№ 1459
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110206375 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Й. М. (чрез адв. М.) срещу Наказателно постановление
2022
(НП) № 11-01-816 от 23.02.2023г., издадено от Директора на Агенцията за държавна
финансова инспекция - гр. София, с което на основание чл.256, ал.1 от Закона за
обществените поръчки (ЗОП – изм. ДВ бр.86 от 2018г., в сила от 01.03.2019г., изм. ДВ
бр.102 от 2019г., в сила от 01.01.2020г.), вр. чл.261, ал.2 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-
674/05.08.2022г. на Министъра на финансите, на жалбоподателя С. Й. М. е наложена „глоба“
в размер на 9699,85 лв. (девет хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и пет
стотинки) за нарушение на чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.2, т.2, вр. чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП (обн. ДВ
бр.13 от 2016г.).
В подадената жалба се твърди Наказателното постановление да е незаконосъобразно,
неправилно, издаване при съществени нарушения на административно-производствените
правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. В жалбата се обяснява, че „***“ ЕАД е търговско дружество с едноличен собственик
на капитала Столична община. Основната дейност на Дружеството се състои в осигуряване
на градски превоз на пътници с автобуси. Планирането на всички превози, които
Дружеството извършва, се прави въз основа на т. нар. „прогнозна транспортна задача“ за
следващата година (в километри), предоставена от Центъра за градска мобилност в края на
всяка текуща календарна година. Въз основа на тази прогнозна транспортна задача
Дружеството изготвяло разчетите си за всички разходи, които ще са му нужни -
включително и разходите за закупуване на резервни части. В хода на реалното
осъществяване на градските превози през годината често се налагали изменения по
съществуващия експлоатационен план по независещи от Дружеството причини, като текущи
ремонти на пътната мрежа, въвеждане на временна организация на движението и т.н.
Изтъква се, че Дружеството е основен оператор, чийто ресурси се използват при аварийни и
извънредни ситуации, в случаите, когато се замества тролейбусен, трамваен транспорт или
метро. В жалбата се посочва, че през отчетната 2020г. е извършен допълнителен непланиран
1
заместващ пробег в размер на 181 382 км., който наложил необходимостта да се поемат
допълнителни разходи за поддръжка на автобусите по заместване, което нямало как да бъде
прогнозирано и планирано предварително, нито възлагането на подобна екстремна/аварийна
задача да бъде изпълнена едва след провеждането на процедура по ЗОП или чрез възлагане
на поръчка по реда на чл.20, ал.3 от ЗОП. При това положение, дори и при полагането на
максимално дължимата грижа при управление на Дружеството, не съществувала
възможност да се планират и прогнозират всички разходи през годината, тъй като базовите
показатели, от които се изхожда при прогностична дейност, в хода на текущата година се
променяли. Процесното нарушение било извършено именно в такава ситуация – независимо
от планираните за годината обществени поръчки, имащи за предмет поддръжка и ремонт на
автобуси, с оглед изпълнението на заявената от Центъра за градска мобилност прогнозна
транспортна задача, Дружеството е трябвало да осъществи допълнителен непланиран
заместващ пробег в размер на 181 382 км. Според жалбоподателя е абсолютно невъзможно
да се обяви обществена поръчка, независимо по каква процедура и по какъв ред, чийто
предмет да бъде „извършване на ремонт и поддръжка за автобуси“, тъй като не
функционирал нито един икономически оператор, който да е в състояние едновременно да
осъществи ремонти на окачване, агрегати, газови инсталации, пневматични системи или
хидравлични системи, още повече, когато тези ремонти имат инцидентен и еднократен
характер. Ситуацията се усложнявала и от това, че автопаркът на Дружеството включвал
автобуси от 18 различни марки. Жалбоподателят се позовава и на Решение на Народното
събрание от 13.03.2020г., с което било обявено извънредно положение в цяла България във
връзка с пандемията от COVID-19. Вследствие на това бил приет и Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, чието действие засегнало много
процедури по ЗОП, открити преди 13.03.2020г. Сериозно били затруднени доставките на
стоки и консумативи от чужбина, забранен бил вносът на стоки и материали от държави,
които не са членове на Европейския съюз, поради което възникнала невъзможност за
контрагенти, с които Дружеството е имало сключени договори да изпълнят изцяло или част
от заявените доставки на резервни части или консумативи. Поради това се наложило
вземане на извънредни решения, за да не се препятства изпълнението на транспортната
задача на Дружеството, която била със социално значимо измерение. В работния процес на
Дружеството бил въведен принципът на работа от разстояние с цел избягване заразяването
на служители с COVID-19. Аналогично било положението и при останалите участници в
икономическия оборот, в т.ч. и фирмите-доставчици, с които Дружеството имало търговски
взаимоотношения. Невъзможността за извършване на конкретна доставка по договор,
сключен след провеждането на процедура по ЗОП, не давало право да не се изпълнява
основната транспортна задача на Дружеството. Това наложило взимането на извънредни
решения, за да не остане София град без обществен транспорт. Дългият период на отпускане
и затягане на мерките, породени от пандемията, се отразил изключително неприятно на
процеса на възлагане на обществени поръчки – намалели участниците в тях, някои от
икономическите оператори отказвали да сключват договори, което налагало да се удължават
сроковете за подаване на оферти или до прекратяване на самите процедури. Същевременно,
обаче, нуждата от регулярна доставка на резервни части за автобуси YUTONG ZK6126HGA
следвало да се задоволи по някакъв начин, за да се изпълнява транспортната задача. Твърди
се, че Дружеството е предоставяло градски транспорт въпреки чувствително намалелия
пътнико поток и затруднените доставки на резервни части и консумативи. На следващо
място жалбоподателят твърди, че оборотът за извършени услуги/ремонти за 2020г. възлизал
на 434 294.49 лева с вкл. ДДС или 361 912.08 лева без ДДС. От тази сума установеният
разход представлявал 0,10 %, като стойностният праг по чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП бил
надвишен с 19 841.12 лева без ДДС, което било 0,04 % от оборота на Дружеството за
извършените услуги/ремонти за 2020г. Поради това се твърди да е налице незначителност на
констатирания разход с оглед общия годишен оборот на услугите. Освен това нарушение от
2
подобен тип било вменено на жалбоподателя за първи път. Предвид значимостта хората да
не останат без транспорт, причинените от деянието вреди се определят като по-малко
значителни от предотвратените. Отделно от всичко изложено, санкционираното лице сочи,
че за нарушението на чл.17, ал.1 от ЗОП е следвало да бъде приложена чл.247, ал.1 от ЗОП,
която норма се явява специална спрямо тази на чл.256, ал.2 от ЗОП. С неправилното
налагане на санкцията административно-наказващият орган бил приложил неправилно
материалния закон. На последно място в жалбата са изложени съображения за прилагане на
чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г.
на ВКС. Твърди се, че не било отчето това, че нарушението е извършено за първи път.
Критикува се наказващият орган, че не е мотивирал липсата на предпоставки за прилагане
на чл.28 от ЗАНН, като се съобрази и вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за
извършването му и съответствието му с наложеното наказание. Липсата на мотиви за това
водело до невъзможност да се прецени дали административно-наказващият орган е
упражнил правомощията си по налагане на административно наказание в съответствие с
целите на закона, което било едно от изискванията за законосъобразност на Наказателното
постановление. Бланкетният подход към издаването на НП, без провеждане на задълбочено
и конкретизирано разглеждане на обстоятелствата относно проверката, предполагало
отмяната на Наказателното постановление. В края на жалбата се посочва, че само от
описаните фактури и платежни нареждания не можело да се обоснове извод за възлагане на
обществената поръчка, тъй като те касаели разходване на парични средства под
предвидения праг. Изчисляването на прогнозните стойности е регламентирано в чл.21 от
ЗОП. Наказващият орган е следвало да посочи защо е приел, че е необходимо провеждането
на процедурата чрез събиране на оферти или покана до определени лица и въз основа на кои
от посочените в чл.21 от ЗОП способи е изчислил прогнозната стойност на поръчката.
Поради всичко това се иска СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление, както
и да присъди направените по делото разноски от жалбоподателя.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят С. Й. М. не се явява лично, но се
представлява от адв. С. М.. В съдебно заседание на 20.09.2023г. тя заявява, че поддържа
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 06.12.2023г. адв. М. пледира за отмяна
на Наказателното постановление, като се позовава на изложените в жалбата аргументи.
Счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
накърняване на процесуалните права на С. М.. Според защитата в НП и АУАН не било
посочено, че жалбоподателят е извършил нарушението виновно, т.е. липсвал съставомерен
елемент от субективната страна на твърдяното нарушение. Заявява, че било
незаконосъобразно и недопустимо задължителен елемент от състава на нарушението да се
извежда по предположение или подразбиране. Прави се извод, че Наказателното
постановление е незаконосъобразно и като такова се иска неговата отмяна. Отново се иска
съдът да присъди в полза на жалбоподателя направените от него разноски. Според адв. М.
нито актосъставителят, нито административно-наказващият орган били съобразили всички
реално осъществили се обстоятелства във връзка с извънредното положение, както в
страната, така и в света заради „Ковид 19“, наложило вземане и прилагане на извънредни
решения във всички сектори на дейности и живот. Поради всичко това адв. М. пледира за
отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна – Директор на АДФИ - се представлява пред СРС от юрк. Х.,
която в съдебно заседание на 20.09.2023г. заявява, че оспорва жалбата. По време на
съдебните прения пред СРС на 06.12.2023г. юрк. Х. пледира за потвърждаване на
процесното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Посочва, че НП е
издадено въз основа на АУАН, който съдържал изискуемите по ЗАНН реквизити и изхождал
от компетентно длъжностно лице. Отрича се да са налице твърдените от жалбоподателя
процесуални нарушения, ограничаващи правото му защита. Сочи се, че жалбоподателят М. е
заемал длъжността Изпълнителен директор на „***“ ЕАД и е имал качеството „възложител“
3
по смисъла на Закона за обществените поръчки. От заеманата длъжност произлизали
функционалните задължения, предполагащи отговорност относно познаване на
законодателството. Възразява срещу твърденията за предприети действия по процесния
случай в следствие на „Ковид“ пандемията. Изтъква се, че „***“ ЕАД по предмет на дейност
осъществява превоз на пътници с автобуси, обслужване, текущ ремонт и всяка друга,
незабранена дейност от закона. В структурата му били включени четири поделения,
подробно посочени в АУАН и НП, които нямали самостоятелно ръководство, а били
подчинени на ръководството на Изпълнителния директор. За нуждите на възложителя били
извършвани разходи за доставка на авточасти, като конкретно в съставения Акт била
посочена първата фактура, съответно тази, с която се надвишавал стойностният праг по
чл.20 от ЗОП. Възложителят отговарял за планирането, провеждането, в това число и
отчетността по обществените поръчки, вкл. и за възлагането на такива при спазване на
принципите на закона и за постигане целта на закона, свързани с ефективно разходване на
публични средства. Според юрк. Х. от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че са налице разходи, извършени без да е приложен редът по чл.20, ал.2, т.2 от
ЗОП, тъй като ставало въпрос за доставки. Процесуалният представител на въззиваемата
страна посочва, че в Наказателното постановление били изложени мотиви относно
неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, като била разгледана и приложимостта на
санкционната разпоредба. Поради това е изразено становище, че Наказателното
постановление е правилно и законосъобразно, а наложената с него глоба била правилно
определена по размер. Изтъква се, че нарушенията по ЗОП и ППЗОП са формални и не
изискват настъпване на вредни последици. Деянието било извършено виновно - с умисъл –
предвид заеманата длъжност, отговорността, която произтича от нея и било съобразено, че
непредпазливите деяния не се наказват само, когато това е предвидено в закона. Пред СРС
юрк. Х. посочва, че ЗОП не предвижда отпадане на отговорността на възложителя за деяния,
извършени по непредпазливост. По повод на претендираните разноски юрк. Х. прави
изрично възражение за прекомерност на същите, тъй като от представения списък не било
ясно тяхното извършване и съответно доказване с надлежен документ. Предвид всичко,
изложено по време на съдебните прения пред СРС, процесуалният представител на
въззиваемата страна моли за потвърждаване на Наказателното постановление. Иска съдът да
присъди и разноски за юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. В допълнение
на посоченото юрк. Х. заявява, че нарушението било установено и в други години, за което
били образувани други производства, във връзка с което се представя препис от съдебно
решение, поставено от Административен съд София-град, с което се потвърждавало друго
Наказателно постановление.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
„***“ ЕАД с ЕИК : *** е самостоятелно юридическо лице с едноличен собственик на
капитала – Столична община. Според общодостъпната информация в сайта на Агенция по
вписванията – Търговски регистър предметът на дейност на Дружеството е извършване на
превоз на пътници с автобуси, техническо обслужване и текущ ремонт, реализация на
приходи и контрол, както и всяка друга дейност, която не е забранена със закон. Съгласно
чл.15 от Устава на Дружеството (публикуван в сайта на Агенция по вписванията –
Търговски регистър) то е с едностепенна система на управление. Органи на управление на
Дружеството са : едноличен собственик на капитала (като правата на едноличния
собственик на капитала се упражняват от Столичен общински съвет) и Съвет на
директорите. От 2017г. Изпълнителен директор на „***“ ЕАД е С. Й. М.. До 01.09.2022г.
„***“ ЕАД се е представлявало само от С. Й. М.. В периода 01.01.2017г. – 31.12.2021г. М. не
4
е упражнил правото си по чл.7, ал.1 от ЗОП да определи друго длъжностно лице, което да
организира и/или да възлага обществени поръчки.
Със Заповед № ФК-10-446 от 18.05.2022г. на Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция (АДФИ) било възложено на свидетеля Х. Х. (главен финансов
инспектор от Отдел Първи на Дирекция „Инспекционна дейност“ в АДФИ) да извърши
финансова инспекция на „***“ ЕАД, за да се провери законосъобразността относно
спазването на нормативната уредба в областта на обществените поръчки при откриването,
провеждането и възлагането на обществена поръчка с предмет : „Доставка на природен газ“
с уникален № на поръчката 00088-2022-0003, в т.ч. проверка за законосъобразност относно
изпълнението на сключения договор и извършените по него плащания. Финансовата
инспекция била възложена да се извърши за времето от 20.05.2022г. до 01.07.2022г.
включително. Със Заповед № ФК-10-542 от 24.06.2022г. на Директора на АДФИ била
изменена Заповед № ФК-10-446 от 18.05.2022г. на Директора на АДФИ в частта относно
предметния обхват, екипа и срока на проверката. Били включени допълнителни задачи -
проверка за законосъобразност и документална обоснованост на отчетените за периода
2018г. – 2021г. разходи за доставки на дълготрайни материални активи, резервни части,
горива, храна и облекло; проверка за законосъобразност и документална обоснованост на
отчетените за периода 2018г. – 2021г. разходи за услуги (в т.ч. охрана и ремонт на
дълготрайни материални активи и оборудване), в т.ч. разходи във връзка с ремонтната и
инвестиционна програма на „***“ ЕАД; проверка за законосъобразност и документална
обоснованост на отчетените за периода 2018г. – 2021г. разходи за възнаграждения (в т.ч. на
членовете на управителните органи) на „***“ ЕАД; анализ на измененията (промените) на
възложените за периода 2018-2021г. обществени поръчки; анализ на ефективността и
законосъобразността на отчетените разходи за периода 2018-2021г., съпоставени с
проведените процедури за възлагане на обществени поръчки и сключените договори; анализ
на управлението на активите (превозни средства, оборудване и резервни части) на „***“
ЕАД за периода 2018-2021г., в т.ч. и бракуване на дълготрайни активи и оборудване. Срокът
за извършване на финансовата инспекция бил удължен с 50 работни дни, считано от
04.07.2022г. с определена крайна дата за приключване – 12.09.2022г. Към екипа на
финансовата инспекция бил включен и И. (главен финансов инспектор от Отдел Втори в
Дирекция „Инспекционна дейност“ в АДФИ), считано от 27.06.2022г. За ръководител на
екипа бил определен И.Й. Със Заповед № ФК-10-760 от 07.09.2022г. на Директора на АДФИ
бил удължен срокът за извършване на финансовата инспекция с 18 работни дни, като била
определена крайна дата за приключване на проверката – 25.10.2022г.
Възложената финансова инспекция на „***“ ЕАД била извършена от свидетелите Й.
и Х.. Във връзка с направени в проверяваното Дружество разходи и за нуждите на
започналата в „***“ ЕАД проверка била изготвена справка с изх. № 1733-4 от 14.09.2022г.
Според нея в периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. в „***“ ЕАД са извършени разходи за
доставка на части /по първични счетоводни документи/ в общ размер на 404 160.62 лева без
ДДС или 484 992.74 лева с ДДС. За доставка на авточасти на 05.01.2021г. били издадени
фактура № ********** - от „ИПО“ ООД, фактура № ********* - от „КАРИНА Ф“ ООД и
фактура № ********* - от „НЕЛАС АВТОЧАСТИ“ ООД. Общата стойност на частите по
тези три фактури била 1580.16 лева без ДДС. След това били направени и други разходи на
части. Натрупвайки стойността на всеки следващ разход, за който е издадена фактура за
доставка без ДДС, проверяващите от АДФИ установили, че към 09.02.2021г. стойността на
предоставените на „***“ ЕАД доставки възлиза на 73355.77 лева без ДДС и приели, че към
тази дата /09.02.2021г./ за възложителя е възникнало задължение да приложи предвидения в
закона ред за възлагане на обществена поръчка. Проверяващите от АДФИ приели, че с
поемането на задължения за разходи по 597 броя фактури е достигнат и превишен
стойностният праг по чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП.
5
С писмо с вх. № 1566/08.08.2022. от Изпълнителния директор на „***“ ЕАД е
изискано да посочи правното основание от ЗОП за избора на доставчиците на възложените
доставки и услуги, като в случай, че е прилаган редът на ЗОП - да представи досиетата на
обществените поръчки и сключените договори за възлагане, а в случай, че не е прилаган
предвиденият в ЗОП ред - да се изложат в писмен вид мотивите за това. С писмо изх. №
697/29.08.2022г. Изпълнителният директор на „***“ ЕАД е дал становище по повдигнатите
от проверяващите от АДФИ въпроси.
Доколкото проверяващите от АДФИ установили, че „***“ ЕАД е публично
предприятие, което извършва секторна дейност, свързана с транспортни услуги в областта
на автобусния транспорт, а Изпълнителният директор на Дружеството е възложител на
обществени поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.2, вр. чл.123, т.4 и чл.127, ал.1 от ЗОП, както
и че общата стойност на извършените доставки през 2021г. е 404 160.62 лева без ДДС и
попада в стойностния праг по чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП, като доставката на авточасти е сред
обектите на обществени поръчки съгласно чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП, е формиран извод, че
възложителят е следвало да приложи процедурите по чл.18, ал.1, т.12 или т.13 от ЗОП.
Прието е също така, че доставчиците на авточасти са били избрани от възложителя без да е
приложен предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка за доставка на
авточасти, въпреки че били налице условията за това – обект, субект и стойност. Поради
това проверяващите от АДФИ приели, че на 09.02.2021г. в град София, в „***“ ЕАД - гр.
София, С. Й. М. - Изпълнителен директор на Дружеството и възложител на обществени
поръчки по смисъла на чл.5, ал.4, т.2, вр. чл.123, т.4 и чл.127, ал.1 от Закона за обществените
поръчки (обн. ДВ бр.13 от 2016г.) е възложил обществена поръчка за доставка на авточасти,
като е поел задължения за извършване на разходи по фактури № 12818/09.02.2021г., №
**********/09.02.2021г., № *********/09.02.2021г., № *********/09.02.2021г., №
*********/09.02.2021г., № *********/09.02.2021г., № *********/09.02.2021г., №
13534/09.02.2021г. и № 13536/09.02.2021г., с което е надвишен минималният стойностен
праг по чл.20, ал.2 от ЗОП, без да е приложен предвиденият в закона ред с възлагане на
процедура по чл.18, ал.1 от ЗОП съобразно стойността на поръчката. Поради това на
19.10.2022г. свидетелят И.Й. в присъствието на Х. Х. и Г.Т. съставил срещу С. Й. М. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 11-01-816 от 19.10.2022г. за
извършено административно нарушение по чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.2, т.2, вр. чл.3, ал.1, т.2
от ЗОП. Актът бил съставен пред и връчен на С. Й. М. на 19.10.2022г. срещу подпис.
2022
Въз основа на този АУАН е издадено Наказателно постановление № 11-01-816 от
23.02.2023г., с което Директорът на АДФИ - гр. София на основание чл.256, ал.1 от ЗОП
(изм. ДВ бр.86 от 2018г., в сила от 01.03.2019г., изм. ДВ бр.102 от 2019г., в сила от
01.01.2020г.), вр. чл.261, ал.2 от ЗОП и Заповед № ЗМФ-674/05.08.2022г. на Министъра на
финансите, e санкционирал С. Й. М. с „глоба“ в размер на 9699,85 лв. (девет хиляди
шестстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки) за нарушение на чл.17, ал.1,
вр. чл.20, ал.2, т.2, вр. чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 2016г.).
С препоръчано писмо това НП е било изпратено на С. Й. М. по пощата и е било
получено на 31.03.2023г. На 18.04.2023г. срещу това Наказателно постановление е подадена
жалба от С. Й. М. директно в СРС. С Разпореждане на Председателя на СРС – НО от
19.04.2023г. е изискана преписката от административно – наказващия орган. С писмо с вх.
№ 130954 от 11.05.2023г. от АДФИ изпращат на СРС административно – наказателната
преписка и на 12.05.2023г. е образувано настоящото дело пред СРС.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства : показанията на свидетелите И.Й.и Х. Х., както и от приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН № 11-01-816/19.10.2022г.; Заповед на
Министъра на финансите с № ЗМФ-674 от 05.08.2022г.; известие за доставяне на НП № 11-
2022
01-816 от 23.02.2023г.; справка на „***“ ЕАД за пробег на трамваи/метро за 2021г.;
6
електронно съобщение с приложена жалба срещу НП; Заповеди на Директора на АДФИ с №
ФК-10-446 от 18.05.2022г., с № ФК-10-542 от 24.06.2022г. и с № ФК-10-760 от 07.09.2022г.;
справка за отговорните длъжностни лица в „***“ ЕАД за периода от 01.01.2017г. до
30.06.2022г. с изх. № 583 от 11.07.2022г.; справка за лицата, представляващи възложителя по
смисъла на чл.7, ал.1 от ЗОП при „***“ ЕАД за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2021г. с изх.
№ 584 от 11.07.2022г.; Договор № РД12-88/09.06.2017г. за възлагане управлението на
еднолично акционерно дружество с общинско имущество „***“ ЕАД; справка за платените
неприсъствени дни на Изпълнителния директор на „***“ ЕАД за периода от 01.01.2018г. до
31.12.2021г. с изх. № 738 от 14.09.2022г.; справка относно отчетени разходи от „***“ ЕАД
по първични счетоводни документи за доставка на части за периода от 01.01.2021г. до
31.12.2021г. с изх. № 1733-4 от 14.09.2022г.; писмо от АДФИ до Изпълнителния директор на
„***“ ЕАД с вх. № 1566 от 08.08.2022г.; писмо-отговор от Изпълнителния директор на „***“
ЕАД до АДФИ с изх. № 697 от 29.08.2022г.; фактура № ********** от 09.02.2021г.; фактура
№ ********** от 09.02.2021г.; фактура № ********** от 09.02.2021г.; фактура №
********** от 09.02.2021г.; фактура № ********** от 09.02.2021г.; фактура № **********
от 09.02.2021г.; фактура № ********** от 09.02.2021г.; фактура № ********** от
09.02.2021г.; фактура № ********** от 09.02.2021г. и Заповед на Директора на АДФИ с №
293/19.04.2019г.
Приложеното към административно-наказателната преписка възражение срещу
АУАН не следва да се подлага на анализ, тъй като съдържа становище на жалбоподателя по
спора и не представлява нито писмено, нито гласно доказателство. Поради това съдът
остави извън доказателствената съвкупност цитираното възражение на С. Й. М..
Показанията на свидетелите И.Й.и Х. Х. са информативни, достоверни, единодушни
и непредубедени. Поради това и доколкото същите намират опора в кредитираните по-долу
писмени доказателства, съдът им се доверява напълно. Свидетелите Й. и Х. са единодушни,
че в хода на възложената им финансова инспекция са установили, че с разходите на
проверяваното Дружество за доставка на авточасти е надхвърлен стойностният праг по
чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП, като сумите са били доказани посредством представени първични
счетоводни документи, издадени от различни контрагенти, от където следва, че разходите са
извършени при облекчения ред на директно възлагане вместо чрез провеждане на процедура
с публично състезание или пряко договаряне.
Приобщените по делото писмени доказателства са непредубедени, достоверни и
обективни. Поради това СРС ги кредитира.
Наличната по преписката Заповед № ЗМФ-674 от 05.08.2022г. на Министъра на
финансите, както и приложената на лист 87 от делото Заповед № 293/19.04.2019г. на
Директор на АФДИ разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира. От Заповед № 293/19.04.2019г. на Директора на АФДИ се
установява, че св. И.Й.е „главен финансов инспектор“ в АДФИ (считано от 19.04.2019г.) и
на основание чл.261, ал.1 от ЗОП той може да съставя АУАН, вкл. и процесният Акт. От
Заповед № ЗМФ-674 от 05.08.2022г. на Министъра на финансите и на основание чл.261, ал.2
от ЗОП съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление е издадено от
оправомощено лице.
2022
Приложените по делото известие за доставяне на НП № 11-01-816 от 23.02.2023г.
и електронно съобщение с приложена жалба срещу НП имат достоверна дата. Освен това са
обективни и непредубедени писмени доказателства. Поради това съдът ги кредитира и
приема, че процесното НП е било изпратено по пощата на С. Й. М., като датата на неговото
получаване е 31.03.2023г., а съответно по електронен път е била подадена жалба срещу това
НП на дата 18.04.2023г. Тук е моментът да се посочи, че съдът приема жалбата, с която е
сезиран, да е подадена в срок, тъй като визираният в чл.59, ал.2, вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН 14-
дневен срок за обжалване в случая е започнал да тече от деня, следващ датата на получаване
7
на Наказателното постановление - 31.03.2023г. (т.е. от 01.04.2023г.) и съответно изтича в
първия работен ден след Великденските празници (тъй като през 2023г. неработни дни
заради Великден са били 14, 15, 16 и 17 април 2023г.). Поради това подадената на
18.04.2023г. жалба се явява депозирана в законоустановения срок за обжалване на НП.
Приобщената към материалите по делото справка от „***“ ЕАД за пробег
трамваи/метро за 2021г. е обективно и достоверно писмено доказателство. Поради това
съдът я кредитира и установява общата стойност на пробега на електротранспортните
средства за обществено придвижване – трамваи и подземни мотриси за 2021г. От тази
справка, както и от общодостъпната информация в сайта на Агенция по вписванията –
Търговски регистър се установява, че предметът на дейност на „***“ ЕАД с ЕИК *** е
извършване на превоз на пътници с автобуси, техническо обслужване и текущ ремонт,
реализация на приходи и контрол, както и всяка друга дейност, която не е забранена със
закон. Това означава, че Дружеството извършва транспортни услуги като „секторна
дейност“ по смисъла на чл.123, т.4, вр. чл.127, ал.1 от ЗОП.
Приложените на лист 21-23 и лист 29 от делото справки, както и Договорът за
възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с общинско имущество „***“
ЕАД са еднопосочни и намират опора в общодостъпната информация от сайта на Агенцията
по вписванията - Търговски регистър. Поради това СРС дава вяра на Договора на лист 24-28
от делото, както и на справките с изх. № 583 от 11.07.2022г., с изх. № 584 от 11.07.2022г. и с
изх. № 738 от 14.09.2022г. От съвкупната им преценка СРС приема за доказано, че
жалбоподателят С. Й. М. е бил Изпълнителен директор на „***“ ЕАД от 2017г. и в периода
01.01.2017г. - 31.12.2021г. не е делегирал правомощията си на възложител по чл.7, ал.1 от
ЗОП. Същевременно от справката на лист 29 от делото е видно, че в периода 01.01.2018г. -
31.12.2021г. С. Й. М. не е бил възпрепятстван да изпълнява служебните си задължения, а
процесната дата 09.02.2021г. е била служебно присъствена за него.
Относими и информативни към този правен спор се явяват Заповедите на Директора
на АДФИ с № ФК-10-446 от 18.05.2022г., с № ФК-10-542 от 24.06.2022г. и с № ФК-10-760
от 07.09.2022г. Те са издадени от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените
в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че Директорът на АДФИ
е възложил извършването на финансова инспекция на „***“ ЕАД на свидетелите Х. Х. и
И.Й. като проверката е включвала и законосъобразността, и документалната обоснованост
на отчетените от Дружеството разходи за доставка на резервни части и др. за периода 2018г.
– 2021г.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на писмото от АДФИ до Изпълнителния
директор на „***“ ЕАД с вх. № 1566 от 08.08.2022г., както и на писмото-отговор от
Изпълнителния директор на „***“ ЕАД до АДФИ с изх. № 697 от 29.08.2022г., тъй като тези
писмени доказателства се допълват взаимно и освен това намират опора и в останалите
материали по делото. От тях се установява разменената между АДФИ и Изпълнителния
директор на „***“ ЕАД кореспонденция по повод на конкретната проверка, както и датите,
на които това е станало.
Приложената на лист 30-38 от делото справка, както и фактурите на лист 68-76 от
делото са относими, годни, информативни и достоверни писмени доказателства. Фактурите
с № ********** от 09.02.2021г., с № ********** от 09.02.2021г., с № ********** от
09.02.2021г., с № ********** от 09.02.2021г., с № ********** от 09.02.2021г., с №
********** от 09.02.2021г., с № ********** от 09.02.2021г., с № ********** от 09.02.2021г.
и с № ********** от 09.02.2021г. са отразени и в справката относно отчетени разходи от
„***“ ЕАД по първични счетоводни документи за доставка на части за периода от
01.01.2021г. до 31.12.2021г. с изх. № 1733-4 от 14.09.2022г. Тези доказателства разкриват
значими за предмета на делото факти, които са отразени съответно и в АУАН.
Констатациите в АУАН № 11-01-816/19.10.2022г. намират опора не само в писмените
8
документи, приложени на лист 30-38 и лист 68-76 от делото, но и в останалите приобщени
по делото и кредитирани по-горе справки, както и в показанията на свидетелите И.Й.и Х.
Х.. Поради това СРС кредитира тези писмени доказателства и съответно приема за доказано,
че общата стойност на извършените разходи от „***“ ЕАД за доставки на части през 2021г. е
404 160.62 лева без ДДС, като самите доставчици на авточасти са били различни Дружества
(предвид вписаните изпълнители по фактурите, отбелязани в справката на лист 30-38 от
делото), като към 09.02.2021г. стойността на доставките възлизала на 73355.77 лева без
ДДС.
При така установената фактология и направения по-горе доказателствен анализ,
съдът достигна до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно кредитираните по-горе Заповед № ЗМФ-674 от 05.08.2022г. на Министъра
на финансите и Заповед № 293/19.04.2019г. на Директора на АДФИ, както и с оглед нормите
на чл.261, ал.1 и ал.2 от ЗОП, съдът приема, че конкретните АУАН и Наказателно
постановление са издадени от компетентни лица.
По отношение на срока за съставяне на АУАН следва да се посочи, че чл.261, ал.1 от
ЗОП се явява специален спрямо чл.34, ал.1 от ЗАНН, поради което следва да се прецени
дали АУАН е съставен в сроковете, разписани в чл.261, ал.1 от ЗОП - в срок от 6 месеца от
деня, в който нарушителят е открит и не по-късно от 3 години от извършване на
нарушението. От анализа на писмените доказателства се установява, че нарушителят е бил
открит и неговите действия във връзка с конкретното деяние са станали ясни за
проверяващите лица от АДФИ в хода на проверката - след получаване на справката с изх. №
1733-4 от 14.09.2022г. и писмото-отговор с изх. № 697 от 29.08.2022г. От тези писмени
доказателства следва изводът, че нарушителят е могъл да бъде открит най-рано на
29.08.2022г. Поради това съставеният на 19.10.2022г. АУАН се явява издаден в 6-месечния
срок по чл.260, ал.1 от ЗОП. Нарушението се твърди да е извършено на 09.02.2021г. Поради
това като е съставен АУАН на 19.10.2022г. следва да се приеме, че 3-годишният срок по
чл.260, ал.1 от ЗОП също е спазен. Отделно от това съдебният състав приема, че
2022
Наказателно постановление № 11-01-816 от 23.02.2023г. е издадено в 6-месечния срок от
съставянето на АУАН, поради което е спазена и разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН, която
следва да намери приложение предвид липсата на специална норма относно срока за
съставяне на НП.
В хода на служебната проверка СРС установи, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да представляват формално основание за отмяна на
Наказателното постановление. Налице са реквизитите по чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1
от ЗАНН. Има съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението и са
изпълнени изискванията на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. Обвинението е ясно и
разбираемо описано, поради което не са ограничени правата на санкционираното лице.
Въпреки, че в АУАН и НП не е посочена директно формата на вина на С. Й. М., доколкото
тя се установява от цялостното изложение на фактите, съдът не счита, че има неяснота по
този въпрос и че това е съществено процесуално нарушение.
9
Водим от изложеното по-горе съдебният състав прие, че спорът следва да се реши по
същество:
Според чл.1, т.1 от ЗОП в този закон се определят условията и реда за възлагане на
обществени поръчки за строителство, доставки или услуги и за провеждане на конкурси за
проект от възложители с цел осигуряване на ефективност при разходването на публични
средства. Публични средства (съгласно §2, т.43а от Допълнителните разпоредби /ДР/ на
ЗОП, вр. §1, т.1 от ДР на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор
/ЗФУКПС/) са тези, които се събират, получават, съхраняват, разпределят и разходват от
организациите от публичния сектор. Според чл.2, ал.2, т.9, вр. т.8 от ЗФУКПС
организациите от публичния сектор са търговските дружества, чийто капитал е изцяло
собственост на дружествата с над 50% държавно и/или общинско участие в капитала. В
случая от сайта на Агенция по вписванията - Търговски регистър се установява, че
едноличен собственик на капитала на „***“ ЕАД е Столична община. По аргумент от чл.2,
ал.2, т.9, вр. т.8 от ЗФУКПС следва, че „***“ ЕАД е организация от публичния сектор. Като
такава, средствата, които се получават и разходват от „***“ ЕАД се явяват „публични
средства“. Поради това тяхното разходване следва да е подчинено на правилата, разписани в
ЗОП.
Според чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП секторни възложители са представляващите търговците
или други лица, които не са публични предприятия, когато въз основа на специални или
изключителни права извършват една или няколко секторни дейности. Сред секторните
дейности, изброени в нормата на чл.123 от ЗОП попадат транспортни услуги, които са
същината на предмета на дейност на „***“ ЕАД. Съгласно чл.127, ал.1 от ЗОП дейностите,
свързани с транспортни услуги, са предоставянето или експлоатацията на мрежи за
обществени услуги в областта на железопътния, трамвайния, тролейбусния или автобусния
транспорт, както и на автоматизирани транспортни системи или въжени линии. Въз основа
на гореизложеното СРС приема, че „***“ ЕАД е търговско дружество, което въз основа на
специални права извършва секторни дейности /транспортни услуги/ и съответно неговият
Изпълнителен директор като представляващ „***“ ЕАД се явява секторен възложител по
смисъла на чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП. Тук е моментът да се отбележи (с оглед информацията от
сайта на Агенция по вписванията - Търговски регистър), че в периода след 09.03.2017г. до
01.09.2022г., т.е. и към процесната дата – 09.02.2021г. „***“ ЕАД се е представлявал само от
С. Й. М.. От справката на лист 23 от делото се доказа, че в периода 01.01.2017г. –
31.12.2021г. С. Й. М. не е упражнил правото си по чл.7, ал.1 от ЗОП да определи друго
длъжностно лице, което да организира и/или да възлага обществени поръчки.
Според чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП обект на обществени поръчки са доставките на стоки,
осъществявани чрез покупка, лизинг, наем или финансов лизинг, със или без право на
закупуване, както и всички необходими предварителни дейности по употребата на стоката,
като инсталационни или монтажни работи, тестване на машини и съоръжения и други. В
случая по делото е доказано, че в периода 01.01.2021г. - 31.12.2021г. в „***“ ЕАД са били
извършени разходи за доставка на части /по първични счетоводни документи/ в общ размер
на 404 160.62 лева без ДДС или 484 992.74 лева с ДДС. Това означава, че доставката на тези
авточасти представлява обект на обществени поръчки съгласно чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП.
10
Според чл.17, ал.1 от ЗОП възложителите са длъжни да приложат предвидения в ЗОП
ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. Съгласно
чл.19, ал.2 от ЗОП при възлагане на обществени поръчки секторните възложители следва да
прилагат процедурите, разписани в чл.18, ал.1, т.1, т.2, т.4, т.6, т.7, т.9, т.11, т.12 и т.13 от
ЗОП. В чл.20, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.3, б. „б“ от ЗОП (в редакцията, която е била в сила към
датата на деянието) е посочено, че възложителите прилагат процедурите по чл.18, ал.1, т.12
или т.13 от ЗОП, когато обществените поръчки имат прогнозна стойност при доставки и
услуги, включително и услугите по приложение № 2 – от 70 000 лв. до 837 000 лева за
секторни възложители - за доставки и услуги. В случая става въпрос за доставки на
авточасти. От справката относно отчетени разходи от „***“ ЕАД по първични счетоводни
документи за доставка на части за периода от 01.01.2021г. до 31.12.2021г., от показанията на
свидетелите Й. и Х., както и от АУАН № 11-01-816 от 19.10.2022г. се доказва, че за доставка
на авточасти от началото на отчетния период (01.01.2021г.) до 09.02.2021г. са били
направени разходи в общ размер на 73 355.77 лева без ДДС. Видно от писмените
доказателства, приложени на лист 68-76 от делото, на 09.02.2021г. „***“ ЕАД е поело
задължения по фактури с № ********** от 09.02.2021г., с № ********** от 09.02.2021г., с
№ ********** от 09.02.2021г., с № ********** от 09.02.2021г., с № ********** от
09.02.2021г., с № ********** от 09.02.2021г., с № ********** от 09.02.2021г., с №
********** от 09.02.2021г. и с № ********** от 09.02.2021г., чиято общата стойност е
попаднала в обхвата на чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП (действащ към 09.02.2021г.). Това означава,
че Изпълнителният директор на „***“ ЕАД (като секторен възложител по смисъла на чл.5,
ал.4, т.2 от ЗОП) е следвало да проведе публично състезание или пряко договаряне. По
делото не се установи това да е направено. От гласните доказателства, справката с изх. №
1733-4 от 14.09.2022г. и фактурите по делото се вижда, че в случая е било извършено
директно възлагане.
Като не е приложил предвидения в чл.18, ал.1, т.12 или т.13 от ЗОП ред за възлагане
на обществена поръчка за доставка на авточасти на стойност над посочената в чл.20, ал.2,
т.2, вр. ал.1, т.3, б. „б“ от ЗОП секторният възложител е реализирал от обективна страна
съставът на нарушението по чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.2, т.2, вр. чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП (обн.
ДВ бр.13 от 2016г.). От направения по-горе анализ се установява, че превишаването на
стойностния праг по чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП е станало на 09.02.2021г., поради което правилно
наказващият орган е приел, че именно това е датата на извършване на процесното
нарушение.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно невъзможността му да
възлага обществени поръчки по повод на обявеното на територията на Република България
извънредно положение във връзка с пандемията от Covid-19. Подобни обстоятелства, дори и
проявявайки своя изключителен и извънреден характер, не биха могли да се приемат за
обективни пречки за осъществяване на процедурите по ЗОП. Неоправдано би било да се
изключи отговорността на секторния възложител по повод на регулярно осъществявана от
Дружеството транспортна дейност, предполагаща извършване на разходи за снабдяване с
авточасти, което предполага постоянно нужда и предвидимост на нуждите от доставки на
такива части занапред. Освен това затрудненията /породени от Ковид – 19/ за реализиране
на доставките нямат нищо общо с предхождащата дейност по възлагане на обществени
поръчки и съответно не могат да обосноват нито пряко, нито индиректно отпадане на
административната отговорност на възложителя.
Неоснователно е и възражението, базирано на чл.21 от ЗОП, тъй като в случая в хода
на календарната 2021г. – на 09.02.2021г. е била достигната стойност на доставките за
авточасти над прага по чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП, но въпреки това Изпълнителният директор на
„***“ ЕАД не е предприел каквито и да било действия за провеждане на обществена
поръчка чрез публично състезание или пряко договаряне. В случая не са необходими
пазарни проучвания, за да се изчисли т. нар. „прогнозна стойност“, тъй като тя е определена
11
/на основание чл.21, ал.1 от ЗОП/ от всички плащания в случая за доставка на авточасти и
още в началото на календарната година (на 09.02.2021г.) е достигнала прага по чл.20, ал.2,
т.2 от ЗОП.
Водим от гореизложеното съдът прие, че С. Й. М. (като Изпълнителен директор на
„***“ ЕАД и възложител по смисъла на чл.5, ал.4, т.2 от ЗОП) следва да носи
административно – наказателна отговорност за нарушение на чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.2, т.2,
вр. чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 2016г.). Въпреки промените в ЗОП (изм. – ДВ, бр.
88 от 2023г., в сила от 01.01.2024г.) стойността на направените в конкретния случай разходи
за доставка на авточасти (404 160.62 лева без ДДС или 484 992.74 лева с ДДС) показва, че
деянието представлява нарушение и според сегадействащата норма на чл.17, ал.1, вр. чл.20,
ал.2, т.2 от ЗОП.
От субективна страна следва да се посочи, че С. Й. М. е осъзнавал, както качеството
си на Изпълнителен директор на „***“ ЕАД, така и това, че за доставката на съответните
авточасти е разходвал средства на търговско дружество с изцяло общинско участие в
капитала, без да са приложени процедурите по чл.18, ал.1, т.12 или т.13, вр. чл.20, ал.2, т.2
от ЗОП. Поради това СРС счита, че деянието е реализирано при форма на вината – пряк
умисъл.
Съдебният състав не споделя тезата на жалбоподателя, че за процесното нарушение е
следвало да бъде приложена нормата на чл.247, ал.1 от ЗОП, а не чл.256, ал.2 от ЗОП, тъй
като чл.247 от ЗОП не препраща към чл.17, ал.1, вр. чл.20, ал.2, т.2, вр. чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП.
Според чл.256, ал.1 от ЗОП (обн. ДВ бр.86 от 2018г., в сила от 01.03.2019г., изм. ДВ
бр.102 от 2019г., в сила от 01.01.2020г.) възложител, който извърши разходи, надвишаващи
минималния стойностен праг по ЗОП без да приложи процедура по чл.18, ал.1 от ЗОП
съобразно стойността на поръчката при наличие на основания за това се наказва с „глоба“ в
размер на 2 % от извършения разход (когато няма сключен договор), но не повече от 50 000
лeва. В случая общата стойност на извършените разходи за доставка на авточасти за периода
01.01.2021г. – 31.12.20221г. възлиза на 484 992.74 лева с ДДС. Поради това на С. Й. М.
правилно е било индивидуализирано административното наказание „глоба“ в размер на 2 %
от 484 992.74 лв., т.е. 9 699.85 лева. Точно фиксираният от законодателя механизъм, по
който следва да се определи наказанието не позволя в случая съдът да преценява
смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящият съдебен състав счита, че изложените в обжалваното Наказателно
постановление и в пледоарията на процесуалния представител на въззиваемата страна
мотиви относно обществената опасност на деянието са основателни и се споделят от съда,
поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. Конкретното деяние не е с ниска
степен на обществена опасност и не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението е свързано с разходване на публични средства на значителна стойност, която
многократно надвишава стойностния праг по чл.20, ал.2, т.2 от ЗОП.
Водим от изложеното до тук СРС прие, че са налице основанията за ангажиране на
административно – наказателната отговорност на С. Й. М. за вмененото му нарушение,
поради което обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено, тъй като
се явява законосъобразно, правилно и при справедлив размер на наложеното с него
административно наказание.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. АДФИ) има
право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното
постановление и по време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав процесуалният
представител на въззиваемата страна изрично е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство страните имат
12
право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била защитавана от
юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на АДФИ следва
да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на
правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е и настоящото) може да
бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото производство е имало три открити съдебни
заседания с участието на юрк. Х.. В рамките на производството пред СРС тя е проявила
процесуални усилия да защити тезата си, за което свидетелства пространната пледоария в
хода на съдебните прения и представената от нейна страна съдебна практика в защита на
тезата . Поради това и с оглед фактическата и правна сложност на конкретния правен спор,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АДФИ юрисконсултско
възнаграждение в максималния размер, предвиден в Наредбата за заплащането на правната
помощ, т.е. сумата от 150 (сто и петдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2022
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 11-01-816 от 23.02.2023г.,
издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - гр. София, с което
на основание чл.256, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП – изм. ДВ бр.86 от
2018г., в сила от 01.03.2019г., изм. ДВ бр.102 от 2019г., в сила от 01.01.2020г.), вр. чл.261,
ал.2 от Закона за обществените поръчки и Заповед № ЗМФ-674/05.08.2022г. на Министъра
на финансите, на С. Й. М. е наложена „глоба“ в размер на 9699,85 лв. (девет хиляди
шестстотин деветдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки) за нарушение на чл.17, ал.1,
вр. чл.20, ал.2, т.2, вр. чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП (обн. ДВ бр.13 от 2016г.).
ОСЪЖДА С. Й. М. с ЕГН **********, с адрес : *** да заплати на Агенцията за
държавна финансова инспекция за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение сумата от 150 (сто и петдесет) лева.
Решението може да се обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13