№ 65
гр. Раднево, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на единадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20235520100668 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България”
ЕАД срещу Г. Х. Т., с която се предявява установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92
ЗЗД. Ищцовото дружество твърди, че с ответника имали сключен договор за
мобилни услуги № ********* от 24.11.2020 г. с предпочетен номер
**********. Твърди, че фактурирал на ответника суми в размер на 97,21 лв.
съгласно уговорките на договора и съобразно ползваните услуги, като в
периода от 01.04.2021 г. до 01.07.2021 г., подробно посочени в исковата
молба по период, сума, вид услуга, по три броя фактури. Твърди, че
ответникът не изпълнил задължението си да погаси сумите в размер на 97,21
лв., с оглед на което ищецът едностранно прекратил договора на основание
т.11 от договора вр. чл. 75 и чл.19б, б. „в“ от общите условия. Твърди, че била
начислена неустойка в размер на 302,61 лв. съгласно чл. 11 от договора. За
претендираните суми била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. №
345/2023 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на адресите, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предявил иска за вземането си.
Поради което иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено вземането по заповедта за изпълнение за сумата от 97,21 лв.,
1
представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и услуги за периода
от 01.04.2021 г. до 01.07.2021 г. по договор за мобилни услуги, сумата от
302,61 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.
410 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Г. Х. Т., чрез
особения представител адв. Л.-Х., с който оспорва исковете. Твърди, че няма
доказателства за сключване на договора и за ползване на претендираните
услуги за претендирания период. Твърди, че няма данни на какво основание е
прекратен едностранно договора и съответно няма основание за начисляване
на неустойка. Твърди, че претендираната неустойка е нищожна като
неравноправна клауза. Иска отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 11.06.2024 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК №
224/25.04.2024 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил липсата на признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства и е
разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже
наличието на валидно сключено облигационно отношение с ответника по
договор за предоставяне на мобилни услуги № ********* от 24.11.2020 г. с
предпочетен номер **********; предоставените услуги в процесния период и
дължими суми за тях в претендираните размери; валидно сключена клаузи за
неустойки при предсрочно прекратяване на договорите и техния размер.
От приетите по делото писмени доказателства /договор за мобилни
услуги № ********* от 24.11.2020 г. и приложения към него на л.5-13;
фактура № **********/05.04.2021 г. на л.14, издадена за сумата от 54,73 лв.
за месечни абонаменти от 30,99 лв., ползвани услуги 19,75 лв. и застраховки
от 3,99 лв., платима до 20.04.2021 г.; фактура № **********/05.05.2021 г. на
л.15, издадена за сумата от 49,48 лв. за месечни абонаменти от 31,88 лв.,
ползвани услуги от 13,61 лв. и застраховки от 3,99 лв., платима до 20.05.2021
г.; фактура № **********/05.07.2021 г. на л.16, издадена за сумата от 302,61
лв. за неустойки при предсрочно прекратяване на договора за услуги, платима
2
до 20.07.2021 г./ се установява, че въз основа на сключен договор за ползване
на мобилни услуги, ответникът има начислени услуги, абонаменти и
застраховки към ищцовото дружество в размер на 97,21 лв. и неустойка за
прекратяване на договора в размер на 302,61 лв. В договора е уговорено
месечен абонамент от 30,99 лв. месечно за първите 24 месеца от договора, в
който период е ищцовата претенция.
Ищецът е изпратил на ответника покана за доброволно плащане /л.76/, с
която му е посочил просрочените задължения по разглеждания в настоящото
производство договор и го е поканил да ги заплати в 10-дневен срок.
Ответникът не е възразил пред ищцовото дружество за начислените
услуги за абонаментни планове и ползвани услуги. Съгласно приетите по
делото общи условия /приложени по заповедното производство пред РС-
Стара Загора/, ответникът следва да следи издадените фактури и при
несъгласие да оспори същите, което ответникът не е сторил, с което е признал
пред ищеца начисленията за ползвани услуги. Не е нужно ищецът да изпраща
на ответника фактурата, за да възникне задължението за плащане за
начислени абонаменти и ползвани услуги.
Действително по делото няма представени доказателства за доставянето
на услугите, но тяхното изчисление е резултат на електронно отчитане на
ползваните услуги и реално ответникът е този, който трябва да оспори
начислените услуги пред мобилния оператор, за да се преразгледа
автоматичната електронна система и при евентуални грешки да се коригира
количеството ползвани услуги. В случая такава процедура не е имало,
ответникът е плащал услугите и абонаментите от сключване на договора
24.11.2020 г. до отчетен период 05.03.2021 г., след което е спрял плащанията
по договора. Отделно от това следва да се посочи, че начислените услуги не
са на значителна стойност, а на една ниска и съвсем логична стойност.
Поради изложеното следва извод, че ответникът има падежирали
непогасени задължения по въпросните фактури в общ размер на 97,21 лв. за
ползвани мобилни услуги и месечни абонаменти по договора за периода от
05.03.2021 г. до 04.05.2021 г., които дължи. Затова съдът намира, че
претенцията за месечни абонаменти и ползвани услуги е основателна за
претендираната сума от 97,21 лв. и искът ще се уважи за тази сума.
Няма спор, че ответникът е спрял плащанията по договора и по
3
издадените фактури няма плащане, поради което ищцовото дружество е
прекратило договора за мобилни услуги. За тази цел е изпратено писмо до
ответника, който не доказа да е погасил задълженията си по договора с ищеца.
Ищецът е издал фактура № **********/05.07.2021г., с настъпил падеж
на 20.07.2021 г., включваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги в размер на 302,61 лв. В допълнителна молба-
становище от 07.06.2024 г. /л.72-75/ ищецът е конкретизирал какво включва
сумата от 302,61 лв. начислена неустойка, като е посочил, че тя включва
сумата от 87,48 лв. и добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план за оставащия период на договора в размер на 15
лв., а другата сума от 200,13 лв. представлява разлика между стандартна цена
на мобилен телефонен апарат Нокиа без отстъпка и цената с отстъпка. В
заявлението и в заповедта за изпълнение е посочена сумата като неустойка за
прекратяване на договора, без да е уточнено какво включва тази неустойка.
В удебеления шрифт в договора /л.6 от делото/ е посочено, че при
прекратяване на договора по вина на потребителя, същият дължи неустойка в
размер на месечните абонаменти до края на договора, но същата е
лимитирана до трикратния размер на месечните абонаменти, което в случая
се явява сумата от 104,97 лв. /3 х 34,99 лв./.
Договорът е бил с действие от 24.11.2020 г. до 24.11.2022 г. за срок от
24 месеца.
Следва да се разгледат по служебен почин на съда, но има и такова
възражение от страна на особения представител на ответника, с оглед
задължението да се следи за защита правата на потребителя, дали тази клауза
за неустойка е нищожна.
Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на
виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да
престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на
договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и
независимо от техния размер. Страните да уговарят свободно вида и размера
на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни
норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по аргумент от чл.
288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
4
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.
Съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. на ТК на ВКС преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Затова преценката следва да се извърши
към разпоредбите за неустойка каквито са уговорени, а не каквито се
претендират в исковата молба. Това е така, защото те са уговорени по един
начин в разпоредбите, от които се претендират /както е посочено в
обстоятелствената част на исковата молба/, а се претендират като неустойки в
размер на 3 месечни абонамента с добавени размери на отстъпки от дадени
устройства, което се различава от уговорения размер в основанията, на които
се претендират.
На първо място неустойката може да се претендира по начина, по който
е уговорена. В договора е уговорена неустойката като остатък от всички
дължими месечни вноски до края на договора, но не повече от трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, тоест е с фиксиран краен
предел. Договорът за мобилни услуги е договор за периодично изпълнение и
развалянето му има действие само занапред, а по силата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД
кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е.
неустойката може да обезщетява само такива вреди, т.е. само резулаторна
неустойка. В случая уговорената неустойка е именно резулаторна и поради
това не се явява нищожна клауза като противоречаща на добрите нрави, тъй
като не би излизала извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Както приема и ОС-Стара Загора в свое определение №
260112 от 08.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 3240/2020 г.
Съдът намира претенцията за неустойка за предоставени за ползване
устройства с отстъпка от стандартната цена, която неустойка е уговорена като
част от разликата между стандартната цена на устройството /без абонамент/ и
заплатената от потребителя цена при предоставянето му, съответна на
оставащия срок на договора, в случаите, когато на абоната е предоставено
мобилно устройство за ползване на услуги /претенция за сума от 200,13 лв. от
общата претенция от 302,61 лв./, както и неустойката в частта й като
5
допълнение и в размер на възстановяване на част, съответстваща на
оставащия срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия
месечен абонамент според условията на плана, в случай да са били налице
отстъпки на месечния абонамент /претенция за сума от 15 лв. от общата
претенция от 302,61 лв./, за нищожни като неравноправни клаузи, за които
съдът дири служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори/. Тези клаузи имат характер на неустойки, независимо дали са
наименовани така, защото обезпечават изпълнението на паричните
задължения на длъжника по договорите за мобилни услуги до края на
уговорения в тях срок на действието им и служат като обезщетение за вредите
от неизпълнението им, при предсрочното им разваляне, без да е нужно те да
се доказват (чл. 92 ЗЗД). Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен
уговорените неустойки за предсрочното им прекратяване, и неустойки,
представляващи разликата в цената на предоставеното лизингово устройство
без абонамент и заплатената от него цена на същото устройство. Тази разлика
не се дължи при разваляне на договорите за мобилни услуги, защото то има
действие само занапред и уговорката за плащането й в посочените клаузи,
имаща характер на неустойка за вредите от развалянето им излиза извън
посочените функции на неустойката. От изложеното по - горе се налага извод
за неравноправност на тези клаузи по смисъла на чл. 143, т. 5 и 19 ЗЗП /в ред.
преди изм. ДВ бр. 100/2019 г./. В горния смисъл е и вече утвърдената съдебна
практика – определение № 260276/26.11.2020 г. по в.ч.г.д. № 3319/2020 г. на
ОС-Стара Загора, определение № 260278/26.11.2020 г. по в.ч.г.д. № 3328/2020
г. на ОС-Стара Загора, определение № 260314/07.12.2020 г. по в.ч.г.д. №
3350/2020 г. на ОС-Стара Загора, определение № 260349/14.12.2020 г. по
в.ч.г.д. № 3342/2020 г. на ОС-Стара Загора, определение № 260371/16.12.2020
г. по в.ч.г.д. № 3346/2020 г. на ОС-Стара Загора.
Затова съдът намира, че претенцията за неустойка е основателна
единствено до сумата от 87,48 лв. и искът ще се уважи за тази сума, а за
разликата до пълната претенция от 302,61 лв. за неоснователна и ще се
отхвърли.
По разноските:
6
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и
исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената
част от исковете. Ищецът е сторил общо разноски в размер на …. лв., от
които за платена държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното
производство и в размер на 25 лв. в исковото производство, адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 480 лв. /договор за
правна защита и съдействие от 23.01.2023 г., приложен към заявлението по
чл. 410 ГПК/ и 480 лв. за исковото производство /договор за правна защита и
съдействие от 01.11.2023 г. на л.18 от делото/, които са база за определяне на
разноските на ищеца. Същите следва да се уважат съразмерно на уважените
искови претенции или сума от 466,55 лв.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Х. Т., ЕГН **********, с адрес
с. Л., община Раднево, дължи на „Йеттел България” ЕАД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, Ж.К.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД сумата от 97,21 лв. /деветдесет
и седем лева и 21 ст./, представляваща незаплатени абонаментни такси и
далекосъобщителни услуги за периода от 05.03.2021 г. до 04.05.2021 г.,
дължими по договор за мобилни услуги № № ********* от 24.11.2020 г. с
предпочетен номер **********, посочени във фактура №
**********/05.04.2021 г. и фактура № **********/05.05.2021 г., и сумата от
87,48 лв. /осемдесет и седем лева и 48 ст./, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № № ********* от
24.11.2020 г., посочена във фактура № **********/05.07.2021г., в размер на 3
стандартни месечни абонаменти, ведно със законната лихва върху главницата
от 15.05.2023 г. до окончателното погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги над присъдената сума от 87,48 лв. до общо
претендираната сума от 302,61 лв. като неоснователни, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
176/20.06.2023 г. по ч.гр.д. № 345/2023 г. по описа на РС-Раднево.
7
ОСЪЖДА Г. Х. Т., ЕГН **********, с адрес с. Л., община Раднево, да
заплати на „Йеттел България” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 466,55 лв.
/четиристотин шестдесет и шест лева и 55 ст./, представляваща разноски за
заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8