Р Е
Ш Е
Н И
Е № 3215
гр. Пловдив, 29.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесет
и шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 2520 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове предявени от
„МП-Агро 2012“ ООД срещу „Агриндо“ ЕООД.
С определение от 02.03.2018 г. производството е частично прекратено - на
основание чл. 232 ГПК, в частта относно предявения от „МП-Агро 2012“ ООД, ЕИК
*********, против „Агриндо“ ЕООД, ЕИК *********, иск за осъждането на ответника
да заплати на ищеца сумата от 691.20 лв. с ДДС, представляваща неизплатена цена
по извършения транспорт /превоз/ Д.-Б. на стока к. – 24 тона, извършен от
дружеството-превозвач „К. НП“ ЕООД, за което е издадена фактура № ************
г. и обезщетението за забава върху тази сума в размер на 215.05 лв. за периода
от 22.01.2015 г. до 12.02.2018 г., както и е върната искова молба от „МП-Агро
2012“ ООД, ЕИК *********, против „Агриндо“ ЕООД, ЕИК *********, в частта, с
която са предявени установителни искове за признаване на установено между
страните, че сделката по фактура № ************ г. – издадена от „МП-Агро 2012“
ООД на „Е.-Б.“ ООД е нищожна – привидна, прикриваща действителна и приложима
между „МП-Агро 2012“ ООД и „Агриндо“
ЕООД сделка по фактура № ************ г.
и за обявяване за действителна и приложима на прикритата сделка между „МП-Агро 2012“ ООД и „Агриндо“ ЕООД по фактура № ************ г.
Останали са висящи единствено осъдителните претенции за сумата от
19 008 лв. с ДДС, представляваща неизплатена цена по извършена
доставка на ********* г. по договор за
покупко-продажба на т., за която е издадена фактура № ************ г., ведно
със законната лихва от 13.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и за
обезщетение за забава върху тази главница в размер на 5924.58 лв. за периода
20.01.2015 г. до 12.02.2018 г.
В исковата молба се твърди, че между страните възникнали
правоотношения, по силата на които за „МП-Агро 2012“ ООД възникнало задължение
да достави стока – т. за с. цели, а за „Агриндо“ ЕООД – задължението да заплати
дължимата за доставената стока сума. На дата ********* г. ищецът доставил на
ответника определена стока к. опакован – 24 тона, за което била издадена
фактура № ************ г. Доставеният т. к. бил приет от ответника без каквито
и да е оплаквания. След това ответникът с писмо от ********* г. поискал фактура № ************ г. да бъде анулирана и да бъде издадена нова на
името на „Е.-Б.“ ООД. Фактурата била анулирана от ищеца и била издадена нова
фактура № ********* от ******* г. на дружество „Е.-Б.“ ООД. Сумата по фактурата
не била платена. Твърди се, че действителният купувач е ответникът и той дължи
продажната цена. Доставеният т. следвало да бъде платен на датата на
доставката, поради което от ******* г. ответникът бил в забава и дължал
обезщетение за забава в размер на 5924.58 лв. за периода 20.01.2015 г. –
12.02.2018 г. Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендира се
законна лихва върху главницата от дата на подаване на ИМ
/13.02.2018 г./ до окончателното плащане. Моли се ответникът да бъде осъден да
заплати разноски по производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е ангажиран отговор на
исковата молба от ответника.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 327 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважени
така предявените искове ищецът следва, да
установи наличието на облигационно правоотношение по процесния договор за
доставка на т. за с. цели, по който е престирал – предал на ответника, който е
приел, к. опакован 24 тона, размера на претенцията, падежа на плащането по
извършената доставка и размера на обезщетението за забава. Ответникът следва да
проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, а при
установяването на фактическия състав на вземането, следва да установи, че е
погасил задължението.
По иска по чл.327, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
По делото е представена
Товарителница за обществен и автомобилен превоз в страната № ***** /л.10, с
оригинал на л.92/, издадена в гр. Д. на ********* г. с изпращач А., превозвач „К.
НП“ ЕООД и получател „Агриндо“ ЕООД, съгласно която в Б. е доставено на
„Агриндо“ ЕООД товар – к. с тегло 24 000 кг.. Товарителницата е подписана на
получател, като е поставен и печат на „Агриндо“ ЕООД.
В тази връзка съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника, че в товарителницата не бил посочен
получател, както и че печата на дружеството бил поставен за изпращач. Видно от
товарителницата за получател е посочен „Агриндо“ ЕООД, като за получил стоката има
подпис, над който е поставен и печат на „Агриндо“ ЕООД, като съдът приема, че
печата е поставен именно за получател, а не за изпращач, което води до извода,
че товарителницата е получена от представите на ответното дружество. Съдът
намира за неоснователно и възражението на ответника, че товарителницата не
отговаря на изискванията на чл.53, ал.1, т.4 и т.5 от Закона за автомобилните
превози, доколкото в нея са посочени минимално изискваните реквизити – място и
дата на приемане на товара за превоз, място на доставянето му и името на
получателя. Предвид което съдът приема, че на „Агриндо“ ЕООД е доставен
товар – к. с тегло 24 000 кг. с
превозвач „К. НП“ ЕООД на дата ********* г.
Представена е фактура № **********
г. /л.11/ от превозвача „К. НП“ ЕООД до „М.П Агро 2012“ ООД на стойност 576
лева с посочено основание превоз к. Д.-Б. – 24 тона. Фактурата е представена и
в официално заверен препис /л.122-123/. Представен е и нотариално заверен
препис от дневник за продажбите за данъчен период ****** г. на „К. НП“ ЕООД, от
който е видно, че за месец януари 2015 г. е отразена фактура с № ********** г.
със задължено лице по нея „МП Агро 2012“ ООД на стойност 576 лева.
Съдът приема, че независимо, че в
товарителницата е посочен като изпращач А. доставчик и продавач на стоките,
предмет на товарителницата е ищеца „МП Агро 2012“ ООД, което се установява от
договорните отношения с превозвача „К. НП“ ЕООД, на когото „МП Агро 2012“ ООД е
възложил да превози товара 24 тона карамбид в посока Д. – Б., видно от
цитираната по-горе фактура и записванията в дневниците на „К. НП“ ЕООД. От своя страна ответникът не
твърди да има договорни отношения с А., от когото да е закупил и който да му е
доставил посоченото количество к. В тази връзка към товарителницата е
представена и товарна бележка /л.93/ в която е посочено, като фирма МП Агро
посочено е какво количество тор е натоварено и кога е натоварено, която,
предвид данните посочени в нея, може да бъде съотнесена към описаната
товарителница.
Видно от представена по делото
фактура № **** от ********* г. /л.9/ същата е издадена от ищеца „МП-Агро 2012“
ООД - като продавач за „Агриндо“ ЕООД - като купувач на обща стойност
19 008 лева с включен ДДС, като в нея е посочено основание „к. опакован
500 кг“, количество 24 тона, с единична цена на тон 660 лева. Фактурата е
подписана единствено от представител на продавача „МП-Агро 2012“ ООД, липсва
подпис на представител на купувача.
От изслушаната и приета по делото
повторна Съдебно-техническа експертиза /л.160/ се установява, че на дата *********
г. от електронната поща на ищеца ************ на електронната поща на ответника ********** е изпратена като прикачен файл фактура № ***** от ********* г. на стойност
19 008 лева, като в. л. е представило към експертизата си и фактурата.
Следва да се посочи в тази
връзка, че ответникът не е оспорил, че е получил на електронната си поща фактура
№ ****** от ********* г. на стойност 19 008 лева, както и да е оспорил
същата.
От СТЕ се установява, че на дата
******* г. от електронната поща на ответника е изпратено писмо до електронната
поща на ищеца, с което е отправена молба
фактура № *************** г. да бъде анулирана и издадена на фирма „Е.-Б.“
ООД. В. л. установява, че след поискване на ищеца молбата е приложена като
прикачен файл с подпис и печат на ответното дружество с дата ****** г.
Съдът кредитира така изготвеното заключение
като обективно. Вещото лице е изследвало ел. поща на ответника, съответно
компютърното устройство от което се води кореспонденцията, както и електронната
кореспонденция между ответното и ищцовото дружества в периода 01.01.2015 г. до
28.02.2015 г., в присъствието на представител на ответника и е дал своето
заключение.
С кредитно известие № ******** г.
фактура № *************** г. на стойност 19 008 лева е сторнирана
/анулирана/ /л.13/ и е издадена фактура на същата стойност и същото основание
на „Е. Б.“ ООД с № ******** г. /л.14/
В тази връзка съдът не приема
възражението на ответника, че изпратеното писмо от дата ***** г. от
електронната поща на ответника до електронната поща на ищеца, не било подписано
от представител на дружеството. Успешно оспорване не беше направено от страна
на ответника в тази насока. Писмото е изпратено от електронната поща на
ответника, носи подпис и печат за дружеството. Липсват и последващи писма, с които
ответника да се противопоставят на така изпратеното писмо, както с които да се
оспорва фактурата, липсват и твърдения в тази насока. Ответникът не доказа да
се е противопоставил на така изпратеното писмо, веднага след узнаването му,
съгласно чл.301 ТЗ.
От изготвената и приета по делото
първоначална ССчЕ, която съдът кредитира се установява, че в ищцовото дружество
е осчетоводило фактура № *************** г., издадена на „Агриндо“ ЕООД и
фактура с № ******** г., издадена на „Е. Б.“ ООД, същите са отразени и в
дневника за продажби за месец ***** г. За сумата по фактурите е подадена
декларация в НАП – гр. П. и върху нея е платено дължимото ДДС. От изложеното
следва, че счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно, в него са
отразени данни за издадената фактура за съответния период, сумата по фактурата
е декларирана в НАП и е платено ДДС за нея и служи като доказателство за
отразените обстоятелства.
Вещото лице по ССчЕ установява,
че фактура № *************** г., издадена на „Агриндо“ ЕООД не е осчетоводена при
ответника. Фактура с № ******** г., издадена на „Е. Б.“ ООД е осчетоводена в
счетоводството на „Е. Б.“ ООД, като липсва отразено плащане по нея. В подадена
декларация пред НАП от „Е. Б.“ ООД не е посочена сумата по тази фактура.
Независимо, че фактурата не е
осчетоводена при ответника, което и е логично, след като сам ответникът е
поискал същата да бъде издадена на „Е. Б.“ ООД, по делото се установи, че е
налице доставката на 24 тона к. от страна на ищеца в полза на ответника, както
и че ответникът е получил фактура № ***************
г. на стойност 19 008 лева, която не е оспорил. Молбата на ответника
фактурата да бъде издадена на „Е.-Б.“ ООД по своята същност не представлява
оспорва на същата, както и не го освобождава от заплащане на доставената и
приета стока.
В случая не се твърди и наличие
на заместване в дълг по смисъла на чл.102 , ал.1 ЗЗД, а и такова не се
установява. Молбата на ответника фактурата да бъде издадена на трето лице -„Е. Б.“
ООД, анулирането на фактурата, издадена от ищеца до ответника и издаване на
нова фактура от ищеца към третото лице и осчетоводяването на фактурата от това
трето лице, е възможно да се тълкува като встъпване в дълг, което кредиторът –
ищец да е одобрил с конклудентното действие да издаде фактура към третото лице.
В тези случаи третото лице отговаря солидарно с ответника, но ответника не се
освобождава от отговорност. Анулирането
на фактурата до ответника и издаване на фактура към третото лице не
представлява изрично съгласие, дадено от кредитора за заместване в дълг, което да
освободи ответника от задълженията по договора за продажба.
Предвид всичко изложено съдът
приема, че по делото ищецът доказа наличие на облигационно правоотношение по
процесния договор за доставка на т. за с. цели, по който е престирал – предал
на ответника, който е приел, к. опакован 24 тона и размера на претенцията, за
която сума е издадена фактура № *************** г.
Останалите събрани по делото
доказателства съдът счита, че не е необходимо да бъдат обсъждани, доколкото с
тях не се допринася за изясняване предмета на делото.
Като законна последица от
уважаване на главния иск следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на
законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.02.2018 г. до окончателното плащане на вземането.
По иска за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД
По делото се установи наличие на
главно задължение в размер на 19 008 лева по договор за търговска
продажба.
Съгласно чл.327, ал.1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е
уговорено друго. По делото не се установи страните да са уговорили срок за
плащане, поради което съдът приема, че падежът на главното задължение е датата
на доставката – ********* г. Ответникът изпада в забава от следващия падежа
ден, а именно от 20.01.2019 г. от когато следва да му бъде начислена лихва за
забава. Съгласно ССчЕ /л.54/ лихвата за забава за претендирания период от
20.01.2015 г. до датата на завеждане на иска в съда – 12.02.2018 г. е в размер
на 5924.58 лева, която сума съответства и на претенцията на ищеца. Искът по
чл.86 ЗЗД също е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа следните
разноски – 997.31 лева – платена държавна такса /л.19/, 120лева – депозит ССчЕ,
100 лева – депозит за допълнителна ССчЕ, 150 – депозит за СТЕ /л.102/ и 100
лева – допълнителен депозит за СТЕ /л.142/ и 1993.66 лева, платено адвокатско
възнаграждение, за плащането на което е представено доказателство – платежно
нареждане /л.180/. Общо разноските за ищеца, които следва да му бъдат присъдени
са в размер на 3460.97 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „АГРИНДО“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Раковски, ул. „Цанко Дюстабанов“ № 12, представлявано
от Т.А.П. – *** ДА ЗАПЛАТИ на
„МП-Агро 2012“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село
Марково, местност „Комсала“, представлявано от М.П.И. – ***, сумата в размер на
19 008
лв. с включен ДДС, представляваща неизплатена
цена по извършена доставка на ********* г. по договор за покупко-продажба на т.-к.,
за която е издадена фактура № ************ г., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.02.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата в размер
на 5924.58 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главница за периода 20.01.2015 г. до 12.02.2018 г.
и 3460.97 лева- разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Людмила Митрева
Вярно с оригинала!
КЯ