Решение по дело №11124/2019 на Софийски градски съд

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                               гр.София, 05.11.2020 год.

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Ивелина Симеонова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11124 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №563574 от 17.12.2018г., постановено по гр.дело №64546/2017г. по описа на СРС, ГО, 145 с-в, К.С.Б. с ЕГН********** е осъдена да заплати на „Т.С.“ЕАД с ЕИК******, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1527,13лв.- стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот в гр.София, ж.к.“Младост“, бл.******с абонатен №082847 за периода м.05.2014г.-м.04.2015г. по фактура №**********/31.07.14г., сумата от 21,18 лв.- стойност на услугата  дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба 14.09.2017г. до окончателното плащане, както и сумата от 367,12лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2014г. до 29.08.2017г., като е отхвърлен искът за сумата от 5,47лв.- обезщетение за забава върху неплатена такса за дялово разпределение. Със същото решение Т.Н.Б. с ЕГН********** е осъден да заплати на „Т.С.“ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 763,56лв.- стойност на топлинна енергия за гореописания топлоснабден имот за периода м.05.2014г.- м.04.2015г. по фактура №**********/31.07.14г., сумата от 10,59лв.- главница за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба 14.09.2017г. до окончателното плащане, както и сумата от 183,56лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода 15.09.2014г.- 29.08.2017г., като са отхвърлени предявените искове: за заплащане на топлинна енергия за процесния период за горницата над присъдения размер до пълния предявен размер от 1527,13лв. (или за разликата от 763,56лева); за главница за дялово разпределение над присъдения размер до пълния предявен размер от 21,18лв. (или за разликата от 10,59лева); искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неплатена топлинна енергия над уважения размер до пълния предявен размер от 367,12лева (или за разликата от 183,56лева), както и искът за сумата от 5,47лв.- обезщетение за забава върху неплатена такса за дялово разпределение за периода 08.08.2014г.-29.08.2017г. Ответникът К.С.Б. е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 260,34 лева, а ответникът Т.Н.Б.-  разноски в размер на 130,17 лева, съразмерно на уважените спрямо всеки от тях искове.

Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.”ЕООД.

Срещу решението в частта му, с която са отхвърлени частично исковете срещу ответника Т.Н.Б. за главници за топлинна енергия и такса дялово разпределение, както и за обезщетение за забава, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че процесният недвижим имот е съсобствен на ответниците при квоти ¾ за К.С.Б. и ¼ за Т.Н.Б.. Твърди, че ответниците имат равни квоти- по ½ за всеки от тях. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а исковете срещу ответника Т.Н.Б.- уважени и в частта за главниците и обезщетението за забава до пълните предявени размери. Претендира разноски.

Ответниците не са подали в срок отговор на въззивната жалба на ищеца. Третото лице-помагач не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, както и при съобразяване разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно и субективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.с чл.150 ЗЕ и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Разгледана по същество въззивната жалба на ищеца е и основателна по следните съображения:

С молба от 23.10.2017г. ищецът е уточнил исковата си молба като изрично е заявил, че претендира разделно от всеки от двамата ответници по ½ от сумите за стойност на доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и мораторна лихва. От направената справка на л.30 от делото единствено се установява, че ответниците са наследници по закон – съпруга и син на собственика на топлоснабдения имот Н.Б.. По делото не са представени нито удостоверение за наследници, нито нотариален акт за придобиване на имота и съответно- удостоверение за сключен граждански брак, от които биха могли да се определят квотите на наследниците. Първоинстанционният съд е приел произволно, че имотът е придобит в СИО от Н.Б. и К.Б., поради което последната след смъртта на съпруга си притежава ¾ идеални части, а синът им Т.Б.- ¼ идеална част. В същото време ответниците не са подали отговори на исковата молба, не са се явили и не са били представлявани в проведеното по делото открито съдебно заседание, следователно- не са оспорили твърденията на ищеца относно квотите в съсобствеността. При това положение въззивната жалба се явава основателна и ответникът Т.Б. следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 763,56лв.- стойност на топлинна енергия за  периода м.05.2014г.- м.04.2015г., 10,59лв.- главница за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба 14.09.2017г. до окончателното плащане и 183,56лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия, за периода 15.09.2014г.- 29.08.2017г.

По разноските:

Предвид изхода на спора ответникът Т.Б. следва да заплати на ищеца още 130,17 лева разноски в първоинстанционното производство, както и 50 лева държавна такса и 50 лева възнаграждение за юрисконсулт във въззивното производство.

На основание чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

По така изложените съображения, съдът

                                                 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТМЕНЯ решение №563574 от 17.12.2018г., постановено по гр.дело №64546/2017г. по описа на СРС, ГО, 145 с-в В ЧАСТТА с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу Т.Н.Б. с ЕГН********** искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, както следва: за заплащане на топлинна енергия за периода м.05.2014г.- м.04.2015г. по фактура №**********/31.07.14г. за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 1527,13лв. (или за разликата от 763,56лева); за главница за дялово разпределение над уважения размер до пълния предявен размер от 21,18лв. (или за разликата от 10,59лева); за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неплатена топлинна енергия за периода 15.09.2014г.- 29.08.2017г. над уважения размер до пълния предявен размер от 367,12лева (или за разликата от 183,56лева), като вместо това постановява:

ОСЪЖДА Т.Н.Б. с ЕГН********** да заплати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК******, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, следните суми: още 763,56лева- стойност на топлинна енергия за периода м.05.2014г.- м.04.2015г. по фактура №**********/31.07.14г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.09.2017г. до окончателното плащане; още 10,59лева- главница за дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.09.2017г. до окончателното плащане; още 183,56лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за неплатена топлинна енергия за периода 15.09.2014г.- 29.08.2017г.

ОСЪЖДА Т.Н.Б. с ЕГН********** да заплати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК****** още 130,17 лева разноски в първоинстанционното производство, както и сумата от 100 лева- разноски във въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.”ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/