М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 330/2020 г. по описа на КрлРС
По отношение на подс. М.И.К. е
повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт за това, че на неустановена
дата през месец септември 2019 г. в гр. К., П. обл.,
самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от
другиго- Х.И.С., ЕГН ********** ***, свое действително право, а именно отнел е
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „*****“, рама № ********, владян от Х.И.С., ЕГН **********, като случаят е
немаловажен- престъпление по чл.323 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение в съдебно
заседание, считайки, че са събрани достатъчно доказателства подсъдимият да е
осъществил престъплението по чл.323 ал.1 от НК. Пледира да се наложи наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца, чието изпълнение се отложи на осн. чл.66 от НК с изпитателен срок от три години.
Защитникът на подсъдимият счита повдигнатото обвинение за
недоказано. Излага доводи за несъставомерност на процесното престъпление. Пледира за оправдаване на
подсъдимия.
Подс. К. в лична защита не се
счита за виновен и иска да бъде оправдан.
Граждански иск по делото не е предявен, липсва и искане за
конституиране на частен обвинител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Подс. М.И.К., ЕГН ********** е
роден на *** ***. ********, ********. ********, живее на ********. Има
завършено ***** образование. Едноличен собственик и управител е на „К. ***.
Живущ ***. *****.
Пострадалият Х.И.С., ЕГН ********** е роден на *** ***. ********,
********. Има завършено ***** образование. ********. Живее в гр. К., ул. „*****“
№ *, вх.*, ет.*. Осъждан е за престъпления по чл.343б ал.1 от НК и по чл.242
ал.1 б.“Д“ от НК.
Подс. К. бил едноличен собственик и управител на „К. ***
и се занимавал с внос и продажба на автомобили. Имал автосалон в гр. К., където
излагал за продажба автомобилите си. Подсъдимият и св. С. се познавали.
В
краят на 2010 г. св. С. търсил да закупи лек автомобил. Харесал един от
предлаганите от подсъдимия автомобили марка „Мерцедес“, модел „*****“. Двамата
постигнали съгласие за продажба на автомобила за сума около 6000 лв., която св.
С. следвало да изплаща на части за около два месеца. Последният заплатил капаро
и получил автомобила. Документи във връзка с продажбата не били съставяни. Първоначално
С. управлявал автомобила с транзитни номера. След като изминали два месеца и С.
не заплатил исканата цена от К., двамата се уговорили плащането да стане в
рамките на една година, тъй като С. имал работа, от която печелил добре. Същевременно
се разбрали, че С. ще остави ползвания от него към момента автомобил марка
„Мерцедес“, модел „200Д“ с рег. № *****за продажба в автосалона на К., като
след продажбата К. щял да вземе продажната цена, която се очаквало да е около
3000 лв., като вноска от продажната цена за автомобила, който трябвало да
изплаща С..
За
да може С. да пътува в чужбина, с което била свързана работата му, се наложило
да се регистрира автомобила /рег. № *****/ на 20.01.2011 г., като документите
били издадени на „***“ ЕООД като гаранция за изплащане на продажната цена.
В
рамките на около година С. управлявал автомобила без К. да изявява претенции
към него, въпреки че продажната цена не била изцяло изплатена. Подсъдимият предупредил
С. единствено да не предоставя автомобила на трети лица, тъй като се опасявал,
че ще търсят неговата фирма при констатирани нарушения. Претенциите на
подсъдимия били свързани с факта, че С. предоставял автомобила за управление на
приятелката си- св. Н., на която било отнето СУМПС, като също така автомобилът
бил ползван и от други лица- шофьори във връзка с бизнеса на С., който имал
куриерска фирма и се налагало да се пътува ежеседмично в чужбина, включително и
с процесния автомобил.
Междувременно
се появили купувачи за стария автомобил на С., оставен като залог у подс. К.. Последният нямал оставени документи от С.,
необходими за продажба на автомобила, поради което му се обадил. С., който
разполагал с необходимите документи, сключил с купувача на 18.01.2011 г.
предварителен договор за продажба. Била заплатена цена от 2000 лв. за
автомобила и бил предаден на бъдещия купувач по предварителния договор.
Малко
по- късно, подс. К. разбрал, че С. бил осъден за
контрабанда през границата и му станало ясно, че е загубил доходната си работа
със спечеленото от която възнамерявал да заплати автомобила. К. започнал
усилено да търси С., тъй като искал или да му бъде заплатена цената, или да си
вземе колата. С. от своя страна отказвал да върне автомобила, като обещавал, че
ще изплати парите.
През
2013-2014 г. С. започнал за гледа кози, като обещал отново на К., че ще му
изплати парите. Тъй като автомобилът вече бил в лошо състояние К. се отказал да
иска връщането му, а вече искал от С. само да му плати цената.
От
предаването на автомобила на С. изминали близо девет години, през които К. не
спирал да си иска парите от С., включително и заплашвайки го, че ще свали
номерата му. Пари обаче не получавал, а св. С. продължавал да ползва лекия
автомобил.
През
2016 г. срещу „***“ ЕООД било образувано изпълнително производство с взискател Община К. за неплатени данъци, сред които и тези
за процесния автомобил. В тази връзка подсъдимият се
свързал със С., който по това време се намирал в Г. и му казал, че не е плащал
данъците на автомобила, и че ще следва да ги плати. От своя страна, С. се
обадил на брат си св. Л.С., за да плати данъците. Св. Л.С. отишъл на 18.07.2016
г. в Служба „Местни данъци и такси“ при Община К., където работила по това
време св. М. като главен специалист. Същата направила справка за неплатените
данъци за процесния автомобил и казала сумата на Л.С..
Последният заплатил сумата от 673 лв., неплатени данъци за периода 2013- 2016
г. Останали обаче дължими по- голяма част от данъците за процесния
автомобил за 2010 г., 2011 г., 2012 г. За посочените години били внасяни
незначителни суми, за да може да бъде извършван технически преглед на
автомобила и същият да може да се ползва. В тази връзка и за да може да се
прекрати воденото изпълнително производство подс. К.
заплатил в началото на 2018 г. остатъка от дължимите данъци за процесния автомобил, включително и данъците за 2017 г. и
2018 г. Воденото изпълнително производство срещу „***“ ЕООД било прекратено с
влязло в сила постановление за прекратяване от 23.04.2018 г.
През
първата половина на месец септември 2019 г. св. С. оставил процесния
лек автомобил, който имал проблем със запалването в автосервиз, стопанисван от
св. Д. и заминал за Г.. Автосервизът се намирал в гр. К., в хале на бившата
текстилна фабрика „Ч.з.“, на ул. „М.д.“. На същото място, през две халета, помещение
под наем държал и подс. К.. Тъй като процесният автомобил стоял паркиран пред халето, минавайки от там подсъдимият го видял. Отишъл при св. Д. и
му заявил, че автомобилът е негов и ще си го вземе. Д. от своя страна се
възпротивил, като отговорил, че автомобилът му е оставен от св. С.. По
настояване на К., двамата отворили жабката на автомобила, където се намирал
големия талон, от където Д. видял, че действително там фигурирало името на
фирмата на К.. Тогава Д. се обадил по телефона на св. С., обяснявайки му
ситуацията, както и че К. си иска автомобила. С. пожелал да говори лично с К.,
като в проведения помежду им телефонен разговор на високоговорител казал на
подсъдимия да не взема автомобила, а като се прибере от чужбина ще се разберат.
Ядосан обаче, К. му заявил, че няма какво да се разбира с него, а си взема
колата и ще я бракува.
Независимо
от казаното, К. не взел автомобила, прибрал обаче ключовете и големия талон от
СРМПС. Автомобилът останал пред халето на св. Д. и стоял на това място още
около три седмици. След проведения телефонен разговор със С., последният не потърсил
автомобила си. Срещнал се веднъж в града с К., който му казал да се обади. С.
обаче не осъществил връзка с К..
Междувременно,
собственикът на халетата чрез своя представител в гр. К.- св. Н. предупредил
наемателите си, че трябва да напуснат помещенията, тъй като ще бъдат съборени. Това
се случило през месец август- септември 2019 г., когато започнало събаряне на
сградите на фирмата, находящи се на друг адрес в
града. Наемателите започнали да напускат халетата, а процесният
лек автомобил продължавал да стои пред халето на св. Д.. Напускайки своето
хале, подсъдимият преценил, че трябва да вземе и лекият автомобил, който
започнал да пречи на напускащите останалите халета. Така, на неустановена дата
през месец октомври 2019 г., подс. К. преместил процесния лек автомобил, дърпайки го, тъй като не палил, до
гаража си в града.
На
19.11.2019 г. св. С. *** срещу подс. К. за това, че
му взел колата без негово съгласие.
На
18.12.2019 г. била служебно прекратена регистрацията на процесния
лек автомобил, на осн. чл.143 ал.10 от ЗДвП, поради
уведомление от Гаранционен фонд за неплащане на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
На
10.01.2020 г. подс. К., опасявайки се, че ще трябва
да заплати данъците на автомобила и за 2020 г., подал заявление за прекратяване
на регистрацията, по вписана в големия талон причина, че автомобилът щял да се
съхранява в частен имот.
На
14.01.2020 г. било извършено от Община К., Служба „Местни данъци и такси“ автоматизирано
закриване на партидата, по която били заплащани данъци за процесния
лек автомобил по данни от регистъра на МВР/КАТ за прекратена регистрация.
На
15.01.2020 г. подс. К. бил предупреден с протокол за
предупреждение на осн. чл.65 от ЗМВР, да не се
саморазправя с Х.С. и спорните въпроси да решават по законоустановения
ред, да спазва законите в Държавата и да не извършва самоуправни
действия.
Видно
от заключението на изготвената по делото съдебно стоково- оценъчна експертиза
за установяване стойността на лек автомобил, към месец април 2020 г. бил оценен
на 800 лв. Защитавайки заключението си в с.з. вещото лице определя състоянието
на автомобила като лошо- изгнили калници, ударена предна лява врата, изкривен
ляв праг, износен ремък. Наложило се автомобилът да бъде изтикан навън, тъй
като не могъл да пали.
Съгласно
приложената по делото справка от РД „Автомобилна администрация“- Пловдив за
периода 2011 г.- 2018 г. процесният лек автомобил е
преминал периодичен технически преглед на 20.02.2012 г., 24.10.2013 г.,
21.01.2015 г. и 24.10.2017 г.
Горната
фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.
К., показанията на свидетелите Х.С., А.Д., Л.С., А.М., Д.Н., Н.Н., С.Ч.; прочетените на осн.
чл.283 от НПК писмени доказателства- справки в ЦБ КАТ досежно
лек автомобил ***** /първоначална регистрация, прекратяване на регистрацията/,
приходна квитанция за сумата от 508,37 лв., уведомление от ЧСИ Обретенова,
удостоверение за липса на задължения от 03.01.2018 г., справка НАП, протокол за
предупреждение от 15.01.2020 г., СРМПС- част първа, приходна квитанция за
сумата от 673,21 лв., приходна квитанция за сумата от 239,07 лв., приходна
квитанция за сумата от 25,11 лв., предварителен договор за покупко-
продажба, фактура, удостоверение от Е., удостоверение за техническа изправност
на ППС, справка за съдимост на подс. К.,
характеристична справка, справка досежно
образувани дело спрямо св. Н.,***, ведно с приложени 2 бр. приходни квитанции,
справка от ОДМВР- Пловдив досежно лек автомобил с
рег. № *****, история на превозното средство, справка от ЧСИ Обретенова,
заверен препис от протоколно определение по НОХД №4/2013 г. на КрлРС, повторна справка от Община К., ведно с приложени
приходна квитанция и 6 бр. декларации по чл.54 от ЗМДТ, справка за
нарушител/водач относно св. Н., четири броя приходни квитанции, справка от РД
„АА“- Пловдив, ведно с приложени към нея четири броя протоколи за извършен ГТП,
справка относно прекратена регистрация от ОДМВР- Пловдив, справка от Община К.,
договор за наем на недвижим имот, ведно с два броя уведомления към него,
удостоверение от Община К., три броя справки от ИС на Гаранционен фонд,
уведомление от ЗД „Е.“, вдно с приложени към него три
броя застрахователни полици, нотариална покана, справка за съдимост на св. С.;
както и заключението на изготвената по делото съдебно стоково- оценъчна
експертиза.
Обсъждайки
доказателствата по делото, съдът намира за безспорно и категорично установено,
че между подс. К. и св. Х.С. е съществувал спор, касаещ уговорената между двамата сума, явяваща се
продажната цена за лекия автомобил „Мерцедес *****“, както и спор относно
точната сума, изплатена на подс. К. като продажна
цена за посочения автомобил. К. твърди, че продажната цена била 6500 лв. без
ДДС, от които му е било платено само капаро от 500 лв. Продажната цена за
стария автомобил на С., последният прибрал в себе си и не я дал на подсъдимия,
съгласно уговорката им. Х.С. от своя страна твърди, че продажната цена е била
6000 лв., като той е заплатил на К. три пъти по 500 лв., общо 1500 лв., като у К.
е останала и сумата от 2000 лв., представляваща получена от продажбата на
стария автомобил на С. „Мерцедес“ с рег. № *****. Безспорно установено по
делото е и че нито подс. К., нито св. С. са се
обърнали към надлежна институция, за да разрешат спора си близо 9 години.
Безспорно е и че владението върху процесния лек
автомобил е предадено доброволно от подсъдимия на св. С., и че въпреки
многократното търсене на последния от страна на К. във връзка с изплащане на
продажната цена, въпрос относно владението на автомобила не е бил поставян
сериозно до месец септември 2019 г., когато в разговора си по телефона К. е
заявил на С., че си взима автомобила, а последния не е бил съгласен с това, при
което подсъдимият е прибрал в себе си ключа и големия талон на автомобила.
Подс. К.
депозира обяснения по делото неколкократно,
включително и при участието си в очни ставки със свидетелите А.Д. и Х.С..
Обсъждайки обясненията на подсъдимия, съдът установи, че същите са повлияни от
влошените отношения със св. С.. Обясненията на подсъдимият, касаещи съществените
елементи от фактическия състав на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение се явяват подкрепени от събраните по делото доказателства, както
гласни, така и писмени. Безспорно е установено от доказателствата, че между К.
и С. е съществувал спор, неразрешен дълги години относно един от съществените
елементи на продажбата, а именно уговорената и размера на изплатена продажна
цена за лекия автомобил „Мерцедес *****“, чието владение подсъдимият е
предоставил доброволно на св. С. във връзка с уговорката им за продажба. Подкрепени
от доказателствата по делото се явяват и обясненията на К., че процесният автомобил е бил в лошо техническо състояние към месец
септември 2019 г., когато го е видял оставен при св. Д.. Налице е заключението
на съдебно- стоковата експертиза, изготвена към месец април 2020 г., която
подкрепя обясненията на подсъдимия в посочената част, установявайки наличие на
изгнили калници, непалещ двигател, все дефекти, е имал процесния
автомобил и към месец септември 2019 г., според показанията на св. Д..
Обясненията на подс. К. относно проведения месец
септември 2019 г. разговор със св. С. по повод автомобила, както и изразеното
несъгласие от страна на последния К. да си прибере автомобила се потвърждават,
както от показанията на св. Д., така и от тези на св. С.. Твърденията на
подсъдимия, че процесния автомобил е бил преместен от
него едва през месец октомври, защото започнал да пречи във връзка с напускане
на халетата, поради събарянето им също са подкрепени от показанията на св. Д..
Подкрепено от писмените доказателства- справки от ОДМВР- Пловдив по делото е и
твърдението на подсъдимият, че е бракувал процесния
автомобил на 10.01.2020 г. Поради изложеното съдът кредитира с доверие и ползва
обясненията на подс. К. относно горепосочените факти
и обстоятелства, тъй като същите се явяват подкрепени от доказателствата по
делото. Що се отнася до обясненията на подсъдимия относно уговорената продажна
цена и заплатена сума във връзка с продажбата на процесния
автомобил, съдът ползва същите, отчитайки ги единствено като доказателство за
наличието спор между него и св. Х.С. за посочените обстоятелства. По отношение
наличието на спор относно владението върху процесния
автомобил, съдът кредитира с доверие и ползва обясненията на подсъдимия, че до
момента, в който е видял автомобила пред халето на Д. спор за владението му не е
съществувал, независимо от отправените от К. заплахи към С., че ще си го вземе
или ще му свали номерата. В тази част обясненията на подсъдимия се явяват
житейски логични, доколкото същият като търговец на автомобили е искал
първоначално да получи продажната цена за автомобила, а впоследствие е знаел
добре, че при влошеното му техническо състояние ще бъде невъзможно да го
продаде, поради което е използвал заплахите, за да може да получи продажната
цена, каквито и обещания е получавал от св. С..
По
отношение показанията на св. Х.С., включително и депозираните такива при
проведената очна ставка с подс. К. съдът ползва
същите частично, като отчита обстоятелството, че свидетелят е и пострадал от процесното деяние, както и че влияние върху показанията му оказват
влошените отношения между него и подсъдимия. Тези отношения обаче съдът намира,
че се отразяват преди всичко на изразената от свидетеля оценка на фактите, но
не и върху съобщените такива. В противоречие с доказателствата по делото се
явява заявеното от свидетеля, че процесния автомобил
е бил в добро техническо състояние. Това обстоятелство се опровергава от
доказателствата по делото, които установяват, че автомобилът от една страна е
имал ръжда и дупки по калниците, които не биха могли да се появят за времето,
което е съхраняван в гаража на подсъдимия, а именно за около пет месеца до
извършения оглед от вещото лице. Доказва се от показанията на св. Д. и
обясненията на подс. К., както и от заключението на
съдебно- стоковата експертиза, че процесният
автомобил е имал проблем със запалването, обстоятелство, отречено от свидетеля
в показанията му. Ето защо, съдът не ползва показанията на свидетеля в посочените
по- горе части. По отношение показанията на С. относно уговорената продажна
цена и заплатена сума във връзка с продажбата на процесния
автомобил, съдът ползва същите, отчитайки ги единствено като доказателство за
наличието спор между него и подсъдимия. В останалата част съдът ползва
обясненията на св. Х.С. като непротиворечиви на кредитираните с доверие
доказателства по делото и пряко относими към
обстоятелствата от предмета на доказване.
Що
се отнася до показанията на свидетелите Л.С. и св. А.М., съдът ползва същите
при постановяване на присъдата си, тъй като те последователно и обективно
установяват факта на заплащане на сумата от 673 лв. от Л.С.- брат на св. Х.С., представляваща
дължимите данъци за процесния автомобил за периода
2013 г. - 2016 г. Съдът ползва и показанията на св. Н.Н.,
който безпристрастно и безпротиворечиво с
доказателствата по делото установява обстоятелството, че подс.
К. е държал хале под наем в гр. К., на ул. „М.д.“ в сградата на бившето
предприятие „Ч.з.“, собственост на представляваното от свидетеля дружество,
както и че за халетата на посоченото място е било налице инвестиционно
намерение за събаряне, като наемателите са били предупредени през лятото на
2019 г. да се изнесат.
По
отношение показанията на св. А.Д., съдът ползва същите, като отчита факта, че
свидетелят неубедително премълчава по причини, извън процесното
дело факта, че в наетото от него хале, находящо се на
ул. „М.д.“ в гр. К. е извършвал дейност по ремонт на автомобили. Именно и по
тази причина св. С. е оставил процесния лек автомобил
при св. Д., където по- късно е бил видян от подсъдимия. Депозираните показания
от св. Д., включително и в проведената очна ставка между него и подс. К., относно проведения разговор между последния и С.,
действията на подсъдимия след разговора и времето на вземане на автомобила
съдът ползва при постановяване на присъдата си, тъй като същите са съответни и
без противоречие с останалите доказателства по делото и пряко касаят предмета
на доказване по делото.
Показанията
на св. С.Ч. съдът ползва при постановяване на присъдата си, като счита
обстоятелството, че свидетелката живее на съпружески начала с подсъдимия не се
отразило на обективното пресъздаване на обстоятелствата от предмета на делото.
Депозираните от свидетелката показания се явяват подкрепени от кредитираните от
съда доказателства. По отношение показанията на свидетелката относно размерът
на платените от св. С. суми като продажна цена за процесния
автомобил съдът счита същите за обосноваващи наличието на спор за имуществено
право, който не е бил разрешен по надлежния ред продължителен период от време.
По
отношение показанията на св. Н., съдът отчита обстоятелството, че същата е
живяла съпружески със св. С. във времето, когато е получил процесния лек
автомобил, като включително самата свидетелка го е управлявала. Показанията на
свидетелката в по- голямата си част касаят размера на заплатената от св. С.
сума, представляваща продажната цена на автомобила, поради което съдът
кредитира същите само като индиция за наличие на спор
между С. и К., тъй като в тази част показанията ѝ са непоследователни
относно размерът на сумите, заплатени от С. на К.. Свидетелката в съдебно
заседание говори убедено за точни суми, като обаче е посочила различен на тях
размер в по- ранен момент при депозиране на показанията си от досъдебното
производство. Това противоречие е установено при прочитане на показанията
ѝ на осн. чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.1 от НПК. Посоченото противоречие, съдът счита, че се дължи на изминалия
значителен период от време от 2010 г.-2011 г. до момента на депозиране на
показанията ѝ в съдебно заседание, но и на все пак съществувалите близки
отношения със св. Хр. С..
По
отношение заключението на изготвената по делото съдебно- стокова експертиза
съдът полза същото, тъй като го намира за обосновано, подкрепено с приложени
към него фотоснимки. Експертизата е изготвена от вещо лице, специалист в
съответната област, което е отговорило безпристрастно, ясно и конкретно на
поставените му въпроси, като отговорите касаят пряко обстоятелствата от
предмета на доказване по делото.
Писмените
доказателства по делото са събрани по реда и в изискуемата от НПК форма, касаят
предмета на делото, поради което съдът ги ползва при постановяване на присъдата
си.
Прието
е с внесеният в съда обвинителен акт, че подс. К. е
осъществил престъпление по чл.323 ал.1 от НК /самоуправство/,
тъй като на неустановена дата през месец септември 2019 г. в гр. К., П. обл., самоволно, не по установения от закона ред е
осъществил едно оспорвано от другиго- Х.И.С., ЕГН ********** ***, свое
действително право, а именно отнел е лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „*****“,
рама № ********, владян от Х.И.С., ЕГН **********, като случаят е
немаловажен.
Самоуправството е типично престъпление против
законно установения ред на взаимоотношения между отделни граждани, държавата
или обществени организации. С него се засягат обществените отношения свързани с
правораздавателната дейност и в частност- с дейността по решаване на спорове за
имуществени права. Затова и субект на това престъпление може да бъде само
страна по някакво имуществено правоотношение или неин представител. В
конкретния случай и доколкото съдът приема, че е налице правен спор за
имуществена правоотношение, то подс. К. е субект на
престъплението.
Изпълнителното
деяние се изразява в осъществяване на едно оспорено от другиго, действително
или предполагаемо притезателно право. От обективна
страна, деецът трябва да разполага лично или в качеството му на представител с
някакво имуществено право- вещно, облигационно или друго имуществено право,
което от своя страна трябва да съществува обективно (действително право) или
поне субективно (предполагаемо право) в представите на дееца като претендент за
него, ползва се от държавна защита и по отношение на което право да е възникнал
спор с насрещната страна по имущественото правоотношение. Този спор е винаги
налице, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване
или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване. Несъгласието може да
бъде изразено под най- различни форми- и с думи, и с действия, но винаги по
начин, разбираем за дееца. Вместо спорът да бъде отнесен за решаване до съда
или до друг компетентен орган, деецът сам осъществява правото си- завладява
намиращата се у насрещната страна спорна престация
като „поема компетенциите“ на властта, присъжда си я сам и си оказва недопустима
правна самопомощ, нарушавайки процесуалните закони,
уреждащи реда за решаване на правните спорове. Така деецът осъществява спорното
си право самоволно и не по установения ред- предприема действия за
упражняването му по свое усмотрение, без да се съобразява с волята или
възражението на насрещната страна, упражнява правото си по начин, който не
отговаря на закона - т. е. игнорира властта, към която по закон е следвало да
се обърне, за да защити или упражни това свое право. Престъплението е
резултатно, като трябва да не представлява маловажен случай.
От
субективна страна, самоуправните действия трябва да
бъдат извършени от дееца при пряк умисъл- деецът да съзнава общественоопасния
характер на деянието си, да предвижда неговите общественоопасни
последици и да иска тяхното настъпване, като във всички случаи той трябва да
знае предварително, че е налице оспорване от насрещната страна по имущественото
правоотношение.
Събраните по
делото доказателства не установяват подс. К. да е
осъществил самоуправни действия по отношение
владението на процесния лек автомобил през месец
септември 2019 г., така както му е повдигнато обвинение. Съдът намира, че е
възникнал спор относно владението на автомобила при проведения разговор между К.
и С. през първата половина на месец септември 2019 г., когато подсъдимият ясно
е заявил желанието си да си вземе автомобила, а св. С. категорично и ясно се е
противопоставил на това. След проведения разговор обаче подсъдимият не е отнел
владението върху автомобила, ползван и владян от С., както е приел прокурора в
обвинителния акт. Към този момент подсъдимият е взел само ключовете и големия
талон на автомобила, с което е могъл да създаде затруднения при ползването му,
но не е отнел владението, установявайки собствено, тъй като превозното средство
е останало на мястото, където е било оставено от св. С.- пред халето, ползвано
от св. Д. до месец октомври 2019 г. Съдът намира, че подс.
К. е отнел владението върху автомобила от св. С., но през месец октомври 2019
г., за което обаче липсва повдигнато обвинение.
Стореното от
подсъдимия обаче съдът преценява като деяние, осъществяващо признаците на
маловажен случай. Съгласно нормата на чл.93 т.9 от НК „Маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
За
да направи извод за маловажност, съдът взе предвид обществената опасност на
деянието и дееца. Процесното деяние се явява такова с
изключително ниска степен на обществена опасност. Настъпилите в резултат от
извършването му вредни последици съдът определя като незначителни. Изводът за
това съдът прави от една страна, поради изключително ниската стойност на
автомобила, предмет на отнетото владение, която е 800 лв. /в съотношение 1,4
към минималната работна заплата към инкриминирания период/, поради неугледния
външен вид и множеството технически дефекти, съществували от времето на
ползването му от свидетеля. От друга страна, извод за ниска степен на
обществена опасност на деянието съдът прави и въз основа на установеното по
делото поведение, както на подсъдимия, така и на пострадалия. Действително, процесният
автомобил е взет от подсъдимия и преместен в гаража му,
когато се е изнасял от наетото хале, заедно с другите наематели, включително и
св. Д., на когото е бил оставен автомобила от С.. По този начин формално подс. К. е отнел владението върху автомобила от св. С., за
което последният е изразил несъгласие при проведения разговор между тях. Събраните
по делото доказателства, включително и показанията на св. С. установяват, че към
момента на преместване на автомобила пострадалият вече се е дезинтересирал
от него. Макар и автомобилът да е стоял
на мястото, където е бил оставен от него- пред халето на Д. още около месец
след разговора му с К., свидетелят не го е потърсил. Неубедително се явява
заявеното от С., че два пъти, минавайки случайно
покрай халетата установил, че автомобила го няма. Същият не може да посочи дори
приблизителното време, в което е извършил инцидентните минавания. От друга
страна, безспорно установено е, че С. е отказал всякакъв контакт с подсъдимия
след проведения между двамата разговор през първата половина на месец септември
2019 г., въпреки, че К. е направил опит да осъществи такъв при инцидентна среща
между двамата в гр. К.. Подадената жалба от св. С. *** по повод автомобила,
съдът намира, че макар и формално да сочи на интерес към автомобила и за
наличие на спор относно владението върху него, се явява резултат преди всичко
от влошените отношения между него и К..
По
отношение обществената опасност на дееца, съдът намира същата за незначителна. Подс. К. е с чисто съдебно минало, добри характеристични
данни, семейно и трудово ангажиран. Същият е бил лишен в хода на досъдебното
производство от възможността спрямо него да се приложи привилегията на чл.323
ал.3 от НПК, поради късното му предупреждение от надлежните органи. Същият е
бракувал процесния автомобил на 10.01.2020 г., а е
бил предупреден на 15.01.2020 г., като по този начин не е могъл да възстанови
изцяло фактическото положение, тъй като вече са били свалени рег. номера на
автомобила, макар че автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация още
към 18.12.2019 г., поради неплащане на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“. Съдът отчита в насока, обосноваваща ниската степен на обществена
опасност на подсъдимия, обстоятелството, че същият е отправил нотариална покана
до св. С., за да получи лекия автомобил, макар и последния да не се е отзовал
до момента на последното съдебно заседание по делото. В тази насока следва да
се отчете и факта, че управляваната от подсъдимия фирма, на чието име е
регистриран процесния автомобил е понесла имуществени
щети в немалък размер, поради това, че са били заплатени данъците за процесния автомобил за годините 2010, 2011, 2012, 2017 и
2018 години, въпреки че по това време е бил владян и ползван от св. С..
Съдът
обсъди и подбудите на подсъдимия да прибере в гаража си процесния
лек автомобил. Както се установи по делото, това действие подсъдимият е
извършил на неустановена по делото дата през месец октомври 2019 г. По това
време наемателите на халетата са започнали да ги напускат, поради
предупреждението, че ще се събарят. Така също е действал и подсъдимия. Процесният лек автомобил по това време е продължавал да
стои пред халето на св. Д., който също напускал. Св. С. е отказвал всякакъв
контакт с подсъдимия, преценявайки, че е безсмислено да го прави след като
последният е казал, че ще вземе автомобила и ще го бракува. При това положение
подсъдимият, въпреки че е бил наясно с несъгласието на С. да вземе автомобила,
го е прибрал. Посочените обстоятелства обуславят също една по- ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните случай на самоуправство.
По
изложените по- горе мотиви съдът намира, че от една страна се явява недоказано подс. К. да е осъществил самоуправство
по отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „*****“, рама № ********, владян от Х.И.С. в посоченото в обвинението време, а
именно на неустановена дата през месец септември 2019 г. От друга страна
установеното от съда отнемане на владението върху процесния
лек автомобил на неустановена дата през месец октомври 2019 г., съдът намира за
маловажен случай, поради което и осъщественото от подсъдимия деяние се явява несъставомерно, доколкото изискването за немаловажност на
случая се явява елемент от фактическия състав на престъплението по чл.323 ал.1
от НК.
По
изложените по- горе мотиви съдът счита, че подс. К.
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.323 ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.304 от НПК следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.
Съобразявайки
резултатът от делото и на осн. чл.190 ал.1 от НПК направените
по делото разноски в размер на 109,80 лева, представляващи заплатено
възнаграждение на вещото лице, изготвило съдебно стоково- оценъчната
експертиза следва да останат за сметка
на Държавата.
Мотивиран
от изложеното, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МТ