Определение по дело №768/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 633
Дата: 12 октомври 2022 г. (в сила от 12 октомври 2022 г.)
Съдия: Светлин Михайлов
Дело: 20221001000768
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 13 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 633
гр. София, 10.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов

Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
търговско дело № 20221001000768 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК, вр. чл.729, ал.3 от ТЗ.
Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от Национална
агенция за приходите против определение № 261 751 от 04.07.2022 г., постановено по т.д. .
№ 1 984/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е
одобрена частична сметка за разпределение на наличните суми, съставена на основание
чл.717 д, ал.2 от ТЗ, с която е предвидено сумата в размер на 81 014.44 лв. за внасяне от
обявен за купувач кредитор по чл.717 д и за удовлетворяване на вземанията на кредитори с
приети вземания с поредност на удовлетворяване на вземанията по чл.722, ал.1, т.3, т.6 и т.7
от ТЗ, както и сума за прихващане в размер на 83 337.56 лв. на вземанията на кредитор от
ред 7 по чл.722 от ТЗ.
В частната жалба се твърди от жалбоподателя, че след обявяване на
дружеството в несъстоятелност по подадени от синдика на същото декларации обр. № 6 са
установени непогасени публични вземания в размер на 11 236.64 лв., които са възникнали
след датата на решението за откриване на несъстоятелност. На дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1 150 лв., което е възникнало след откриване на
производството. Твърди, че се касае за публично вземане, което синдика е признал с факта,
че не е обжалвал разпореждането. Твърди, че синдикът не може да откаже включването в
сметката за разпределение на вземане, възникнало след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност, ако задължението е поето с негово съгласие или е
признато от него. Твърди, че разпоредбата на чл.721, ал.3 от ТЗ е специална по отношение
на разпоредбата на чл.688, ал.3 от ТЗ, като същата е приложима за вземания, които синдикът
е признал или поел след този момент. С оглед на това смята, че общия размер на вземанията
по т.7 е 173 742.49 лв., поради което обявеният за купувач кредитор следва да внесе сумата
от 86 959.24 лв. Ето защо моли съда да постанови определение, с което да отмени
атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да промени
изготвената от синдика на дружеството частична сметка за разпределение на наличните
суми в масата на несъстоятелността, съставена на основание чл.717д от ТЗ, в частта, в която
е предвидена сума за удовлетворяване и прихващане на вземания на кредиторите по чл.722,
ал.1, т.7 от ТЗ, както следва – сума в размер на 6 270.11 лв. да бъде разпределена за
удовлетворяване на публични вземания по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ, сума в размер на 50.22 лв.
1
за удовлетворяване на вземанията на „ЧЕЗ електро България“ АД и сума в размер на
77 392.76 лв. за прихващане на вземания по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ в полза на купувача-
кредитор „Медикет цех“ ЕООД.
Синдикът на „Етрима“ АД /н/ твърди, че частната жалба е допустима, но
неоснователна. Твърди, че изводите на съда по несъстоятелността, че в сметката за
разпределение се удовлетворят само кредитори, включени в одобрените от съда списъци на
кредиторите е правилен и законосъобразен., тъй като списъкът играе ролята на
изпълнителен титул в универсалното принудително изпълнение. Твърди, че разпоредбата на
чл.721, ал.3 от ТЗ на която се позовава кредиторът не изключва задължението на същият да
предяви вземането си, а само въвежда забрана за оспорване на тези вземания. Позовава се на
решение на ВКС, като моли съда да постанови определение, с което да потвърди
атакуваното като правилно и законосъобразно.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и като взе
предвид, събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 261 751 от
04.07.2022 г., постановено по т.д. .№ 1 984/19 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 9 състав, с което е одобрена частична сметка за разпределение на
наличните суми, съставена на основание чл.717 д, ал.2 от ТЗ, с която е предвидено сумата в
размер на 81 014.44 лв. за внасяне от обявен за купувач кредитор по чл.717 д и за
удовлетворяване на вземанията на кредитори с приети вземания с поредност на
удовлетворяване на вземанията по чл.722, ал.1, т.3, т.6 и т.7 от ТЗ, както и сума за
прихващане в размер на 83 337.56 лв. на вземанията на кредитор от ред 7 по чл.722 от ТЗ.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е основателна.
В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на атакуваното
определение свързани с твърдението, че съдът неправилно не е включил в сметката за
разпределение възразилия кредитор, който основава своите вземания на влезли в сила
наказателно постановление и подадени от неплатежоспособния длъжник декларации за
публични вземания. Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното
определение настоящият състав намира за неоснователни по следните съображения:
Разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат
достатъчно парични средства. За целта синдикът изготвя сметка за разпределение на
наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 722, ал. 1 съобразно реда,
привилегиите и обезпеченията. Така изготвената сметка за разпределение е частична, докато
не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на
несъстоятелността с изключение на непродаваемите вещи. Безспорно, съгласно
разпоредбата на чл.721, ал.3 от ТЗ не може да бъде отказано включването в сметката за
разпределение на вземане по чл. 722, ал. 1, т. 7, ако задължението е поето със съгласието на
синдика или е признато от него. Вземанията подлежащи на удовлетворяване по реда на
чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ са вземания, възникнали след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност и неплатени на падежа. В конкретния случай частния
2
жалбодател претендира, а по делото не се спори, че вземанията за които се претендира са
установени публични вземания за ДДФЛ и ДОО, които са възникнали след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Буквалният прочит на чл. 687 ал. 2 ТЗ допуска да бъде направен извод, че
синдикът има задължението да вписва служебно, без да е нужно предявяване от страна на
публичния взискател, на тези публични вземания, възникнали след откриване
производството по несъстоятелност, което по същество би изключило задължение за
публичния взискател да предявява вземания, възникнали след датата на откриване
производство по несъстоятелност. Не съществува спор в съдебната практика, че
поредността на удовлетворяване от имуществото на длъжника в масата на
несъстоятелността, установена в чл. 722, ал. 1 ТЗ е императивна. Тя изключва общия ред на
привилегиите, уредени за индивидуалните изпълнения на частни и публични вземания.
Отклонение от правилото на на чл. 722 ТЗ законодателят е допуснал с разпоредбата на чл.
639 ТЗ, но само по отношение на вземания, възникнали на/или след откриване на
производството по несъстоятелност, като същите следва да се удовлетворят на падежа, без
да е необходимо предявяването и приемането им по реда на гл.43 ТЗ "Предявяване на
вземанията". Ако възникналото след откриване на производството по несъстоятелност
вземане не бъде удовлетворено на падежа, от този момент - настъпването на падежа, за
кредитора възниква правото да го предяви, което той може да упражни по предвидения в ТЗ
процесуален ред. Публичните вземания, чиято дефинитивна определеност се съдържа в чл.
162, ал. 2 ДОПК не са изключени от соченото правило. Изключение от общото правило,
създаващо права/задължения за кредиторите да предявяват вземанията си представлява и
разпоредбата на чл.687, ал.2 от ТЗ, която задължава синдик да вписва служебно в списъка на
предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане. Такова вземане
е неоспоримо, поради което настоящият състав намира, че е правно неоправдано да се
задължава държавата да предявява такова вземане.
За данъчните задължения и задълженията за осигурителни вноски синдикът е
подавал декларации, с което изрично е признал последните по смисъла на чл. 721, ал. 3 ТЗ.
Такова признание е налице и за задълженията по връчените му актове за публични вземания
за имуществена санкция в размер на 1 150 лв. Настоящата инстанция, в решаващото си
мнозинство не споделя доводите изложени в становището на синдика и мотивите на
първоинстанциония съд за необходимост същите вземания да бъдат предявявани от НАП са
противни на закона. Нормата на чл. 687, ал. 2 ТЗ изрично предвижда синдикът да вписва
служебно в списъка с приети вземания - и без да е сезиран с искане в последния смисъл от
НАП, установените с влезли в сила актове публични вземания. В този смисъл и липсата на
изготвен списък за процесните, установени с влязъл в сила акт публични вземания, по
причина неизпълнение от синдика на задължението му по чл. 687, ал. 2 ТЗ, и то по връчени
му актове след срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ - до одобряване на оздравителен план, не може да
бъде тълкувано в приетия от съда по несъстоятелността смисъл, че представлява пречка за
приложение нормата на чл. 721, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ. Напротив, именно за
3
последната хипотеза е създадена цитираната законова уредба, като НАП не е длъжен да
предявява вземанията си, а синдикът е длъжен да ги включи служебно в изготвената
частична сметка за разпределение с ред на изплащане по на основание чл. 721, ал. 3
ТЗ.
С оглед на изложеното настоящият състав не споделя изводите на съда по
несъстоятелността, поради което частичната сметка не следва да бъде одобрявана така както
е изготвена от синдика, а атакуваното определение следва да се отмени като
незаконосъобразно, като делото се върне на съда по несъстоятелността с указание за
синдика да изготви нова сметка за разпределение, съобразно мотивите на настоящето
определение.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 261 751 от 04.07.2022 г., постановено по т.д. .№ 1 984/19 г.
по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е одобрена
частична сметка за разпределение на наличните суми, съставена на основание чл.717 д, ал.2
от ТЗ, с която е предвидено сумата в размер на 81 014.44 лв. за внасяне от обявен за купувач
кредитор по чл.717 д и за удовлетворяване на вземанията на кредитори с приети вземания с
поредност на удовлетворяване на вземанията по чл.722, ал.1, т.3, т.6 и т.7 от ТЗ, както и
сума за прихващане в размер на 83 337.56 лв. на вземанията на кредитор от ред 7 по чл.722
от ТЗ, като неправилно и незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за изготвяне от синдика на
„Етрима“ АД (н) на нова частична сметка за разпределение, съобразно указанията, дадени с
настоящото определение.
Определението подлежи на вписване в книгата по чл.634в от ТЗ.
Определението не подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, на основание чл.613 а, ал.3 от ТЗ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4