Решение по дело №4254/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№4572/28.10.2019г.

гр.Варна 28.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

     ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

     при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№4254/2019г. и за да се произнесе взе придвид следното:

 

Ищецът Г.Т. сочи, че в полза на „Б*** ДСК“ АД по ч.гр.д.№**** на ВРС е издаден изпълнителен лист срещу него по реда на чл.417 от ГПК за сумите от 2 003.90лв. главница по договор за кредит, 303.07лв. договорна лихва, 221.37лв. такса закъснение, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда и 216.75лв. такси и 51.17лв. разноски за адвокатска защита. Сочи се, че ответното дружество „О.Ф.Б.“ ЕАД е закупило вземането от банковата институция и за събиране на вземането по същото е образувало изп.д.№****, като ищеца твърди, че към датата на образуване на изпълнителното дело вземането за посочените суми е било погасено по давност поради изтекли повече от пет години. Моли се, да се приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника посочените суми поради изтекла давност.

Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е посочил на първо място, че оспорва местната подсъдност, тъй като не става дума за потребителски спор, освен това е посочил, че счита иска за недопустим защото според него става дума за иск за установяване на факт и на второ място счита, че изтеклата давност не представлява настъпило в последствие събитие по смисъла на чл.439 от ГПК и на следващо място счита, че с влизане в сила на заповедта за изпълнение едва през 2017г. са се преклудирали правата на длъжника да се позове на давност. Моли да се отхвърли и ска и да му се присъдят разноски.

Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в  чл.439 от ГПК.

Производството е при условията на извършено признание на иска, като това предпоставя прилагане на разпоредбата на чл.237 от ГПК и освобождава решаващия състав от задължението да формира мотиви по същество на спора.

Предявеният иск следва да се разглежда като доказан.

Що се отнася до възражението на ответника относно местната подсъдност, съдът нарила същото за неоснователно. Настоящата инстанция счита, че ищецът има именно качеството потребител по смисъла на закона даващо му правото да реализира специалната местна подсъдност по чл.113 от ГПК. Както дружеството първоначален кредитор така и ответника са търговци осъществяваща конкретна търговска дейност свързана са предоставяне на кредити и тяхното събиране поради което всяко лице с което те се намират в отношения възникнали на тази основа се явява потребител.

По делото е приложено копие от изп.д.№**** на ЧСИ Ст.Янкова рег.№**** с район на действие ОС Варна, което е образувано по молба на ответника „О***“ ЕАД и представен изп.л. издаден на 21.02.2011г. в полза на „Б****“ АД по ч.гр.д.№*** на ВРС срещу настоящия ищец за сумата от 2 003.90лв. главница, 333.07лв. договорна лихва, 221.37лв. такса закъснение и 216.75лв. разноски. Страните не спорят, че вземането по посочения изпълнителен лист е закупено от настоящия ответник.

По отношение на въпроса на лице ли е изтекла давност съдът приема следното:

Видно е от представения изпълнителен лист, че последното действие по съдебно събиране на вземането от страна на праводателя на ответника е реализирано през 2011г., когато „Б**** ДСК“ АД е иницирала заповедно производство за съдебно събиране на вземането, като на 21.02.2011г. за него е издаден изпълнителен лист. При това положение от събраните по делото доказателства – копието от изпълнителен лист и представената преписка по изпълнително дело се установява, че във времето от датата на изготвянето на изп.л.21.02.2011г. до 30.01.2017г.-датата на която е депозирана пред ЧСИ молбата на ответника за образуване на изп.д. за събиране на сумата не са предприети никакви действия за търсене плащането на присъдените суми. При това положение недвусмислено е на лице изтекла по смисъла на закона чл.110 от ЗЗД погасителна давност, като е приложима именно общата пет годишна давност, а не кратката по чл.111 от ЗЗД, тъй като възражение за нея е можело да се направи в евентуалното производство по чл.422 от ГПК. След пропускането на тази възможност вземането за главница и лихви е загубило периодичния си характер. Изтичането на погасителна давност е годно основание по смисъла на чл.439 от ГПК и следва да бъде разглеждано като факт настъпил след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание.

Воден от горните съображения съдът приема, че предявеният иск е доказан и следва да се уважи, като се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в размер на 454лв.

Воден от горното, съдът

                            Р Е Ш И

ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца Г.В. Т**** ЕГН********** *** и ответника „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК202317122 със седалище и адрес на управление ***, че ищеца Г.В. Т**** ЕГН********** *** не дължи на ответното дружество сумите от 2 003.90лв. главница по договор за кредит, 303.07лв. договорна лихва, 221.37лв. такса закъснение, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда и 216.75лв. такси и 51.17лв. разноски за адвокатска защита присъдени по ч.гр.д.№2608/2011г. на ВРС, на осн. чл.439 от ГПК.

ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление *** полза на Г.В. Тролев ЕГН********** *** сумата от 454лв. сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването.

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: