№ 273
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. П.а
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500303 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „К. к.“ ООД – София против определение
№ 1157/05.05.2022 г., постановено по гр.д. № 779/2021 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – І гр.с. Жалбоподателят твърди, че определението
е неправилно по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда
да го отмени и да изпрати делото на Софийски градски съд по подсъдност.
Ответникът по частната жалба О. С. счита, че тя е неоснователна, за
което излага мотиви, и моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното
определение като правилно и обосновано.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване,
налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и
редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по
същество.
Гр.д. № 779/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с. е
било образувано по предявения от О. С. против „К. к.“ ООД – София иск по
чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер
1
на 51 100 лв., предявен като частичен от обща сума от 180 439,76 лв.,
причинени вследствие на неправомерни действия на служители на ответника
по изп.д. № 4/2021 г. по описа на частен съдебен изпълнител П. И. с рег. №
*** и с район на действие района на Пловдивския окръжен съд поради
използване на неистински документ – договор за цесия от 25.03.2020 г.,
вследствие на което е образувано незаконосъобразно посоченото
изпълнително дело и е събрана принудително от ищеца сумата 180 439,76 лв.
по издадения изпълнителен лист по т.д. № 3814/2016 г. на САС, но плащането
на ненадлежен кредитор не е погасило задължението му към действителния
такъв Сдружение „О. за о. с.“, по чиято молба и въз основа на горепосочения
изпълнителен лист е образувано изп.д. № 6183/2020 г.
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на
ответника за прекратяване производството по делото и изпращането му на
Софийски градски съд поради неподсъдност на спора пред Пловдивския
окръжен съд.
Настоящият състав възприема направения от окръжния съд краен
правен извод.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ГПК иск за вреди от
непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършването на
деянието освен пред съда, в района на който е постоянният адрес или
седалището на ответника /т.е. по общата местна подсъдност по чл. 105 от
ГПК/.
В случая е предявен иск по чл. 49 от ЗЗД за репариране на вреди от
непозволено увреждане, извършени на територията на Пловдив, поради което
на ищеца е предоставен избор между посочените две алтернативи къде да
предяви иска си, което той е направил, подавайки искова молба в
Пловдивския окръжен съд.
Неоснователно е възражението, че предявеният иск е с правна
квалификация чл. 55 от ЗЗД и по тази причина следва да се гледа по
правилата на общата местна подсъдност, тъй като единствено ищецът
определя характера на иска, с който сезира съда, посредством фактическите
обстоятелства, на които той се основава, и отправеното искане за правна
защита.
2
В подадените по делото уточняващи молби О. С. изрично заявява, че
претендира обезщетение за нанесените й имуществени вреди вследствие
неправомерно действие на ответника по провеждане на незаконосъобразно
принудително изпълнение с нищожен /неистинен/ документ, т.е.
претендираната отговорност е деликтна по реда на чл. 49 от ЗЗД, а доколко е
осъществен фактическият й състав е въпрос на основателност на иска, по
който съдът ще се произнесе с окончателния си съдебен акт.
Не отговаря на фактите по делото и твърдението на жалбоподателя, че
са предявени два обективно съединени иска – освен осъдителния и
отрицателен установителен иск за установяване нищожност на договор за
цесия от 25.03.2020 г.
Действително в исковата молба и уточняващите такива ищецът твърди,
че установяване нищожността на посочения договор за цесия е преюдициален
за разрешаването на правния спор, по който обаче иска съдът да се произнесе
само в мотивите си, а в молба от 13.01.2022 г. по отстраняване недостатъци на
исковата си молба заявява, че предявява само един частичен иск, като
формулира петитум към съда за осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за имуществени вреди в размер на 51 100 лв., предявен като
частичен от обща сума от 180 439,76 лв., причинени вследствие на
неправомерни действия на служители на ответника по изп.д. № 4/2021 г. по
описа на частен съдебен изпълнител П. И. с рег. № *** и с район на действие
района на Пловдивския окръжен съд поради използване на неистински
документ – договор за цесия от 25.03.2020 г., по което е събрана
принудително от ищеца сумата 180 439,76 лв. по издадения изпълнителен
лист по т.д. № 3814/2016 г. на САС.
Предвид гореизложените мотиви настоящият състав приема, че
Пловдивския окръжен съд е бил сезиран с иск по чл. 49 от ЗЗД, като ищецът е
упражнил правото си на избор по чл. 115 от ГПК, като този съд е местно
компетентен да разгледа спора, обжалваното определение е правилно и
следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да
бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „К. к.“ ООД със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. П., № **, ет. *, оф. **, ЕИК ***********
частна жалба вх. № 14252/30.05.2022 г. против определение №
1157/05.05.2022 г., постановено по гр.д. № 779/2021 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – І гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4