Определение по дело №394/2019 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 януари 2020 г.
Съдия: Веселина Цонева Топалова
Дело: 20194200500394
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

                          

                                                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                                     

 

гр.Габрово,3.01.2020г.

 

                                            В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на трети януари през  две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   В.Топалова

                                                                                        Г.Косева

                                                               ЧЛЕНОВЕ :   К.Големанова

                                                                                       

 като разгледа докладваното от съдията Топалова в.ч.гр.д. № 394 по описа за 2019 г. и  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на  чл.413,ал.2 ГПК във връзка с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу разпореждане, обективирано в заповед №5743 от 23.10.2019г. за изпълнение на парично задължение  по  чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№ 1893/2019 г. на Габровски районен съд, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В жалбата се излага, че съдебният акт в обжалваната част е неправилен и необоснован. Жалбоподателят счита,че в обжалваната част актът не е съобразен с целта на заповедното производство в хипотезата на чл.410 ГПК ,в която не се проверява дали вземането съществува, а се проверява само дали то е спорно. Излагат се подробни доводи и относно липсата на основание  за прогласяване нищожността на договорни клаузи, поради неравноправният им за потребителя характер ,както и за обосноваване на извода,че уговорената неустойка накърнява добрите нрави.

Иска се да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде Заповед за изпълнение и за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, за които е постановен отказ.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в жалбата и събраните доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по  чл. 413, ал.2 ГПК, от  надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството по ч. гр. д.№ 1893/2019г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по  заявление по чл. 410 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу длъжника С.И.С. за парични вземания по договор за кредит.

С Разпореждане от 4.10.2019г. е указано на заявителя писмено да посочи обстоятелствата, индивидуализиращи всяка от претенциите.

С молба от 21.10.2019г. заявителят е посочил как е индивидуализирана всяка една от тях.

Районният съд е разпоредил с издадената  на 23.10.2019г. заповед №5743 по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№1893/2019г. длъжникът С.С. да заплати на заявителя сумата 266.11 лева главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, сума от 65.44 лв. законна лихва за забава за периода 7.05.2017 г.-24.09. 2019 г. и  разноски в размер на 47.17 лева  съразмерно уважената част от претенцията, включващи ДТ от 25лв. и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил заявлението в останалата част  за присъждане на договорна лихва и неустойка за неизпълнение ,поради  противоречие със закона и добрите нрави на  клаузата за ГЛП-40,00% в договора за потребителски кредит, която е нищожна и влече нищожността на целия договор.

 Разпореждането в обжалваната отхвърлителна част е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:

Подаденото  заявление по чл.410 ГПК от "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД отговаря на изискванията на чл.410,ал.2 ГПК и неправилно  заповедният съд е дал указания на заявителя за излагане на обстоятелства, индивидуализиращи всяка от претенциите.

Съгласно действащата нормативна уредба към момента на подаване на заявлението и постановяване на заповедта за изпълнение и приетото в т.2б от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС  точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението. В заповедното производство по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията, изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.

В случая в подаденото заявление по чл.410 ГПК е посочен вида на всяко от претендираните парични вземания, размер, периодите на  акцесорните вземания за лихви . Изложените обстоятелства, обосновават създадени правоотношения по договор за  кредит и  за цесия, на основание на които се претендират и посочените в заявлението вземания за главница, лихви и неустойка. Изложените в т.12 от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания, периода и дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани  и не следва да се изисква от заявителя посочването на допълнителни данни за  тях.

От външна страна е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявените вземания. Тяхната дължимост може да бъде оспорена от длъжника, като подаде пред заповедния съд възражение и в исковото производство  вече съдът ще разполага с договорите и ще може да преценява точно и подробно клаузите от същите, както и дали описаното в заявлението отговаря на клаузите в договорите.

На основание изложеното въззивният съд намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени обжалваното разпореждане  и се разпореди издаването на исканата заповед за изпълнение.

На основание изложеното, съдът

 

          О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОТМЕНЯ разпореждане от 23.10.2019г.  по ч. гр. д. №1893/2019г. на Габровски районен съд, обективирано в заповед №5743/23.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение на Районен съд- Габрово, с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД,ЕИК202527341 за издаване на заповед за изпълнение против С.И.С., ЕГН ********** за договорна лихва, и неустойка за неизпълнение ,вместо което ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения”  ЕООД,ЕИК202527341, със седалище и адрес на управление ****,  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.И.С. за сумите:  14.87 лв. договорна лихва за периода 17.09.2017 г.- 6.05.2017 г. и  180.70 лв. неустойка за неизпълнение, както и за разноските в заповедното производство.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                             

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ :