РЕШЕНИЕ
№.............../............2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В
публичното съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и втора година
в състав
СЪДИЯ
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При
участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 2801 по описа на съда за 2021 г., за да се поизнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на глава ХІХ ДОПК.
Образувано
е по жалба на „Хримар“ ООД, ЕИК *********, подадена чрез пълномощника на
дружеството адвокат И.И. ***, срещу потвърдения с решение № 45/22.04.2021 г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП ревизионен акт №
Р-03000320001516-091-001/10.02.2021 г. на органите по приходите при ТД на НАП –
Варна, с който на „Хримар“ ООД са установени задължения за данък върху
добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди м. януари 2018 г. – м. август
2019 г. вкл. в общ размер на 79 063, 46 лв. и за изтекла лихва върху тях
до издаването на ревизионния акт в общ размер на 16 815, 73 лв., както и
задължение за корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2018 г. в размер на
7 604, 81 лв. и за изтекла лихва върху него до издаването на ревизионния
акт в размер на 1 852, 76 лв.
При
проследяване в хронологичен ред на поставилата началото на ревизионното
производство ЗВР № Р-03000320001516-020-001/16.03.2020 г. и последвалите я четири
заповеди за изменение на ЗВР, с жалбата е формирано крайно искане към съда да
прогласи нищожността на потвърдения с решение № 45/22.04.2021 г. на директора
на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП ревизионен акт №
Р-03000320001516-091-001/10.02.2021 г. Според жалбоподателя са налице безспорни
доказателства, обуславящи порочността на ревизионния акт, засягащи неговата форма
и съдържание, както и компетентността на издателите му. Във връзка с последното
в жалбата е изложено становище, че с чл. 7 ал. 3 ДОПК е въведено правило за
неизменност на компетентния за разглеждането и решаването на конкретен въпрос
орган по приходите като когато са налице предвидените в същата разпоредба хипотези
за изземване на правомощия от компетентния орган, изземването, респективно и възлагането на правомощията на
друг, равен по степен орган, не може да се извърши от органа, възложил ревизията, с издадена по реда
на чл. 113 ал. 3 ДОПК заповед за изменение на ЗВР, както е процедирано в
случая. Оттук е изведено твърдение, че двукратно извършеното в случая със ЗИЗВР
№ Р-03000320001516-020-002/07.04.2020 г. и със ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-004/03.08.2020
г. изменение в състава на ревизиращия екип, респективно и на ръководителя на
ревизията, е нищожно процесуално действие, поради което издаденият ревизионен
акт с участието на некомпетентен орган също е нищожен. В подкрепа на твърдението
за нищожност на ревизионния акт е изложено и становище, че при издаването му са
нарушени изискванията на чл. 117 ал. 2 т. 10 и чл. 120 ал. 1 т. 8 ДОПК.
Отправено е искане при уважаване на жалбата и прогласяване със съдебното
решение на нищожността на ревизионния акт на жалбоподателя да се присъдят и
направените в съдебното производство разноски.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.03.2022 г. жалбоподателят
„Хримар“ ООД, редовно призован, се представлява от адвокат И.И., който от името
на дружеството поддържа жалбата като отново заявява пред съда, че искането е
само за прогласяването на нищожността на ревизионния акт. В пледоарията по
съществото на спора отправя искане за прилагането на чл. 161 ал. 3 ДОПК.
Директорът
на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, ответник по делото на основание чл.
159 ал. 2 ДОПК, оспорва изцяло жалбата чрез пълномощника си юрисконсулт М., която
в пледоарията по съществото на спора в с. з. на 09.03.2022 г. моли съда да я отхвърли
като неоснователна и да присъди в полза на Дирекция „ОДОП“ – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3 583, 37 лв. Позовавайки се на твърдение, че
всички приложени по делото доказателства са част от административната преписка,
оспорва искането за прилагане на чл. 161 ал. 3 ДОПК.
Като
съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран
с предявено от процесуално легитимирано лице оспорване на подлежащ на съдебен контрол
административен акт, като оспорването с искане за прогласяване на нищожността
му не е ограничено със срок /аргумент от чл. 149 ал. 5 АПК вр. § 2 ДР ДОПК/,
съдът намира жалбата за процесуално допустима, а по отношение на
основателността й прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Потвърденият с решение № 45/22.04.2021
г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна ревизионен акт № Р-03000320001516-091-001/10.02.2021
г. на органите по приходите при ТД на НАП – Варна финализира ревизионно производство,
образувано на основание чл. 112 ал. 1 ДОПК със ЗВР №
Р-03000320001516-020-001/16.03.2020 г. на началник сектор „Ревизии“ в Дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП – Варна Снежанка Ангелова
Пенчева, оправомощена да възлага ревизии с т. 5, абзац първи от издадената
на основание чл. 11 ал. 3 ЗНАП вр. чл. 112 ал. 2 т. 1 ДОПК заповед № Д-2273/2012.2018
г. на директора на ТД на НАП – Варна /л. 3 от преписката и л. 36 от делото/.
Съгласно
регламентираното с чл. 113 ал. 1 ДОПК задължително съдържание на заповедите за
възлагане на ревизия, със ЗВР № Р-03000320001516-020-001/16.03.2020 г. са
определени ревизираното лице – „Хримар“ ООД, ЕИК *********, представлявано от
управителите А.В.И. и Т.С.С.; обхватът на ревизията по видове ревизирани
задължения за данъци и ревизирани периоди, а именно: - за корпоративен данък за
данъчен период 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. и за данък върху добавената
стойност за данъчен период 01.01.2018 г. – 31.08.2019 г.; срокът за извършване
на ревизията – три месеца от връчването на ЗВР и ревизиращият екип: главен
инспектор по приходите П.Х.П. /ръководител на ревизията/ и старши инспектор по
приходите И.Х.И..
На
основание чл. 113 ал. 2 ДОПК заповедта за възлагане на ревизията е връчена на
ревизираното лице, което е извършено по електронен път на датата 26.03.2020 г.
/л. 2 и 1 от преписката/.
След
получаването на ЗВР № Р-03000320001516-020-001/16.03.2020 г. управителят на
„Хримар“ ООД А. В. И. *** искане рег. № 15525/03.04.2020 г. за отвеждане от
ревизията на определените за ревизиращ екип длъжностни лица, позовавайки се на
обстоятелството, че същите са провели производството по проверка на дружеството,
приключило на датата, на която е възложена ревизията, което поставя под
основателно съмнение тяхната обективност и безпристрастност, а оттук би довело
до нарушаването и на скрепения с чл. 3 ДОПК водещ принцип за обективност /л. 4
от преписката/.
Приемайки
за основателно по смисъла на чл. 76 ал. 1 ДОПК направеното искане за отвод на
определения със ЗВР № Р-03000320001516-020-001/16.03.2020 г. ревизиращ екип,
възложилият ревизията орган по приходите началник сектор „Ревизии“ С. А.П. е издала
следните административни актове, съставляващи част от ревизионното производство
и поради това, както и ЗВР № Р-03000320001516-020-001/16.03.2020 г., неподлежащи на самостоятелен съдебен
контрол:
1/
решение № Р-03000320001516-099-001/07.04.2020 г., с което на основание чл. 76 ал.
2 ДОПК е отвела от ревизията определения за неин ръководител главен инспектор по приходите П.Х.П. и решение № Р-03000320001516-098-002/07.04.2020
г., с което на основание чл. 7 ал. 3 ДОПК е иззела разглеждането и решаването
на ревизионната преписка от главен инспектор по приходите П.Х.П. като неин
ръководител и я е възложила на Л.Р.Р.-М. като ръководител на ревизията /л. 38 и
42 от делото/;
2/
решение № Р-03000320001516-098-001/07.04.2020 г., с което на основание чл. 76
ал. 2 ДОПК е отвела от участие в ревизията старши инспектор по приходите И.Х.И.
и на основание чл. 7 ал. 3 ДОПК е иззела разглеждането и решаването на
ревизионната преписка от старши инспектор по приходите И.Х.И. в качеството на
ревизор и е възложила преписката на Н.А.Н. като ревизор /л. 40 от делото/;
3/ заповед
за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000320001516-020-002/07.04.2020
г., с която при
запазване на всички останали първоначално определени със заповедта за възлагане
на ревизията реквизити по чл. 113 ал. 1 ДОПК, е променен единствено
ревизиращият екип като за ръководител на ревизията е
определен главен инспектор по приходите Л.Р.Р.-М. и за участник в нея като ревизор
– старши инспектор по приходите Н.А.Н. /л. 7 от ревизионната преписка/. Съгласно
изискването на чл. 113 ал. 3 ДОПК ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-002/07.04.2020
г. е връчена на ревизираното лице, което е извършено по електронен път на
08.04.2020 г. /л. 6 и 5 от преписката/.
Относно
компетентността на началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП
– Варна С.А.П. да издава решения за изземване на ревизионни преписки от
ръководителя на ревизията и от участващия в нея орган по приходите на л. 37 от
делото е приложена заповед № Д-2272/20.12.2018 г. на директора на ТД на
НАП-Варна, в раздел ІІ, т. 5 на която началник сектор „Ревизии“ С.А.П., като
орган, определен да възлага ревизии, е
посочена и като оправомощено лице за издаване на актовете за изземване
на ревизионните преписки. По силата на чл. 7 ал. 3 ЗНАП правомощията по чл. 7
ал. 3 ДОПК са възложени поначало на изпълнителния директор на НАП и на съответните
териториални директори като със същата разпоредба е регламентирана и възможност
за делегирането им на други служители от агенцията. Именно в упражнение на тази
възможност директорът на ТД на НАП- Варна е издал горната заповед № Д-2272/20.12.2018
г.
Що се
отнася до издадените решения за отвеждане от ревизията на първоначално
определените за ревизиращ екип органи по приходите /главен инспектор П.Х.П.,
ръководител на ревизията, и старши инспектор И.Х.И./, то следва да се има
предвид, че самият законодател в чл. 76 ал. 2 изр. трето предл. първо ДОПК е
разписал, че компетентността за отвеждането е на органа, възложил
производството. Следователно, в случая тази компетентност ex lege принадлежи
на възложителя на ревизията С.А.П.. По силата на чл. 113 ал. 3 ДОПК също нейна в рамките
на процесната ревизия е и компетентността за издаването на заповеди за
изменение на първоначално издадената заповед за възлагане на ревизията като
обсегът на това изменение може да засегне както срока за извършване на
ревизията и нейния предметен обхват /видове ревизирани задължения и ревизиран
период/, така и определения ревизиращ екип. Последното е направено в случая с
издадената от С.А.П. заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-03000320001516-020-002/07.04.2020 г., с която за извършване на ревизията е
бил определен нов ревизиращ екип: ръководител на ревизията – главен инспектор
по приходите Л.Р.Р.-М. и участник като ревизор – старши инспектор по приходите Н. А. Н..
След
издаването на ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-002/07.04.2020 г. е последвало
издаването на още три заповеди за изменение на заповедта за възлагане на
ревизия: ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-003/22.06.2020 г., връчена по електронен
път на ревизираното лице на 23.06.2020 г. /л. 10 – 8 от преписката/; ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-004/03.08.2020
г., връчена по електронен път на ревизираното лице на 13.08.2020 г. /л. 13 – 11
от преписката/ и ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-005/25.08.2020
г., връчена по електронен път на ревизираното лице на 25.08.2020 г. /л. 17
– 15 от преписката/. И трите заповеди отново са издадени от възложителя на
ревизията началник сектор „Ревизии“ С.А. П., на основание правомощията й по чл.
113 ал. 3 ДОПК, като със ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-003/22.06.2020
г. единствено е бил удължен с два месеца срокът за извършване на ревизията /до
26.08.2020 г./, възможност за което дава чл. 114 ал. 2 ДОПК, а със ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-004/03.08.2020
г. е била извършена нова промяна в ревизиращия екип като наместо определения за
ръководител на ревизията главен инспектор по приходите Л.Р.Р.-М., за
ръководител на ревизията е определен главен инспектор по приходите И.Б.Ж.. Също
на датата 03.08.2020 г. началник сектор „Ревизии“ С.А.П., упражнявайки
делегираните й от директора на ТД на НАП-Варна със заповед № Д-2272/20.12.2018
г. правомощия по чл. 7 ал. 3 ДОПК, е издала решение № Р-03000320001516-098-003/03.08.2020
г. за изземването на преписката от ръководителя на ревизията Л.Р.Р.-М. и за
предаването й на главен инспектор по приходите И. Б.Ж. в качеството на
новоопределен ръководител на ревизията /л. 45 от делото/. Основание за повторно
извършената промяна в ръководителя на ревизията и за изземването на преписката
от преди това определения ръководител на ревизията е фактът, че с издадена на
основание чл. 11 ал. 1 т. 1 ЗНАП заповед № Д-1236/31.07.2020 г. на директора на
ТД на НАП-Варна, считано от 03.08.2020 г. е изменена негова заповед №
Д-770/30.04.2019 г. относно състава на служителите от Дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП-Варна и разпределението им по функции и екипи, в частта за отдел
„Ревизии“ и отдел „Проверки“, като съгласно промяната в сектор „Ревизии“ –
Варна като главен инспектор по приходите – ръководител на ревизия, наместо
дотогава посочената Л.Р.Р.-М. е определена Иванка Борисова Жекова /л. 47 и 48
от делото, както и л. 52 – 59 относно изменената заповед № Д-770/30.04.2019 г./.
В същата връзка директорът на ТД на НАП-Варна е издал заповед №
Д-1237/31.07.2020 г., с която на основание чл. 11 ал. 1 т. 1 ЗНАП е определил
функцията на ръководител на екип в сектор „Ревизии“, отдел “Ревизии“ на
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- Варна, за периода от 03.08.2020 г. до
провеждането на процедура за избор на ръководител на екип, да се изпълнява от
главен инспектор по приходите в отдел „Ревизии“ И.Б.Ж. /л. 49 от делото/. Същевременно
със заповедта е заличил и т. 1 от преди това издадената заповед № Д-1866/24.10.2018
г., с която за изпълнението на тази функция е била определена Л.Р. Р. - главен
инспектор по приходите в отдел „Ревизии“, сектор „Ревизии“ – Варна /л. 50 и 51
от делото/. Доказаността на основанието за извършване на промяната в
определения ръководител на ревизията, респективно и за изземването на
преписката от него, както и извършването на тези процесуални действия от
компетентен административен орган, какъвто в случая се явява органът по
приходите, възложил ревизията, сочат на отсъствието на основание за оспорването
им.
С
последната заповед за изменение на заповедта за възлагане на ревизията /ЗИЗВР №
Р-03000320001516-020-005/25.08.2020 г./ е променен единствено срокът за
извършването й като според изменението тя следва да приключи до 26.11.2020 г. Разпореденото
от възложителя на ревизията ново положение кореспондира на извършеното със заповед
№ Р-03000320001516-ЗИД-001/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП
удължаване на срока на ревизията до датата 26.11.2020 г., възможност за което
дава чл. 114 ал. 4 ДОПК /л. 14 от ревизионната преписка/.
В
срока по чл. 117 ал. 1 ДОПК надлежно определеният със ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-004/03.08.2020
г. ревизиращ екип: главен инспектор по приходите И.Б.Ж., ръководител на
ревизията, и старши инспектор по приходите Н.А.Н. са издали Ревизионен доклад №
Р-03000320001516-092-001/10.12.2020 г., съдържащ всички необходими реквизити по
чл. 117 ал. 2 ДОПК, като извършените от тях фактически установявания са изцяло
в рамките на определения със ЗВР и със ЗИЗВР обхват на ревизията, поради което
не може да се приеме, че за някаква част от обективираните в ревизионния доклад
предложения за установявания на задълженията за данъци на ревизираното лице
издателите на доклада не са разполагали с компетентност за това /л. 81 – 22 от
преписката/.
Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че при издаването на ревизионния доклад е допуснато
нарушение на чл. 117 ал. 2 т. 10 ДОПК, регламентиращ изискване за подписването
на доклада от изготвилите го органи по приходите. В съдебно заседание на
09.03.2022 г. пълномощникът на ответника е представил на оптичен носител /CD/ като
електронни документи по смисъла на чл. 3 ал. 1 ЗЕДЕУУ заповедта за възлагане на
ревизията, заповедите за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт.
Всички представени електронни документи, включая и ревизионния доклад, са подписани
с валидни квалифицирани електронни подписи по смисъла на чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕУУ от
посочените като техни издатели органи по приходите. Така представените
електронни документи са годни доказателства по делото по смисъла на чл. 184 ГПК
вр. § 2 ДР ДОПК, още повече че електронният диск е приобщен към
доказателствения материал без възражения от насрещната страна /в протокола от
заседанието е отразено изричното изявление на адвокат И. да се приеме
представеният електронен диск/.
Правната
сила на електронните подписи, които в случая са положени под гореизброените документи
/ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА/, е регламентирана в чл. 25 от Регламент (ЕС) № 914/2010
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Съгласно
чл. 25, §2 от Регламент (ЕС) № 914/2010 правната сила на квалифицирания
електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. В случая под ревизионния
доклад са положени още в деня на съставянето му 10.12.2020 г. валидни квалифицирани
електронни подписи и на двамата му съставители, поради което той надлежно
обективира техните волеизявления.
Според
приложените на л. 21 – 18 от преписката доказателства ревизионният доклад е
връчен на ревизираното лице „Хримар“ ООД на датата 14.12.2020 г. като липсват
данни в 14-дневния срок по чл. 117 ал. 5 ДОПК дружеството да е подало
възражения срещу него.
Съгласно
чл. 119 ал. 2 ДОПК компетентността да издадат ревизионния акт принадлежи на органа,
възложил ревизията, и на ръководителя на ревизията, което в случая е спазено
като Ревизионен акт № Р-03000320001516-091-001/10.02.2021 г. /л. 108 – 84 от
преписката/ е издаден от възложителя на ревизията началник сектор „Ревизии“- Варна
С.А.П. и от определения със ЗИЗВР № Р-03000320001516-020-004/03.08.2020 г.
ръководител на ревизията главен инспектор по приходите И. Б. Ж.. Съдържанието
на ревизионния акт е напълно разбираемо като отговаря на изискванията на чл.
120 ал. 1 ДОПК. Извършените с него установявания на задълженията за данъци на
ревизираното лице са изцяло в рамките на определения със ЗВР предметен и
времеви обхват на ревизията, което налага извод, че издателите на ревизионния
акт са действали в границите на своята материална компетентност. Ревизионният
акт е подписан още на датата на издаването му 10.02.2021 г. с валиден
квалифициран електронен подпис на възложителя на ревизията С.А.П. и на
ръководителя на ревизията И.Б.Ж. като относно доказването на това обстоятелство
и правното значение на КЕП е относимо изложеното в предходната част на
мотивите. Поради това ревизионният акт обективира по безсъмнен начин волята на издателите
си относно извършените от тях установявания на данъчните задължения на
ревизираното лице.
Съгласно
чл. 119 ал. 2 ДОПК ревизионният акт е следвало да бъде издаден от
органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията до датата 11.01.2021
г. включително, който срок в случая не е спазен, тъй като финализиращият
ревизионното производство Ревизионен акт № Р-03000320001516-091-001 е датиран
от 10.02.2021 г. Като се има предвид обаче, че законодателят е уредил срока по
чл. 119 ал. 2 ДОПК като инструктивен, а не като преклузивен, то изтичането му
не изчерпва по време делегираната на органите по приходите материална
компетентност за издаване на ревизионния акт.
За
наличната в случая компетентност за издаването на ЗВР, на РД и на РА, както и
на останалите обсъдени в предходната част на мотивите актове, от значение е и
разпоредбата на чл. 7 ал. 1 ДОПК, според която актовете по този кодекс се
издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция, а като такава
чл. 8 ал. 1 т. 3 ДОПК регламентира териториалната дирекция по седалището на
местните юридически лица. Съгласно приложеното на л. 17 и 18 от делото удостоверение
за актуално състояние, седалището на ревизираното лице „Хримар“ ООД е в гр.
Варна, поради което всички обсъдени актове, като издадени от органи по приходите
по чл. 7 ал. 1 т. 2, 3 и 4 ЗНАП от състава на ТД на НАП – Варна, са в кореспонденция
с изискването на чл. 7 ал. 1 ДОПК.
Възприетите
от съда фактически констатации въз основа на събрания по делото доказателствен
материал и направените във връзка с тях правни изводи сочат на неоснователност
на направеното от жалбоподателя оспорване на ревизионния акт с искане за
прогласяване на нищожността му, поради което то следва да бъде отхвърлено.
Независимо
от този изход на спора, съдът не следва да присъжда с решението в полза на
Дирекция „ОДОП“ – Варна поисканото от процесуалния й представител юрисконсултско
възнаграждение в размер на 3 583, 37 лв., изчислено по реда на чл. 8 ал. 1
т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет вр. чл. 161 ал. 1
изр. последно ДОПК. Този извод е обусловен от основателността на извършеното от
пълномощника на жалбоподателя позоваване на чл. 161 ал. 3 ДОПК, тъй като част
от доказателствата, пряко относими към компетентността на издателите на ЗВР, РД
и РА, са представени едва в хода на съдебното производство, без да се съдържат
в изпратената до съда със съпроводително писмо вх. док. № 18928/23.12.2021 г.
ревизионна преписка. Обстоятелството, че не са били приобщени като част от нея,
а следователно и не са били представени в административното производство, се потвърждава
и от приложеното на л. 20-18 от преписката Удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС „Контрол“, в което са описани последователно всички връчени
със съобщението актове на ревизираното лице, между които на първо място е съставеният
при ревизията Ревизионен доклад № Р-03000320001516-092-001/10.12.2020 г. В това
удостоверение представените в съдебното производство документи не са описани.
Воден
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Хримар“ ООД, ЕИК *********, срещу потвърдения с решение №
45/22.04.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП
ревизионен акт № Р-03000320001516-091-001/10.02.2021 г. на органите по
приходите при ТД на НАП – Варна, с който на „Хримар“ ООД са установени
задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди м.
януари 2018 г. – м. август 2019 г. вкл. в общ размер на 79 063, 46 лв. и
за изтекла лихва върху тях до издаването на ревизионния акт в общ размер на
16 815, 73 лв., както и задължение за корпоративен данък по ЗКПО за
данъчен период 2018 г. в размер на 7 604, 81 лв. и за изтекла лихва върху
него до издаването на ревизионния акт в размер на 1 852, 76 лв., с искане
за обявяване на нищожността на ревизионния акт.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: