Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в публично
съдебно заседание, проведено на десети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДОРА МИХАЙЛОВА
2.
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.
дело № 347 по описа на Софийски окръжен съд за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от П.В.Н. срещу решение № 7/20.04.2018 г.,
постановено по гр.д. № 00417/2017г. на РС- Етрополе, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на Г.В.У. сумата в
размер на 3 500,00 лева, представляваща дължимо неизплатено адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 112/2005 г. по описа на ЕтРС,
ведно със законната лихва, считано от момента на изпадане в забава-30.07.2016
г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване на честта и престижа, накърняване на авторитета и достойнството,
получени морални и психически травми, както и здравословни проблеми, във връзка
с подадена от ответницата жалба против ищеца в РП-Етрополе с вх. № 179/2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2016 г. – датата
на завеждане на жалбата в РП-Етрополе до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 2060,00 лева, разноски по делото.
Жалбоподателят
счита, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че ищецът се позовава на пълномощно
от 07.09.2005 г., представено по гр.д. № 112/2005 г. на РС-Етрополе, но в това
пълномощно било записано, че адвокатският хонорар е в размер на 200, 00 лева и
е платен. Позоваването на сключена между страните спогодба от 14.06.2016 г.
също е неоснователно, тъй като в нея не било посочено за кое дело ответницата
дължи пари, както и каква е точната сума. Излага подробни съображения по
отношение на неоснователността и на вторият предявен иск
по чл. 45 ЗЗД, като твърди, че подаването на жалба до РП Етрополе е нейно право, като в
жалбата не е отправяла обиди и клевети, за да засегне честта и престижа на
ищеца. Съдът не бил взел предвид сумата, която е следвало да й бъде изплатена
от ищеца по изпълнителното дело в размер на 1488,20 лева и която сума била
преведена на 18.07.2017 г., една година след депозиране на жалбата. Моли
решението да бъде отменено изцяло и исковете отхвърлени.Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна Г.У., чрез адв.
Васил В. е подал писмен отговор на въззивната жалба и
е взето становище за нейната неоснователност.
Софийски
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на
закона и във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
Ищецът Г.В.У. е предявил кумулативно обективно
съединени искове против П.В.Н. по чл. 45 от ЗЗД, чл. 365 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът упражнява
адвокатска професия и през 2005 г. бил ангажиран от ответницата по дело за
делба. Обяснил й, че този вид дела приключват в две фази и как се формира
адвокатския хонорар, както и това, че има и други разходи по водене на делото.
При приключване на делото й казал, че дължи на ЕРС окончателна държавна такса в
размер на 2 414,80 лева, която трябва да внесе в шестмесечен срок, също
така, че на него му дължи около 4 000-5 000 лева допълнително за адвокатски
хонорар. Ищецът образувал от името на ответницата изпълнително дело за сумата
от 1 488,20 лева, които й дължал ответника по делото за делба. Твърди, че
получил сумата от 1 488,20 лева по изпълнителното дело, за което уведомил
ответницата.Същата била продала къща, но отново не желаела да заплати
адвокатския хонорар и му предложила да му прехвърли девет декара гора. В
последствие ответницата се отказала от такава сделка и подала жалба в
РП-Етрополе. Твърди, че в хода на проверката сключили извънсъдебна спогодба, по
която ответницата се задължила до 30.07.2016 г. да му заплати сумата от 4 000,00
лева, или да му прехвърли равностоен имот. В последствие му заявила, че няма да
му преведе тази сума. Моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от
3 500,00 лева, представляваща договорено и неизплатено адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 112/2005 г. по описа на ЕРС, ведно със законна лихва
върху тази сума, считано от изпадането в забава-30.07.2016 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 10 000 лева неимуществени вреди във връзка с
подадена от ответницата жалба до РП-Етрополе, ведно със законна лихва върху
нея, считано от 15.04.2016 г. до окончателното изплащане.
В срока за отговор ответницата е оспорила
исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Установява се следната фактическа обстановка от
значение за спора:
Представена е спогодба от 14.06.2016 г.,
сключена между П.В.Н. и Г.В.У., която е по повод пр.пр. № 179/19.04.2016
г. на РП-Етрополе. П.В.Н. изразява съжаление за подадената жалба и я оттегля. В
т. 2 от спогодбата се посочва, че П.Н. дължи уравнение на сметките с Г.У. по
повод на воденото от него делбено дело, като за целта
са се разбрали по взаимно съгласие вместо пари да му прехвърли имот, по нейна
преценка, равностоен на дължимата от нея
сума в размер на около 4000,00 лева. В т.3 е посочено, че Г.У. е получил от
съдебен изпълнител сумата от 1 488,20 лева и следва да я даде на ръка или по
банков път на П.Н., в деня в който същата му прехвърли имот пред нотариуса.
В т. 5 е посочен срок за изпълнение на
договорките до 30.07.2016 г.
От акт за встъпване в длъжност от 06.07.2000 г.
на САК и адвокатска карта се установява, че ищецът упражнява адвокатска
професия. Не е осъждан, видно от свидетелство за съдимост. Същият е бил
служител на ОДМВР-София от 1896 г. до 1996 г., избиран е за общински съветник
през 2003 г., членува в международната полицейска асоциация, бил е кандидат за
кмет на Община Ботевград пред 2007 г., застъпник на кандидат за народен
представител през 2009 г.
От приложената по делото пр.пр. № 179/2016 г. по
описа на РП-Етрополе се установява, че на 15.04.2016 г. ответницата П.Н. е
депозирала жалба против ищеца Г.У., че същият е злоупотребил със сумата от 1 488,20
лева, която тя е следвало да получи като уравнение на дял във връзка с дело за
делба, което водила срещу неин племенник. В жалбата се твърди, че ищецът й
поискал 10 дка гора, след което щял да й даде парите. С постановление от
12.07.2016 г. на РП-Етрополе е отказано да бъде образувано досъдебно
производство за извършено престъпление от общ характер по чл. 143 от НК от Г.В.У.
по преписка № 179/2016 г. по описа на РП-гр.Етрополе.
От приложеното гр. д. № 112/2005 г. по описа на
РС-Етрополе се установява, че същото е образувано на 20.07.2005 г., по иск за
делба от П.В.Н. *** против В.В.В.. Делото е приключило на 18.02.2011 г., като
на 19.12.2011 г. е издаден изпълнителен лист на П.Н. за сумата от 1 488,20 лева
срещу В.В. за уравняване на дялове. От приложения договор за правна защита и
съдействие № 0448260/07.09.2005 г. се установява, че П.В.Н. е възложила на адв. Г.В.У. от САК оказване на правна защита и съдействие
по гр.д. № 112/2005 г. по описа на РС-гр.Етрополе. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 200,00 лева, която сума е платена в брой от клиента
/л. 46 от делото/.
От показанията на св. Д.П. се установява, че
познава ищеца и знае за делото, което е водил на ответницата.Постигнатата
договорка била за около 4000-5000 лева, която сума не била издължена от
ответницата.Свидетелката разбрала, че Пенка Н. *** против адв.
У., което му причинило здравословни проблеми.
От показанията на св. Д.Л.П. се установява, че
същия познава страните по делото. Няколко пъти возил с автомобила си адв. У. до с. Л като е бил свидетел на срещите между
страните. Разбрал, че ответницата дължи на адв. У.
сумата от 5 000 лева за воденото дело за делба на гори, която сума не била
изплатена. През 2016 г. ответницата пуснала жалба против адвоката, което му се
отразило отрицателно-вдигал кръвно, не можел да спи, бил ядосан.
С оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 365 от ЗЗД
Спогодбата е двустранен договор, с
който по дефиниция на чл. 365, ал. 1 ЗЗД страните прекратяват един съществуващ
спор или избягват един възможен спор. С този договор се уреждат спорове,
възникнали предимно във връзка с изпълнението на друг договор, сключен между
страните, какъвто е и настоящият случай. Целта е да
се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. За да се
постигне тази цел, спорещите жертват действителното правно положение, като се
съгласят да считат помежду си, че то е било и е такова, каквото го
прогласява спогодбата. За това тя включва в себе си воля за частичен отказ от
съществуващо право, евентуално за частично поемане на несъществуващо
задължение-чл.365 ал.2 ЗЗД. Спогодбата цели да изключи възможността да се
оспорва предхождащото я правно положение-Решение по гр.д. № 2480/94год. на
ВКС-5 гр.о.
Съдът счита, че по делото е доказано
наличието на облигационна връзка между страните - споразумение от 14.06.2016 г.
Посоченото споразумение има характера на договор за спогодба между страните по
смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който страните са уредили отношенията си във връзка с
приключилото делбено дело, по което процесуален
представител на ответницата е бил адв. У., като са
определили сумата, която му се дължи от ответницата, както и срока за
погасяването на това задължение. Както е прието в практиката на ВКС (напр.
Решение № 985 от 27.12.2004 г. на ВКС по т. д. № 97/2004 г., ТК, II
о. и Определение № 756 от 3.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 192/2010
г., II т. о., ТК) договорът за спогодба има силата на закон между страните,
като действието на договора за спогодба е установително,
но и преобразуващо по отношение на съществуващите до
подписването ѝ правоотношения между страните. Налага се извод,
че със сключения договор за спогодба отношенията между страните са преобразувани
и от момента на сключването му това е бил договорът, който е имал задължителна
сила между тях. Ето защо възраженията на ответницата, че в пълномощно от
07.09.2005 г., представено по гр.д. № 112/2005 г. на РС-Етрополе е записано, че
адвокатският хонорар е в размер на 200, 00 лева и е платен, са неотносими към настоящия
спор, доколкото същият е свързан с наличието на нов договор, във връзка със
заплащане на дължимо възнаграждение по предходни отношения между тях. Неоснователно
е възражението на въззивницата, че в спогодбата не е
посочено за кое дело дължи пари и каква е сумата. Това е така, тъй като
РС-Етрополе с определението по чл. 140, ал. 1 ГПК от 26.01.2018 г. е указал на
ответницата да се яви в първото съдебно заседание и да отговори на въпрос по
реда на чл. 176 ГПК /“Водила ли е с ищеца друго дело за делба, извън процесното с ответник Васил В. *** ?/. Ответницата е предупредена за последиците на
чл. 176 , ал. 3 ГПК, че съдът може да приеме за доказани обстоятелства, за
изясняването на които страната не се е явила да отговори, без основателна
причина. От протоколите от проведените две съдебни заседания на 27.02.2018 г. и
на 20.03.2018 г., се установява, че ответницата не се е явила, за да отговори
на така зададения въпрос. Ето защо въззивният съд
приема за доказано обстоятелството, че ответницата не е водила друго дело за
делба, освен процесното гр.д. № 112/2005 г. по описа
на РС-Етрополе.
С оглед на
изложеното по-горе, относно правния характер на спогодбата, следва да се направи
извод, че след като споразумението е валидно, по същество, същото
представлява признание за дълг, както и че предходните отношения са станали ирелевантни за отношенията между страните. От това следва
да се направи извод, за дължимост на посочената в договора
за извънсъдебна спогодба сума от 4 000,00 лв.
В тази част въззивната
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение потвърдено.
По иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД
Фактическият състав на
иска по чл. 45 от ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна
връзка между деянието и вредата, и вина, която в общата хипотеза се презумира.
В случая
деянието на ответницата, в резултат на което ищеца твърди, че са му причинени
неимуществени вреди, се изразява в подаване пред РП-Етрополе на жалба.
Подаването на жалби, молби, сигнали, частни тъжби до съда и други сезиращи
държавни органи актове, са конституционно установени средства за защита на лицата при нарушени или
застрашени техни законни права и интереси, поради което не представляват противоправни действия, които да обосноват деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Действие, с което се
сезира орган, компетентен да възбуди наказателно преследване, би могло да бъде противоправно и да изпълни деликтния
състав на чл. 45 от ЗЗД, само ако са налице съставомерните
субективни признаци на престъплението набедяване по НК. От събраните по делото
доказателства, вкл. приложената прокурорска преписка, безспорно се установява,
че ответницата е сезирала прокуратурата с жалба, доколкото е сметнала, че е
засегната от поведението на ищеца. Такова поведение обаче е нейно право и би
могло да бъде основание за търсене на
гражданска отговорност за вреди единствено в случаите, когато същото
осъществява състав на престъпление против правосъдието. В случая не са налице доказателства за субективното отношение на
ответницата при подаването на процесната жалба. С оглед изложеното съдът намира, че в настоящия случай,
ответницата не е установила първият от елементите от фактически състав на
непозволеното увреждане, доколкото отговорността за вреди по чл. 45 от ЗЗД се
поражда само при виновно противоправно поведение
на причинителя на вредата, а подаването на жалба до РП не представлява такова
поведение.
Като е постановил решението в обратния смисъл,
районният съд е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение и същото
следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед отмяна решението на първоинстанционния
съд и отхвърляне на иска по чл. 45 ЗЗД, следва да бъде частично отменено и
решението на РС-Етрополе, в частта за разноските, като разноски се присъдят на
ищеца само до сумата от 534, 00 лв. /петстотин тридесет и четири лв./ и
съответно отменено решението за горницата над 534, 00 лв. /петстотин тридесет и
четири лв./ до 2060, 00 лв. /две хиляди и шестдесет лева/, съразмерно с
уважената част от исковете.
За въззивното
производство следва да се присъдят разноски на П.В.Н. в размер 692, 60 лв.
/шестстотин деветдесет и два лева и 60 ст. /, съобразно уважената част и на Г.В.У.
в размер на 246, 30 лв. /двеста четиридесет и шест лв. и 30 ст./, съразмерно с
отхвърлената част.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
7/20.04.2018 г., постановено по гр.д. № 00417/2017 г. по описа на РС –Етрополе, в ЧАСТТА, с която П.В.Н. с ЕГН:
********** *** е осъдена да заплати на Г.В.У. с ЕГН: ********** *** сумата в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на честта и престижа,
накърняване на авторитета и достойнството, получени морални и психически
травми, както и здравословни проблеми, във връзка с подадената от ответницата
жалба против ищеца в РП-Етрополе с вх. № 179/2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 15.04.2016 г. – датата на завеждане на жалбата в
РП-Етрополе до окончателното й изплащане, както и в частта, в която П.В.Н.
с ЕГН: ********** *** е осъдена да заплати на Г.В.У. ***, разноски за горницата
над 534, 00
лв. /петстотин тридесет и четири лв./ до 2 060, 00 лв. /две хиляди и шестдесет
лева/, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Г.В.У. с ЕГН: ********** ***, срещу П.В.Н. с ЕГН: ********** ***
иск за сумата в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на
честта и престижа, накърняване на авторитета и достойнството, получени морални
и психически травми, както и здравословни проблеми, във връзка с подадената от
ответницата жалба против ищеца в РП-Етрополе с вх. № 179/2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.04.2016 г. – датата на
завеждане на жалбата в РП-Етрополе до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7/20.04.2018 г., постановено по гр.д. № 00417/2017 г. по описа
на РС –Етрополе, в ЧАСТТА, с
която П.В.Н. с ЕГН: ********** *** е осъдена да заплати на Г.В.У. с ЕГН: **********
*** сумата в размер на 3 500,00 лв. /три
хиляди и петстотин лева/, представляваща дължимо неизплатено адвокатско
възнаграждение по гр.д. № 112/2005 г. по описа на ЕтРС,
ведно със законната лихва, считано от момента на изпадане в забава-30.07.2016 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.В.У. с
ЕГН: ********** *** да заплати на П.В.Н. с ЕГН: ********** *** разноски за въззивното производство в размер на 692, 60 лв. /шестстотин
деветдесет и два лева и 60 ст. /, съразмерно с уважената част.
ОСЪЖДА П.В.Н. с
ЕГН: ********** *** да заплати на Г.В.У. с ЕГН: ********** *** разноски за въззивното производство в размер на 246, 30 лв. /двеста
четиридесет и шест лв. и 30 ст./, съразмерно с отхвърлената част.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването на страните, само в частта, в
която се отхвърля иска с правно
основание чл. 45 ЗЗД.
В останалата
част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.