№ 1707
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110216752 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ИВ. ИВ. Ж., с ЕГН: ********** против наказателно
постановление (НП) № СО-ЗЗ-И-21-04-036, издадено от Йорданка Асенова Фандъкова - кмет
на Столична община, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т I, 7 от
Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадена от министъра на здравеопазването на Република
България на ИВ. ИВ. Ж., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание "глоба"
в размер на 300 лева.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Посочва, че нарушението не е доказано, прави оплаквания, че
актът е подписан само от един свидетел в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и че са
налице разминавания в дадената от наказващия орган и актосъставителя правна
квалификация, тъй като липсва в АУАН посочване на заповедта, която е нарушена.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. Димитрова,
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като в допълнение прави анализ на
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк. Т., в съдебно заседание
моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59,
ал. 2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
1
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Н а 05.02.2021 г. свидетелите К. и К. - служители на Столичен инспекторат към СО,
извършвали проверка относно спазване на противоепидемичните мерки, въведени с
действащата към този момент Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г., издадена от министъра на
здравеопазването на Република България в МОЛ Сердика, находящ се в гр. София, район
Оборище, ул. Ситняково №48. Същите се придвижвали заедно с двама полицаи, служители
на Общинска полиция. Докато се намирали в общите помещения на търговския обект,
констатирали, че в Магазин Beauty zone 7 служител на обекта, се намира вътре в магазина,
до щандовете, и не носи предпазна маска за лице. Контролните органи влезли в търговския
обект, легитимирали се и уточнили предмета на извършваната от тях проверка. На място те
установили лицето, което не носи маска като жалбоподателя Ж. .
След като била установена самоличността на нарушителя, свидетелката К.– на длъжност
"главен инспектор" в Столичен инспекторат към Столична община, съставила срещу него
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21-04-036/05.02.2021г. за
извършено нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето. Актът бил съставен в
присъствие на нарушителя, който го подписал с възражение, че маската е била поставена
В законоустановения срок постъпили и писмени възражения срещу АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното наказателно
постановление № СО-ЗЗ-И-21-04-036 от Йорданка Асенова Фандъкова - Кмет на Столична
община, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. т I, 7 от Заповед №
РД-01-51/26.01.2021г., издадена от министъра на здравеопазването на Република България
на ИВ. ИВ. Ж., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 300 лева. НП било връчено на 05.11.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията
на свидетелите К., К. и Н. (частично), както и от приетите по делото писмени доказателства
– длъжностна характеристика за длъжността "главен инспектор" в Столичен инспекторат
към Столична община, заповед № СОА21-РД15-4337/12.04.2021 г. и заповед № СОА20-
РД09-2654/22.10.2020 г. на кмета на СО, възражение, Заповед СОА20-РД09-2661/22.10.2020г
и други приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Обстоятелствата относно извършената проверка и извършените при същата констатации
се установяват от показанията на свидетелите К. и К.. Съдът кредитира показанията им като
логични, последователни и кореспондиращи помежду си. Предвид изтеклия период от време
и естеството на служебните им задължения, е житейски логично да нямат точен спомен за
всички обстоятелства за второстепенни по значение факти. Въпреки това се установява от
тези показания, че жалбоподателят е бил вътре в обекта, а служителите извън него, когато
през витрината са го видели без предпазна маска. Отделно свидетелят К. беше категоричен,
че жалбоподателят не е имал изобщо поставена маска, поради което съдът намира
нарушението и за доказано от обективна страна. С оглед на това съдът намери, че от
фактическа страна действително жалбоподателят Ж. е извършил вмененото нарушение.
Съдът не даде вяра на показанията на свидетеля Н. в частта, в която твърди, че Ж. е носил
2
маска в магазина, тъй като се опровергават от останалия доказателствен материал и при
съобразяване на евентуална заинтересованост предвид колегиалните отношения с
жалбоподателя. Отделно от това показанията му са противоречиви, доколкото същият
твърди, че Ж. е влязъл в магазина и е бил последван незабавно от жена, която е извършила
проверката. Тези твърдения категорично се оборват от показанията на свидетелите К. и К.,
които са категорични, че са били извън обекта и през витрината са забелязали нарушителя.
Отделно от това заявеното от този свидетел досежно местоположението на Ж. към момента
на установяването на нарушението противоречи и на посоченото от самия жалбоподател в
неговата жалба, където самият той твърди да е бил в обекта, когато е видял проверяващият
екип да влиза и К. се е насочила към него. Съдът намира за житейски нелогично и дава
основание на съда да не даде вяра на показанията на свидетеля Н. и обстоятелството, че
същият твърди да е категоричен, че Ж. е бил с поставена маска, но не можа да отговори на
въпросите каква маска е имал Ж. поставена, не може да я опише дори като цвят. Съответно
за съда не става ясно как може този свидетел да помни, че маска лицето е имало, до не
помни каква. В този смисъл съдът намира, че показанията на този свидетел в тази част
единствено са дадени с цел да обслужват защитната теза на жалбоподателя и не отговарят
на обективно възприетото от свидетеля.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН е издаден от компетентен орган и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за НП.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН следва по силата
на заеманата длъжност, правомощията, делегирани с приложената по делото заповед и
изричните разпоредби на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ.
Съдът обаче констатира, че издаденото наказателно постановление не отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗАНН. Съгласно чл. 57,ал.1, т.1 от ЗАНН
наказателното постановление трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име и
длъжността на лицето, което го е издало, а ал.2 предвижда, че наказателното постановление
се подписва от длъжностното лице, което го е издало. В случая за съда има неяснота кое
лице е издало атакуваното наказателно постановление. В самото НП е посочено, че негов
издател е кметът на гр. София. Йорданка Фандъкова, също както и на мястото на положения
подпис фигурира нейното име и длъжност. Видно от положения печат вдясно от подписа
обаче, НП не е подписано от лицето, което се сочи за негов издател, а от Ал. А., без да се
посочват данните за това лице, изискуеми съгласно чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН. Не е посочено
собственото име на лицето, нито длъжността, която заема, а само е посочено, че е налице
заповед за заместване. Наличието на такава заповед не може да санира посочените пороци –
липса на индивидуализация на положилия подписа лице, нито непосочване на неговата
длъжност, за да може съдът да провери основанията това лице да издаде НП. Следва да се
3
посочи, че издател на НП е лицето, което го е подписало, което се извлича от разпоредбата
на чл.57, ал.2 от ЗАНН. В случая е допуснато процесуално нарушение, като е посочено, че
издател на НП и съответно подпис е положен от кмета на СО, Йорданка Фандъкова, но
подпис не е положен от нея, а от Ал. А., без да е посочена длъжност и собствено име и
липсва каквато и да било индивидуализация на лицето, което лице всъщност е
действителният издател на НП. В случай, че административнонаказващият орган се замества
от свой заместник, в НП следва да бъде вписан като издател именно този заместник с трите
си имена и длъжността, която заема, като се посочи изрично, че изпълнява функциите на
кмета. Следва и да се посочи, че именно това лице издава и подписва НП в качеството си на
заместник на кмета. По недопустим начин в случая е посочен кметът на СО, който обаче не
е издал НП, тъй като не го е подписал, а действителният издател не е индивидуализиран
съобразно изискванията на чл.57, ал.1, т.1 от ЗАНН и не фигурира в самото НП като негов
издател. Всички тези констатирани обуславят заключението, че е налице съществено
процесуално нарушение, което възпрепятства наказаното лице и съответно съда да установи
с категоричност кой е издателят на НП и се възпрепятства осъществяването на контрол
върху атакувания акт.
В хода на административнонаказателното производство е допуснато и съществено
нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, което е ограничило правото
на защита на жалбоподателя. Видно от съдържанието на АУАН, в същия не е посочена
заповедта на министъра на здравеопазването, с която е била въведена противоепидемичната
мярка, която не е била изпълнена от Ж.. Това води до опорочаване на акта и съставянето му
в противоречие с нормата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН.
Посочването на конкретната нарушена заповед е необходимо, доколкото разпоредбата на
чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ е препращаща именно към заповед на МЗ, с която се въвеждат
съответните мерки. Съставът на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ изисква привързване към други
конкретни норми, като още при образуване на административнонаказателното производство
посредством съставяне на АУАН се дължи прецизно определяне на правната квалификация
на деянието и е необходимо да се посочи освен конкретната противоепидемична мярка,
която се твърди, че е нарушена, какъв е териториалният й обхват на приложение, за какъв
срок същата е въведена, предвид временния характер на тези мерки, както и изобщо да
посочи данни от обхвата на чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, вр. с чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, което настоящата
инстанция установява да не е било сторено в конкретния случай. Ето защо, липсата на
посочване на конкретната заповед на МЗ рефлектира върху правото на защита на
санкционираното лице, което следва да знае всички съставомерни факти и обстоятелства,
срещу които следва да се защитава, още от започване на административнонаказателното
производство, за да има възможност да организира адекватно защитата си.
Обстоятелството, че в НП е посочена процесната заповед на МЗ не санира така
допуснатото процесуално нарушение при издаване на АУАН, тъй като същото касае
съществени факти, които липсват в акта и води до несъответствие между АУАН и НП
относно правната квалификация на деянието. Ето защо, приложение не може да намери
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
4
Административнонаказателната отговорност на ответника по касация е ангажирана на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, който към момента на извършване на
нарушението, предвижда административно наказание глоба от 300 до 1000 лв. за
нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването или на
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или,
ал. 2, освен ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1
от ЗЗ ( прил. ред., ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. ) при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. В съставения
АУАН не е посочена Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г на министъра на здравеопазването, с
която са били въведени противоепидемични мерки на територията на страната, като с т. I, 7
от същата, е въведено и задължение за всички лица, които се намират в закрити или на
открити обществени места в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски
обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др., да имат
поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата, в т. ч. кърпа, шал и др. Ето защо в АУАН не са описани
основните и съществени обстоятелства, свързани с нарушението, като заповедта на
министъра, която е нарушена. Процесната заповед е посочена едва с издаването на НП,
което се явява съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на
наказаното лице. В този смисъл и Решение № 7698 от 17.12.2021 г. на АдмС - София по адм.
д. № 9698/2021 г.
Съгласно чл. 42, т. 4 и т. 5 ЗАНН /ДВ. бр. 59 от 21 юли 1992 г. / в АУАН следва да са
посочени както нарушението и обстоятелствата по извършването му, така и нарушените
разпоредби. И това е така, тъй като и административнонаказателното обвинение, както и
наказателното, е единство от фактическо и правно обвинение, т. е. следва да са посочени
както обстоятелствата на нарушението, така и нарушената разпоредба, като липсата на кое
да е от тях препятства правото на защита на лицето, чиято отговорност се ангажира, тъй като
то следва да може да упражни ефективно правото си на защита както срещу фактическото,
така и срещу правното обвинение. По тези съображения съдът приема, че коментираният
порок в АУАН не е сред отстранимите от наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН,
тъй като в конкретния случай съдържанието на АУАН е такова, че не позволява
отстраняване на констатираните процесуални нарушения, без да бъде накърнено правото на
защита на лицето, сочено за нарушител. Това е така, тъй като чрез "санирането" на порока в
съставения АУАН в издаденото НП на практика за първи път с връчване на наказателното
постановление на жалбоподателя е съобщено кои конкретно разпоредби и от кои конкретно
актове на Министъра на здравеопазването се твърди да е нарушил. Подобен подход е
недопустим, тъй като административнонаказателното производство се образува със
съставяне на АУАН и следва именно в този най-ранен момент на сочения за нарушител да е
предявено ясно и конкретно административно обвинение с посочване на нарушените
разпоредби.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
5
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
С оглед основателността на жалбата право на разноски има жалбоподателят, който не
претендира такива и съдът не следва да му присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № СО-ЗЗ-И-21-04-036, издадено от Йорданка
Асенова Фандъкова - Кмет на Столична община, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето, вр. т I, 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021г., издадена от министъра на
здравеопазването на Република България на ИВ. ИВ. Ж., с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София –
град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6