Р Е Ш Е
Н И Е
№ 306
гр.
Велико Търново, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на тринадесети октомври
две хиляди и двадесета година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 549/2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). във вр. с чл. 16
от Правилник за приложение на Закон
за социалното подпомагане. / ППЗСП/
Същото
е образувано по жалба на жалба на П.Р.М. ***,
Заповед № ЗСП/Д-ВТ-СВ/1990 12.08.2020г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ гр. Свищов за отказ за отпускане на целева помощ за отопление с
твърдо гориво по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2020/2021.
В
жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспорения
административен акт като издаден в пряко противоречие с материалния закон и с
неговата цел. Счита, че от представената служебна бележка за рента, издадена от
земеделски производител се установява, че от притежаваната от нея земеделска
земя от 21.92дка не е получавала доходи за периода от 01.01.2020г. до
30.06.2020г. Доходите от притежаваната от нея земеделска земя служели за
задоволяване на ежедневните й жизнени потребности от храна, лекарства и
лечение. В допълнителна писмена молба вх. № 3712/06.10.2020г. излага
съображения, че в § 1, т. 7 от ДР на ППЗСП земеделската земя е определена като
вещ за обичайно потребление, когато доходите от нея служат за задоволяване на
ежедневните жизнени потребности. Моли да се отмени заповедта, тъй като от
представените от нея документи се обосновавало правото й на отпускане на целева
помощ за отопление с твърдо гориво и не съществува основание за отказ на
целевата помощ.
Ответната
страна – директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Свищов, не заема становище по
жалбата.
Съдът, след като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото заедно и поотделно и като
направи проверка съгласно изискванията на чл. 168
от АПК, приема за установено следното:
П.Р.М. е подал до директора
на Дирекция "Социално подпомагане" – Свищов Заявление-декларация вх.
№ ЗСП/Д-ВТ-СВ/1990/30.07.2020 г. за отпускане на целева помощ за отопление с
твърдо гориво.
Установява се, че М. е на
67г., вдовица. С Експертно решение № 0742/050/30.03.2013г. на ТЕЛК са й
определени 75% трайно намалена работоспособност с водеща диагноза „Епилепсия“.
Жалбоподателката живее със
сина си Р.Г.К.– 36г., трудово зает, в наследствено жилище с нормални
хигиенно-битови условия. Същата има още две деца – пълнолетни, трудово заети,
живеещи в различни населени места.
От служители на дирекцията
е извършено посещение на адрес и изготвен социален доклад по подаденото
заявление – декларация, в който са потвърдени декларираните от жалбоподателя
обстоятелства. Допълнително е посочено, че същата получава по реда на ЗИХУ
социална помощ в размер на 325, 83 лева и по текстовете на чл. 70.
Въз основа на този социален
доклад, на основание чл.
13, ал. 2 от ЗСП чл. 4, ал. 4, чл. 3, ал. 3 от Наредба № РД 07-5/2008 г. и
Заповед № РД 01-13 от 07.07.2020 г. на Министъра на труда и социалната политика
на жалбоподателката с процесната Заповед е отказано отпускане на исканата
еднократна помощ за отопление, като са изложени мотиви, че е налице основание
по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП – лицето
притежава 21.920 дка земя, която е възможен източник на доходи от наем или
продажба, поради което същата не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 от
горепосочената Наредба.
В законоустановения срок заповедта
е обжалвана по административен ред. С Решение № 04-РД06-0044/31.08.2020 г. на
Директор Регионална дирекция за социално подпомагане Велико Търново (РДСП)
оспорваната Заповед е потвърдена със същите мотиви, че жалбоподателката
притежава недвижими имоти, които може да бъде източник на доходи, поради което
не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП.
Решението е връчено на 04.09.20г., а на 10.09.2020
г. е подадена жалба до Административен съд Велико Търново. Мотивите на органа са, че в разпоредбата
на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП не е
предвидено изискване от имота реално да се получават доходи, а само да е
обективно възможно такива доходи да бъдат получавани. Законодателят не бил
конкретизирал по какъв начин могат да бъдат реализирани тези доходи - чрез
отдаване под наем, аренда, чрез ликвидиране на съсобствеността, чрез делба или
чрез прехвърлянето им срещу заплащане. Към момента на издаване на заповедта на
директора на ДСП - Свищов, жалбоподателката е декларирала, че притежава 21.92
дка земеделска земя, поради което тя не отговаря на реда и условията
предвиждащи отпускането на целева помощ за отопление. Задължение на органите на
социално подпомагане е стриктно да я съблюдават, отпускайки социални помощи
единствено на лицата, за които законът е преценил, че са най-нуждаещи се, и
отказвайки ги на всички останали, които по закон нямат право да ги получат, тъй
като не отговарят на едно или повече от кумулативно предвидените условия за
социално подпомагане по ЗСП.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата като подадена от
надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване
и в срока по чл.
149, ал. 1 от АПК е процесуално допустима. Подадена е от лице с правен
интерес – неин адресат, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.
168, ал. 1, вр. чл. 146
от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорената заповед като
преценява дали е издадена от компетентен орган и в съответната форма, спазени
ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването й, както и
съответствието й с целта на закона.
Предвид чл.
13, ал. 2 от ЗСП, чл. 4, ал. 4 от Наредбата оспорената заповед е издадена
от компетентен орган – директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Свищов.
Същата е съставена в предвидената от закона писмена форма и отговаря на
изискванията на чл.
59, ал. 2 от АПК тъй като съдържа изложение на фактическите обстоятелства и
правни изводи на органа.
Съгласно чл. 11
от ЗСП, социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват
или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или
задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства.
Социални помощи се получават от лицата, след като са изчерпани всички
възможности за самоиздръжка и помощ от задължените по закон да ги издържат
лица. Условията и редът за предоставянето на целевите помощи за отопление, по
силата на законовата делегация на чл.
12, ал. 4 от ЗСП, се уреждат от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Лицата и семействата подават молба-декларация
по образец в дирекции "Социално подпомагане" по постоянен адрес. В
срок до 20 дни от подаване на молбата социален работник извършва социална
анкета и изготвя социален доклад по чл.
27, ал. 1 от ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ
на целева помощ. С разпоредбата на чл. 27
от ППЗСП са регламентирани условията и редът за извършване на социална
анкета по подадена молба-декларация и изготвяне на социален доклад. При
извършване на социалната анкета се вземат предвид всички констатирани
обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до
възможността за самоиздръжка и/или помощ от други задължени по закон лица да
осигуряват издръжка. Въз основа на резултатите от социалната анкета в социалния
доклад се прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за нейния вид и
размер. Съгласно чл.
8 от ППЗСП социалните помощи се отпускат по постоянния адрес на лицата, на
който се извършва и социалната анкета.
Съгласно Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008
г. за отпускане на целева помощ за отопление на министъра на труда и социалната
политика, лицата подали заявление-декларация, следва да отговарят на условията
по чл. 10 и чл. 11 от Правилника за прилагане Закона за социално
подпомагане. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, месечната
помощ се отпуска, ако лицата
или
семействата отговарят и на следните допълнителни условия: не притежават движима
и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по
т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които
служат за обичайно потребление на лицето или семейството.
Жалбоподателката не отговаря на условието
на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП във връзка с чл.
2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. на министъра на труда и
социалната политика за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление. В чл. 2, ал. 1 от цитираната наредба е регламентирано, че право на
целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход
за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е
по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на
условията по чл.
10 и чл.
11 от ППЗСП. В т.
4 от ал. 1 на чл. 10 от ППЗСП се съдържа едно от кумулативно изискуемите
правоизключващи основания за отпускане на социалните помощи за отопление, което
е свързано с условието лицата или семействата, претендиращи помощта, да не
притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с
изключение на случаите по т. 1 /те касаят обитаваното от тях собствено жилище/,
която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за
обичайно потребление на лицето или семейството.
Законодателят не е разширил обхвата на
това условие с основания, свързани с реално получаване на доходи, а е уредил
като правоизключващ факта на вероятната възможност за получаване на доходи от
недвижимата собственост. Не е предвидил минимален праг на доходите, които се
получават от имуществото по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, както това е
уредено в чл.
10, ал. 1, т. 3 от ППЗСП, и не е разпрострял приложното поле на
изключението по ал. 12 от същия чл. 10 върху т. 4 от неговата ал. 1, поради
което може да се направи извод, че не е имал воля да определя какъв доход
трябва да бъде получен от движимото или недвижимото имущество, което притежава
кандидатът за социална помощ, а наличието на това имущество само по себе си
обуславя обективната възможност за получаването на доходи от него, независимо в
какъв размер е или по какъв начин се получават тези доходи.
По делото безспорно се установява и не се
спори, че жалбоподателката притежава земеделска земя с обща площ от 21. 920
дка, които е отдала под аренда, т. е. същите могат да бъдат източник на
допълнителни /извън получаваната от нея пенсия/ доходи, което не се отрича от
нея за получени през предходни стопански години доходи от аренда. Т. е.
притежаваните от жалбодателката земеделски земи с обща площ от 21.92 дка, се
отдават от нея под наем, и те реално, а не хипотетично са източник на доходи и
носят на жалбодателката такъв доход, като при това положение е безспорно, също
така, че не става дума за вещи, които служат за обичайно потребление на
молителката.
Тези земеделски имоти, за които е сключен
аренден договор, не представляват "вещи за обичайно потребление" по
смисъла на легалната дефиниция на § 1,
т. 7 от допълнителните разпоредби на ППЗСП. Такива биха били, ако самата тя
с личния си труд ги обработваше и доходите, реализирани от земеделската
продукция, използва за задоволяване на ежедневните си потребности.
Ирелевантен в случая е факта, че не са
налице реални доходи от рента за периода 01.01.20г. – 30.06.20г., от значение е
наличието на обективна възможност за реализирането на такива. В този смисъл Решение № 3354 от
5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9274/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай
Гунчев. Съгласно
чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, предвид
притежаваните от жалбоподателката недвижими имоти – земеделски земи, за които е
сключила договори за аренда и които може да са източник на средства, съдът
намира, че административният орган законосъобразно е приложил материалния
закон.
Извън посоченото, след като не е
нормативно предвиден размер на дохода, който може се получава от имуществото по
чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, то е напълно
ирелевантен размера на насрещната престация на евентуалния й контрагент.
Изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП са императивни
и когато лицето не отговаря на тях, за него са налице отрицателни предпоставки
за предоставяне на исканата помощ. Съгласно чл.
2, ал. 2, т. 1 от ЗСП социалното подпомагане се изразява в предоставяне на
помощи в пари и/или в натура и оказване на услуги за задоволяване на основни
жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и
притежаваното от тях имущество. В ал. 3
на чл. 2 от Закона за социално подпомагане е уредено правото на социални
помощи за тези от българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които
поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат
сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с
помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да
осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. В случая, след като
е налице отрицателната предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП, за лицето не
е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл.
2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на
целева помощ за отопление.
Наличието на дори само едно от изброените
в чл.
10 от ППЗСП правоизключващи основания, каквото се установява в конкретния
случай, е достатъчно за постановяване на отказ за отпускане на претендираната
социална помощ.
Предвид изложените съображения, съдът
намира, че административният орган е постановил един законосъобразен
административен акт, в съответствие с материалноправните разпоредби,
административно производствените правила и с целта на закона, поради което
жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.
Водим от изложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Р.М. ***
против Заповед № ЗСП/Д-ВТ-СВ/1990/12.08.2020г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ гр. Свищов за отказ за отпускане на целева помощ за
отопление с твърдо гориво по реда на Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон
2020/2021.
Решението на основание чл.
13, ал. 6 от ЗСП е окончателно.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.