Р Е Ш Е Н И Е
№ 5563
гр.Варна,
09.12.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVІ – ти състав, в публично
заседание проведено на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 4258
по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415,ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 430 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на банката-ищец срещу ответника Е.С.Н., ЕГН **********, съществува вземане в общ размер на 11 398,57 лв., представляващо:7770,00 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 1 145,69 лв. договорна лихва за периода от 14.12.2014 г. до 24.02.2016г.; 1 531,05 лв. наказателна лихва за периода от 14.12.2014 г. до 30.10.2017г.; 951,83 лв. такси за периода от 14.12.2014 г. до 24.02.2016 г., предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело 17414/2017год. на ВРС.
Претендира и разноските в заповедното и настоящото производства.
В условие на евентуалност в случай, че съдът приеме установителните искове за неоснователни, то моли да пристъпи към разглеждане на предявените при условията на евентуалност осъдителни искове и да постановите решение, с което да осъди Е.С.Н., ЕГН ********** да заплати на „Ю.Б." АД, ЕИК * , сумата в общ размер на 11 398,57 лв., от които: 7 770,00 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 1 145,69 лв. договорна лихва за периода от 14.12.2014 г. до 24.02.2016г.; 1 531,05 лв. наказателна лихва за периода от 14.12.2014 г. до 30.10.2017г.; 951,83 лв. такси за периода от 14.12.2014 г. до 24.02.2016 г.;
Обстоятелства, от които се твърди, че
произтича претендираното право:
На 14.02.2014 г. между „Ю.Б." АД, в качеството му на кредитор и Е.С.Н., в качеството й на кредитополучател, се сключва Договор за потребителски кредит № FL 720660/14.02.2014 г., по силата на който кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 7 770,00 лв., които да послужат за пълно предсрочно погасяване на дължимото по договор за кредитна карта от 26.03.2005 г., а кредитополучателят се задължава да върне заемната сума, ведно с дължимите лихви, при условията и сроковете, посочени в процесния договор.
Погасяването на кредита става съгласно приет от страните погасителен план чрез равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва с падеж 14-то число на съответния месец /чл.6 от Договора, във връзка с чл.7 от Договора/. През първите девет месеца, обаче, вноската по кредита се състои само от един компонент - лихва, чиято стойност е 32,38 лв.
Стойността на кредита е договорената лихва, която за първите девет месеца от срока за издължаване е на стойност сбора от Референтния лихвен процент „ПРАЙМ" на „Ю.Б." АД за необезпечени кредити в лева за съответния период плюс договорна надбавка в размер на - 0,95 % /минус нула цяло деветдесет и пет процентни пункта/. Като към датата на сключване на договора „ПРАЙМ" е на стойност 5,95 % /чл.З от Договора/.
След изтичането на деветмесечния период до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателят дължи сбора от „ПРАЙМ"-а плюс надбавка в размер на 8,050 % /осем цяло и пет процентни пункта/ /чл.З, ал. 2 от Договора/.
Годишният процент на разходите е в размер на 12,41 % /дванадесет цяло четиридесет и един процентни пункта/ чл.З, ал. 4 от Договора/.
В случай на просрочие на дължима погасителна вноска, както и при предсрочна изискуемост на кредита, заемополучателят дължи наказателна лихва за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава /чл.8 от Договора/.
Обслужването на дълга става чрез разплащателна сметка, за която на основание чл.2, ал.2 от процесния договор се дължат такси и комисионни, съгласно общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически лица и тарифата на банката в сила към момента на извършването на операцията, налични по интернет и обявени във всеки един от офисите на банката.
Ответникът погасява девет последователни вноски, след което преустановява обслужването на дълга и изпада в забава, като падежът на първата непогасена вноска, чиято стойност е 230,83 лв., е 14.12.2014 г. Просрочието дава право на кредитора да отнеме преимуществото на срока на длъжника и да обяви кредитът за предсрочно изискуем/чл. 15, ал. 5 от Договора/.
За да реализира правата си, кредиторът предприема действия по обявяване на предсрочната изискуемост на дължимото и за целта изготвя нотариална покана, която се вписва под № 12, том 1, per. № 166/12.01.2016 г. по регистрите на Н. И. М., per. № 195 към НК.
В изпълнение на задълженията си по повод отправената молба за връчване на поканата нотариусът извършва справка в НБДН и установява, че ответникът има два адреса - постоянен и настоящ.
Служител на нотариалната кантора посещава двата адреса и след като не открива лицето на нито един от тях залепва уведомление на постоянния адрес на длъжника, съгласно процедурата, регламентирана в чл. 47 от ГПК, действаща към датата на извършване на процесуалното действие. Това е и адресът, който съгласно чл. 20 от Договора следва да се счита за адрес за кореспонденция между страните.
В предвидения двуседмичен срок в кантората на посочения нотариус не се явява лице, имащо право да получи поканата, поради което и на основание чл.47, ал. 5 от ГПК за датата на връчване на обявлението за предсрочна изискуемост следва да се приеме 23.02.2016 г.
Липсата на доброволно изпълнение на дължимото мотивира кредиторът да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение, на основание на което е образувано частно гражданско дело № 17414/2017 г. по опис на PC Варна, 21-ви състав. Съдът издава заповедта и тъй като не открива длъжника на адреса на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК указва, че кредиторът може да предяви иск относно вземането си, с което се поражда правният интерес от предявяване на претенциите в настоящото производство.
В случай, че съдът не приеме, че е налице обявена предсрочна изискуемост и с оглед даденото в т. 11 б от Тълкувателно решение №4/2013 г. ОСГТК на ВКС задължително тълкуване, то моли да приеме за разглеждане при условията на евентуалност следните осъдителни искове, чиято обща стойност е 11 398,57 лв., от които: 7 770,00 лв. главница, 1 145,69 лв. договорна лихва за периода от 14.12.2014 г. до 24.02.2016 г., 1 531,05 лв. наказателна лихва за периода от 14.12.2014 г. до 30.10.2017 г., 951,83 лв. такси за периода от 14.12.2014 г. до 24.02.2016 г.
Основанията на предявените при условията евентуалност искове са същите като изложените по отношение на установителните такива, като единствената отлика е настъпване на изискуемостта на вземанията. В този смисъл и в случай, че съдът пристъпи към разглеждане на осъдителните искове, то моли да приеме предявяването на исковата молба като покана за изпълнение, поставяща длъжника в забава по отношение на всяка една от заявените претенции.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответницата, чрез назначения от съда особен представител адв.Р.М., депозира отговор на исковата молба.
Оспорва предявения в условие на евентуалност осъдителен иск на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ, като неоснователен и недоказан.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по установителния иск и осъдителния иск, както по отношение на главните, така и относно акцесорните искове.
Твърди, че разпоредбата на чл.2/6/ от Договора за потребителски кредит № FL 720660/14.02.2014год.вр.Приложение № 1 - Методология за определяне на референтен лихвен процент /ПРАЙМ/ по потребителски и жилищно ипотечни кредити, /която е елемент от договора/ е във вреда на потребителя/длъжника Е.С.Н., тъй като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя - по аргумент на чл.143 от ЗЗП. Твърди,че клаузата е нищожна.
Съображенията във връзка с оспорването са следните:
ПО УСТАНОВИТЕЛНАТА ПРЕТЕНЦИЯ
Оспорва изявлението на ищеца, че обявяване на предсрочната изискуемост е достигнало до ответницата.
По преценка на ищеца, нотариуса е приложил процесуалната норма на фингирано връчване по чл.47, ал.1 от ГПК.
За надлежното уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска по чл.422 от ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по откриването на длъжника в зависимост от обстоятелствата за всеки конкретен случай /Р.№ 40/17.06.2015 год.по т.д.№ 601/2014 год. 1 т.о. ВКС/.
Видно от приложения към исковата молба Протокол за извършени действия, относно връчване на нотариална покана от пом. н-с Бл. Х.-В., съгласно извършена справка в НБДН, лицето Е.Н. е с постоянен адрес ***, * и настоящ адрес *** А.
На настоящия адрес, служител на нотариалната кантора е потърсил ответницата само на 14.01.2016 год. в 16.45 часа, но не е била намерена, както и лице, което да получи нот. покана със задължение да й я предаде.
На постоянния адрес е търсена 2 пъти на 26.01.2016 год. и на 09.02.2016г., когато по данни на живуща в същото жилище е разбрал, че лицето не живее на този адрес. В периода на посещението на настоящият адрес, лицето не е било открито, още повече, че това е станало в 16.45 ч. когато не е изтекъл редовния работен ден. Фактически адресатът не е бил на посетения адрес, но дали го е напуснал или временно не се е намирал там, информация няма.
Каквото и да са договорили страните в Договора за кредит, относно начина на връчване на съобщенията, приложимата съгласно чл.50 ЗННД норма е с императивен характер, поради което страните не могат да се позовават на изключване на действието й, в резултат на постигнато съгласие.
По изложените съображения, поради липса на осъществено фактическо връчване на настоящият адрес на длъжника-кредитополучател, неудостоверен от нотариуса елемент на предвиденото в чл.47, ал.1 от ГПК фактическо основание за пристъпване към връчване на нотариалната покана, чрез залепване на уведомление, липса на изпълнение на процедурата по чл.47, ал.3 изр.2 от ГПК, по отношение на кредитополучателя и неосъществяване на някакви други действия по откриване на длъжника, следва да се приеме, че уведомлението за упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника. В тази връзка, вземанията, произтичащи от Договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на Заявлението до съда за издаване на заповед за изпълнение от Банката кредитор по чл.418 вр.чл.417, т.2 ГПК и чл.60 ал.2 от ЗКИ не е изискуемо, независимо от това, че Банката се е позовала на предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита в исковата си молба.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ-извлечение от счетоводните книги на Банката за вземане произтичащо от Договор за кредит, в който размера и изискуемостта са определени от страните при сключването му.
Ако фактите, относими към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
По изложените съображения установителните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
ПО ОСЪДИТЕЛНАТА ПРЕТЕНЦИЯ - С TP № 4/2013 год т.18 .по т.д.№ 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, е прието, че в производството по чл.422,ал. 1 от ГПК е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане, в условие на евентуалност и осъдителни искове.
ВКС приема, че условието за разглеждане на осъдителните искове съединени при условията на евентуалност с установителните искове по чл.422 от ГПК, е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба-уведомяване на длъжника по кредита за изявлението на Банката за настъпила предсрочна изискуемост, със самата искова молба, както е в настоящият казус.
Ако съдът приеме, че кредита е станал предсрочно изискуем от датата на получаване на исковата молба от особения представител на лицето -длъжник Е.Н., то до тази дата длъжника дължи връщането, както на остатъчната част от главницата, така и от договорната лихва. Ищеца предявява иск по чл.92, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на наказателна лихва за периода от 14.12.2014 год. /падежа на първата неизплатена анюитетна вноска/ до 24.02.2016 год. /връчване на уведомлението по чл.47, ал.5 от ГПК от нотариус за обявяване на предсрочната изискуемост/.
С оглед изложеното в т.1 от настоящият отговор, относно възражението за ненадлежно упражняване на правото за обявяване на настъпила предсрочна изискуемост от датата 24.02.2016 год. и изложените за това съображения, следва да се приеме, че с получаване на исковата молба е обявена предсрочната изискуемост на ответницата. Ако съдът приеме, че това е така, то следва законната лихва върху главницата да се присъди от датата на връчване на исковата молба -11.02.2019 год. до окончателното изплащане, а от датата на подаване на исковата молба в регистратурата на Варненски Районен съд - 23.03.2018 год. само за редовно падежиралата главница.
ОТНОСНО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА ИЗТЕКЛА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ
Като твърди, че предсрочната изискуемост не е настъпила а 24.02.2016 год.т.к. уведомлението не е връчено и не е получено от длъжника,както и че същата е настъпила с получаване на исковата молба от особения представител на 11.02.2019 год. то счита че установителния иск е неоснователен и поради това, че претендираното от ищеца вземане в размер на 7770 лв. е погасено по давност, за което релевира възражение. По отношение на претендираните с исковата молба вземания за договорна лихва от 1145.69 лв. начислена за периода от 14.12.2014г.до 24.02.2016 год. и наказателна лихва в размер на 1531.05 лв.,за периода от 14.12.2014 год. до 30.10.2017 год. исковете не само са неоснователни и недоказани, но и по своя характер тези задължения представляват акцесорни спрямо главното вземане, а в случая претендираното вземане за главницата е неоснователно и акцесорните вземания следват неговата съдба. Освен това на основание ч.116 от ЗЗД, искът за лихвите подлежи на отхвърляне. Дори и в хода на производството да се установи, че вземането на главницата не е погасено по давност, то вземането за договорна лихва и наказателна лихва е погасено по давност на собствено основание, поради което е релевирала възражение.
По отношение на осъдителния иск,моли съда да има предвид,че исковата молба е депозирана в съда на 23.03.2018 год., от което следва,че погасени по давност са всички вземания договорни и наказателни лихви,чиито падеж е до 23.03.2015 год.
ОТНОСНО ВЪЗРАЖЕНИЕТО ЗА НИЩОЖНОСТ НА КЛАУЗАТА ПО ЧЛ.2/6/ОТ ДОГОВОРА ЗА БАНКОВ КРЕДИТ.
В параграф 13а, т.9 от ДР на ЗЗП, изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредите на Директива 98/6 ЕО на ЕП и на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателя е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Счита, че валидността на клаузата относно възможността на Банката едностранно да променя уговорената между страните договорна възнаградителна лихва в частта на променливата й компонента - /чл.2/6/ от договора/, където е посочено, че „ПРАЙМА“ подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията посочени в Методологията. Елемент от договора представлява Методология за определяне на референтен лихвен процент /ПРАЙМ/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити.
За потребителя от основно значение е да бъде информиран преди сключване на договора за договорените условия и за последиците от това сключване. Въз основа на тази информация той взема решение дали да се обвърже с условията, изготвени предварително от доставчика на услугата -Банката.Изискването за прозрачност на договорните клаузи,предвидено в Директива 93/13, не може да бъде ограничено единствено до разбираемия характер на тези клаузи от формална и граматическа гледна точка. Потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с доставчика, по-специално по отношение степента му на информираност, това изискване за прозрачност следва да се тълкува разширително.
С оглед дадените разрешения в Р.С-26/2013 год. делото Кеслер-Рабей срещу ОТРБанк, съдът следва да определи дали с оглед на всички елементи на релевираните факти вкл.публичността на информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на договор за кредит, средният потребител относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен е могъл да установи в договорното съдържание потенциално значимите за него икономически последици и общата себестойност на сключения договор.
В конкретния случай - на първо място - механизмът на ценообразуване по договора не дава ясна и разбираема за потребителя Методика за определяне на референтния лихвен процент "ПРАЙМ", за да може той да прецени личните си икономически последици от договора.
В този смисъл - на кредотополучателя - ответник по делото, са нарушени потребителските права от неравноправната клауза по чл.2/6/ от Договора за кредит и елемента към него-Методология.
На второ място - с разпоредбата на чл.2/6/от договора е създадена възможност за субективна преценка на Банката да преразглежда референтния лихвен процент "ПРАЙМ" на тримесечна база, респ.да го променя, което не съответства на изискването за добросъвестност и води до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора за банков кредит, поради което е изпълнено общото изискване по чл.143 ЗЗП.Поради това счита за нищожна акцесорната клауза от договора относно променените анюитетни вноски, а от тук и размера на целия дълг.
Предвид изложеното моли съда, да постановите решение, с което да отхвърли исковете и присъди възнаграждение за особен представител на ответницата.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание , ищецът
поддържа предявените искове. Моли за уважаване на иска и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание поддържа отговора на исковата молба. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на исковете.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От
приложеното по настоящото дело ч.гр.дело №17414/17год. по описа на ВРС се
установява , че заявлението на ищеца по
чл.410 от ГПК с вх.рег.№65971 от
15.11.2017год. е уважено , като е постановена заповед за изпълнение против длъжника Е.С.Н.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ТБ „Ю.Б.” АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, представлявана от П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. – изпълнителни директори и М. И. В. -
прокурист сумата от 7770 лева /седем хиляди седемстотин и седемдесет лева/
главница по Договор за потребителски кредит № FL 720660 от 14.02.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 15.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1145,69 лева
/хиляда сто четиридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки/,
представляваща договорна лихва начислена за периода от 14.12.2014г. до
24.02.2016г., сумата от 1531,05 лева /хиляда петстотин тридесет и един лева и
пет стотинки/, представляваща наказателна лихва начислена за периода от
14.12.2014г. до 30.10.2017г., сумата от 951,83 лева /деветстотин петдесет и
един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща такси
начислени за периода от 14.12.2014г. до 24.02.2016г., както и сторените съдебно-деловодни разноски
в размер на 227,97 лева /двеста двадесет и седем лева и деветдесет и седем
стотинки/ съставляваща заплатена държавна такса по заповедното производство и
сумата от 737,96 лева /седемстотин тридесет и седем лева и деветдесет и шест
стотинки/ адвокатско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК. Предвид на
това с разпореждане №6565/15.02.2018год. е указано на заявителя за възможността
да предяви установителен иск в едномесечен срок от
съобщаването. Съобщение за това разпореждане е редовно връчено на заявителя на
28.02.2018год. В указания срок на 23.03.2018год. заявителят предявява настоящия
иск. Същият е срок и като допустим
подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени доказателства по делото са приети следните документи: договор за потребителски кредит №FL720660 от 14.02.2014г.; методология за определяне на референтен лихвен процент по потребителски и жилищно-ипотечни кредити; погасителен план по кредит на Е.С.Н.; уведомление за предсрочна изискуемост от 04.12.2015г.; протокол за извършени действия относно връчване на нотариална покана; известия за доставка – 3 бр.
По делото са ангажирани специални познания, чрез заключение на ВЛ по ССч.Е. Заключението на ВЛ не е оспорено от страните. Съдът цени същото като обективно и компетентно дадено. От заключението на ВЛ се установява следното: На 14.02.2014 г. между Ю.Б. АД от една страна и Е.С.Н., в качеството на Кредитополучател, е подписан Договор за потребителски кредит № FL720660/14.02.2014 г.
Отпуснатия кредит е в размер на 7 700 лева и е усвоен по сметка с IBAN ***, с титуляр Е.Н..Датата на последната вноска по погасителен план е 12.06.2018 г.Датата на която ответницата е извършила последната вноска е 11.09.2014 г.
Размерът на задълженията по процесния кредит, съгласно счетоводните записвания при Ю.Б. АД, е както следва:главница: 7 770.00 лева
договорна лихва: 955.08 лева;наказателна лихва: 1 535.71 лева и разноски: 850.25 лева.
След запознаване с приложените по делото материали и с представените от ищеца справки, експертизата констатира, че счетоводните книги на ищеца са водени редовно по отношение на процесния договор за кредит.
Установената фактическа обстановка мотивира
съда да изведе следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът, в условията на пълно и главно доказване, следва да установи в процеса възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за банков кредит, включващ твърдяните клаузи за дължимост на главница, договорна и наказателна лихва и такси, както и предсрочна изискуемост, по силата на който сумата по заема е усвоена на ответницата и за нея е възникнало задължение, включително поради осъществени предпоставки за предсрочна изискуемост, да заплати сумите, предмет на исковете, в претендираните размери.
В тежест на ответницата е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесните суми, или направените правоизключващи възражения.
Не е спорно между страните, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит по силата на което на кредитополучателя Е.С.Н. е предоставена сумата от 7770лв, която се установява и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, че е усвоена, т.е. реално престирана на длъжника, чрез превеждането й по банковата сметка на ответницата.
По възражението на особения представител на ответницата, относно липсата на осъществен фактически състав на предсрочната изискуемост на задълженията.
По този спорен въпрос, настоящият съдебен състав съобразява трайно установената съдебна практика, основана на задължителните указания, дадени с т.18 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, според която в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който се съдържа уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си и без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпване на предвидените в договора обстоятелства, но след като банката- кредитодател е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната му изискуемост. Следователно, правото на банката - кредитор да обяви кредита за предсрочно изискуем, следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и да е достигнало до длъжника, за да породи целеното с него правно действие. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед характера на заповедното производство – едностранно до произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Що се касае до исковата молба по чл.422, ал.1 ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Това уведомяване, обаче, както е прието и в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение по т.д.№ 362/15 та ІІ т.о., не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска по см. на чл.235, ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК, независимо от наличието на останалите правноважими обстоятелства, тъй като не може с обратна сила да промени момента на изискуемост на задължението, а представлява единствено едно ново основание за предявяване на осъдителен иск или на ново заявление за издаване на заповед за изпълнение. Поради това и предвид обусловеността на предмета на установителния иск по чл.422 ГПК от основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, то при позоваване от страна на заявителя на предсрочна изискуемост на кредита, тази предсрочна изискуемост трябва да е настъпила преди образуване на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са осъществени преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането в заявения му размер не е изискуемо, нито е възникнало на предявеното от заявителя основание / Решение №169/17.01.2017г. по т.д. 1272/2015г. на ВКС, II т.о., касаещо именно хипотеза на предявен установителен иск след издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, какъвто е процесният случай/.
В процесния случай, кредиторът е предприел действия по уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост чрез нотариална покана по реда на чл.50 ЗННД. Настоящият съдебен състав намира, че същата не е годна да удостовери надлежно уведомяване преди подаването на заявлението, доколкото нотариусът следва да връчва книжата по реда на ГПК. В хипотезата на неоткриване на длъжника, е следвало да бъдат спазени изискванията на чл.47 ГПК, като връчването бъде осъществено чрез залепване на уведомление по реда на този текст на регистрирания адрес на длъжника/постоянен и настоящ/ както и да бъде събрана информация за трудова заетост на ответника с оглед възможността нот.покана да бъде връчена чрез работодателя. Видно от приложения към исковата молба Протокол за извършени действия, относно връчване на нотариална покана, съгласно извършена справка в НБДН, лицето Е.Н. е с постоянен адрес ***, * и настоящ адрес *** А.
На настоящия адрес, служител на нотариалната кантора е потърсил ответницата само на 14.01.2016 год. в 16.45 часа, но не е била намерена, както и лице, което да получи нот. покана със задължение да й я предаде.
На постоянния адрес е търсена 2 пъти на 26.01.2016 год. и на 09.02.2016г., когато по данни на живуща в същото жилище е разбрал, че лицето не живее на този адрес. В периода на посещението на настоящият адрес, лицето не е било открито, още повече, че това е станало в 16.45 ч. когато не е изтекъл редовния работен ден. Фактически адресатът не е бил на посетения адрес, но дали го е напуснал или временно не се е намирал там, информация няма.
С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че липсва осъществено фактическо връчване на настоящият адрес на длъжника-кредитополучател, неудостоверен от нотариуса елемент на предвиденото в чл.47, ал.1 от ГПК фактическо основание за пристъпване към връчване на нотариалната покана, чрез залепване на уведомление, липса на изпълнение на процедурата по залепване на уведомление и неосъществяване на някакви други действия по откриване на длъжника. Ето защо приема, че уведомлението за упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника. В тази връзка, вземанията, произтичащи от Договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаване на Заявлението до съда за издаване на заповед за изпълнение от Банката кредитор по чл.410 от ГПК и чл.60 ал.2 от ЗКИ не е изискуемо, независимо от това, че Банката се е позовала на предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита в исковата си молба.
При този извод и съобразно горните мотиви, не може да се приеме, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането е било възникнало на заявеното основание, което обуславя извод за неоснователност и отхвърляне на предявените установителни искове по чл. 422 ГПК при липса на възможност за съобразяване на настъпилите в хода на процеса факти.
Поради сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, подлежат на разглеждане предявените в евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.430 ТЗ за същите вземания. По спорния момент,относно установяването на факта на настъпването на предсрочната изискуемост. По предявените осъдителни искове следва да бъде обсъдено настъпила ли е същата в хода на процеса с връчване на препис от исковата молба на ответницата. В процесния случай ответницата в исковото, както и в заповедното производство, не е намерена на регистрирания си адрес, с оглед на което процесуалното й представителство се осъществява от назначен от съда особен представител. С решение №198/18.01.2019г. по т.д. №193/2018г. на ВКС, I т.о., е отговорено на въпроса допустимо ли е предявеният осъдителен иск за вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен, ако предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника с връчване на копие от исковата молба на особения му представител, назначен на осн. чл.47, ал.6 ГПК. Изводът на върховния съд е, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител , представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че по предявените в настоящото производство осъдителни искове в хода на процеса е осъществено надлежно уведомяването на кредитополучателя за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита на основание чл. 15,ал.5 от договора при установено неизпълнение на задълженията на кредитополучателя.
По възражението на ответника за нищожност на клаузата по чл.2/6/от договора за банков кредит, относно възможността на Банката едностранно да променя уговорената между страните договорна възнаградителна лихва в частта на променливата й компонента, където е посочено, че „ПРАЙМА“ подлежи на преразглеждане на тримесечна база, при спазване на условията посочени в Методологията.
Настоящият съдебен състав намира горното възражение за неоснователно, тъй като договореностите в тези клаузи , не установяват неравнопоставеност на ответницата по смисъла на чл.143,т.10 от ЗЗП. Тези клаузи не се установи да са във вреда на ответницата. Липсват данни ответницата да е възразила пред банката – кредитор за неравноправност на клаузите в договора като основание за нищожност на тези клаузи. Същите са ясни и точно формулирани. В този смисъл е и Решение № 77 от 22.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 4452/ 2014 г., ІІІ г.о. , ГК и Решение № 424 от 02.12. 2015 г. на ВКС по гр.д.№ 1899/ 2015 . г., ІV г.о., ГК, съгласно които изменението на цената на стоката следва да се дължи на външни причини , които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и / или от държавен регулатор, че само тогава доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл.143 от ЗЗП, тъй като увеличението на престацията не зависи от неговата воля и че клаузата следва да е точно формулирана по ясен и безспорен начин.
Освен горното съдът при обсъждане на това възражение съобрази и разпоредбата на чл.146, ал.1 от ЗЗП, съгласно която неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Видно от доказателствата по делото е налице индивидуална договореност на оспорените клаузи. Съгласно чл.146, ал.2 от ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.В случая не са налице общи условия по договора за кредит и са оспорени като нищожни клаузи от договора за банков кредит, които е сключен между страните по договора.
С оглед горното възражението за нищожност се явява неоснователно.
В хода на производството по делото,размерът на вземанията на банката за главница, договорна, наказателна лихва и такси се установи от заключението на ВЛ по ССч.Е, което не е оспорено от страните.
По възражението на ответника за изтекла давност с оглед настъпване на предсрочната изискуемост,относно главницата и акцесорните вземания по установителния иск , съдът не дължи произнасяне ,предвид гореизложените мотиви за неоснователност на установителните претенции.
По възражението на ответника за изтекла давност по отношение на иска за договорна лихва от 1145.69 лв. начислена за периода от 14.12.2014г.до 24.02.2016 год. и наказателна лихва в размер на 1531.05 лв.,за периода от 14.12.2014 год. до 30.10.2017 год.
С оглед настъпване на предсрочната изискуемост на 11.02.2019г., неоснователно се явява възражението на ответницата за изтекла погасителна давност . Именно това е началния момент, от който започва да тече давността по чл.114 от ЗЗД. Приложим е петгодишния давностен срок, който към настоящия момент не е изтекъл. Касае се за договор за банков кредит, при който престациите представляват задължение за неделимо плащане. Обстоятелството, че се извършват погасителни вноски съобразно погасителен план, не превръща този договор в такъв за периодични платежи. Касае се за разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. Ето защо приложим по договора за банков кредит се явява общия петгодишен давностен срок, който тече считано от изтичане срока по кредита, респ. настъпване на предсрочната изискуемост. В този смисъл е и съдебната практика – Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о. Задължението по договора за кредит за заплащане на лихва по смисъла на чл.430 ал.2 от ТЗ е такова за заплащане на възнаграждение на кредитора за ползването на предоставения паричен ресурс. То е част от уговореното общо задължение, което просто се изпълнява разсрочено на отделни части. За това задължение също е приложим общия петгодишен давностен срок, който в случая тече от обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем на 11.02.2019год. и който и към настоящия момент не е изтекъл.
Така мотивиран, съдът намира, че сумите, предмет на осъдителните искове, са дължими от ответницата и исковете са основателни и следва да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и представените доказателства, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер от 2312.03лв., от които 244.07лв. заплатена държавна такса за образуване на исковото производство, 150лв. депозит за съдебно-счетоводна експертиза и 871.96лв. депозит за назначения особен представител и 1046лв. адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, представлявана от П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. – изпълнителни директори и М. И. В. – прокурист срещу Е.С.Н., ЕГН ********** *** ,кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 415,ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 430 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на банката-ищец срещу ответника Е.С.Н., ЕГН **********, съществува вземания, както следва: 7770,00 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 1 145,69 лв. договорна лихва за периода от 14.12.2014 г. до 24.02.2016г.; 1 531,05 лв. наказателна лихва за периода от 14.12.2014 г. до 30.10.2017г.; 951,83 лв. такси за периода от 14.12.2014 г. до 24.02.2016 г., произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL 720660/14.02.2014 г.,предмет на заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело 17414/2017год. на ВРС.
ОСЪЖДА Е.С.Н., ЕГН ********** *** да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, представлявана от П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. – изпълнителни директори и М. И. В. – прокурист следните суми: 7770,00 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането; 1 145,69 лв. договорна лихва за периода от 14.12.2014 г. до 24.02.2016г.; 1 531,05 лв. наказателна лихва за периода от 14.12.2014 г. до 30.10.2017г.; 951,83 лв. такси за периода от 14.12.2014 г. до 24.02.2016 г., произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL 720660/14.02.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.430 ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.С.Н., ЕГН ********** *** да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *, представлявана от П. Н. Д., Д. Б. Ш., А. В. Я. – изпълнителни директори и М. И. В. – прокурист ,сумата от 2312.03лв.,представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. ХРИСТОВА/