№ 268
гр. Пловдив, 13.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Славейка Ат. Костадинова
Членове:Радка Д. Чолакова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000376 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „А.“ЕООД-гр.П.,с ЕИК ***,подадена
чрез пълномощника на дружеството адв. Н.К.,против разпореждане
№1032/27.04.2022 г.,постановено по т.д.№888/2021 г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив,ТО,XX-ти състав,с което делото е изпратено по подсъдност на
Окръжен съд-Добрич,а производството пред Окръжен съд-Пловдив е
прекратено.В частната жалба се поддържа,че обжалваното разпореждане е
неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуални
правила.Поддържа се довода,че по отношение на ответниците-физически
лица и неограничено отговорни съдружници, възражението за местна
подсъдност е преклудирано с изтичане на срока,в който не са подали отговор
на исковата молба.Изложени са и аргументи,че първоинстанционният съд
неправилно е приел,че с постъпила по делото „уточняваща молба“ подаването
на отговор от страна на ответника-събирателно дружество,като процесуално
действие е редовно,съответно-че е редовно направено възражението по
чл.119,ал.3 ГПК за местна подсъдност от страна на дружеството.Заявено е
още,че ответницата В. Л. АП. е получила препис от исковата молба на
10.01.2022 г. и тъй тя има и качеството на управител на ответника
Събирателно дружество „В..“СД с ЕИК ***,то следвало да се счита за
1
несъмнено,че същата е уведомена и в това й качество.Частният
жалбоподател,освен изложеното,счита,че същественото нарушение при
постановяване на атакуваното разпореждане е,че първоинстанционният съд
не е съобразил направеното на 30.12.2021 г. признание на иска.Посочва в тази
насока,че съгласно чл.237,ал.1 от ГПК при признание на иска по искане на
ищеца /каквото било направено/ единствената възможност на решаващия съд
е да прекрати съдебното дирене и да се произнесе съобразно
признанието.Поддържа довода,че ОС-Пловдив е постановил разпореждането
си в противоречие с чл.237,ал.4 от ГПК,според който признанието на иска не
може да бъде оттеглено,а подадения на 15.04.2022 г. отговор на исковата
молба по своята правна същност бил точно оттегляне на признанието на иска
от представляващия СД В. Л. А..Посочва още,е първоинстанционният
съд,вместо да пристъпи към постановяване на решение при признание на
иска,е изпратил на 09.03.2022 г. писмо на В.А. в качеството й на
представляващ ЮЛ-ответник да подаде отговор на исковата молба в
противоречие горната разпоредба,а на 18.04.2022 г. с разпореждане №966 е
дал възможност на дружеството „да уточни позицията си,тъй като е подало
молба,в която заявява,че признава иска и е заплатило претендираната
главница,а сега заявява оспорването й“.
На база горните съображения,дружеството-частен жалбоподател моли
да бъде отменено обжалваното разпореждане №1132 от 27.04.2022 г. като
неправилно и постановено при съществени нарушения на процесуални
правила и да бъде върнато делото на ОС-Пловдив за извършване на
изброените в петитума на частната жалба процесуални действия.
Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната страна,т.е. на
ответниците в първоинстанционното производство-Събирателно дружество
„В..“СД-с.С.,област Д.,с ЕИК ***,В. Л. АП. и Р.С. А.-неограничено отговорни
съдружници.В законния срок писмен отговор на частната жалба е подаден от
посоченото събирателно дружество чрез пълномощника му адв. М.П.,в който
е изложено становището,че същата жалба е неоснователна и необоснована,а
разпореждането на съда за прекратяване на производството и изпращане на
делото по подсъдност на ОС-Добрич е правилно и законосъобразно.В този
контекст се поддържа довода,че не са допуснати процесуални нарушения по
отношение връчването на препис от исковата молба на ответниците,като
относно събирателното дружество-ответник исковата молба,ведно с
2
приложенията към нея,е била получена за първи път на 04.04.2022 г. и в
указания от съда срок от две седмици е бил подаден отговор,а изразеното
преди това признание на иска от физическото лице В.А. не можело да бъде
отнесено към юридическото лице,при положение,че същото има управител и
на него е вменено задължението да взема решения,представлява дружеството
пред трети лица и др.Поддържа се и аргумента,че юридическото лице е
регистрирано на различен адрес от физическото лице,поради което не може
да се приеме за валидно,че връчването на съобщение на физическото лице
означава автоматично,че и за юридическото лице е налице връчване и същото
е уведомено по надлежния ред.Заявено е още,че съдът правилно е постановил
прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на компетентния съд
за разглеждането му,а ищецът е предявил иска си в нарушение на чл.105 от
ГПК,тъй като и седалището на ответното събирателно дружество,и личните
адреси на ответниците-физически лица са в района на община Д.,поради
което компетентен да разгледа иска е ОС-Добрич,респ. РС-Добрич,а не ОС-
Пловдив.Предвид тези аргументи дружеството,подало отговора на частната
жалба,моли същата да се остави без разглеждане и да се потвърди
обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната
жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във
връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по
делото и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално
легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретния съдебен
акт,срещу който е насочена,а и самия този акт подлежи на инстанционен
контрол съгласно чл.121 от ГПК.С оглед на това частната жалба е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Съображенията на настоящия съд в тази насока са следните:
С обжалваното разпореждане №1032 от 27.04.2022 г.,постановено по
т.д.№888/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XX-ти състав,същото
дело е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Добрич,а производството
пред ОС-Пловдив е прекратено.За да постанови този
резултат,първоинстанционният съд е приел,че в подадения от ответника
3
Събирателно дружество „В..“СД отговор на исковата молба се съдържа
редовно направено и по същество основателно възражение по чл.119,ал.3 от
ГПК за местна подсъдност по седалището на дружеството-гр.Д. и затова
делото следва да се изпрати за разглеждане на Окръжен съд-Добрич като
компетентен съд на основание чл.108,ал.1 от ГПК.Прието е още,че делото
следва да се изпрати по подсъдност на ОС-Добрич,а не на Районен съд-
Добрич,тъй като цената на главния иск е над 25 000 лв. и макар главницата да
е погасена в хода на делото,то не е налице оттегляне или отказ от иска и
размера на същия иск продължава да формира цената му,съответно и съдът
дължи произнасяне по този иск в предявения му размер.
Горното разпореждане е правилно.От посоченото събирателно
дружество-ответник по делото,както и от ответниците-физически лица В. Л.
АП. и Р.С.А.. е подаден общ отговор на исковата молба с вх.№10230 от
15.04.2022 г.,в който е направено възражение за местна неподсъдност на
делото на основание чл.119,ал.4 от ГПК,мотивирано с твърдението,че при
съобразяване местонахождението на седалището на дружеството и
постоянните адреси на ответниците-физически лица,както и предвид
правилото на чл.105 от ГПК,исковата молба не е подадена пред надлежния
съд,който е компетентен да разгледа и реши спора.С разпореждане №966 от
18.04.2022 г. първоинстанционният съд е приел,че по отношение на
ответниците-физически лица двойната размяна на книжа е приключила,тъй
като относно тях двуседмичния срок за подаване на отговор,считано от
получаване на исковата молба,е изтекъл и в този срок отговор от тях не е
подаден.С оглед на това е прието,че постъпилият отговор от 15.04.2022 г. е
подаден единствено от събирателното дружество-ответник и впоследствие с
обжалваното определение от 27.04.2022 г. е разгледано само възражението за
местна неподсъдност,направено именно от събирателното дружество.
По същество е правилна преценката на ОС-Пловдив,че е основателно
заявеното на основание чл.119,ал.4 от ГПК възражение на дружеството-
ответник за местна неподсъдност на делото.Това е така,защото вписаното в
Търговския регистър седалище на ответното дружество към момента на
подаване на исковата молба се намира в с.С.,община Д.,област Д.,т.е. то не
попада в района на Окръжен съд-Пловдив,пред който е подадена исковата
молба,а съгласно предвиденото в чл.105 от ГПК и приложимо в случая
правило за обща местна подсъдност искът се предявява пред съда,в района на
4
който е постоянният адрес или седалището на ответника.Това е така и с оглед
приложимото за случая правило на чл.108,ал.1,изр. първо от
ГПК,предвиждащо,че искове срещу юридически лица /каквото е и ответното
събирателно дружество/ се предявяват пред съда,в чийто район на намира
тяхното седалище.Предвид вписаното в ТР седалище на ответното дружество
и при съобразяване на посочените правила,както и при съобразяване цената
на предявените осъдителни искове,която е над 25 000 лв.,местно
компетентния съд за разглеждането на конкретния спор е Окръжен съд-
Добрич,а не ОС-Пловдив,пред който исковете са предявени.Крайният
извод,който се налага вследствие на изложеното е,че делото,като местно
подсъдно на ОС-Добрич подлежи на изпращане по подсъдност на същия съд
на основание чл.118,ал.2 във вр. с чл.119,ал.4,чл.105 и чл.108,ал.1 от ГПК,а
образуваното пред ОС-Пловдив производство подлежи на прекратяване.
Такъв именно е постановения с обжалваното разпореждане
резултат.Частният жалбоподател не е изложил оплаквания относно
правилността на извършената от ОС-Пловдив преценка по съществото на
разгледаното възражение за местна неподсъдност на делото.Неговите
оплаквания са срещу редовността и допустимостта на същото
възражение,респективно-срещу допустимостта съда да разгледа същото
възражение по същество.Същият счита,че входирания на 15.04.2022 г. отговор
на ИМ,съдържащ възражението за местна неподсъдност,е подаден след
изтичане на срока по чл.367,ал.1 от ГПК не само по отношение на
ответниците-физически лица,но и относно ответника-събирателно
дружество.В тази насока твърди,че физическото лице В.Л. А. е получила
препис от исковата молба на датата 10.01.2022 г. и тъй като тя се явява и
управител на ответното събирателно дружество,то следва да се счита,че е
уведомена и в качеството й на управител на дружеството.Този довод е
неоснователен.На л.154 от първоинстанционното дело действително е
приложено съобщение,от което е видно,че с него е изпратен препис от
исковата молба /ведно с приложенията към нея/ до ответницата В.Л. А. и този
препис е връчен на същата ответница на датата 10.01.2022 г.От този ден
съответно е започнал да тече и предвидения в чл.367,ал.1 от ГПК срок за
отговор на исковата молба от същата ответница.Вярно е,че тя участва по
делото като ответница не само на лично основание,но има и качеството на
управител на ответното събирателно дружество.Не може обаче да се
5
приеме,че с уведомяването й на 10.01.2022 г. следва да се счита за уведомено
и самото събирателно дружество,респективно,че на същото е връчен препис
от исковата молба именно на датата 10.01.2022 г. и оттогава спрямо същото е
започнал за тече предвидения в закона двуседмичен срок за отговор на
исковата молба.Така би било,ако връченото на посочената дата съобщение бе
адресирано до самото събирателно дружество,а не само до физическото лице
В. А..Това съобщение обаче,както се посочи,е адресирано само до
физическото лице и с оглед на това,макар същото лице да е и управител на
дружеството,не може да се счете,че е приело съобщението и за сметка на
представляваното от него дружество,съответно-че срока за отговор на ИМ
спрямо дружеството е започнал да тече от датата 10.01.2022 г.Началото на
този срок спрямо ответника-събирателно дружество е датата 04.04.2022
г.,когато на същото дружество,чрез управителя му В. А.,е връчено адресирано
до него съобщение с приложено към същото разпореждане №597/09.03.2022
г.,с което е указано,че дружеството следва да подаде писмен отговор на
исковата молба в двуседмичен срок от получаването именно на това
съобщение.И понеже входирания на 15.04.2022 г. отговор от дружеството е
подаден в рамките на предвидения в чл.367,ал.1 от ГПК двуседмичен срок,то
извода е,че същият отговор не е просрочен и съответно на това не е
просрочено и заявеното в отговора от името на дружеството-ответник
възражение за местна неподсъдност.Така,че направеното от това дружество
възражение,основано на чл.119,ал.4 от ГПК,е допустимо и редовно и
съответно на това съдът не е допуснал процесуално нарушение като го е
разгледал по същество с обжалваното разпореждане.
На следващо място,в частната жалба се поддържа и аргумента за
допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение
при постановяване на обжалваното разпореждане,изразяващо се в това,че
съдът не е съобразял направеното на 30.12.2021 г. признание на иска.Частният
жалбоподател счита,че с оглед на това признание единствената възможност
на решаващия съд е била да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с
решение съобразно признанието,вместо с разпореждането си от 09.03.2022 г.
да дава възможност на ответника-търговско дружество за подаване на отговор
на исковата молба,а впоследствие и за уточняване на позицията си относно
признанието на иска предвид обстоятелството,че с подадения на 15.04.2022 г.
отговор на ИМ искът е оспорен.Настоящият съд счита за несъстоятелни и
6
тези аргументи на частния жалбоподател.Действително,по делото е налице
„молба-становище“ от 30.12.2021 г.,подадена от ответното събирателно
дружество чрез управителя му В.А.,в която е направено изявление за
признание на иска по основание и размер,както и за признание на факта,че
исковата главница е изплатена на датата 17.12.2021 г.Тя обаче е подадена още
преди да бъде връчен на дружеството препис от исковата молба и да започне
да тече спрямо него срока за отговор на исковата молба.Фактически е
подадена в същия ден,в който съдът е разпоредил /с разпореждане №2177 от
30.12.2021 г./ да бъдат изпратени преписи от исковата молба и от
приложенията към нея на ответниците за подаване на писмени отговори в
установения от закона срок.Същата „молба-становище“ не съставлява отговор
на ИМ съгласно чл.367 от ГПК и не освобождава съда от задължението му да
изпрати до ответника-автор на тази молба препис от исковата молба с
предоставяне на възможност за подаване на отговор по смисъла на горната
разпоредба,както и с даване на указания за задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаването му /даването на каквито указания
изисква разпоредбата на чл.367,ал.1 от ГПК/.С оглед на
изложеното,настоящият съд счита,че първоинстанционният съд е процедирал
правилно,като е изпратил препис от исковата молба до събирателното
дружество-ответник,въпреки подадената от негово име „молба-
становище“,съдържаща признание на иска.А що се касае до доводите на
частния жалбоподател,свързани с въпросите дали с оглед на заявеното
признание съдът има основание да прекрати съдебното дирене и да постанови
решение по съществото на спора съобразно признанието,както и дали
поначало едно признание на иска е оттегляемо,или-не,то това са
въпроси,стоящи извън предмета на производството по обжалване на горното
разпореждане и затова е недопустимо съдът да извършва преценка на същите
доводи по същество.
Предвид всички изложени по-горе съображения,настоящият съд счита
процесната частна жалба за неоснователна,а атакуваното с нея разпореждане
намира за правилно и като такова то следва да бъде потвърдено.
За правна точност следва да се отбележи факта,че първоинстанционният
съд,както е видно,се е произнесъл с разпореждане за изпращане на делото по
подсъдност и прекратяване на производството,вместо да се произнесе с
7
определение,както се изисква от разпоредбата на чл.121,чл.252 и следващите
от ГПК.Именно определението е съдебният акт,с който според правната
теория и практика се произнася съда по прекратяване на дадено
производство,а акта,с който съдът се произнася относно изпращане на делото
по подсъдност на друг съд,също е определение,както е предвидено в нормата
на чл.121 от ГПК.Определението,постановено в закрито заседание,следва да
отговаря на изискванията за съдържание на такъв акт,предвидени в
чл.254,ал.2 от ГПК.В случая обжалваният акт отговаря на тези
изисквания,като е налице несъответствие само относно наименованието на
акта и с оглед на това въззивната инстанция приема,че произнасянето с акт
наименован „разпореждане“ вместо „определение“ е несъществена
процесуална грешка,която не влияе върху неговата допустимост и валидност.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1032/27.04.2022 г.,постановено по
т.д.№888/2021 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XX-ти състав,с което
делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Добрич,а производството
пред Окръжен съд-Пловдив е прекратено.
Настоящото определение може да се обжалва с частна жалба пред ВКС
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8