Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград,
22.02.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1071 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца „БУЛПОИНТ 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Струга“ №31, чрез пълномощника му
адв.К.К.от ВАК, срещу И.Д.Й., ЕГН **********
***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл. 422 от ГПК, вр. чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между
ищец и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 200,21лв. -главница, представляваща
задължение по ф.№ **********/15.04.2014г. и сбор от 113,68лв- незаплатени
лизингови вноски и 86,69лв. –договорна неустойка, ведно със законната лихва от
29.05.2017г. до окончателното плащане, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на искане за ЗИ до окончателното
плащане, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 754/2017г.
на ВлРС.
Ищецът исковата
молба и допълнителна молба се твърди, че на 03.10.201Зг. между И.Д.Й. и БТК е
подписан договор за телекомуникационни услуги № 690129358703102013-28852263/03.10.2013г.
Срокът на договора бил 24 месеца, като абонатът изразил желание договора да
влезе в сила незабавно след подписването му. С договора било предоставено
устройство на лизинг за 24 месеца - таблет „ALLVIEW АХ2 FRENZY” със сериен номер
353847043916706. Услугата била предоставена към номер **********, с абонаментен
план “Traffic Unlimited XS+” - Трафик ънлимитид
ХС+”. Договорните условия за
лизинг на устройството били уредени в приложение №1, което било неразделна част
от Договор № 690129358703102013-28852263/03.10.2013г. За предаването на
устройството бил съставен приемо-предавателен протокол № *********/03.10.2013г.
Със
същия договор, ответникът бил заявил устройство на лизинг, което се
установявало от Приложение 1 към договора. Твърди също, че устройството му било
предоставено на 03.10.201Зг., а ответникът се задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 213,84 лв. /с вкл.ДДС/. В т.4.2 от същото
приложение, ответника се задължил да заплати полученото устройство на двадесет
и четири вноски, всяка вноска е в размер на 8,91 лв., като сумата се отразявала
в месечните сметки на абоната, до окончателно изплащане на предоставеното устройство.
Във всяка месечна сметка към абонаментната цена за мобилен план „Трафик
Ънлимитед ХС” се начислявала и сумата по месечната вноска за устройството
предоставено на лизинг.
На
15.04.2014г. била издадена фактура№**********, която включвала стойността на
ползваните мобилни услуги за номер **********, стойността на станалите
изискуеми лизингови вноски, както и неустойка за абонаментен план „Traffic
Unlimited XS”. Фактурата била на стойност от общо 246,29 лв., от която сумата
от 200,21 лв. не била заплатена и до настоящия момент.
В
предходната на процесната фактура била начислена абонаментната такса за
услугата, обхващаща периода от 15.03.2014г. до 14.04.2014г. Тъй като услугата била
прекратена на 13.04.2014г. поради не плащане, абонатът не дължал сумата за
абонамента за 14.04.2014г. Поради това и във фактура с №********** от 15.04.2014г.
била приспадната сумата в размер на 0,16 лв. за този един ден /14.04.2014г./. В
незаплатената фактура била останала за плащане сумата в размер на 7,42 лв. /без
ДДС/ представляваща изискуема месечна лизингова вноска, от която била приспадната
сумата в размер на 0,16 лв. за мобилен абонамент за 14.04.2014г. - или общо
7,26 лв. /без ДДС/. Тъй като договорът на ответника бил прекратен поради
неплащане, били начислени и оставащите суми по договора за устройство
предоставено на лизинг в размер на 125,74лв.
Настоява
се на това, че на страница първа от Заявление/Договор , раздел „Мобилна услуга”
т.1, ответникът се съгласил в случай на предсрочно прекратяване на договора по
искане на абоната или при виновно неизпълнение на задължения по договора,
включително и неплащане на дължими суми - да дължи неустойка в размер на
абонаментната цена без отстъпки за оставащите отчетни периоди от датата на
прекратяване до датата на изтичане на минималния срок на договора.
Преди
да бъдат начислени неустойки, абонатът заплатил пет вноски, а след това
заплатил още една вноска начислена във фактура №********** от 15.04.2014г. В
резултата били направени частични плащания след начисляване на неустойките, а
те покривали първо лизинга, от изискуеми лизингови вноски в размер на 125,74
лв. Така останали незаплатени 113,68 лв. – лизингови вноски и начислената
неустойка във фактура с №********** от 15.04.2014г. в размер на 86,69 лв. минус
0,16лв. за приспадната месечна такса. Или по въпросната фактура ответника имал
незаплатено задължение в размер на общо 200,21лв.
Поради
непращане на задълженията на ответника, БТК ЕАД прехвърлило това свое вземана
на „СГ Груп“ ООД с договор цесия от 29.05.2015г. От своя страна „СГ Груп“ ООД,
като цесионер и качеството си на пълномощник на цедента БТК ЕАД изпратил
уведомление до И.Й. на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД.
В
последствие на 12.05.2016г. „СГ Груп“ ООД прехвърлили всички свои свои вземания
придобити по горния договор за цесия на ищеца „Булпоинт 2015“ ЕООД.
За този
втора цесия „СГ Груп“ ООД, в качеството си на цедент по договора за цесия от 12.05.2016г.,
уведумил длъжника за извършената цесия с подаденото заявление по чл.410 ГПК,
като информация за това прехвърляне се съдържала в заявлението по чл.410 ГПК и
в заповедта за изпълнение изпратена на длъжника.
Предвид
това, че ответника имал неизпълнено задължение и до момента, то ищеца подал заявление за издаване на ЗИ по
чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 521/2017г. по описа на РС
Велинград. По това дело имало издадена заповед, но длъжника ответник възразил в
срока по чл.414 ТПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес да предяви
настоящия установителен иск.
Ищецът
“Булпойнт 2015” ЕООД с ЕИК ********* е заявил също, че оттегля исковете с
правно основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 84 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД
за присъждане на сума в размер на 72,14 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата по фактура с №********** от 15.04.2014 до 26.05.2017г.
С
определение от 12.10.2017 г. съдът е прекратил частично производството по
делото в частта и по отношение на иска за установяване наличие на задължение на
ответника към ищеца за заплащане на сумата от 72,14лв. –мораторна лихва върху
главницата по ф.№ **********/15.04.2014г. за периода от 04.05.2014г. до
04.07.2017г., което задължение е установено в издадена Заповед №
522/30.05.2017г. по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. №754/2017г. по описа на
ВлРС и е обезсилил частично издадената Заповед № 522/30.05.2017г. по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. №754/2017г. по описа на ВлРС, в частта и по отношение на
задължението за заплащане на сумата от 72,14лв. –мораторна лихва за периода от
04.05.2014г. до 04.07.2017г.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска признаване за установено в
отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от общо 200,21лв. -главница,
представляваща незаплатена част о задължение по ф.№ **********/15.04.2014г. и
сбор от 113,68лв.- незаплатени лизингови вноски и 86,69лв. –договорна
неустойка, ведно със законната лихва от 29.05.2017г. до окончателното плащане,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
искане за ЗИ до окончателното плащане, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 754/2017г. на ВлРС.
Претендират
се и разноските в заповедното производство и исковото производство.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си адв.К.К.в писмена молба поддържа иска и иска
уважаване на същия. При еветуалност прави и възражение по чл.78, ал.5 ГПК, за
намаляване поради прекомерност на разноски на ответника.
В
о.с.з.ответника, редовно уведомен не се явява, не изпраща представител.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 754/2017г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед № 522/30.05.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК се установява да е
разпоредено И.Д.Й., ЕГН ********** ***, да заплати на „Булпоинт“ ЕООД– гр.София
следните суми: сумата от 200,21лева – главница по ф.
№**********/15.04.2014г. издадена във връзка с Договор за телекомуникационни
услуги от 03.10.2013г. сключен с БТК, прехвърлено с договор за цесия от
12.05.2016г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 29.05.2017г. до окончателно изплащане на вземането,
както и 72,14лв. –мораторна лихва за периода 04.05.2014г. -04.05.2017г., и разноски
от 25лв. за държавна такса и 360,0лв. за адв.възнаграждение.
Посочено
е също, че вземането произтича от незаплатени телекомуникационно услуги по ф.
№**********/15.04.2014г. за отчетен период от 15.03.2014г. до 4.04.2014г.,
издадена въз основа на сключен с БТК ЕАД Договор за телекомуникационни услуги от
03.10.2013г., като е описана и самата фактура с номер и дата на, идентична с тази
по искова молба.
Издадената
ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1/2017г. на ВлРС е връчена на длъжника И.Й. лично
на 13.06.2017г. На 19.06.2017г. е постъпило Възражение по реда на чл.414 ГПК. В
него длъжника И.Й. заявява, че не дължи изпълнение по издадената
заповед, но не обосновава това си възражение.
Във
връзка с депозираното възражение по чл.414 ГПК, заявителя „Булпоинт“ ЕООД е
уведомен да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова
полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 754/2017г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението
е получено от него на 04.07.2017г., а настоящия установителен иск е постъпил в
съда на 04.08.2017г. изпратен по пощата с клеймо от 03.07.2017г. и е предявен
от ищцовото дружество в дадения срок. Изложеното сочи, че установителния иск е
допустим.
Страните
спорят по обстоятелството, до колкото ответника не го е оспорил, да е били
сключен между ответника И.Д.Й. и БТК ЕАД, с търговска фирма „Виваком“ Договор
за телекомуникационни услуги № 690129358703102013-28852263/03.10.2013г. за срок
от 24 месеца, С приложение №1 към който договора е било предоставено устройство
на лизинг за 24 месеца - таблет „ALLVIEW АХ2 FRENZY” със сериен номер
353847043916706. Не спорят и договорената услугата да и била предоставена към
номер **********, с абонаментен план “Traffic Unlimited XS+” - Трафик
ънлимитид ХС+” . А и същото се установява от представените от
ищеца договор от 03.10.2013г. и приложение №1 към него от същата дата.
Видно
от тях за уговорения тарифен план за активиране използване на телефонна услуга
по пренос на данни и гласова поща абоната – ответника Йокифов е дължал месечна
абонаментна такса в размер на 5,90лв. По силата на приложение №1 към същия
договор на ответника Й. е предоставена на лизинг вещта: таблет „ALLVIEW АХ2
FRENZY” със сериен номер 353847043916706 на стойност от 213,84лв. с ДДС, като
се е задължил да заплаща 24 бр. месечни лизингови вноски в размер на по 8,91лв.
всяка.
Договора
и приложението към него са подписани от абоната – И.Й.. А и видно от приемо-предавателен
протокол от 03.10.2013г. лизинговата вещ е предадена на Й. срещу подпис.
Видно
от представената от ищеца Фактура № **********/15.04.2014г. в нея е начислено
задължение на ответника, като абонат с теле. № ********** за заплащане на
следните суми: 7,26лв. –месечна абонаментна такса за периода
15.03-14.04.2014г.; 125,74лв. – изискуеми лизингови вноски или
общо 133,0лв. без ДДС а с ДДС 159,60лв. В същата фактура е начислена за плащане
и сума от 86,69лв. – неустойка, както
44,24лв. –баланс от предходен период. В резултата общото начисление с ДДС е
290,53лв.
По
делото е представен и договора за цесия от 29.05.2015г. сключен между „БТК” ЕАД-София,
като продавач и „СГ Груп” ООД -Монтана, като купувач, по силата на който
последния придобива вземанията на цедента, описани в Приложение №1.1 и
Приложение № 1.2, ведно с привилегии, ипотеки и изтекли лихви. Според чл.5 от
този договор за цесия, цесионерът се е задължил да уведоми за своя сметка
длъжниците за извършената цесия от името на цедента, за които му е издадено
изрично пълномощно. Въпросното пълномощно е представено с договора за цесия.
Представено е и съставено от „СГ Груп” ООД, като пълномощник на БТК уведомление по чл.99 от ЗЗД, адресирано до
ответника И.Й.. Няма данни обаче то да му е било и връчено.
Видно от представения Договора за прехвърляне
на вземания от 12.05.2015г. сключен между „СГ Груп” ООД -Монтана, като продавач
и ищеца „Булпоинт 2015“ ООД –гр.Варана, като купувач, с него последния е
придобил вземанията на цедента, описани в Приложение № 1– списък на вземанията.
В този списък по № 401 е записано вземана към И.Д.Й., ЕГН ********** *** в
размер на сумата от 200,21лв. – главница по Фактура № **********/15.04.2014г.
Представено
е и съставено от „СГ Груп” ООД, уведомление по чл.99 от ЗЗД адресирано до
ответника И.Й., според което считано от 12.05.2016г. дългът му към СГ Груп в
размер на 200,21лв. по Договор № 690129358703102013-28852263/03.10.2013г. е
прехвърлен на „Булпоинт 2015“ ЕООД. Няма данни обаче и това уведомление за
втората цесия да е било и връчено.
В
заявлението си по чл.410 ГПК ищеца е твърдял, че за извършената цесия длъжника Й.
е бил надлежно уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД с писмо от 15.05.2016г. Доказателства
за наличие на уведомяване за цесията в насока на писмо от сочената дата
15.05.2016г., което да е изпратено и връчено на ответника не са представени.
Вместо това в исковата си молба ищецът вече и не твърди да е бил уведомен
ответника с такова писмо, а сочи уведомяването да е извършено с изявлението му
съдържащо се в Заявлението по чл.410 ГПК, записано в връчената на Й. заповед за
изпълнение. В тази насока сочи съдебна практика – Определение №987/2011г. по
гр.д.№867/2011г. на ВКС.
От
горните доказателства безспорно се установява съществуване на валидно сключен Договор
№ 690129358703102013-28852263/03.10.2013г. от ответника, въз основа на който е
издадена процесната Фактура № **********/15.04.2014г. Установява се и наличие
на валидно сключени два договора за цесия, като в резултата на прехвърляне на
вземания ищеца „Булпоинт 2015“ ЕООД е притежател на вземана към ответника по
същия договор в размер на 200,21лв. Следва да бъде посочено в случая, че
съгласно последователната съдебна практика с получаването на препис от исковата
молба с приложените към нея доказателства, включително и уведомлението, се
приема, че ответника е валидно уведомен за цесиите /в този смисъл Решение № 3
от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,; Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК и мн.др./, поради
което следва, че ищеца е материално легитимиран да претендира изпълнение на
задълженията на длъжника.
По
същество ответника не е оспорил нито легитимацията на страните, нито
изискуемостта на вземането, нито неговия размер. При което и следва да се
приеме, че действително неговото задължение към ищеца не е изпълнено и е точно
колкото е претендирал.
Ето
защо и се установява наличие на задължение на ответника към ищцовото дружество
за главница в размер на 200,21лв., представляваща част от задължение по Фактура
№ **********/15.04.2014г. издадена въз основа на Договор №
690129358703102013-28852263/03.10.2013г. сключен с БТК ЕАД и сбор от начислени
в тази фактура и неплатени стойност на лизингови вноски и неустойка.
До
колкото не се установи това задължение да е изпълнено от датата на поканата,
каквато е заявлението за издаване на ЗИ, то безспорно същата се дължи, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.05.2017г.– дата
на постъпване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски,
като е представляван от адвокат и е претендирал такива в размер на общо 820,0 лв.,
съобразно списък по чл. 80 ГПК, в това число: за установителния иск – 435лв.
сбор от 75лв. държавна такса и 360лв адв. възнаграждение и в заповедното производство – 385лв. – сбор от
25 за държ. такса и 360лв. за адв възнаграждение /колко о иса му били
присъдени/ . При което и на осн. чл.78, ал.1 на ищеца ще се присъдят разноски за настоящото
производство в размер на 435,0лв., а до колкото видно от ЗИ постановена по
ч.гр.д. № 754/2017г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 385,0лв., а искът се уважава изцяло, то и следва на
ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство в този размер, които и
суми ответника ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответника няма право на разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „БУЛПОИНТ
2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.“Струга“ №31, ЧЕ И.Д.Й., ЕГН **********
***, му ДЪЛЖИ следните
суми: сумата от 200,21лв. /двеста
лева и 21ст./ - главница, представляваща
част от задължение по Фактура № **********/15.04.2014г. издадена въз основа на
Договор № 690129358703102013-28852263/03.10.2013г. сключен с БТК ЕАД и сбор от
начислени в тази фактура и неплатени стойност на лизингови вноски и неустойка, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2017г. до окончателното
плащане, КОиТО СУМи е разпоредено да заплати със Заповед № 522/30.05.2017г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 754/2017г. на РС Велинград.
ОСЪЖДА И.Д.Й., ЕГН ********** ***, да заплати на„БУЛПОИНТ 2015“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.“Струга“ №31, Сумата от 385,0лв.
/триста осемдесет и пет лева/, представляваща разноски направени в
заповедното производство, както и Сумата
от 435,0лв. /четиристотин тридесет и пет
лева/, разноски направени в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да
се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)