РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Монтана, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четиринадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело №
20221600100123 по описа за 2022 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
съединен с иск по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за забавено плащане, предявени от М. Г. Т. срещу ЗД „Е.“ АД.
Ищцата М. Г. Т. твърди в исковата молба, че на 13 октомври 2019 г. в гр. Б.
нейният баща Г.А. бил блъснат от лек автомобил ХХХ с ДКН ***, управляван от В.К..
В резултат на тежка черепно-мозъчна травма, получена при произшествието, А.
починал. Произшествието е било причинено виновно от водача на лекия автомобил
ХХХ, за който има сключена валидна застраховка Гражданска отговорност с ответното
дружество.
Ищцата заявява, че преждевременната загуба на баща й силно я разстроила,
довела до депресия, затова моли да бъде осъдено ЗД „Е.“ АД да й плати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв заедно със законна лихва от 13 октомври
2019 г. до окончателното изплащане, а също и направените в производството разноски.
Ответникът по иска „Е.“ АД признава наличието на застрахователно
правоотношение. Взема становище, че няма доказателства за виновно поведение на
водача на застрахования автомобил, а въвежда възражение, че пострадалият е
допуснал редица нарушения на правилата за движение по пътищата и като пешеходец е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. По отношение цената на иска
заявява, че тя е прекомерно висока. Изтъква, че на ищцата вече е била преведено
застрахователно обезщетение от 70 000 лв и така напълно е възмездена за понесените
болки и страдания от загубата на баща й.
Досежно законната лихва твърди, че тя не следва да се присъжда от датата на
катастрофата, тъй като застрахователят не е бил поставен в забава.
Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по
автотехническа и по медицинска експертизи. Съдът обсъди доводите на страните и
1
след анализ на доказателствата, приема за установено следното:
С исковата молба са представени доказателства за заявена писмена претенция
пред застрахователя–ответник на 2 ноември 2021 г. Редът за доброволно уреждане на
спора е изчерпан, с което е изпълнена и специфичната предпоставка за допустимост по
чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Представеният по делото констативен протокол за ПТП № 14917 установява, че
на 13 октомври 2019 г. около 13 ч. и 20 мин. в гр. Б. на ул. „А.“ настъпило транспортно
произшествие, участници в което били пешеходецът Г.А. и лек автомобил ХХХ с рег.
№ ***, управляван от В.К..
От данните, събрани от органа на досъдебното производство при извършване
оглед на местопроизшествието, както и от заключението по съдебната автотехническа
експретиза се установява, че лекият автомобил, управляван от В.К., се движел по ул.
„А.“ в посока от центъра на град Б. към бензиностанция „ОМВ“ със скорост 56 км/ч.
Пешеходецът Г.А. пресичал ул. „А.“ от дясно на ляво спрямо посоката на движение на
автомобила. Скоростта на пешеходеца е била 2,2 км/ч. Той е бил ударен с дясната
предна ъглова част на автомобила в областта на глезена, което е предизвикало
отхвърляне на тялото нагоре през предния капак, удар в челното стъкло и изпадане
странично на пътното платно.
В резултат на нараняванията, получени при произшествието, пешеходецът
починал.
Според данните от аутопсионния протокол, използвани и от вещото лице по
медицинската експертиза, А. е получил счупване на теменна кост с дължина 32 см,
констатирани са кръвоизливи по цялата повърхност на мозъка и дълбоки следи от
вклиняване в големия тилен отвор; в белите дробове е констатирана слузна материя,
примесена с кръв. Описани са увреждания на тялото и крайниците. Вещото лице по
медицинската експертиза обосновава заключение, че всички тези увреждания са
получени при транспортното произшествие, вида и тежестта им отговарят на
механизма на увреждането: удари, сътресение, притискане. Смъртта на А. е настъпила
в резултата на множеството травматични увреждания в резултата на сблъсъка с лекия
автомобил.
При така установените факти съдът намира, че водачът на лекия автомобил
ХХХ В.К. виновно е причинил транспортното произшествие, като е управлявал
автомобила със скорост от 56 км/ч - над разрешената за населено място от 50 км/ч. При
тази скорост опасната зона е 46 м, а постарадлият е бил на разстояние от 41 м от
автомобила, когато е започнал пресичането на платното. Тъй като опасната зона е по-
голяма от разстоянието между автомобила и пешеходеца, то избягването на удара е
било невъзможно. Настъпилото транспортно произшествие е в пряка причинна връзка
с нарушението, допуснато от водача на лекия автомобил ХХХ – движение с
несъобразена скорост в градски условия.
Като участник в движението пешеходецът А. също е допуснал нарушение на
правилата за движение по пътищата – той е пресичал на нерегламентирано място, с
което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съгласно чл. 165, т. 1 от
ППЗДП когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни, ако наблизо
има пешеходна пътека, да я използват. На мястото на пресичане няма маркирана
пешеходна пътека. Неоснователно е твърдението на ищцовата страна, че А. е пресичал
на кръстовище, където съгласно § 1, т. 17 от ДР на ППЗДП пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. Пешеходецът е
2
пресичал пред вход на Охранителна полиция, където тротоарът по дължина на ул. „А.“
е прекъснат, за да се оформи широк 13,4 м портален вход, което е видно от приложения
фотоалбум и скица към заключението по автотехническата експертиза. Подстъпът към
сградата с двор на Охранителна полиция не е улица и въпреки прекъсването на
тротоара по ул. „А.“ пред този портален вход, на това място не се оформя кръстовище.
Според дефиницията на § 1, т. 15 от ППЗДП "кръстовище" е място, където два или
повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. На мястото, където
пешеходецът е предприел пресичане, ул. „А.“ не се пресича с друг път, не се оформя
кръстовище, затова и не може да се приеме, че има продължение на тротоар, което се
приравнява на пешеходна пътека.
Кръстовище има на около 10 м в посока към бензиностанция „ОМВ“, където ул.
„А.“ се пресича с улица, водеща към кв. „И.“, но мястото, където пешеходецът е
пресичал ул. „А.“, е отдалечено от продължението на тротоара на водещата към
жилищния комплекс улица и не може да се приеме, че той е пресичал на пешеходна
пътека.
Пешеходецът не е изпълнил и задължението си по чл. 165, т. 2 от ППЗДП преди
да навлезе на платното за движение, да се съобрази с разстоянията до приближаващите
се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. Установено е, че
пешеходецът е ползвал патерица за придвижване, бил е длъжен да прецени
собствените си възможности и времето, нужно му да премине по цялата ширина на
улицата. Произшествието е станало през деня, при ясно време и отлична видимост,
така че той е трябвало да пристъпи към пресичане едва след като се увери, че няма
движещи се превозни средства, които да го застрашават.
В писмената защита на ищцата се развива довод, че скоростта на движение на
пешеходеца е била по-ниска от определената от вещото лице 2,2 км/ч., което би довело
до различни резултати при изследване скороста на движение на лекия автомобил и
опасната зона. Съдът намира възражението за неоснователно. При движението си
пешеходецът не оставя следи върху платното, каквито напр. са отложените върху
асфалта следи от гуми на автомобил при рязко задействане на спирачка. Няма
обективни находки на мястото на инцидента, по които да се изчисли скоростта на
движение на пешеходеца, затова вещото лице използва статистически таблици, които
определят средна скорост на пешеходец като се отчитат фактори като напр. възраст и
пол. Този подход не изключва обосноваността, защото се основава на научно изведени
усреднени данни. Да се вземе твърдяната от ищцата скорост на пешеходеца от 1,8 км/ч
би било произволно, а това ще доведе до резултати, които не могат да бъдат
подкрепени с научните методи, използвани при изготвяне на заключението.
За причинените вреди водачът на лекия автомобил отговаря като за непозволено
увреждане – дължи обезвреда на виновно причинените вреди. Тъй като е била налице
валидно сключена застраховка Гражданска отговорност за управлявания от В.К.
автомобил (застрахователна полица № BG/07/119000908489), то са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество. По силата на
застрахователния договор застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в него застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Застрахователят следва
да покрие вредите от деликта, причинен от застрахования автомобилист.
След като е било уведомено от наследницата на пострадалия с молба от 2
ноември 2021 г., застрахователното дружество е изплатило обезщетение от 70 000 лв –
3
преводни нареждания от 16 и 17 декември 2021 г. Съдът намира, че с плащане на тази
сума ЗК „Е.“ АД е изпълнило договорното си задължение, поради което искът е
неоснователен.
Съдът намира, че ищцата като дъщеря на пострадалия е понесла неимуществени
вреди от загубата на своя баща. Показанията на свидетелите Д.Т. и Б.П. съдържат
данни, че ищцата била дълбоко потресена от внезапната смърт на своя баща. Тя и
съпруга й живеели в едно домакинство с родителите й и полагала грижи за тях, по
време на произшествието е била бременна. Все още страда за баща си, станала по-
затворена.
Съдът приема за установено причиняването на неимуществени вреди на
ищцата, изразяващи се в болка и страдание от неочакваната смърт на нейния баща, но
тези вреди вече са справедливо обезщетени. От една страна ищцата е пълнолетна,
изградила е собствен живот, има свое семейство и деца, тя е на 39 години към момента
– възраст, в която родителската подкрепа вече не е толкова значителна. От друга
страна пострадалият Г.А. е бил на 84 години към деня на инцидента – преклонна
възраст, при която перспективата за край на живота е предвидима и очаквана.
Съдът намира, че обезщетение от 100 000 лв би било справедливо, но то следва
да се намали на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД заради съпричиняване на вредоносния
резултат от самия пострадал. Съдът определя неговия принос на 30 %, поради което
крайната сума, дължима от застрахователя е 70 000 лв, колкото ищцата вече е
получила. Съдът не намира основание за присъждане на по-висок размер на
обезщетението.
Неоснователен е и искът за заплащане на законн алихва. Такава се дължи, за да
компенсира вредите от забавеното изпълнение и винаги е акцесорно плащане към
главницата. След като искът за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен,
т.е. въобще не се дължи плащане, то неоснователен се явява и искът за обезщетение на
вреди от забава.
При този изход на процеса на ответното дружество се дължат направените
разноски в размер на 620 лв.
Ищцата следва да плати по сметка на МОС и разноските за възнаграждения на
вещи лица. Първоначално тя е била освободена от внасяне на държавна такса и
разноски, поради което възнагражденията са изплатени от бюджета на съда, но при
положение, че съдът е констатирал, че не са налице условията за освобождаване от
разноски и е отменил определението си, то осъжда ищцата да възстанови и платените
вместо нея разноски в размер на 450 лв.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск на М. Г. Т., ЕГН **********, от гр. Б., против ЗК „Е.“ АД, ЕИК
***, с адрес на управление гр. С., ул. „Х.“ № ***, представлявано от прокуриста Д. Д.,
за заплащане на обезщетение от 80 000 лв за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на Г.А. при ПТП на 13 октомври 2019 г. (застрахователна полица №
BG/07/119000908489) заедно със законна лихва от 13 октомври 2019 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА М. Г. Т., ЕГН **********, да плати на ЗК „Е.“ АД, ЕИК ***,
4
разноски в размер на 620 лв, а по сметка на МОС 450 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5