Р Е Ш
Е Н И Е
№ 146 /04.02.2021 година, град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година, в открито
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ:
Веселин Енчев
Димитър Гальов
Секретар К. Л.
прокурор Андрей Червеняков
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело №
2613/2020 година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е касационна жалба,
подадена от адвокат С.И. ***, като пълномощник на Т.И.М. с
ЕГН ********** ***, против решение № 260273/07.10.2020 година по н.а.х.д. № 2420/2020
година на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърден електронен фиш за
налагане на имуществена санкция серия Г № 0017345 година на ОД – Бургас на МВР
(ЕФ).
С ЕФ, на М., за нарушение на
чл. 483 ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), на основание чл. 638 ал. 1 т.
1 във връзка с чл. 461 т. 1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 250
лева.
Касаторът оспорва решението.
Поддържа че, в конкретния случай вместо ЕФ е следвало да бъде съставен АУАН и
издадено НП, а това обстоятелство – само по себе си – е достатъчно за отмяната
на НП. Твърди, че РС не е отчел неправилната правна квалификация на нарушението
– по чл. 638 ал. 1 т. 1 от КЗ, вместо коректната - 638 ал. 4 от КЗ, както и че
при използването на АТСС не е била доказана възможността ѝ да разпознава
автомобилни номера, а само да измерва скоростта на МПС. Заявява, че по делото
не е представен протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12-05.2015 година.
Решението се обжалва и в частта, в която
касаторът е осъден да заплати разноски, тъй като такова искане не е било
направено от ответника в производството пред РС.
Иска се отмяна на решението и
на ЕФ. Претендират се разноски.
Прокурорът пледира
неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок и от съответната надлежна страна.
С ЕФ Т.М. е санкциониран за
това, че на 18.01.2020 година, в 12:09 часа в град Бургас, на улица „Стефан
Стамболов“, е установено, че за собствения му автомобил „Мерцедес Е 250 ТД“ с
рег. № А 7228 МК няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност” – към момента на проверката. Нарушението е заснето с
автоматизирано техническо средство/система № SD2D 0021.
За да постанови оспореното решение, РС е
приел, че в административнонаказателното производство не е допуснато съществено
нарушение, както и че деянието е квалифицирано коректно от наказващия орган.
Жалбата е основателна.
Нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство АТС m*Spee Det 2D. В ЕФ е посочено, че
деянието, представлява нарушение на чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ във връзка с чл. 638 ал. 1 т. 1 и чл. 461 т. 1 от КЗ.
В първата норма е
регламентирано, че лицето, което притежава МПС, регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, е длъжно да сключи договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила си. В случая е установено,
че автомобил, собственост на М., се движи без да има сключена такава
застраховка. Движението на автомобила е удостоверено от изготвена снимка,
според която той се намира в активна лента за движение с включена сигнализация
за завой надясно, съобразно положената маркировка в лентата за движение (лист
11 и 7 от н.а.х.д. № 2420/2020 година).
Според текста на чл. 638 ал. 1
т. 2 от КЗ, на лицата, задължени по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ, които не са си
изпълнили задължението да сключат застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилите, се налага глоба от 250 лева, ако са физически лица.
В чл. 461 т. 1 от КЗ е
регламентирана една от задължителните застраховки, а именно „Гражданска
отговорност“.
Никъде в посочените норми не
се сочи основанието, въз основа на което е издаден ЕФ, вместо АУАН и НП. Такова
основание се съдържа в разпоредбата на чл. 638 ал. 4 от КЗ, според което ако с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на МПС,
за което няма сключен или действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите, на собственика на МПС се
налага глоба или имуществена санкция по ал.1. Именно тази норма регламентира
хипотезата, при която след констатирано управление на МПС, санкцията се налага
на собственика, а не на водача. Затова, когато нарушение като процесното е
констатирано с автоматизирано техническо средство и санкцията е наложена на
собственика на съответното МПС чрез издаване на ЕФ, задължително при посочване
на нарушените норми следва да се изпише разпоредбата на чл. 638 ал. 4 от КЗ,
която дава основание наказанието да бъде наложено по реда на чл. 647 ал. 3 от КЗ
във връзка с чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, а именно чрез електронен фиш. Допуснатото
нарушение – непълна правна квалификация на нарушението - е съществено, защото
нарушава правото на защита на санкционираното лице.
Останалите доводи на касатора
са неоснователни.
По ЕФ наказанието е наложено
на собственика на МПС. Нормата на чл. 638 ал. 4 от КЗ предвижда отговорност за собственика
на автомобил, за който не е сключена застраховка ГО, а в
административнонаказателното производство не е било установявано, а и органът
не е имал за цел да установи, кое е лицето, управлявало МПС в момента на
заснемането му с АТСС.
Нарушението е установено от
самата система, съобразно приложената екранна справка и параметрите, по които
тя е извършвала проверка на МПС с отбелязан приоритет „застраховка“, посочени
дата и час на разпознаването на номера на автомобила (лист 7 стр. 2 от н.а.х.д.
№ 2420/2020 година).
Като краен резултат, решението
на РС следва да се отмени като вместо него се постанови друго решение, с което
да се отмени издадения ЕФ.
От процесуалния представител
на жалбоподателя в производството пред РС е поискано присъждане на разноски в
размер на 350 лева по представени договор за правна помощ и списък на
разноските, и при представени доказателства за реалното изплащане на 300 лева
(лист 22 – 23 от н.а.х.д. № 2420/2020 година).
За настоящото производство присъждане
на разноски в размер на 300 лева е поискано с писмено становище от процесуалния
представител на касатора. Към становището е приложен списък на разноските за
две инстанции и разписка от 06.01.2021 година, подписана от касатора и от
адвокат И., според която адвокатът е получил от доверителя си 300 лева
„договорен хонорар“ по КНАХ дело № 2613/2020 година. Към разписката не е
приложен отделен договор за правна помощ, но от съдържанието на договора,
представен по делото пред РС, се установява, че страните са се споразумели за
заплащането на сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение „за всяка една
инстанция до приключване на делото“, а в двете производства – пред РС и пред
АдмС – Бургас – са налични доказателства за общото заплащане на 600
(шестстотин) лева от жалбоподателя (т. III от договора на лист 23 от
н.а.х.д. № 2420/2020 година)
При този изход на спора,
искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на
касатора, следва да бъде уважено. Заплатеното възнаграждение не е прекомерно по
размер. Затова ОД – Бургас на МВР, юридическото лице, в чиято структура е
наказващия орган, следва да заплати на Т.И.М. сумата от 600 (шестстотин) лева
разноски – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения
съдът
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение №
260273/07.10.2020 година по н.а.х.д. № 2420/2020 година на Районен съд – Бургас.
Вместо него постановява
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г
№ 0017345 година на ОД – Бургас на МВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция –
Бургас на Министерството на вътрешните работи да заплати на Т.И.М. с ЕГН **********
*** сумата от 600 (шестстотин) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: