Р Е Ш Е Н И Е
№260733/4.3.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско
отделение, четиридесет и трети състав, на пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание в следния състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия гражданско
дело № 7310 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „П.1.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление:***, с която против „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за
установяване недължимостта на сумата от 879,74 лева, за която е съставена
фактура № **********/31.12.2019 г., за доставена на ищеца електроенергия до
наетия от него обект – ***. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на
които се основават претендираните от ищеца права.
Ищецът стопанисва обект – ***. Активният
летен сезон през 2019 г.приключва в края на месец септември, като през
следващите месеци наетата сграда не е експлоатирана активно. Според ищеца през
м.12.2019 г. хотелът не работи, поради което няма как да бъде потребена
ел.енергията, чиято стойност ответникът претендира.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът
оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че ищецът дължи заплащане на
посочената в исковата молба сума, за която е издадена процесната фактура. Сочи,
че сумата по процесната фактура е начислена след отчитане на реално потребление
в обекта на ищеца, за периода от 28.11.2019 г. до 27.12.2019 г., чрез СТИ с
фабр. № 886763. Заявява приложимост на ОУ на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД и ОУ на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, одобрени с решения на ДКЕВР. Не оспорва наличие
на облигационна обвързаност с ищеца. Твърди, че до обекта на ищеца е доставено
количеството ел. енергия, чиято стойност претендира, като последният не е
изпълнил задължението си да заплати доставената му електроенергия.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа правна страна, следното:
Предявеният отрицателен установителен
иск е с правно осн. чл.124, ал.1 ГПК. Същият е процесуално допустим, доколкото
правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията
на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи
служебно. В процесния случай допустимостта на предявения иск се обуславя от
наличието на правен интерес за ищеца да се установи обстоятелството, че същият
не дължи в полза на ответника парична сума в размер
на 879,74 лева, съставляваща, според ответното дружество, стойността на ел.
енергия начислена по фактура №
**********/31.12.2019 г., в стопанисван от него обект.
Условие за надлежното упражняване
на иска е наличието на извънсъдебен спор между страните за дължимостта на
процесната сума, без да е необходимо по отношение на същата да е инициирано
принудителното събиране. Тежестта за установяване съществуването на оспореното
право се носи от ответника, като той следва да установи фактите, с които
обосновава своето право на вземане.
Страните не спорят, а и от
събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на
§1, т.42 ЗЕ, за
обект с адрес: ***, с ИТН *. Ищецът и ответникът се
намират във валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът
доставя, а ищецът заплаща доставената електроенергия - валиден договор за
продажба и доставка на електрическа енергия. Съществуването на облигационно
правоотношение между страните е уредено съгласно чл. 98а от Закона за
енергетиката, където е указано, че крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни Общи условия, а публикуваните ОУ влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. Безспорно по делото е съдържанието и влизането в сила
на Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД, както и Общи условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „Енергоразпределение Юг” АД, валидни към посочения период.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че на 31.12.2019
г. ответното дружество издава фактура № ********** за вземане към получателя „П.1.“
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, представляваща стойност
на електроенергия, потребена в обект на потребление - ***, с ИТН *, за отчетен
период от 28.11.2019 г. до 27.12.2019 г., както и предоставени мрежови услуги
за периода от 09.11.2019 г. до 08.12.2019 г. Стойността на потребената
електроенергия, за процесния период е 879,74 лева с ДДС и е със срок на плащане
до 10.01.2020 г.
По
делото е допусната и изготвена СТЕ, заключението, на която, като обективно,
компетентно и неоспорено от страните е прието от съда. Видно от същото, СТИ
измерващо потребената е имота на ищеца електрическата енергия е с фабр. №
886763. Същият е трифазен, индиректен, като е годно техническо средство да
измерва протребявана ел. енергия, със срок на метрологична годност до 09.2022 г.
През процесния период, в обекта на ищеца са потребени 2840 кВтч дневна енергия
и 1421 кВтч нощна енергия. Същото количество е отразено във фактура №
**********/31.12.2019 г. До обекта на ищеца са доставени мрежови услуги, в т.ч.
пренос през ел.разпределителната мрежда до обект ниско напрежение, пренос и
достъп през/до електропреносната мрежа и достъп до разпределителната мрежа. Начисленото
количество ел. енергия е след редовен отчет показанията на СТИ, като не се
касае за проведена корекционна процедура.
От
изготвена по делото съдебно-счетоводна експертиза, заключението, на която е
прието от съда, се установява, че отчетената ел. енергия и предоставените
мрежови услуги, като количество, са отчетени правилно, съобразно действащите
цени, определени от КЕВР, за обект на потребление с ИТН *.
В процесния случай не се касае за служебно
начисляване на потребено количество ел. енергия, а за начисляване на стойност
за потребена електрическа енергия, след реално отчитане в обекта на ищеца. При доказано
наличие на валидно облигационно правоотношение, доставена и потребена в обекта
на ищеца ел. енергия и доставени мрежови услуги, чиято стойност е начислена, но
не е заплатена от потребителя, то предявеният иск се явява неоснователен,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на сторените разноски по делото в общ размер на 750
лева, от които: 300 лева – юрисконсултско възнаграждение и 450 лева – депозит
за вещи лица, като същите следва да се възложат в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.1.“ ЕООД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление:***, иск против „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, за приемане за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 879,74 лева, за която е съставена фактура №
**********/31.12.2019 г., за доставена на ищеца електроенергия до стопанисвания
от него обект – ***, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „П.1.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Б.Е.“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление:***,
сторените разноски по делото в общ размер на 750 лева,
на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на
съобщението за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: