ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1458
07.07.2021 г., гр.Бургас,
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Бургас, осемнадесети състав, в закрито заседание на седми юли две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Марина Николова
като разгледа докладваното от съдия
Николова адм. дело № 1760 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
пред Административен съд - Бургас е образувано по повод изпратено по
компетентност от Окръжен съд – Бургас гражданско дело № 826/2020 год. по описа
на Районен съд – Айтос и приложено към него частно гр. дело № 242/2021 год. по
описа на Окръжен съд – Бургас.
Делото
пред общия съд е образувано по искова молба вх. № 261221/11.11.2020 год. /по
описа на РС-Айтос/ от „МАКС ЛОГИСТИК 96“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Айтос, Западна промишлена зона, кв.264, чрез адв.И.М. ***. В исковата си молба ищецът
твърди, че е бил собственик на 9 броя полуремаркета, от които едно - бракувано,
а останалите - продадени, а понастоящем е собственик на още едно полуремарке,
подробно индивидуализирани с посочени модел и ДКН. За всяко от тях през
календарните 2015 год., 2016 год. и/или 2017 год. ответната Община била
определила дължим данък „МПС“ в конкретен размер, посочен в исковата молба. За
едното от полуремаркетата, определените данъци за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.,
общо в размер на 771,55 лв. били платени. Ищецът счита, че определените от
общината данъци не ѝ се дължат, а платените от ищеца данъци са платени
без правно основание, поради което сумите следва да му бъдат възстановени.
Изложени са съображения, че полуремаркетата са включени в максималната
допустима маса на състава от превозни средства, основа за облагане на данък на
влекачите, поради което не се облагат като самостоятелни обекти, както е
сторила общината. Не била налице и хипотезата на чл.55, ал.8 от ЗМДТ. Предвид
изложеното, ищецът е поискал от РС – Айтос да бъде установено по отношение на
ответната община, че не ѝ дължи сумата от общо 3433,63 лева - данък
„МПС“, както и същата да бъде осъдена да му заплати сумата от 771,55 лв.,
представляваща недължимо платен /без правно основание/ данък „моторни превозни
средства“.
Сезираният Районен
съд – Айтос е постановил определение № 260249 от 17.12.2020
година, с което исковата молба е върната и производството по делото е
прекратено, поради недопустимост на предявения иск.
Определението на Районен
съд – Айтос е обжалвано пред Окръжен съд – Бургас с частна жалба, подадена от „МАКС ЛОГИСТИК 96“ ЕООД,
чрез адв.И.М..
По частната жалба е образувано
частно гр. дело № 242/2021 год. по описа на Окръжен съд – Бургас, по което е
постановено Определение № V-260880
от 04.06.2021 г., с което е ОБЕЗСИЛЕНО определение №260249 от 17.12.2020г. по
гр.д.№ 826 по описа за 2020г. на Районен съд – Айтос и делото е ИЗПРАТЕНО по
подсъдност на Административен съд- Бургас. В Определението на Окръжен съд – Бургас е посочено,
че същото подлежи на обжалване с
частна жалба пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му
на страните. Съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила на
16.06.2021 год.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд - Бургас, на който делото е разпределено,
след като се запозна с гореизложеното, по допустимостта на исковата претенция
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава единадесета. В зависимост от
правната характеристика на източника, от който се претендират вреди –
административен акт, действие или бездействие, в чл.204, ал.1 - 4 от АПК
законодателят е предвидил различни процесуални възможности за реализиране на
правото на обезщетение: след отмяна на административния акт по съответния ред -
чл.204, ал.1 от АПК; при предявяване на претенцията за обезщетение в
производството по оспорване на административния акт - чл.204, ал.2 от АПК; при
установяване на незаконосъобразността на акт, който е нищожен или оттеглен в
производството по иска за обезщетение - чл.204, ал.3 от АПК и при установяване
на незаконосъобразността на действието или бездействието от съда, пред който е
предявен искът за обезщетението - чл.204, ал.4 от АПК.
В случая, в обстоятелствената част на исковата
молба не се твърди наличието на акт, действие или
бездействие на органи и длъжностни лица по повод на административна дейност,
чийто законосъобразност би била предмет на съдебна проверка за евентуалната
основателност на иска, а по същество се обосновават доводи за
недължимост на определени от Община Айтос конкретно посочени данъчни задължения
за данъци за МПС, част от които вече платени.
Задълженията за данък върху МПС
представляват публични общински вземания, което е изрично регламентирано в
чл.162, ал.2, т.1 от ДОПК. Според чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на
публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния
закон. Относно вземанията за данък върху МПС този ред е предвиден в чл.4, ал.1 от ЗМДТ, според който установяването, обезпечаването и събирането на местните
данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК,
като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по
местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда
на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Според ал.3, в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация
имат правата и задълженията на органи по приходите, а според ал.4, тези
служители се определят със заповед на Кмета на общината. Последният, съгласно
ал.5 упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите. Същевременно в
чл.107, ал.3 ДОПК е регламентирано, че по искане на задълженото лице или служебно
(в определените хипотези), органът по приходите може да издаде акт за
установяване на задължението, когато размерът му се установява по данни от
декларация. Този акт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му
пред Директора на териториалната дирекция. Наред с горното, следва да се
посочи, че особеното производство по прихващане и възстановяване на недължимо
събрани или платени суми във връзка с публични вземания /в т.ч. публични
общински вземания за местни данъци и такси/, е регламентирано в глава ХVІ,
раздел І, чл.129 и сл. от ДОПК. Посочената нормативна регламентация определя
реда за образуването и сроковете за провеждане на производството, инициирано от
орган по приходите или по писмено искане на лицето; процесуалните условия за
разглеждането на искането и материалноправните основания за постановяване на
Акт за прихващане и/или възстановяване.
От така установеното фактическо и правно
положение по отношение на предявените с искова молба от „МАКС
ЛОГИСТИК 96“ ЕООД, чрез адв.И.М.
*** искове, съдът приема, че защитата по ЗОДОВ е недопустима, тъй като предявените от ищеца искове не носят белезите на исковете, които
АПК възлага за разглеждане на административните съдилища, а именно тези по чл.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203-207 от АПК. В исковата
молба не се твърди наличието на акт, действие или бездействие на органи
и длъжностни лица по повод на административна дейност,
чийто законосъобразност би била предмет на съдебна проверка за
евентуалната основателност на иска. Едновременно с това, следва да се посочи,
че е предвидена правна защита на данъчноправните отношения, регламентирана в разпоредбите
на ЗМДТ и ДОПК, подробно описана по-горе, което изключва
използвания специален ред по АПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че на основание чл.130
от ГПК вр. чл.144 от АПК, исковата молба следва да бъде върната, а образуваното
производство прекратено.
По изложените съображения, Административен съд гр.
Бургас, осемнадесети състав,
О П Р Е Д Е
Л И:
ВРЪЩА
исковата молба вх. №
261221/11.11.2020 год. /по описа на РС-Айтос/ от „МАКС ЛОГИСТИК 96“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Айтос, Западна промишлена зона, кв.264, чрез адв.И.М. ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1760 по описа
за 2021 г. на Административен съд гр.Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: