Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия Димитринка Костадинова-
Младенова
при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното
от младши съдия Димитринка
Костадинова-Младенова в. гр.дело № 2828 по описа за
2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 283276
от 22.11.2019 год., постановено по гр.дело № 20153/2019 год. по описа на СРС,
ГО, 168 с-в, е признато за установено по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ал. 1 ЗЗД, че ответникът И.С.Х., ЕГН **********
дължи на ищеца сумата 3 122.57 лева, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2016г. – м. 04.2018г., в имот, находящ се в гр. София, община Лозенец, ул. „******, офис №
2 и офис № 3, абонатен номер 386731 и сумата 36 лв., главница за извършена
услуга дялово разпределение за периода
м. 05. 2016г. – м. 04.2018г.- ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.12.2018г. до окончателното плащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № № 80592/2018г. по описа на СРС, 168 състав като отхвърля исковете по чл. 422 ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 410 лв. – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата за топлинна енергия за периода 30.06.2016г. до 18.12.2018г. и сумата от 5.30 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 30.06.2016г. до 18.12.2018г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № № 80592/2018г. по описа на СРС, 168 състав. Със същото решение ответникът
е осъден за заплати на ищеца сумата от 593.66 лв. разноски в първоинстонционното производство и сумата от 107.36 лв.
разноски за заповедно производство, от своя страна ищецът е осъден да заплати
на ответника сумата от 139.45 лв. разноски в първоинстонционното
производство и сумата от 139.45 лв. разноски за заповедно производство.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца- „Т.С.“ ЕАД – „Б.Б.“ ООД.
Срещу
решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника И.С.Х. чрез процесуалния му представител адв.
П.Х. от САК. Не оспорва факта, че е собственик на процесните
имоти. Жалбоподателят поддържа, че по делото липсвали убедителни доказателства
за наличие на облигационно отношение между страните и за дължимостта
на претендираните суми. Твърди, че в качеството си на
физическо лице следва да бъде приета за потребител н а топлинна енергия за
битови нужди, а не за стопански нужди, при които по силата на чл. 153, ал. 1,от ЗЕ и § 1 т. 2 от ДР на ЗЕ следва
да отговаря на договорно, а не на извъндоговоорно
основание. Не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че ответникът има качеството на
небитов клиент, защото обектите са офиси и задоволяват небитови нужди. Оспорва
изводите на първоинстанциониня съд, че ответникът се
е обогатил с доставената в обектите топлинна енергия. Сочи, че по делото са
представени доказателства, че трето лице помагач – „К.“ ЕООД е
като наемател на процесните имоти е сключил
договор с ищцовото
дружество. Оспорва и размера на исковата
претенция, която е уважена от съда. Твърди, че не следвало да бъде кредитирано
заключението по съдебно-счетоводната експертиза, което се базирало на
данни подадени от счетоводството на ищцовото дружество. Ищецът не бил отчислявал технологични разходи.
Твърди се още в жалбата, че по делото не било доказано предоставянето на
услугата дялово разпределение от ищеца – такава била извършвана от третото
лице-помагач, поради което не се дължала нейната стойност. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете –
отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач – „Б.Б.“
ООД не вземат становище по жалбата. Ищецът „Т.С.“ ЕАД с молба от 13.07.2020г. конкретизира
петитума на исковата молба, и моли съда да приеме за
установен по отношение на ответкника И.С.Х., че дължи
на ищеца сума за консумирана топлинна
енергия в размер общ размер на 3573.91 лв., от които 3122.57 лв.- главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2016г. до м. 04-2018г. ,
както и дължими суми за топлинна енергия
по изравнителна сметка № *********/31.08.2017г. , за периода 01.04.2017г.
до 30.04.2017г.; №**********/31.08.2017г. за периода м. 07.2016г. до м.
03.2017г. и сумата от 410.04 лв.- законна лихва за забава от 30.06.2016г. до
18.12.2018г. както и 36 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода
м. 05.2016г. до м. 04.2018г. и 5.30 лв. – законна лихва за забава за периода от
30.06.2016г. до 18.12.2018г. ведно със законната лихва от 21.12.2018г. датата
на депозиране на заявлението за зидаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. №
3099638 до окончателно изплащане на сумите.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
приема следното:
Предявени са
за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта,
в която районният съд се е произнесъл по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което предмет на разглеждане във въззивното
производство е само искът с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част, а по същество е и правилно по следните съображения.
По делото е
безспорно, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна собственост, в която се
намира процесният имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа, с оглед приетия по делото договор при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Топлофикация София“ АД и „Б.Б.“ ООД; Договор, сключен № 2157/30.09.2005г. за извършване
на услугата топлинно счетоводство, сключен между етажните собственици и фирмата да топлинна
счетоводство „Б.Б.“ ООД, сключен въз основа на протокол
от общо събрание на собствениците на имоти в жилищна сграда с адрес: гр. София,
ж.к. Лозенец, ул. ******проведено на 15.09.2005 г., на което „Б.Б.“ ООД е било избрано за топлинен счетоводител, който да
извършва дялово разпределение на топлинната енергия на отделните абонати в
сградата. От представения на л. 19 от първоинстанционното производство нотариален акт № 152 от 04.11.2005
г., том IV, рег. № 17860, дело 530/2005г. по описа на Нотариус В.В.с
рег. № 220 на НК с район на действие СРС се установява, че наследодателят на ответника
е закупило от А.Д.П.и М.В.П.процесните недвижим имоти
офис № 2 , на партерен етаж с площ 72.73 кв.м. заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж и офис № 3 на партерен етаж с площ 34.90 кв.м., заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж находящи се в гр. София, район Лозенец, по ул. ******заедно със съответните идеални
части от правото на строеж. Установено е по делото, че ответникът И.С.Х. е
единствен наследник по закон на наследодателя си Г.П.Н., починала на 15.04.2012г.,
което означава, че е собственик на процесните имоти в
процесния период.
По делото е
прието писмо от „Т.С.“ ЕАД до И.С.Х. от 12.03.2018г., с което ответникът е бил
поканен да сключи с ищеца договор съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ с приложени
необходимите документи за сключването му. В писмото е посочен и общият размер
на натрупаните към 09.03.2018 г. задължения, като ответникът е бил поканен в
седемдневен срок от получаване на писмото да посети седалището и адреса на
управление на „Т.С.“ ЕАД с цел сключване на договор и уточняване на плащанията
по дължимите суми. От приложеното на л. 25 известие за доставяне се установява,
че писмото е било получено от ответника на 14.03.2018 г.
Въззивният
съд приема и че за процесния период от м.05.2016 г.
до м.08.2015 г., ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия в процесния имот. От заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че през процесните
два отчетни периода, съответно 01.05.2016 г. – 30.04.2017г. и 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г., за двата имота е имало една партида с абонатен № 386 731,
като в двата имота е имало отоплителни тела – радиатори, към които са монтираи термостатни
вентили и същите са присъединени към 1 брой апартаментен топломер, както и
с 1 брой водомер за отчитане на БГВ. През същия период топлинната енергия отдадена от сградната инсталация
разпределяна съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба в областта на
енергетиката. За периода 05.2016г. - 04.2018г. потреблението на топла вода е на
база реален отчет на показаниятан
един брой технически изправен и узаконен водомер за топла вода,, който в края
на процесния
период БГВ е отчитана по неговите показания Вещото лице по назначената и приета
в първоинстанционното производство съдебно счетоводна
експертиза, която настоящия състав кредитира, е изчислило, че при отчитане на
изравнителните сметки общата дължима сума за доставена топлинна енергия до
имота през процесния период се равнява на 3122.57 лв.
с вкл. ДДС, като в тази сума не е включена стойността на услугата за дялово
разпределение. В заключението е посочено, че технологичните разходи в
абонатната станция са били отчислявани от доставената топлинна енергия и са
били за сметка на „Т.С.“ ЕАД. Монтираният в абонатната станция топломер е
преминавал метрологични проверки в указания от закона срок.
Безспорно е във въззивното производство, че между страните по делото не е
бил сключен договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди.
Фактическият състав на
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/
имуществено разместване в патрумониума на ищеца и
ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което
произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на
правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за
защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице
представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните
основни форми: 1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/;
2/ увеличаване на пасива – възникване или увеличаване на задължения и 3/
извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно
лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на
актива – придобиване или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване
или намаляване на задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания случай твърдяното
имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при
условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на
доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия /в т.ч.
стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия
е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т.
43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 год./ и § 1, т. 33а от ДР на
ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./, потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя – чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Както вече бе посочено, не се
спори по делото, че между страните не е бил сключен такъв договор за продажба
на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди.
В настоящия
казус ищцовата претенция се основава на твърденията
за липса на сключен писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от
ответното дружество, тъй като между страните не е сключен договор за продажба
на топлинна нергия за стопански нужди. По делото не
са ангажирани доказателства за сключването на такъв писмен договор, напротив,
от представените писма се установява, че ищцовото
дружество двукратно е поканило ответника да сключат такъв договор и да уредят
отношенията си във връзка с натрупаните задължения, без да са последвали
каквито и да е действия от страна на ответника. В тази връзка не може да бъде
споделено възражението във въззивната жалба, че
липсват безспорни доказателства за наличието на облигационни отношения между
страните. Претенцията на ищцовото дружество за
неоснователно обогатяване се основава именно на липсата на такова отношение,
която е установена от приетите по делото доказателства. Никоя от страните не
твърди между тях да съществува облигационно правоотношение, нито са представени
доказателства в този смисъл. По отношение на възражението на ответника, че
реален ползвател на топлинната на топлинната енергия в процесните
имоти е третото лица-“К.“ ЕООД, което е било наемател, съдът намира същото за
неоснователно. Несъмнено е, че посоченото дружество е било наемател на обектите
по силата на договор за наем. Същото е сключило договор за продажба на топлинна
енергия с ищцовото дружество за срок от пет години
/приложен на л. 55/, считано от 07.03.2007г. По делото са представени и
фактури, издадени от ищцовото дружество на третото
лице „К.“ ЕООД за периода до 31.03.2014г., който прехожда процесния
период. Не са ангажирани други доказателства от страна на ответника, че към процесния имот третото лице има все още валиден договор за
наем или друго правно основание, даващо му право да ползва имота. Поради което
следва да се приеме, че реален ползвател на имота през процесния
период е ответника, който е собственик на имота и не е анжгажирал
в производството доказателства, които да оборват този извод.
Същевременно
от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че през процесния период ответникът е потребило
топлинна енергия на обща стойност 3 122.57 лв., с оглед на което
възражението във въззивната жалба за липсата на
категорични доказателства, че това е реално потребеното
количество топлоенергия, се явява неоснователно. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с
правата, предвидени в чл. 59, ал.1 ЗЗД, съобразно който всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва
кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт и това разместване на
блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на
спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши,
увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му. В разглеждания
случай липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия за процесния имот,
като въпреки тази липса на основание, топлинна енергия е ползвана. Същевременно
ответното дружество не е заплатило стойността на потребената
енергия, с което е спестило за себе си разходи, следователно налице са
обогатяване на ответното дружество и обедняване на ищцовото
дружество, за които липсва основание. По изложените съображения правилно
районният съд е уважил претенцията за неоснователно обогатяване в размер на 3 122.57
лв.лв., колкото е размерът на предявения иск за
главница. Следователно първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в тази обжалваната
част.
По отношение
на довода на въззивника, че не следва да бъде ангажиран
със заплащане на услуга дялово разпределение, защото се претендирала от ищцовото дружество, а не от това което предоставя тази
услуга, съдът намира същото за неоснователно. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена от третото лица- помагач „Б.Б.“ ООД.
Установена е и нейната стойност, която възлиза на 36.00 лв. за периода от
01.05.2016 год. до 30.04.2018 год Този извод за дължимост
на цената на услугата дялово разпределение следва от съвкупната преценка на
писмените доказателства и заключението по съдебно-счетоводната експертиза
/което в посочената част следва да бъде кредитирано – чл. 202 ГПК/.
При това положение, доколкото
ответникът като собственик на процесните два офиса е консумирал доставената в него
топлинна енергия, то следва да се приеме, че същият се е обогатил, спестявайки
разходите, които е трябвало да направи за заплащане на стойността на тази
енергия и за извършеното дялово разпределение, а съответно ищецът е обеднял,
тъй като не е получил цената на доставките, като обогатяването на ответника и
обедняването на ищеца произтичат от един и същ факт. Уважавайки изцяло
предявените искове като основателни първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, чийто правни изводи въззивният
съд също споделя.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено в обжалваните му части, като правилно.
При този изход
на спора ответникът няма право на разноски за въззивното
производство. Право на разноски има въззиваемата
страна – ищцовото дружество, като настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай в полза на „Т.С.“ ЕАД не следва да се
присъждат разноски за въззивното производство, тъй
като реално не са извършени действия по защита по смисъла на чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП. От името на дружеството не е
подаван отговор на въззивната жалба, в проведеното
съдебно заседание не е присъствал негов процесуален представител. По делото е
постъпила единствено кратка молба със стандартно съдържание, в която се твърди,
че страната не възразява делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, моли въззивната жалба да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени
разноски по делото.
На основание
чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 283276 от 22.11.2019 год., постановено по гр.дело № 20153/2019 год.
по описа на СРС, ГО, 168 с-в, в обжалваната част.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Б.Б.“ ООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.