Р Е Ш Е Н И Е
Номер 105 от 28.01.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на четиринадесети януари две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1.Станимир Христов
2.Диана Ганева
при секретаря И. Г. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен
характер дело номер 2320 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по касационна жалба на „Бългериън Уайт Шелс“ ООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.„Сливница“, № 6А, ет.6, офис 12, против
решение №260244/02.10.2020г., постановено по НАХД № 3102/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е изменено
наказателно постановление (НП) № 02-0003027/08.07.2020г. на директора на
дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, с което на касатора, за нарушение по
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, вр. чл.415в, ал.1 КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 300.00 /триста/ лева., като съдът е намалил
размера на санкцията на 200 лв.
В касационната жалба са изложени доводи за
неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон,
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за твърдяното
нарушение на принципа „non bis in idem“ (лат. не два пъти за едно и също),
защото макар допуснатото закъснение при плащането на възнагражденията да е за
много работници, не се касае за различни нарушения. Изложени са аргументи, че предписанието
е един индивидуален административен акт и неизпълнението му е само едно.
Посочва се, че в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП
са цитирани няколко дати, като не става ясно коя е датата на нарушението, като
същото се отнася и за мястото на нарушението. Изложени се доводи за липсата на
осъществен състав на нарушение, защото има забава на кредитора – не е
установено работникът да е търсил изплащане на заплатата му. Касаторът твърди
също, че издадените НП за нарушения на
чл.128, т.2 от КТ са незаконосъобразни, а неизпълнението на задължения за
плащане на трудово възнаграждение представлява трудов спор, за решаването на
който има особен ред. Счита, че правилно деянието е квалифицирано като
маловажен случай, но е следвало изобщо да не бъде наказван на основание чл.28
от ЗАНН. Алтернативно иска санкцията да бъде намалена до минимума предвиден в
закона.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
Ответната страна – дирекция „Инспекция по труда“ -
Бургас, редовно призована, се представлява от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва касационната жалба и пледира решението на РС - Бургас да бъде оставено
в сила. Пледира за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
възражения, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение, съобразно разпоредбите на чл.218
и чл.220 от АПК,
намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл.211 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.
Разгледана по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият
състав намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
С
наказателното постановление, дружеството е санкционирано за това, че в
качеството си на работодател, по смисъла на §1, т.1 ДР КТ, не е изпълнило
задължително предписание на дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ Бургас,
обективирано в протокол № ПР2001258 от 07.02.2020 г., т. 39, да изплати трудовото възнаграждение за месец ноември 2019г. на
работника Кирил Георгиев Велков, в размер на 527.93 лева, полагал труд като „работник
риболов“ в обект „цех за преработка на миди“,
находящ се в гр.Черноморец, съгласно изискванията на чл.128, т.2 КТ, вр.
чл.270, ал.2 и 3 КТ, със срок за изпълнение - 02.03.2020 г.
Проверката е
извършена по документи, като до приключването й не са представени доказателства
за изпълнение на задължителното предписание. На 12.03.2020 г. на дружеството е
съставен АУАН, за нарушение по чл.415, ал.1 КТ, въз основа на който е издадено
оспореното пред районния съд наказателно постановление, с което за извършеното
нарушение, предвид обстоятелството, че същото е отстранено и от него не са
настъпили вредни последици, на основание чл. 415в, ал.1, вр.чл.415, ал.1 КТ, е
наложена имуществена санкция в размер на 300.00 /триста/ лева. Въз основа на
АУАН е издадено и оспореното НП.
За да постанови оспореното решение, районният
съд е приел, че при образуването и провеждането на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. При издаване на
АУАН и НП са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като
нарушението е безспорно установено и доказано.
Решението на въззивната инстанция е правилно и
следва да се остави в сила, като съображенията за това са следните:
Настоящият съдебен състав приема,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от ЗАНН
срокове, като от формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Фактическата обстановка е изцяло съобразена с установените по делото
факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При
постановяването на съдебното решение са изследвани всички обстоятелства по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени
доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал
и обсъдил всестранно и обективно.
По отношение определянето на
местонарушението в хипотезата на съставомерно бездействие, това е мястото на
която е следвало или поне е било възможно да бъде извършено действието, от
което деецът се е въздържал противоправно. В случая това е гр.Черноморец, тъй
като това е мястото, на което е била упражнявана трудовата дейност, респективно
в него е следвало да се заплати дължимото възнаграждение на работника, с което
да се изпълни даденото предписание на контролните органи.
По отношение датата на
нарушението, пак поради осъществяване на нарушението чрез бездействие, каквото
представлява неизпълнението на предписание, много точно в НП и АУАН е посочен
периода през който е продължило до датата на изтичането на срока за изпълнение
на предписанието – 02.03.2020г. и от следващите ден нарушението се счита за
осъществено, като изрично е отбелязано констатирането на неизпълнението в хода
на проверката на 05.03.2020 и 11.03.2020г. Точно и ясно в НП и АУАН са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, изложени са и законните
разпоредби, които са били нарушени – чл.415, ал.1 и чл.415в, ал.1 от КТ.
Не може да бъде споделена тезата на касатора,
че дружеството е следвало да бъде санкционирано само веднъж за установеното
неизпълнение. Протоколът, в който се съдържат предписанията, е акт който ги
материализира, но обстоятелството, че тези предписания са описани в един акт,
не води до извода, че става въпрос за едно единствено предписание.
Предписанията касаят различни нарушения, които са констатирани в хода на
извършената проверка. Всяко от предписанията има различно съдържание и касае
плащане на различни правни субекти, поради което всяко от тях представлява
отделно властническо волеизявление и в случая са налице отделни административни
актове по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, макар и материализирани в един
протокол. За изпълнение на всяко от предписанията дружеството е следвало да
извърши различни правни и фактически действия и тяхното неизпълнение
представлява отделно административно нарушение. Следва да се има в предвид, че
след като дадените задължителни предписания не са обжалвани по съдебен ред, то
те са влезли в законна сила и са задължителни за адресатите им, като е
недопустимо в настоящото производство да се извършва косвен съдебен контрол по
отношение на тяхната законосъобразност.
Неоснователно е възражението на касатора, че
издадените НП за нарушения на чл.128, т.2 от КТ са незаконосъобразни, защото
настоящото нарушение не е квалифицирано по този състав, а е за неизпълнение на
дадени предписания. Неплащането на възнаграждението е само елемент от
осъществения сложен фактически състав, но не чл.128, т.2 от КТ е нарушената
правна норма. Следва да се има предвид също, че предвиденият особен ред за
разглеждане на възникналия между страните трудов спор, не представлява законна
пречка за ангажиране административнонаказателната отговорност на работодателя.
Предписанието е един от механизмите за гарантиране правата на работника. Реализирането
на правата по възникнал трудов спор във връзка с незаплатено трудово
възнаграждение, по реда на исковия процес по ГПК, не изключва
административнонаказателната отговорност, защото гражданскоправната
отговорност, за разлика от наказателната, не поглъща
административнонаказателната отговорност.
Неоснователни са и доводите на касатора за
приложение на чл.28 от ЗАНН. При определяне размера на административното
наказание, наказващият орган е взел предвид обстоятелството, че нарушението е
отстранено и от него не са настъпили вредни последици, поради което е наложил
същото по реда и на основание на чл.415в от Кодекса на труда, който е
привилегирован състав, а не по реда на основният състав – чл.415, ал.1 от
Кодекса на труда, в който е предвидена имуществена санкция от 1500 до 10 000
лв. Ето защо наведените в касационната жалба възражения не могат още веднъж да
доведат до намаляване на наложеното наказание именно защото вече са били взети
предвид от наказващия орган при първоначалното определяне на размера на
наказанието и прилагане на привилегированият състав на чл.415в от Кодекса на
труда. Измененият от първоинстанционния съд размер на наложената имуществена
санкция касационната инстанция намира за правилно определен в средния предвиден
от законодателя такъв, който се явява адекватен на допуснатото нарушение.
Настоящата инстанция намира, че решението
на районния съд е постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване
на съдопроизводствените правила. В този смисъл, касационната жалба се явява
неоснователна, а решението на въззивния съд, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на
ответника по касация в края на съдебното заседание е направил искане за
присъждане на разноските по делото за възнаграждение
на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно
изхода на делото и на основание чл. 143, ал.3 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Съгласно чл.78,
ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл.144 от АПК и тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д. № 5/2009г. на ВАС
и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на
възнаграждението за юрисконсулт следва
да е 80. 00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК,
Административен съд – Бургас, ХV състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №2600244/02.10.2020г.,
постановено по НАХД № 3102/2020г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Бългериън Уайт Шелс“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Сливница“, № 6А, ет. 6, офис
12 да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ София, сумата от 80.00
(осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.