РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 198/21.1.2020г.
гр.Пловдив, 21 . 01 . 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на десети януари през две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател : Здравка Диева
Членове : Недялко Бекиров
Александър
Митрев
при
секретаря Г.Г. и с участието на прокурор Сл.Костова,
като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело №
3851/2019г., взе предвид следното :
Производство по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, чл.63 ал.1
от ЗАНН.
РИОСВ – Пловдив, представлявана от
Директора обжалва Решение № 172/14.11.2019г., постановено по АНД № 661 по описа
за 2019г. на Районен съд-Асеновград. Със съдебният акт е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 50/05.08.2019г. на Директора на РИОСВ-Пловдив за наложена
на Е.В. И., в качеството му на Кмет на Община Асеновград - глоба в размер на 3000
лв. за нарушение чл.151 ал.2 т.6 вр. с чл.19 ал.3
т.15 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, на основание чл.151 ал.2 т.6 вр. чл.19 ал.3 т.15 с.з.
Решението е обжалвано като
неправилно - в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални
нарушения : Поддържа се, че като е допуснал образуването на нерегламентирани
замърсявания, кметът на общината е осъществил твърдяното нарушение, правилно
квалифицирано от административно-наказващия орган по чл.19 ал.3 т.15 ЗУО.
Извършването на нарушението е установено безсъмнено при проверка на място на 22.03.2019г.,
при която са открити описаните отпадъци, документирани в констативен протокол.
Изтъкнато е, че задълженията по чл.19 ЗУО са възложени върху кметовете на
общини и са текущи, тоест – през целия мандат на управление. По-конкретно,
задълженията по чл.19 ал.3 т.15 не са обусловени от предходни действия, в.т.ч.
и оправомощаване на кметове на населени места със
задължения по чл.112 ал.1 и чл.19 ЗУО. Счита се, че обстоятелствата по
предприемане на някакви мерки са неотносими към
възникването на административно-наказателната отговорност, а биха могли да
касаят единствено нейното индивидуализиране. Към момента на проверката
нерегламентираните сметища не са били премахнати, а предприетите действия са се
оказали недостатъчни и неадекватни. В тази вр.,
доколкото кметът на общината не е предприел резултатни мерки, осигуряващи
почистване на незаконните замърсявания с отпадъци, същият не е изпълнил
задълженията си по чл.151 ал.2 т.6 пр.1, за което законосъобразно е
санкциониран. Задължението е възложено на кметовете на общини със закон, поради
което кметът на общината е субект на административнонаказателната
отговорност, дори при възлагане на кметове на населени места да изпълняват
различни функции във вр. с управление на отпадъците.
Поискана е отмяна на решението на РС – Асеновград с потвърждаване на НП.
Ответникът Е.К. оспорва касационната
жалба в писмен отговор. Пълномощникът адв. М. заяви,
че в хода на административно-наказателното производство са допуснати нарушения,
правилно квалифицирани от съда за съществени. Поддържа, че в текста на чл.19
ал.3 т.15 ЗУО има три хипотези, които е следвало да бъдат разграничени, след
като са констатирани отпадъци – което не е направено в случая, независимо от
посоченото в акта – в качеството на кмет на община Асеновград, К. не е
предприел мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за
това места. Нормата на чл.151 ал.2 т.6 ЗУО също съдържа няколко хипотези, от
които не е отграничена конкретно приложимата /първата
според текстовото описание на нарушението/. Подкрепя се тезата на съда за
несъответствие между описаното в АУАН нарушение, свързано с вмененото
изпълнително деяние и действителното фактическо положение. Поискано е решението
на РС – Асеновград да бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура – Пловдив, представлявана
от прокурор Костова предлага решението да бъде оставено в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в
срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятно
решение. По същество е основателна.
1. НП е издадено от
административно-наказващ орган, компетентността на който произтича пряко от
закона – чл.157 ал.4 ЗУО. АУАН № 28 / 20.06.2019г. е съставен от Ат.Б.,
ст.експерт при отдел Управление на отпадъците и опазване на почвите в РИОСВ, оправомощена със Заповед № РД-246/20.09.2018г. на Директор
РИОСВ – Пловдив – в съответствие с чл.157 ал.2 ЗУО. Цитираната заповед е приета
в съдебното производство пред АРС /л.8/.
Според фактическата установеност в
АУАН, възприета в обстоятелствената част на НП № 50/05.08.2019г. : При проверка
на 22.03.2019г. в землището на с.Боянци, община Асеновград, във вр. с контрол по изпълнение задълженията на кметове на
общини, регламентирани в чл.19 от ЗУО, било констатирано, че от северната
страна на селото, на площ окомерно около декар, декар и половина има
нерегламентирано замърсяване от смесени битови отпадъци, пластмасови отпадъци,
хартия и картон, туби, автомобилни гуми, строителни отпадъци, едрогабаритни
отпадъци, дрехи и др., като на място с участъци, на които има следи от горене
на автомобилни гуми. В участъка на път, водещ зад училището и кметството, в
ляво, е констатирано струпване на смесени битови отпадъци ведно със земни маси
на купчини, купчини строителни отпадъци и оборска тор на площ окомерно около
500кв.м. Прието е, че нарушението е извършено на 22.03.2019г. и е цитирана
нормата на чл.19 ал.3 т.15 ЗУО : „Кметът на общината отговаря за: т.15 - предотвратяването
на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на
незаконни сметища и организиране на почистването им.“. Посочено е, че „С това
свое деяние Е. …К., ….- в качеството му на Кмет на община Асеновград, …е
осъществил състава на чл.151 ал.2 т.6 – предложение първо, във вр. с чл.19 ал.3 т.15 ЗУО, „като не е предприел мерки за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места“. Описаните факти са квалифицирани от
правна страна с цитираните разпоредби и на основание чл.151 ал.2 т.6, предложение
първо, вр. с чл.19 ал.3 т.15 ЗУО, вр.
с чл.53 ЗАНН и съгл. чл.157 ал.4 вр. с ал.2 ЗУО, е
наложена глоба в размер на 3000лв.
Постъпилото възражение против АУАН е
прието за неоснователно и не са открити основания за прилагане на чл.28 ЗАНН.
Във възражението против АУАН е
заявено, че със Заповед № А-663/19.04.2016г., кметът на община Асеновград в
съответствие с чл.112 ал.1 ЗУО вр. с чл.19 ЗУО, е
определил длъжностни лица, на които са вменени правомощията и задълженията по
ЗУО, поради което кметът на общината не е административнонаказателно
отговорно лице. Освен това, община Асеновград е изискала писмено /изх.№ от 11.04.2019г./
от КМД ЕООД – да извърши почистване на нерегламентирани замърсявания на
територията на с.Боянци. Към възражението са приложени посочените заповед и
писмо.
2.
Спорни факти в случая не е имало. АРС се позовал на текста на чл.19 ал.3 т.15
ЗУО, съдържащ три хипотези : „предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране
на почистването им“ и го съпоставил с текстовото описание на нарушението - в
качеството му на Кмет на община Асеновград, Е.К. не е предприел мерки за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места.
Последвал извод за първата хипотеза от чл.19 ал.3 т.15 ЗУО. Обсъдено е
съдържанието на чл.151 ал.2 т.6 ЗУО : „Наказва се с глоба от 3000 до 10 000
лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно
лице, което: т.6 - не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища
и/или организиране на почистването им;“. Прието е, че е налице първата
хипотеза, която е отразена в НП и в АУАН – „предложение първо“. РС – Асеновград
приел, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за
неизпълнение на задълженията на кмета на община Асеновград, но това не е
свързано с непредприемане на мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци
на неразрешени за това места, тъй като със Заповед № А-663/19.04.2016г. –
Кметът на община Асеновград е възложил определени правомощия и задължения по
чл.112 ал.1 и чл.19 ЗУО, на кметовете в райони на общината, сред които и кметът
на с.Боянци /дейностите, свързани с образуване, събиране, включително
разделното съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни
отпадъци; дейностите по депониране на производствени и опасни отпадъци на
общински и/или регионални депа; площадките за дейностите с отпадъци от черни и
цветни метали; спазването на други изисквания, определени с приета от ОбС – Асеновград, Наредба за управление на отпадъците,
поддържане и опазване на чистотата на територията на община Асеновград/.
Последвал извод за това, че към 22.03.2019г. Кметът на Общината е предприел
мерки, свързани със задължението му по чл.19 ал.3 т.15 ЗУО. АРС счита, че
констатираното замърсяване е свързано евентуално с неизпълнение на друго
задължение на Кмета на общината – бездействие относно непредприемане на мерки
за организиране на почистването на формираните отпадъци. Това задължение не е
вмененото с НП, поради което съдът приема да е налице нарушение на чл.42 т.4 ЗАНН. Несъответствието между описаното в АУАН нарушение и вмененото деяние във вр. с действителното фактическо положение не е преодоляно
по реда на чл.52 ал.4 ЗАНН. Затова е допуснато и нарушение на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН.
3. Съгласно чл. 218 АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. В
случая е допуснато нарушение на материалния закон - последица от несъответна на
установените факти доказателствена преценка. Не е налице и възприетото от АРС
съществено нарушение в хода на административно-наказателното производство,
ограничило правото на защита.
Относно функцията и значението на
констативните протоколи и връзката им със започване на адм.нак.производство с АУАН по чл.36 ЗАНН, следва да бъде
посочено, че естеството на дейността преди съставяне на АУАН не е строго
регламентирана, поради което не е задължително и необходимо извършване на
проверки, основани на приложимия в адм.нак.производство закон или друг закон, резултатите от които
се документират в протоколи. От друга страна, поради липса на забрана преди
съставяне на АУАН да бъдат извършвани проверки от контролни органи, няма пречка
факти и обстоятелства, установени при проверките да бъдат документирани в
констативни протоколи. Когато АУАН е основан фактически на протоколи от
посоченото естество, само констатациите от протоколите следва да бъдат в
предметните фактически установявания, вписани в АУАН. В реда на изложеното бе
посочено, че отсъства спор по фактите.
Описаното в НП нарушение е по чл. 19
ал. 3 т. 15 ЗУО, която норма въвежда задължение за кмета на общината да
отговаря за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това
места и/или създаването на незаконни сметища и за организиране на почистването
им, като предприеме съответните мерки за това / „Кметът на общината отговаря
за: т.15 - предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това
места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им.“/.
Отговорността е за кмета на общината, а не за същия и/или упълномощено от него
лице, респект. друго длъжностно лице. Следователно, отговорността не би могла
да бъде прехвърлена на друг субект, а отделно стои възможността - способ, въз
основа на който да се осъществява дължимото поведение /отговорността/. Дори да
бъде възприето, че кметът на общината може да възложи на друго длъжностно лице
произтичащата пряко от закон отговорност за него, приложената към възражението
заповед не съдържа оправомощаване на кметовете на
населени места на територията на общината за предотвратяването на изхвърлянето
на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища
и организиране на почистването им. Заповед № А-663/19.04.2016г. касае
осъществяване на контрол от страна на определените длъжностни лица по отношение
дейностите, свързани с образуване, събиране, включително разделното
съхраняване, транспортиране, третиране на битови и строителни отпадъци;
дейностите по депониране на производствени и опасни отпадъци на общински и/или
регионални депа; площадките за дейностите с отпадъци от черни и цветни метали;
спазването на други изисквания, определени с приета от ОбС
– Асеновград, Наредба за управление на отпадъците, поддържане и опазване на
чистотата на територията на община Асеновград. Това съответства на чл.112 ал.1
ЗУО /преди изм. от 2018г., в сила от 01.01.2019г./, на основание на която норма
е издадена заповедта : „Кметът на общината или оправомощено
от него длъжностно лице контролира : 1. дейностите, свързани с образуване,
събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране, третиране на
битови и строителни отпадъци; 2. дейностите по депониране на производствени и опасни
отпадъци на общински и/или регионални депа; 3. площадките за дейностите с ОЧЦМ;
4. спазването на други изисквания, определени с наредбата по чл. 22; 5. /нова –
ДВ, бр. 88 от 2017г., в сила от 1.01.2022г. - изм., бр. 98 от 2018г., в сила от
1.01.2019г./ изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им
изхвърляне.“. Нормата на чл.112 ЗУО се намира в Раздел V - Контрол по
управлението на отпадъците, като възможността за оправомощаване
на длъжностни лица от кмета на общината касае единствено контролни функции.
Вярно е, че в заповедта от 19.04.2016г. е посочено като основание и „…във
връзка с прилагане изискванията на чл.19 от ЗУО“, но отговорен за изискванията
на чл.19 ЗУО е кмета на общината. Както бе посочено по-горе, способите за
осъществяване на възложената със закона отговорност организационно стоят в компетенциите на кмета на общината и той би
могъл да натовари конкретни длъжностни лица със съответни задължения, което би
представлявало предприети от него мерки за предотвратяване изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и
организиране на почистването им. Освен това, преди да бъде възприето при
условията на евентуалност неизпълнение на друго задължение, а не на вмененото с
НП – „бездействие относно непредприемане на мерки за организиране на
почистването на формираните отпадъци“ /според АРС/, следва безсъмнено да е
установено, че са предприети мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци
на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища.
Конкретиката
на фактите не разкрива наличие на предприети мерки от страна на кмета на
общината, тъй като заповедта от 2016г. касае контролни дейности, а писмото до
КМД ЕООД е от 11.04.2019г. – след дата на извършената проверка на 22.03.2019г. Тоест,
правилно е описано нарушението и е приложена съответстващата му санкционна
норма - чл. 151 ал. 2 т. 6, предложение първо ЗУО. Правилно РС – Асеновград е
съобразил наличието на три хипотези както в обхвата на чл.19 ал.3 т.15, така и
в чл.151 ал.2 т.6 ЗУО. В тази вр. е приложимо Т.Р. №
3 от 10.05.2011г. по т.д.№ 7/2010г., ОСК, ВАС : „Неточната квалификация на
нарушението в акта за установяването му е без правно значение, ако нарушената
правна норма е правилно посочена в наказателното постановление.”. Наказателно постановление се издава и
когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина /чл.53
ал.2 ЗАНН/ и формално регламентираното производство по ЗАНН не следва да бъде абсолютизирано. В случая е налице неточна - непълна
квалификация на нарушение в АУАН, а не липса на правна квалификация.
Санкцията по чл. 151 ал. 2 т. 6,
пред. 1 ЗУО се прилага за неизпълнение на превантивните мерки и именно това нарушение
е допуснато – правилно отнесено към съответстващата му санкционна разпоредба.
Изводът на АРС за посоченото друго нарушение, би бил верен в случай, когато не
е доказано осъществяване на първата хипотеза, предвид текста на чл.19 ал.3 т.15
ЗУО.
Действително,
административно-наказателната отговорност по см. на чл.151 ал.2 ЗУО е насочена
към кмет на община и/или длъжностно лице, което обективно предпоставя
възможността друго длъжностно лице, а не кмета, да предприема мерки за
предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или
създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им и в тази
вр., възможност на кмета да оправомощи
конкретно длъжностно лица да отговаря за задълженията по чл.19 ал.3 т.15 ЗУО. В
тази хипотеза не попада разглеждания случай по изложените съображения за
съдържанието на заповедта от 2016г. Затова следва извод за правилно определен
субект на административнонаказателната отговорност -
кметът на община Асеновград. В
случая се касае за форма на изпълнително деяние, изразяваща се в бездействие, с
оглед на което до извършване на дължимото действие, нарушението се осъществява
от субекта във всеки един момент, включително и на посочената в наказателното
постановление дата /в тази насока Решение № 2243 от 15.12.2017г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2685/2017г.; Решение № 1933
от 11.10.2019г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
2234/2019г.; Решение № 549 от 12.03.2018г. на АдмС -
Пловдив по к. а. н. д. № 3703/2017г., др./.
Мотивиран така и на основание чл.222
ал.1 АПК, Административен съд – Пловдив, XXIII състав
Р
Е Ш И :
Отменя Решение № 172/14.11.2019г.,
постановено по АНД № 661 по описа за 2019г. на Районен съд-Асеновград.
Потвърждава Наказателно
постановление № 50/05.08.2019г. на Директора на РИОСВ-Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател
:
Членове :