Определение по дело №1643/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4070
Дата: 23 септември 2024 г. (в сила от 23 септември 2024 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20243100501643
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4070
гр. В..., 23.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В..., IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет
и трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Станислав М. Ангелов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100501643 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Oбразувано е по въззивна жалба на Община В..., с адрес на управление
гр. В..., бул. „Осми приморски полк” № 43, срещу Решение
№1757/17.05.2024г. по гр. дело №14089/2023г. на ВРС, 46-ти състав, с което е
прието за установено по отношение на ищеца П. Г. С., ЕГН **********, че
ответникът Община В... не е собственик на поземлен имот (ПИ) с пл. №189
по КП на СО „П.“, землище на село К.........., община В..., одобрен със заповед
№ 273/24.06.1994 г. на кмета на Община Б........, с площ 603 кв. м., при граници
на имота по скица: север: път, запад: поземлен имот с пл. № ......, изток: път,
юг: поземлен имот с пл. № ....., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния
закон и на съдопроизводствените правила. Доказани са по делото
предпоставките на основанието по чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ в полза на община В...
по отношение на исковия ПИ №189. Недоказана е обаче възможността на
ищеца да придобие терена по давност поради неприключената процедура по
възстановяване право на собственост върху земеделската земя и липсата на
индивидуализация на имота с оглед на липсата на ПНИ за СО „П.“.
Недоказани са освен това както своителното владение на родителите на ищеца
от 1994г. до 2000г., така и присъединяването на това им владение от самия
ищец след 2000г., с оглед и на липсата на правоприемство между тях за ПИ
№189. От ангажираните гласни доказателства не се доказва дори и личното
владение на ищеца върху спорния терен, а анализът на свидетелските
показания е направен от ВРС при съществени процесуални нарушения.
1
Евентуално владението на ищеца е било недобросъвестно и е било прекъснато
с подаването на 02.04.2021г. от баща му на заявление за издаване на скица за
процесния имот, с което той признал, че упражнява права върху чужд (на
общината имот).При отчитане на мораториума за придобиване по давност на
поземелни имоти - частна общинска собственост изискуемите 10 години
владение също не са изтекли към момента на исковата молба. Позовава се на
съдебна практика. Моли за отмяна на решението на ВРС и за отхвърляне на
предявения иск, както и за присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно
и обосновано, което излага съображения. Обобщено поддържа за изтекли дори
повече от изискуемите 10 години придобивна давност за ищеца върху исковия
имот, видно от свидетелските показания и собствеността на съседния ПИ.
Няма пречка за придобивне по давност на спорния терен, тъй като до влизане
в сила на ПНИ (какъвто няма) Общината не може да се позовава на
придобиване на осн. чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, а и такова не е вписано в АЧОС от
2015г. Липсата на ПНИ не прави земята негодна за придобиване по давност.
Подаденото през 2021г. заявление от бащата на ищеца за издаване на скица за
процесния имот не означава признаване на чужди права. Моли за отмяна на
решението на ВРС и за отхвърляне на предявения иск, както и за присъждане
на разноски за две инстанции.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 28.10.2024г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
2
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
В... на адрес: гр. В..., ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните
могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3