№ 166
гр. Монтана, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г.А
като разгледа докладваното от ВАЛЯ МА Гражданско дело №
20211630102420 по описа за 2021 година
Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422 ал.1
ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „В и К” ООД – град Монтана, представлявано от управителя
Валери Димитров Иванов твърди в исковата молба, че П М П. е неизправен
длъжник – потребител на „В и К” ООД – град Монтана, съгласно Закона за
водите. Твърди, че срещу него е образувано ч.гр.д.№ 1592/2021 година по
описа на МРС, като до 29.06.2021 година длъжникът бил натрупал
задължения към дружеството в размер на 378,18 лева за имот, находящ се в
град Монтана, ул.”Н Р” № 38, ап.4. Заявява, че в сумата са включени
главница и законна лихва и представляват неизплатената стойност на
консумираната вода, съгласно извлечение от сметка 411 „Клиенти” на
дружеството. Поддържа също така, че задължението, представляващо
главница е за периода от 12.12.2019 година до 11.08.2020 година.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът следва да му заплати сумата
378,18 лева – представляваща неизплатената стойност на консумираната
вода, от които главница 347,13 лева и лихва 31,05 лева към 25.06.2021
година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
1
съда до окончателното изплащане, както и да му присъди направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът П М П. от град Монтана е
представил писмен отговор на исковата молба и изразява становище за
неоснователност на исковите претенции. Подробни доводи и съображения
са изложени в отговора на исковата молба. Предвид гореизложеното моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете като неоснователни,
като му присъди и сторените по делото разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и заключение
на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК,
приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че
ищецът е подал на основание чл.410 ГПК заявление за издаване на Заповед за
изпълнение, въз основа на което в Районен съд – Монтана е образувано ч.гр.д.
№ 1592/2021 година. Съдът е издал заповед за изпълнение, която е връчена на
длъжника и последният е депозирал възражение по чл.414 от ГПК.
Установено е по делото, че ответникът П. МЛ. П. от град Монтана е
потребител на питейна вода и В и К услуги, предоставяни от ,,В и К” ООД –
Монтана, за имот, находящ се в град Монтана, ул.”Н Р” № 38, ап.4.
Установено е също, че има начислени фактури, по които има определени
задължения. Партидата е с абонатен № 0820089. В електронната система
„INKASO” има данни за съществуващата партида първоначално на името на
М.П. Г., като партидата е преименувана през 2016г. и титуляр по нея става
ответникът П. МЛ. П.. Не се спори, че през целия период от съществуването
на партидата, определената обща вода е заплащана и от двамата титуляри. Не
са налични документи, с които ответникът да е заявил, че не желае да бъде
считан за абонат на дружеството и че не желае до имота му да се доставя
питейна вода, респ. да се ползва от предоставянето на В и К услуги.
Ответникът е без сключен изричен писмен договор, не е заявил желание за
сключване на такъв, с включени специфични клаузи, които да не са уредени в
Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
2
системи и от Общите условия на В и К дружеството (ОУ). Това го определя
като абонат, спрямо когото важат Общите условия на дружеството по
отношение на предоставянето на В и К услуги, отправна норма за което е и
текстът на чл.8 от Наредба № 4/2004г. От наличните по делото доказателства
се установява, че през 2019 година е възникнал теч във вътрешната
водопроводна инсталация на сградата, което е довело до преустановяване
плащанията от страна на ответника на фактурите от разпределението за обща
вода. От заключението на вещото лице И.П. се установява, че претендираната
от ищеца сума в размер на 347,13 лева отговаря на изразходеното и
разпределено количество питейна вода към посочената дата и същата сума не
е заплатена от ответника. Установено е също така, че за потреблението през
процесния период на потребителя са издадени фактури за изплащане на общо
главница в размер на 347,13 лева и лихва за забавено плащане в размер на
46,63 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства и заключението на вещото
лице И.П., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено.
Предявеният от ищеца иск с правно основание чл.422 ал.1 във вр. с
чл.415 ал.1 ГПК е установителен и цели да установи съществуване на
вземания на кредитора – ищец в настоящото производство по отношение на
длъжника – ответникът в настоящото производство.
От събраните по делото доказателства, в частност писмените
доказателства и заключението на вещото лице И.П. се установява, че
ответникът не е заплатил претендираната от ищеца сума в размер на 347,13
лева – главница. Безспорно е установено също, че в изпълнение на
задълженията си на оператор-доставчик на В и К услуги, през процесния
период ищцовото дружество лоялно е доставяло такива до водоснабдения
имот в обем, количество и цена, съгласно представените по делото справки за
задълженията на ответника. Този факт се потвърждава изцяло от
заключението на вещото лице П..
Установено е по делото, че през 2019 година е възникнал теч във
вътрешната сградна водопроводна инсталация, в резултат на което
ответникът е преустановил заплащане на дължимите суми към ищеца.
3
Исковата претенция на ищеца е насочена срещу незаплащането на 4 броя
фактури, които касаят дялово разпределение за абоната от разпределена обща
вода. Процесните фактурите съдържат всички основни счетоводни реквизити,
включително начислен ДДС. Видно е, че се отнасят за партида (абонатен
номер), който съвпада с този от карнет - книгата, съвпадат имената на
титуляра и адреса на обекта. Във всички представени фактури за
индивидуалната партида е видно, че има съвпадение на старо и ново
показание на водомера, каквито са и записите в карнет - книгата, както и
съответното количество (кубици) вода, което впоследствие е фактурирано.
Вещото лице е отразило в заключението си, че във фактурите, с които е
заплатена обща вода е видна разликата. При тях няма отразено старо /ново
показание, тъй като те отразяват ,,% ,, (дял от общо потребление). Но в края
на всяка една от платените фактури за обща вода е записано, че тя е за
разпределение на водата по общия водомер, посочена е разликата, която
следва да бъде разпределена в кубични метри и в края е посочено какво е
дяловото участие на конкретния абонат в пропорционалното разпределение
на общото разходваното количество вода в етажната собственост. От тук
следва единственият извод, че счетоводното отчитане е коректно, както и че
са спазени всички счетоводни правила, следвайки последователността,
зададена от записите по индивидуалните партиди. Начислени и неизплатени
фактури за обща вода според заключението на вещото лице са осчетоводени
правилно.
Установено е също така, че в случая абонатът сам решава кои фактури
от обща вода да плати и кои не. В Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи и по – конкретно в глава VІ - „Заплащане на
услугите В и К” е регламентиран редът, по който става отчитането на
индивидуалните водомери след общия. В разпоредбата на чл.39, ал.1, т.3
изрично е посочено, че разликата между данните, отчетени по общия
водомер, и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери се
разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери
количества. Категоричен е текстът на чл.32, ал.7 където е записано, че
установяването на разлики, по-големи от 20 на сто не е основание за
неплащане на изразходваното количество вода.
4
По делото не се спори, че причина за по-големите количества вода,
отразени на общия водомер и съответно във фактура за обща вода от месец
декември на 2019 година е теч, който е възникнал в кооперацията на
ответника. Този теч е установен от инкасатора на района при негово планово
посещение по за отчитане на водомерите. В резултат на това инкасаторът И Н
П веднага е уведомила инспектора на района - свидетеля В Ц В. С адекватни
действия от негова страна, течът е ограничен.
Установено е и това, отзовалият се на мястото инспектор е дал
предложение за изход от ситуацията и след предприетите мерки от страна на
абонатите, проблемът е бил решен. Нещо повече, проявявайки разбиране към
проблема на живущите в кооперацията, им е начислена разпределената вода
само по цена за доставка, без да им се начислява канал и пречистване,
приемайки че изтеклата вода не е постъпила в канализационната мрежа.
Безспорно е установено по делото, че ищцовото дружество не е
извършило разпределение поравно, тъй като е съобразило разпоредбите, по
които работят В и К операторите, а и не е постъпил протокол от етажната
собственост за желание и съгласие от всички абонати в кооперацията,
разпределението от отчетената обща вода в резултат на теча да бъде
направено поравно. Количеството е отчетено на общия водомер и е
разпределено като обща вода между абонатите. Видно е, че става въпрос за
теч, който никой не би могъл да предвиди и за който В и К не носи
отговорност. Течът, в конкретния случай, засяга вътрешната сградна
водопроводна инсталация след общия водомер и разходите за него са за
сметка на собствениците (абонатите), съобразно индивидуалното им
потребление.
Ето защо съдът намира, че задължението, което се претендира е
формирано правилно на база на издадени и незаплатени фактури за обща
вода, поради което заявената искова претенция в размер на 347,13 лева следва
да бъде уважена. Липсата на плащане пък е и основание за начисляване на
мораторна лихва съгласно разпоредбите на Наредба № 4/2004г. и на ЗЗД. „В и
К” ООД - Монтана като доставчик е изправна страна - изпълнило е
задължението си по чл.8 от ОУ - да доставя питейна вода, ответникът като
ползвател на предоставяната в имота му питейна вода и В и К услуги, не е
заплащал за нея. С оглед на това ответникът следва да заплати на ищеца и
5
сумата от 31,05 лева – лихва за забава.
С оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да заплати
на ищеца и сумата от 26,80 лева – разноски в заповедното производство,
както и сумата от 259,20 лева – разноски в настоящото производство,
съобразно приложения на лист 49 от делото списък на разноските.
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от “В и К”
ООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление град Враца,
ул.”Александър Стамболийски” № 11, представлявано от Управителя Валери
Иванов към П. МЛ. П. от град Монтана, ул.”Н Р” № 38, ет.4, ап.4, ЕГН
**********, възлизащо на сумата от 347,13 лева – главница, 31,05 лева –
лихва за забавено плащане за периода от 13.01.2020 година до 25.06.2021
година, ведно със законната лихва от 28.06.2021 година до изплащане на
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№ 1592/2021 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОСЪЖДА П. МЛ. П. от град Монтана, ул.”Н Р” № 38, ет.4, ап.4, ЕГН
********** да заплати на “В и К” ООД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление град Враца, ул.”Александър Стамболийски” № 11,
представлявано от Управителя Валери Иванов сумата от 26,80 лева - разноски
в заповедното производство, както и сумата от 259,20 лева – разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6