Определение по дело №339/2020 на Районен съд - Царево

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

№                         гр. Царево,              01.10.2020 год.

 

Мария Москова, съдия – докладчик по гр.д.№ 339/2020г. по описа на РС-Царево, в закрито съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, за да произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от  Д.П.В. с ЕГН **********,  настоящ адрес *** и със съдебен адрес:*** чрез ад в. А.Л., сл.тел.: **********, против    В.Д.В. с ЕГН **********,***, с която е предявен иск с  правно основание чл.49 от СК.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът В.Д.В. чрез адв.Р.Д. е депозирал писмен отговор, с който взема становище, че иска по чл.49 от СК е допустим и основателен, но оспорва твърденията на ищцата, че неговото поведение е станало причина за разстройството на брака.

Съдът, въз основа на депозираната искова молба и приложените към нея доказателства,  предявения насрещен иск  и приложените към него доказателства, както и депозираните от страните писмени отговори, изготвя следния проект на доклад по делото:

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр.чл.56 и чл.57 и чл.59  от СК и насрещен иск с правно основание чл.56 и чл.59 от СК.

Ищцата излага, че с ответника са сключили граждански брак на 21.10.1995 г. в гр.Бургас, който е първи поред и за двамата. От брака си имат син - Димитър Валентинов В., ЕГН **********, който е пълнолетен и живее при нея на адреса в гр.София, ж.к.”Обеля 2”, бл.266, вх.Б, ет.7, ап.48. Твърди, че със съпруга си сключили брак прибързано и необмислено. Оказало се, че имат съществени различия в разбиранията си за общ семеен живот. Между тях не могло да се изгради взаимно доверие и бързо се отчуждили. Отчуждението между тях е не само физическо и духовно, но и икономическо. През цялото това време ответникът не полагал никакви грижи за детето им, нито пък участвал по някакъв начин в оглеждането и възпитанието му. Така също твърди, че в  края на 2109 г. ответникът В.Д.В. изгонил н и сина й от семейното жилище, находящо се в гр.Царево, кв.”Василеяико”, ул.“Одринска Тракия“ № 10, което жилище е в режим на СИО. Това наложи преместването й в друг град /София/, където живее под наем заедно със сина си, който макар и пълнолетен, няма собствено жилище. С тези свои ответникът станал причина за окончателното и непоправимо разстройство на брака им. Моли съдът да постановите решение, с което да прекрати брака й с ответника поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на ответника. Моли съдът да й предостави ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Царево, кв.”Василико” , ул.“Одринска Тракия“ № 10,  където с нея ще живее и пълнолетния им син, който няма собствено жилище. В случай, че ответникът желае брака им да бъде прекратен на основание чл.50 СК със споразумение, което ще уреди всичките им лични и имуществени въпроси, моли съда да прекрати брака, без да се произнася по въпроса за вината. Ангажира доказателства. Прави доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане. Претендира разноските по делото.

Ответникът В.Д.В. чрез адв.Р.Д. е депозирал писмен отговор, с който взема становище, че иска по чл.49 от СК е допустим и основателен, но оспорва твърденията на ищцата, че неговото поведение е станало причина за разстройството на брака. Отрича като невярно твърдението на ищцата, че в края на 2019г. тя и синът им били изгонени от него от семейното им жилище в гр.Царево. Излага, че през 2018г. синът им биел приет като студент в София, където учи и до настоящия момент, като бил настанен под наем в студентско общежитие в Студентски град, като наемът е 180.00 лева на месец. Твърди, че е ремонтирал предоставеното под наем жилище на син си, като в ремонта е вложил около 5 000.00 лева. Във връзка с появилите се у сина им психически проблеми, ищцата решила временно да отиде да живее при него за да му помага, а след като проблемите отминали – тя решила да остане да живее при него в  София, като и понастоящем продължавала да живее там. Твърди, че винаги е  помагал финансово за текущите нужди на сина си, поради което с учудване наскоро разбрал от управителя на общежитието, че наемът за жилището, което ползват сина му с ищцата не е плащан от една година, като натрупаната дължима сума била в размер на 2 000.00 лева. Счита, че вината за разстройството на брака е и на двамата. Принципно не възразява семейното жилище, находящо се в град Царево, кв.“Василико“, ул.“Одринска Тракия“ №10 да  й бъде предоставено за ползване, но доколкото на посочения адрес са налице две самостоятелни жилища, които се ползват, моли ищцата да уточни кое от двете жилища счита за семейно жилище и кое точно желае да й бъде предоставено за ползване. В случай, че съдът постанови семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ищцата, моли съдът на основание чл.57 ал.2 от СК да определи с решението за развода и размера на наема. Ангажира доказателства. Прави доказателствено искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане. Претендира разноските по делото.

Доказателствената тежест се разпределя между страните съгласно правилата на ГПК  - всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Фактите, на които ищцата основава своите твърдения в исковата молба, съобразно разпределението на доказателствената тежест, подлежат на пълно и главно доказване в производството. Фактите, на които ответникът основава своите твърдения в насрещния иск, съобразно разпределението на доказателствената тежест, подлежат на пълно и главно доказване в производството.

Ангажираните от ищцата и от ответника доказателства са относими,  допустими и необходими, и следва да бъдат допуснати и приети.

Доказателствените искания, направени от ищцата и от ответника  следва да бъдат уважени като относими,  допустими и необходими.

Предвид твърдението на ответника, че в триетажната масивна жилищна сграда, находяща се на посочения адрес в град Царево, кв.“Василико“, ул.“Одринска Тракия“ №10, са налице две самостоятелни жилища, които се ползват, ищцата следва да уточни кое от двете жилища счита за семейно жилище и кое точно желае да й бъде предоставено за ползване.

Делото следва да се внесе за разглеждане в открит с.з. с призоваване на страните, като  предвид обстоятелството, че съдията-докладчик ще ползва платен годишен отпуск през месец ноември, заседанието следва да се насрочи за първата седмица на месец декември.

На основание чл.140 от ГПК ,  съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, изложен в обстоятелствената част на определението, който да бъде съобщен на страните.

НАСРОЧВА  гр.д.№ 339/2020г. по описа на РС-Царево в открито съдебно заседание на 03.12.2020г. от 14:30 часа , за която дата и час да се призоват страните и заинтересованата страна.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА  към делото писмените доказателства, ангажирани от страните.

ДОПУСКА  до разпит при режим на довеждане  за първото по делото с.з. един свидетел от страна на ищцата и един свидетел от страна на ответника.

ОПРЕДЕЛЯ  на ищцата двуседмичен срок  от съобщаването, в който  следва да уточни кое от двете жилища, находящи се на посочения адрес в град Царево, кв.“Василико“, ул.“Одринска Тракия“ №10, счита за семейно жилище и кое точно желае да й бъде предоставено за ползване.

УКАЗВА на страните, че следва в едноседмичен срок от получаването да вземат становище във връзка е дадените указания и доклада на делото и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако в дадения срок не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че ако някоя от тях не се яви в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, другата страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу нея.

УКАЗВА на страните, че могат да разрешат спора помежду си чрез спогодба, медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

УКАЗВА на страните, че могат да заявят с писмена молба до съда желанието си да ползват правна помощ по Закона за правната помощ, при необходимост и право на това.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, а на ищцата – ведно с писмения отговор на ответник и приложените към него доказателства.

                           

 

Районен съдия: