№ 30215
гр. София, 16.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20231110141670 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Ц. Л. П. срещу етажните собственици в
сграда на адрес: гр. София, **************, представлявани от управителя
„Стопанка 1“ ООД, с която е предявен иск за отмяна на решенията на общото
събрание на етажната собственост, проведено на 22.06.2023 г. по т. 3 – за избор на
професионален домоуправител/поддръжка и сключване на договор и по т. 5 –
гласуване на бюджет на база прогнозните разходи по данни от последните шест месеца.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в
процесната сграда етажна собственост. На 22.06.2023 г. се е състояло съвместно общо
събрание на етажните собственици на вх. Б и вх. В на *********. Излага съображения,
че от посочения дневен ред в поканата за свикване на процесното общо събрание не
се установява да е налице „неотложен случай“ за свикването му, а последното общо
събрание на ЕС се е състояло осем месеца по рано - на 20.10.2022 г. На следващо
място, твърди, че процесното ОС е свикано като съвместно - на вх. Б и вх. В, но нито
една от точките от дневния му ред не касае въпрос, свързан с общите части на двете
етажни собствености, каквото е изискването на чл. 18 ЗУЕС. Твърди, че след като са
излъчени равен брой представители на двете етажни собственици - по един човек,
вместо да бъде проведено така свиканото съвместно общото събрание само с
излъчените представители, то е продължило дейността си, но с участието на всички
присъстващи от вх. Б и от вх. В. Поддържа, че предвид взетото решение двата входа да
бъдат регистрирани като две отдели етажни собственост, съвместното общо събрание е
следвало да бъде разпуснато, за да може всяка една от етажните собствености да
проведе самостоятелно ОС по предварително обявения дневен ред и да приеме
касаещите я решения, но общото събрание е продължило с участието на всички
присъстващи и от двете етажни собствености, като са взети съвместни решения по
останалите точки от дневния му ред. Излага твърдения, че при преценката за наличие
на кворум за провеждане на общо събрание и при гласуване на решенията не са
отчетени правилно гласовете на всички представители на идеални части от общите
части на сградата. Излага доводи, че при провеждане на съвместното общо събрание
на вх. Б и на вх. В са нарушени и заК.ите изисквания за представителството по чл. 14
ЗУЕС, като Д. Д., който не е собственик на самостоятелен обект в сградата е
представлявал като пълномощник четири самостоятелни обекта, М. М. е
представлявала четири самостоятелни обекта от вх. Б, Й. Й. е представлявал пет
самостоятелни обекта във вх. В, а И. Л. е представлявал девет самостоятелни обекта от
вх. Б и вх. В. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК етажните собственици,
представлявани от управителя „Стопанка 1“ ООД, са подали писмен отговор на
исковата молба, с който оспорват предявения иск като недопустим и неоснователен.
Излагат доводи, че ищецът не разполага с активна процесуална легитимация да иска
отмяната на решенията на общото събрание на етажната собственост на вх. Б и вх. В,
тъй като липсва каквото и да твърдения и доказателства, че е собственик на имот във
вх. В. Излага доводи, че общото събрание е законосъобразно свикано на основание чл.
12, ал. 5 ЗУЕС и е налице хипотезата на неотложен случай, тъй като сградата е
останала без ефективно управление, без финанси за поддръжка и заплащане на
консумативи. По отношение на твърденията за нарушение на чл. 18 ЗУЕС, излага
доводи, че към момента на свикване и провеждане на процесното общо събрание двата
входа не са били регистрирани като отделни етажни собствености, а решение за
тяхната регистрация като отделни субекти е взето в хода на събранието, но решението
само по себе си не произвежда конститутивно действие за възникването на отделни
субекти. Поради това, събранието надлежно е продължило дейността си по въпросите
от дневния ред, засягащи общо и двата входа. Твърди, че собствениците на
самостоятелни обекти в сградата притежават идеални части от общите части на
сградата, а не идеални части от съответния вход, в който е имотът им. Излага доводи,
че по всяко от взетите на събранието решения цифрата на идеалните части, чийто
притежатели са гласували „за“ вземане на съответното решение е много по-голяма от
50 % и решенията на процесното събрание са валидно взети в съответствие с
изискването на чл.17, ал. 3 ЗУЕС. По отношение на твърдяното нарушение на
разпоредбата на чл. 14 ЗУЕС, ответниците оспорват твърдението, че Д. Д. не е
собственик на самостоятелен обект в сградата и поддържат, че същият притежава
правото на собственост върху гараж Г-19 във вх. В. Твърдят, че Д. Д. е представлявал
като пълномощник на събранието само трима етажни собственици, Й. Й. е
представлявал двама етажни собственици, а И. Л. също е представлявал само двама
етажни собственици. По отношение на осъщественото от М. М. представителство
ответниците признават, че действително същата е представлявала четрима етажни
собственици от вх. Б, но поддържат, че дори да се приеме, че идеалните части на
четвъртия собственик на обект във вход Б, който е представлявала, следва да се
приспаднат от кворума за провеждане на събранието и от кворума за гласуване, то при
всички случаи това няма да повлияе на законността на кворума на събранието - както
за провеждането, така и при вземане на решенията.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК етажният собственик И. И. Г. е подала
писмен отговор на исковата молба, който е идентичен по съдържание с подадения
такъв от етажните собственици.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявен е констутитивен иск с правно
основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи при
условията на пълно и главно доказване следните факти: че искът е предявен в срок до
30 дни от узнаването за решението на общото събрание; че общото събрание е взело
решенията, чиято отмяна се иска.
УКАЗВА на ответниците, че в тяхна доказателствена тежест е да установят при
условията на пълно и главно доказване следните факти: че са били налице условията
за свикване на общото събрание като неотложно; че по време на провеждане на
2
събранието вх. Б и вх. В на процесната сграда са били регистрирани като една етажна
собственост; че са спазени изискванията за кворум и мнозинство при гласуване на
решенията, включително надлежното представителство на етажните собственици,
които са били представлявани от пълномощник.
С оглед заявеното в отговора на исковата молба за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени обстоятелствата, че ищецът Ц.
Л. П. притежава право на собственост върху самостоятелен обект във вх. Б на
процесната сграда в режим етажна собственост на адрес: гр. София, **********; че на
22.06.2023 г. е проведено общо събрание на етажните собствениците на вх. Б и вх. В на
сградата; че на общото събрание етажният собственик М. М. е представлявала
собствениците на ап. 41, ап. 47, ап. 56 и ап. 58 от вх. Б на процесната сграда.
По доказателствата:
Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети
като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.
Следва да бъде допуснат разпит на един от поисканите от ответниците
свидетели за установяване на предпоставките за провеждане на неотложно общо
събрание.
Доказателственото искане на ответниците за задължаване на
председателстващия общото събрание или протоколчика да представи заверен препис
от пълномощните на дадени от лицата Т. Т., Й. Й., И. Л. и М. М. следва да бъде
отложено до конкретизацията му, като се предостави срок на страната за отстраняване
на нередовността на това доказателствено искане на основание чл. 101 ГПК.
Доказателствено искане на ответниците за разпит като свидетели на М. М. и И.
Л. следва да бъде оставено без уважение, като ненеобходимо.
Доказателственото искане на ответниците по чл. 176 ГПК да бъде задължен
ищецът да се яви лично, за да отговори на поставените въпроси, следва да бъде
оставено без уважение, тъй като посредством събирането на това доказателствено
средство се цели установяване на обстоятелства, които са извън предмета на доказване
по делото.
Доказателственото искане по чл. 195 ГПК за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо.
Доказателственото искане по чл. 186 ГПК за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което ответниците да се снабдят с информация от
Столична община с удостоверения за регистрация на двете етажни собственици следва
да бъде оставено без уважение, тъй като съдът вече е изискал удостоверение и то е
постъпило по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.10.2025
г. от 10:40 часа, за която дата да се призоват страните.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението.
ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като
писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА на страната на ответниците събирането на гласни доказателства
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане при условията на чл. 159, ал. 2
ГПК.
3
УКАЗВА на ответниците да водят допуснатия свидетел.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците с правно основание чл.
176.
УКАЗВА на ответниците в двуседмичен срок от получаване на съобщението да
уточнят заявеното доказателствено искане за задължаване на председателстващия
процесното общо събрание Д. Д. или протоколчика да представят пълномощните,
дадени от лицата Т. Т., Й. Й., И. Л. и М. М. като с писмена молба с препис за
насрещната страна уточнят кое лице конкретно се иска да бъде задължено да
представи исканите документи, дали същото е етажен собственик или не е, и негови
три имена и адрес.
УКАЗВА на ответниците, че при неизпълнение на горното указание в срока за
това, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК искането ще бъде оставено без уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за събиране на гласни
доказателства чрез разпит като свидетели на М. М. и И. Л..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците по чл. 195 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 186 ГПК.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
4
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5