О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Габрово,3.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на трети
януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Топалова
Г.Косева
ЧЛЕНОВЕ : К.Големанова
като разгледа докладваното от съдията Топалова в.ч.гр.д. № 394 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.413,ал.2 ГПК във връзка
с чл. 274 от ГПК.
Образувано
е по подадена частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД срещу разпореждане, обективирано в заповед №5743 от 23.10.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№ 1893/2019 г. на Габровски
районен съд, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
В
жалбата се излага, че съдебният акт в обжалваната част е неправилен и
необоснован. Жалбоподателят счита,че в обжалваната част актът не е съобразен с
целта на заповедното производство в хипотезата на чл.410 ГПК ,в която не се
проверява дали вземането съществува, а се проверява само дали то е спорно. Излагат
се подробни доводи и относно липсата на основание за прогласяване нищожността на договорни
клаузи, поради неравноправният им за потребителя характер ,както и за
обосноваване на извода,че уговорената неустойка накърнява добрите нрави.
Иска
се да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде Заповед за
изпълнение и за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, за които е
постановен отказ.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите в жалбата и събраните доказателства, приема за
установено следното:
Частната
жалба е подадена в срока по чл. 413,
ал.2 ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Производството
по ч. гр. д.№ 1893/2019г. по описа на Районен съд – Габрово е образувано по заявление по чл. 410 ГПК от „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД срещу длъжника С.И.С. за парични вземания по договор
за кредит.
С
Разпореждане от 4.10.2019г. е указано на заявителя писмено да посочи
обстоятелствата, индивидуализиращи всяка от претенциите.
С
молба от 21.10.2019г. заявителят е посочил как е индивидуализирана всяка една
от тях.
Районният
съд е разпоредил с издадената на 23.10.2019г.
заповед №5743 по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д.№1893/2019г.
длъжникът С.С. да заплати на заявителя сумата 266.11 лева главница, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението, сума от 65.44 лв. законна лихва за
забава за периода 7.05.2017 г.-24.09. 2019 г. и
разноски в размер на 47.17 лева съразмерно уважената част от претенцията, включващи
ДТ от 25лв. и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, като е отхвърлил
заявлението в останалата част за
присъждане на договорна лихва и неустойка за неизпълнение ,поради противоречие със закона и добрите нрави
на клаузата за ГЛП-40,00% в договора за
потребителски кредит, която е нищожна и влече нищожността на целия договор.
Разпореждането в обжалваната отхвърлителна
част е неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:
Подаденото
заявление по чл.410 ГПК от "Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД отговаря на изискванията на чл.410,ал.2 ГПК и неправилно заповедният съд е дал
указания на заявителя за излагане на обстоятелства, индивидуализиращи всяка от
претенциите.
Съгласно
действащата нормативна уредба към момента на подаване на заявлението и
постановяване на заповедта за изпълнение и приетото в т.2б от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк. д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС точната индивидуализация на вземането по
основание и размер обуславя редовността на заявлението. В заповедното
производство по чл. 410 от ГПК
съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени
такива. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до
проверка на твърденията, изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа
надлежно конкретизирано по основание и размер вземане.
В
случая в подаденото заявление по чл.410 ГПК е посочен вида на всяко от претендираните
парични вземания, размер, периодите на
акцесорните вземания за лихви . Изложените обстоятелства, обосновават
създадени правоотношения по договор за
кредит и за цесия, на основание
на които се претендират и посочените в заявлението вземания за главница, лихви и
неустойка. Изложените в т.12 от заявлението твърдения съдържат надлежно
конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания, периода
и дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани и не следва да се изисква от заявителя
посочването на допълнителни данни за тях.
От
външна страна е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална
предпоставка за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за заявените
вземания. Тяхната дължимост може да бъде оспорена от длъжника, като подаде пред
заповедния съд възражение и в исковото производство вече съдът ще разполага с договорите и ще може
да преценява точно и подробно клаузите от същите, както и дали описаното в
заявлението отговаря на клаузите в договорите.
На
основание изложеното въззивният съд намира, че жалбата е основателна и следва
да бъде уважена, като се отмени обжалваното разпореждане и се разпореди издаването на исканата заповед
за изпълнение.
На
основание изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 23.10.2019г. по ч. гр. д. №1893/2019г. на Габровски
районен съд, обективирано в заповед №5743/23.10.2019 г. за изпълнение на
парично задължение на Районен съд- Габрово, с което е отхвърлено Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от
"Агенция за контрол на просрочени задължения”ЕООД,ЕИК202527341 за издаване
на заповед за изпълнение против С.И.С., ЕГН ********** за договорна лихва, и
неустойка за неизпълнение ,вместо което ПОСТАНОВИ:
ДА
СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД,ЕИК202527341, със седалище и адрес на
управление ****, Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника С.И.С. за сумите: 14.87 лв.
договорна лихва за периода 17.09.2017 г.- 6.05.2017 г. и 180.70 лв. неустойка за
неизпълнение, както и за разноските в заповедното производство.
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение съобразно
настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :