№ 34386
гр. София, 18.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110161612 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Ищецът В. С. С. е поискал с молба, вх. № 251775/21.07.2025 г. изменение на решение
№ 13338 от 08.07.2025 г. по гр.д. № 61612/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на разноските.
Твърди, че съдът неправилно е уважил възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника, като
е намалил разноските на ищеца за адвокат от 1200 лв. на 400 лв. Произнасянето на съда
нарушавало разпоредби от Наредба № 1/2004 г. и съставлявало обезценяване на адвокатския
труд. Моли за изменение на решението и присъждане на още 560 лв., разноски по делото.
Ответникът по молбата, ответник по исковете **** АД оспорва молбата като
неоснователна. Счита определения размер на разноските за адвокат от съда за справедлив.
Сочи, че процесуалният представител на ищеца е предявил множество еднотипни искови
молби с идентично по същество съдържание, като претендирането на адвокатски хонорар по
всички дела в размер от по 960 лв. с ДДС съставлявало злоупотреба с право.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото,
намира от правна и фактическа страна следното:
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил решение, да го измени или
допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма. Представен е списък на
разноски по чл. 80 ГПК, поради което молбата на ищеца е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
С решението по делото съдът е уважил предявения иск.
С оглед изхода на делото съдът е приел, че право на разноски има ищецът, който е
сторил разноски от 50 лв. за държавна такса и 1200 лв. адвокатски хонорар по договор за
правна защита и съдействие. С оглед възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК и
факта, че ответникът е платил хонорар от 400 лв. на собствения си адвокат, съдът намира, че
справедливият размер на хонорара за адвокат на ищеца, с оглед липсата на правна и
фактическа сложност на делото, липсата на явяване в зала на адвоката, е 400 лв. Така
1
разноските на ищеца са общо 450 лв. Няма основание за изменение на решението в частта за
разноските.
Следва да се има предвид, че съгласно т. 3 от отговора на преюдициално запитване по
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС националният съд е длъжен да откаже
да приложи Наредба № 1/2004 г., включително когато предвидените в тази наредба
минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги – с други думи
без изобщо да се позовава на нея, дори и ако по случайност в конкретния случая съдът
смята, че минималният хонорар трябва да е по минимума по тази наредба. Тезата – която се
прокрадва в част от новата съдебна практика – „минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са
задължителни, но дайте да ги приложим, те са ориентировъчни“ – влиза в пряко
противоречие с т. 3 от посоченото решение на СЕС.
Съдът не просто не може и не бива да прилага Наредба № 1/2004 г., на която се
позовава ищецът – вкл. относно начиславане на ДДС, но дори и не бива да я цитира – т. 3 от
посоченото решение на СЕС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ по молба, вх. № 251775/21.07.2025 г. за изменение на
решение № 13338 от 08.07.2025 г. по гр.д. № 61612/2024 г., СРС, 161-ви с-в, в частта на
разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2