ, във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК
подлежи на присъждане в полза на ИА „ГИТ“.
Така мотивиран и на основание чл. 632,
ал. 1 ТЗ, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „*****“, бул. „*******, представлявано от
управителя Р.Л.М. и ОПРЕДЕЛЯ
началната дата на
неплатежоспособността- 30.11.2017 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на търговско
дружество – „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„*****“, бул. „*******, представлявано от управителя Р.Л.М..
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
търговско дружество – „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „*****“, бул. „*******, представлявано от управителя Р.Л.М..
НАЛАГА обща
възбрана и
запор върху имуществото на
търговско дружество – „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „*****“, бул. „*******, представлявано от управителя Р.Л.М..
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на
дейността на търговско дружество – „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, р-н „*****“, бул. „*******, представлявано от управителя Р.Л.М..
СПИРА
производството
по несъстоятелност на търговско дружество – „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „*****“, бул. „*******, представлявано
от управителя Р.Л.М. , открито в рамките на т.д. № 668/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-19 състав.
УКАЗВА
на
кредиторите, че в случай, че в едногодишен срок от вписване на решението
производството не бъде възобновено при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, то
същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на търговско дружество –„А.“
ЕООД, ЕИК *******.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „*****“, бул. „*******, представлявано
от управителя Р.Л.М., да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Г.И.по труда“, с адрес – гр. София, бул. "******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 621 ТЗ, сумата в размер на 950,00 лв., представляваща направени разноски от молителя по
делото, които ще се съберат от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на решението в
търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената
по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ книга.
Делото
да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на производството по
реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане на една година от датата на
вписване на решението в Търговския регистър.
СЪДИЯ: