№ 495
гр. София, 06.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110116429 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба по чл. 248 ГПК, вх. № 365415/13.11.2024 г., подадена от И. В. К.,
ЕГН **********, с която се иска изменение на Решение № 19193/24.10.2024 г. по гр.д.
16429/2023 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта относно разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който са
изложени доводи за недопустимост и неоснователност на молбата.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 24 състав, след като обсъди възраженията,
доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право
да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като от изложените съображения съдът не
намира основание да ревизира своето решение по отношение на това кому следва да се
възложи отговорността за разноски, респективно размерът им.
Съдът приема, че не е ограничен от минимума, установен с нормата чл. 7 ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото
следва да се съобрази разрешенията дадени в решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на
СЕС и по преюдициално запитване, дадено в т. 1 от решение на СЕС от 23.11.2017г. по
съединени дела С-427/16 и С-428/16 /задължителни за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК/, а
именно: Съгласно решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015г. на СЕС съдът е извел
задължение на националният съд да гарантира присъждане на разумния размер на
подлежащите на възстановяване разноски, съблюдавайки принципа на пропорционалност,
справедливост, като при необходимост, оставя неприложена всяка разпоредба на
националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е
необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или
1
друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО. В
същия дух е и решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 по т.1,
в което се посочва, че когато правната уредба е от естество да ограничи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 пар. 1 ДФЕС, всеки съд следва да
прецени дали с оглед на конкретните условия за прилагането й дали нейното съдържание
отговаря на легитимни цели и дали наложеното с нея ограничение се свежда до
необходимото за изпълнението на тези цели. Това тълкуване и възможността съдът да
съобразява посочените критерии при присъждане на разноски и да не прилага част от
разпоредби от действащото национално законодателство и определя справедлив и
пропорционален размер на адвокатско възнаграждение кореспондира и с разпоредбата на
чл.3 от ГПК, задължаваща участниците в гражданското съдопроизводство да упражняват
добросъвестно процесуалните си права и съобразно с добрите нрави, респективно –
задължение на съда да не допуска злоупотреба с такива. С постановеното решение от
25.01.2024г. по дело С-438/2022 г. изрично е посочено, че съдът следва да откаже
прилагането на национална уредба, която определя задължителен минимален размер на
адвокатските възнаграждения, когато противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка
с член 4, параграф 3 ДЕС, както и че забраната за уговаряне на възнаграждение под
минималните размери в тази уредба респ. съдът да е обвързан и да не може да присъди
възнаграждение под този минимален размер несъмнено е „ограничение на конкуренцията“ с
оглед на целта, като такова при такова ограничение не е възможно позоваване на
легитимните цели, като във всеки случай, когато съдът установи, че е нарушена забраната по
член 101, параграф 1 ДФЕС е длъжен да откаже приложението на националната уредба.
С оглед горното съдът не намира основание да измени постановеното решение в частта
за разноските.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК, вх. № 365415/13.11.2024 г.,
подадена от И. В. К., ЕГН **********, с която се иска изменение на Решение №
19193/24.10.2024 г. по гр.д. 16429/2023 г. по описа на СРС, 24 състав, в частта относно
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2