РЕШЕНИЕ
№………/……..2021г.
Година 2021 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд петнадесети състав
На девети март Година две хиляди
двадесет и първа
В публично заседание
в следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
Секретар:РАДОСТИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4628 по описа на съда
за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Р.В.– ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 436
а-382/19.10.2020г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за
здравето му е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер
на 300 лв.
С жалбата се изразява становище, че е налице
съществено противоречие между фактите и тяхната правна квалификация с което е
ограничено правото на защита на нарушителя.Твърди се, че не е ясно
изпълнителното деяние, описано в АУАН и че не е посочена точно нарушената
разпоредба, както и от кой акт е същата, като неправилно е била визирана и
нормата от ЗЗ.Твърди се, че има и несъответствие между фактическото описание на
нарушението в АУАН и НП и с НП се въвеждат нови факти и съответно има
разминаване и в посочените като нарушени норми, като конкретната разпоредба на
заповедта, която се приема, че е нарушена, е посочена едва в НП, аргументира се
приложимост на нормата на чл.28 б.“а“ от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на
НП.
В съдебно заседание въз. В. редовно призован, се явява лично и с адв.Т.,
надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество отново моли за отмяна на НП на
основанията, посочени в жалбата, като допълнително излага аргументи в подкрепа
на становището си, че визираната като нарушена заповед не е била обнародвана,
като моли за присъждане на разноски.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в
хода на делото по същество излага аргументи в подкрепа на становището си, че в
хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че
правилно е бил приложен материалният закон, мотивира справедливост на
наложеното наказание и неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, като в
заключение моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На
25.04.2020г. , във Второ РУ-ОД на МВР-Варна бил подаден сигнал за струпване
на лица в двора на математическата гимназия в гр.Варна, в която се помещавало и
ОУ „Захари Стоянов“. Около 13:40ч. горепосоченото училище било посетено от екип
на Второ РУ-ОД на МВР-Варна, в който участвал и св.А..На место св.А. и колегата
му установили, че в действителност на спортна площадка в горепосоченото училище
има три лица, които тренират на уредите в спортната площадка, а други две жени
се разхождали с децата си в двора на училището.Едно от лицата, установени да
тренират на спортната площадка бил въз.В. и предвид факта, че с присъствието си
на спортната площадка той нарушавал въведените към момента противоепидемични
мерки , св.А. съставил против него акт
за установяване на нарушение. В същия
посочил, че въз. В., в двора на ОУ“Захари Стоянов“ нарушил и не е
изпълнил въведените със Заповед РД-01-143 /20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването,
противоепидемични мерки по чл.61 ал.1 и
ал.2 и посещава спортна площадка .
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.209 ал.1 от ЗЗ.След запознаване със съдържанието
на съставения АУАН жалбоподателят го подписал и в съответната графа вписал, че
има възражения, без да ги конкретизира. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не
постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, но материалите били
изпратени във ВРП за проверка, като с постановление от 12.05.2020г. прокуроръ от ВРП отказал да образува наказателно
производство срещу жалбоподателя, тъй като приел, че обществената опасност не е
висока и за деянието следва да се наложи административно наказание.
След произнасяне от страна на прокурора, въз основа
на материалите по преписката на 19.10.2020г. АНО
издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка, с което на основание чл.209 „а“ ал.1 от ЗЗ на въз.В. била наложена „Глоба“ в
размер на 300лв.
Съдът напълно кредитира показанията
на св.А., дадени в с.з., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото, а и доказателства за
различна фактическа обстановка в с.з. не се ангажират.
Като непротиворечиви по между си и
взаимно допълващи се съдът кредитира и всички приобщени по делото писмени
доказателства.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Директора на ОД-МВР-Варна, на основание
чл.209“а“ ал.4 от Закона за здравето.
Актът за установяване на административно нарушение също е съставен от
компетентно лице съгласно Заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на
ОД-МВР-Варна, като в конкретния случай има и постановление на вРП за отказ да се образува ДП.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено
с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, с
който е било установено извършеното от въз. В.
нарушение.Актът е бил предявен и връчен на въззивника срещу подпис
и е послужил при издаване на
постановлението. Вмененото във вина нарушение
е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбодателя да разбере в какво е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си,
доколкото във фактите изрично е посочено, че същият се намира на спортна
площадка в двора на горепосоченото училище и е посочена и заповедта на
министъра ,с която е въведено съответното ограничение.В този смисъл е
достатъчно ясно, че жалбоподателят е нарушил съответната забрана и респективно
не е изпълнил заповедта на министъра.Вярно е, че са посочени норми, които не
кореспондират с визираните факти, но съдебната теория и практика е константна
по отношение на това, че нарушителят се защитава срещу фактите, а не срещу
правната квалификация, а и ЗАНН дава възможност АНО да издаде НП и при
нередовност на АУАН, стига по безспорен начин да са установени нарушител,
нарушение и виновно поведение, какъвто е настоящият случай. В НП нарушението
също е описано пълно точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и
място на извършване, обстоятелствата при които е извършено нарушението,
нарушената норма, визирани са както конкретната точка от нарушената заповед,
така и нейното съдържание, поради което и с издаването на НП по никакъв начин
не е нарушена правото на защита на нарушителя и е отстранена нередовността на
АУАН. При съпоставка на обстоятелствената част на АУАН и тази на НП от гледна
точка на релевантните факти съдът не констатира никакви съществени несъответствия
, а различно по стил изброяване на едни и същи установени от актосъставителя
факти, като визирането в НП, че въззивникът не само е посетил спортната
площадка, а и е тренирал на същата въз основа на събраните по преписката
доказателства също не води до извод за ограничено право на защита, тъй като от
обективна страна заповедта забранява самото посещение на спортна площадка.
Предвид горното съдът намира, че в
хода на АНП не са допуснати съществени
процесуални нарушения и по никакъв начин
не е накърнено правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че правилно административно- наказващият орган е констатирал
нарушение на Закона за здравето, като правилно е отнесъл фактите към хипотезата
на правната
норма.От доказателствата по делото безспорно се установява, че
въз.В. на 25.04.2020г. е бил установен
от полицейски служители докато се е намирал на територията на спортна площадка в двора на училище „ Захари
Стоянов“/ а и на математическата гимназия/. Същевременно, със Заповед № РД-
01-143 от 20.03.2020г. на Министъра на здравеопазването са били въведени
противоепидемични мерки на територията на Р.България, като считано от 00.00ч.
на 21.03.2020г. са били преустановени посещенията на паркове, градски градини,
спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени
места.Тази заповед е била изменена със Заповед № РД-01-239 от 26.04.2020г. но
отново са били преустановени посещенията на спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места, като е било допуснато
посещение на градски паркове и градини при стриктно спазване на съответните
мерки.В този смисъл, след като на 25.04.2020г. въз.В. се е намирал на спортна площадка, то той е нарушил въведените
противоепидемични мерки. В с.з.
жалбоподателят не ангажира никакви доказателства, които да оборват
показанията на св.А., че се е намирал на спортна площадка, като заповедта
въвежда ограничение за посещения на спортни площадки, а не изрично за ползване
на спортни съоръжения.
Процесната заповед е издадена на основание чл. 63, ал. 1
(ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) от Закона за здравето и във
връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението
на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г.
на Народното събрание извънредно положение. Видно от нейното съдържание и
разпоредителната част, тя носи белезите на общ административен акт по смисъла
на чл. 65 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 65 от АПК, общи са
административните актове /ОАА/ с еднократно правно действие, с които се
създават права или задължения, или непосредствено се засягат права, свободи и
законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат
такива актове / в този смисъл Определение № 8865 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен съд;
Определение п. х. д. от 01.06.2020 г. по адм. д. №
4088/2020 на Върховния административен съд/. Основната разлика между общият
административен акт и нормативният административен акт /НАА/ е в това дали имат
еднократно или многократно действие и дали съдържат административноправни
норми, като ОАА има за цел да уреди един случай /една ситуация/, докато НАА
съдържа правна норма – правило за поведение за повторяеми, трайни обществени
отношения, за неопределено число случаи в бъдещето. НАА се прилага многократно,
той е правна норма за абстрактно уреждане на обществени отношения, а ОАА е
конкретно волеизявление, насочено към неопределен кръг лица. Процесните заповеди не урежда абстрактни правила за
поведение при извънредно положение поради здравни причини, нито дори правила за
COVID епидемии, а имат за цел да уредят възникналата ситуация във връзка с
настъпилата пандемия с COVID-19. В тази
връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването
са издадени като общи административни актове, повечето с изрично позоваване на
чл. 73 от АПК, в това число и процесната, който
изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без
обществено обсъждане, каквато настъпилата пандемия безспорно е. АПК не предвижда
обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено специално производство във
връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно
трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или
преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения
ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не
се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в
хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.
Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно в неотложна
ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на територията на
страната като същите са оповестени чрез средствата за масово осведомяване, чрез
извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на Министерство на
здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на страницата на
МЗ, поради което съдът намира, че същите са породили правно действие. Нещо
повече, самият жалбоподател не оспорва, че е бил запознат със съдържанието на
заповедта и съответно с въведеното с нея задължение. Безспорно е, че посочената
в постановлението заповед в последствие е била отменена, но това не се отразява върху
отговорността на въз.В. , който е допуснал нарушение към момента, към който
заповедта е предвиждала, че се преустановяват посещенията на спортни площадки.
Действието на заповедта като общ
административен акт е отпаднало в последствие,
но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е
пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено, ако е
била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото. В тази връзка
не може да намери приложение и нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН , доколкото
заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната или
изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е
приложима тази хипотеза на ЗАНН. Не би могло да намери приложение и ТР № 2 от
27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите на
което е прието, че отмяната на общ административен акт има обратно действие, т.
е. той се счита отменен от момента на издаването му. По отношение на
горепосочените общи административни актове, не са ангажирани по делото
доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради което от значение е
обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението заповедта е била
действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на страната.
Отделно от това в случая административно- наказателната отговорност произтича
не от заповедта, а от закона – чл. 209 „а“ ал. 1 от ЗЗ, която разпоредба не е отменена или
изменена в по-благоприятна редакция към момента на издаване на наказателното
постановление или към момента на постановяване на настоящия съдебен акт.
Правилно е била приложена санкционната норма на чл.209
„а“ ал.1 от ЗЗ, тъй като именно в нея е предвидено наказание за този, който не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, каквото
е настоящият казус.
Съобразно всички събрани по делото
доказателства съдът намира, че правилно
случаят не е бил приет за маловажен. В самия ЗАНН не е предвиден законен
критерий за преценката и квалифицирането като маловажен случай на дадено
административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата
съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното
деяние, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения, за да се установи дали е необходимо и оправдано да се прибегне до
прилагане на административно наказателната отговорност. Безспорно е, че нарушените противоепидемични мерки са били въведени с цел запазване на живота и
защита на здравето на гражданите и спазването им е с висок обществен интерес. В
случая не се установяват каквито и да било извинителни причини за нарушаване на
въведените мерки, а и няма данни за наличие на
обективни причини за поведението на въззивника. Поради това и следва да се приеме, че в случая е налице
неспазване и игнориране на процесната заповед на Министъра на
здравеопазването, което не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
от останалите деяния от този вид. С оглед на това искането за приложението на
чл.28 от ЗАНН е неоснователно, като в този смисъл е и решение по к.н.ах.д. № 2685/2020г. на Административен съд-Варна.
Правилно на въз.В. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300лв., който е императивно предвиден в закона, като съдът намира наказание за справедливо и е лишен от възможност да го
ревизира.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за потвърждаване
на НП.Предвид горното съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило по същество в едно съдебно заседание/ второто е било насрочено
поради некомплектоване на АНП/, съответно същото
не представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №
436 а-382/19.10.2020г. на Директора на ОД-МВР-Варна, с което на основание чл.209 „а“ ал.1 от Закона за
здравето на В.Р.В.– ЕГН ********** е наложено административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА В.Р.В.– ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР-варна
сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен Съд-Варна по реда на АПК.
СЪДИЯ при ВРС: