№ 159
гр. Сливен, 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20222200100486 по описа за 2022 година
Предявени са три преки обективни кумулативно съединени частични
искове на увредени лица срещу застрахователя на прекия причинител на
вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ , вр. с чл. 45 ЗЗД и
цена на всеки иск: 200 000 лв. от общо 300 000лв.
В исковата молба се твърди, че на 23.06.2022г., на пътя между гр.Сливен
и гр.Я., настъпило ПТП между лек автомобил „Н.П.“ с рег. № ***,
управлявано от А.Д.А. и лек автомобил „С.И.“ с рег. № ***, управляван от
А.П. С., при което загинал водача А.П. С..
Твърди, че виновният за ПТП водач бил А.Д.А., който в нарушение на
ЗДвП, при единична непрекъсната осева линия и забранено изпреварване,
навлязъл в насрещната лента за двиЖ.е, при ограничаване на предвиденото в
участъка ограничение на скоростта и се блъснал челно в движещия се
правомерно лек автомобил “С.И.“, като от удара настъпила смъртта на А. С..
Твърди се, че първият ищец е негова преживяла съпруга, а другите двама-
низходящи, съответно син и дъщеря. Всички понесли много тежко загубата на
своя съпруг и баща. Той бил стожера на семейството, тяхна опора и приятел,
всеотдаен, грижовен, а без него цялата им фамилия била разбита. Чувствали
се безпомощни, неуверени тъй като загубили своя авторитет в живота,
1
морална и финансова опора. Първата ищца имала с него 45 години брачен
живот, като в годините обичта и привързаността един към друг ставали все
по-силни. Двамата заедно отгледали двете си деца. След като узнала за
смъртта му изпаднала в шок, викала, плачела и не искала да живее без него.
Тя понесла изключително тежко загубата, а болката й ескалирала, като
разбрала, че погребението е преминало в нейно отсъствие. След неговата
смърт, тя се изолирала от света и плачела постоянно, развила безпокойство,
депресивни епизоди, раздразнителност, апатия, суицидни мисли , задух,
изпотяване, силно треперене и отключила остра стресова реакция, преминала
в тревожно-депресивно разстройство.
Вторият и третия ищец твърдят, че загиналия в ПТП бил най-всеотдайния
баща и дядо, който много обичали. Той бил весел, емоционален, обичал да им
организира различни мероприятия, като спортуване, екскурзии, събирали се
заедно по семейни празници. Той ги научил да карат колело, водел ги на
детска градина и училище, подкрепял ги във всичко. Към настоящия момент
страдали за баща си, изпитвали чувство на самота, безпомощност и
безперспектива, станали затворени и самовглъбени.
Твърди се, че по случая е образувано ДП№ 995/2022г. по описа на ОД
МВР-Сливен, пр.пр. № 1025/2022г по описа на ОС-Сливен, което не е
приключило и няма привлечено лице в качеството на обвиняем.
Твърди, че за увреждащия автомобил “Н.П.“ е сключена с ответника
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от
08.06.2022г. до 07.06.2023г., като на 29.06.2022г. отправили своята
застрахователна претенция до ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, но с писмо от 06.07.2022г. им било
отказано.
Иска се постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде
осъден да заплати на всеки от тях сумата 200 000 лв. –частичен иск от общо
300 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпилата
при ПТП на 23.06.2022г. смърт на техния съпруг и баща, ведно със законната
лихва върху трите обезщетения, считано от датата на уведомяване на
застрахователя - 29.06.2022г. до окончателното изплащане, както и законната
лихва върху присъдената сума, включваща главница и лихва по чл. 429 ал.3
КЗ, считано от датата , на която изтичат 15 работни дни съгласно чл. 497 ал.1
2
т.1 КЗ или от дата 21.07.2022г. до окончателното изплащане.
Ответникът е подал отговора на исковата молба, подаден в срока по
чл.131 ГПК. Счита исковете за допустими, но неоснователни.
Не оспорва наличието на валидно сключена застраховка “гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношения на увреждалия автомобил.
Не оспорва, че е отправена писмена застрахователна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, но не са изплатили обезщетение
на ищеца, тъй като към момента няма безспорни доказателства за наличие на
вина единствено у водача на застрахования автомобил. Нямало постановена и
влязла в сила присъда, която на основание чл.300 ГПК да обвързва
гражданския съд относно авторството, противоправността и вината.
Оспорва, че единствено водачът на застрахования автомобил има вина за
настъпване на ПТП, като в случая е налице случайно деяние по смисъла на
чл. 15 НК.
Оспорва сочения в ИМ механизъм и причини за настъпване на ПТП,
като и представения с исковата молба протокол за ПТП с пострадали лица от
23.06.2022г., в частта относно обстоятелствата и причините за настъпване на
ПТП. Твърди, че ПТП е настъпило по изключителна вина на загиналия водач,
както и че е налице съпричиняване на резултата от негова страна, като
степента на приноса му била между 60% и 80%, поради което и на основание
чл. 51 ал. 2 ЗЗД, обезщетенията следва да бъдат намалени.
Оспорва твърдените в исковата молба вреди, техния интензитет и
продължителност. Оспорва и претенцията за лихва за забава.
В с.з. ищците, ред. призован, не се явяват лично, а се представляват от
процесуален представител, който поддържа предявените искове и моли да
бъдат уваЖ. в пълен размер. Претендира разноски съгласно списък.
В с.з. ответното дружество, ред. призовано, се представлява от
упълномощен представител, който оспорва предявените искове. Поддържа
възраЖ.ята, направени с отговора на исковата молба. Моли всички искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира за разноски
съгласно списък по чл. 8 ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
3
Тримата ищци са наследници по закон на А.П. С., който загинал на 67
години, при ПТП на 23.06.2022г.
Първата ищца Е. Х. С. е преживяла съпруга, а другите двама - Р. А. С. и
Х. А. С. са низходящи / съответно син и дъщеря/.
Е. С. и А. С. живели заедно в сговор и разбирателство повече от 40
години, първоначално в гр.Я., после и в с.Д., обл.Я..
Ищците Р. А. С. и Х. А. С. са техни деца, родени по време на брака им.
Двамата са пълнолетни, съответно на 45 и 38 години. Първият от тях вече
осем години живее в гр.София заедно със св. М. Д.а, а вторият от 24 години
живее постоянно в гр.Варна, където е създал семейство. Има и две деца- на 7
и 11 години.
На 23.06.2022г., около 18.50 часа, на път II-53/ Сливен- Я./, км 130.5,
между разклоните за селата Г. и К., общ.Сливен, настъпило ПТП между лек
автомобил „Н.П.“ с рег. № ***, управлявано от А.Д.А. и лек автомобил „С.И.“
с рег. № ***, управляван от наследодателя на ищците - А.П. С..
Във втория автомобил пътували съпругата на А.П. С.- ищцата Е. С., която
стояла на предната дясна седалка, а на задната седалка пътували двете им
внучки- на 7 и 11 години, деца на ищцата Х. С..
В резултат на удара между двата автомобила, А.П. С. получил
несъвместими с живота травми и починал на място, съпругата му получила
телесни увреждания, а също и двете деца, едното от които било настанено в
реанимацията на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД- гр.Сливен.
За случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
151/23.06.2022г и образувано ДП № 995/2022 г. по описа на РУ - Сливен, пор.
№ 1025/2022г на ОП-Сливен, което не е приключило.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза за механизма и
техническите причини, довели до настъпване на ПТП .
Според нейното заключение, на 23.06.2022г., около 18.50 часа, на път II-
53/ Сливен- Я./, между разклоните за селата Г. и К., общ.Сливен, в посока от
гр.Я. за гр.Сливен, се е движил лек автомобил „Н.П.“ с рег. № *** със скорост
от около 74 км/час.
В същото време, в обратната посока, от гр.Сливен за гр.Я. се е движил лек
автомобил „С.И.“ с рег. № ***,със скорост от около 67 км/час.
4
ДвиЖ.ето се е осъществявало в светлата част на денонощието, при
нормална видимост и суха пътна настилка. Платното за двиЖ.е е от две
ленти, по една във всяка посока, разделени с непрекъсната разделителна
линия, а спрямо посоката за двиЖ.е на двата автомобила е налице знак за
ограничаване на скоростта от 60 км/ч. Спрямо посоката за двиЖ.е на
автомобила „Нисан“, непосредствено след разклона за с. К. е налице
предупредителен пътен знак за опасен завой надясно, а спрямо посоката за
двиЖ.е на автомобила „Сеат“ след разклона за с.Г., е налице знак за забрана
за изпреварване на МПС и пътен знак за опасен завой наляво.
Автомобилът „Сеат“ се е движил изцяло в собствената си дясна пътна
лента, без да я напуска, а автомобилът „Нисан“ се е движил в зоната на лек
десен завой и при определена скорост на двиЖ.е 74 км/час, водачът допуснал
управлявания от него автомобил да навлезе в лентата за насрещно двиЖ.е
при косо пресичане на разделителната линия, при което последвал удар с
двиЖ.я се в собствената си пътна лента автомобил „Сеат".
Навлизането било около 68 метра от мястото на удара, когато
автомобилът „Сеат“ е бил на около 61 метра от мястото на удара.
Към момента на удара скоростта на„Сеат“ е била около 53 км/час, а, на
„Нисан“ е около 74 км/час – както преди удара, така и към момента на
удара.
Опасната зона на „Сеат“ при тази скорост е около 55 метра, а на“Нисан“-
около 56 метра.
Водачът на „Сеат“ възприел опасността от удар на разстояние 36 метра от
мястото на удара, когато автомобил „Нисан“ е бил на около 40метра от
мястото на удара. Водачът на „Сеат“ е закъснял с реакцията си с около 1,34
секунди спрямо началния момент на навлизане на „Нисан“ в неговата лента за
двиЖ.е.
Водачът на лекия автомобил „Сеат“, при възприемане на „Нисан“ като
опасност, е предприел минимална промяна на направлението на двиЖ.е при
завъртане на волана надясно спрямо предварителната му посока на двиЖ.е,
като се е приближил към десния за него банкет.
Въпреки тези действия, настъпил челен, кос удар в лявата за водача на
„Нисан“ пътна лента, която е лентата за двиЖ.е на автомобила „Сеат“.
5
Най-малкото възможно разстояние, от което водачът на „Нисан“ е
допуснал управлявания от него автомобил да навлезе в лентата за насрещно
двиЖ.е е около 68 метра от мястото на удара. Това разстояние е изминато от
автомобила за около 3,3 секунди, като в този момент автомобил „Сеат“ е бил
на около 61 метра от мястото на удара. Съгласно така посочените разстояния,
не е налице навлизане на „Нисан“ в опасната зона за спиране на „Сеат“, като
водачът на „Сеат“ е закъснял с реакцията си с около 1,34 секунди.
Според вещото лице описаните следи и деформации определят
еднозначно мястото на удара, което е лявата лента /лента за двиЖ.е на
„Сеат“/ и спрямо платното то е на 10,7 метра след мерната линия на
ориентира и на 2,6 метра вдясно от разделителната линия, гледано спрямо
посоката на двиЖ.е на автомобила „Сеат“.
В момента на удара, автомобилът „Сеат“ се е движил леко косо в
собствената лента към дясната граница на платното, а автомобилът „Нисан“ е
бил навлязъл изцяло в лентата за насрещно двиЖ.е.
Съгласно обективните находки, водачът на автомобил „Нисан“ е допуснал
управлявания от него автомобил да навлезе в лентата за насрещно двиЖ.е
косо. ДвиЖ.ето е плавно с напускане на собствената лента и достигане до
лявата за водача пътна лента.
Водачът на автомобил „Сеат“ се е движил в собствената пътна лента,
като при възприемане на опасността е предприел промяна на направлението
със завъртане на волана надясно, като е задействал аварийно спирачната
система. При така установеното двиЖ.е към момента на удара той е бил
напуснал частично дясната граница на дясната пътна лента.
Водачът на „Сеат“ е възприел обективно опасността, когато
управлявания от него автомобил е бил на около 36 метра от мястото на удара.
В този момент автомобил „Нисан“ е бил на около 40 метра от мястото на
удара.
В момента на навлизане на автомобила „Нисан“ в лентата за насрещно
двиЖ.е, същият е бил около 68 метра от мястото на удара. В същия момент
автомобил „Сеат“ е бил на около 61 метра от мястото на удара. Общото
разстояние между тях е 129 метра при сбор от опасните зони на спиране от
около 111 метра.
6
Водачите на двата автомобила са имали техническата възможност
взаимно да се възприемат в момента на навлизане на „Нисан“ в лентата за
двиЖ.е на „Сеат.
Съгласно заключението на САТЕ, основната техническа причина, довела
до възникването на ПТП е навлизането на автомобил „Нисан“ в насрещната за
него лента за двиЖ.е при наличие на насрещно движещ се автомобил „Сеат“
и забрана за това, указано с пътна маркировка непрекъсната разделителна
линия.
С действията си водачът на „Нисан“ предизвикал настъпилия удар между
автомобилите. Причината за навлизане на автомобила „Нисан“ в насрещната
лента са конкретни действия на водача и не се дължи на възникнала
техническа неизправност.
Водачът на „Нисан“ е имал техническата възможност да запази двиЖ.ето
в собствената лента без да я напуска и по този начин да предотврати удара и
настъпилото ПТП.
Втората техническа причина за настъпване на ПТП е управлението на
автомобила „Нисан“ със скорост по-висока от максимално разрешената за
участъка - 60 км/час.
Ако се приеме, че момента на възникване на опасността за водача на
„Сеат“ е навлизането на „Нисан“ в насрещната пътна лента, техническа
причина, довела до настъпването на ПТП е и закъснялата реакция от страна
на двамата водачи, като за водача на автомобила „Сеат“ е около 1,34 секунди.
Според даденото заключение, при своевременно възприемане на
опасността спрямо посочения момент, двиЖ.е на двата автомобила с 60 kм/ч
и предприето аварийно спиране, не би настъпил удар.
Ако се приеме, че опасността за водача на „Сеат“ е настъпила в момента
на навлизане на „Нисан“ в неговата лента и при предприето аварийно спиране
не би настъпил удар, тъй като двата автомобила биха спрели на разстояние от
около 18 метра един от друг. Това според вещото лице е валидно в още по-
голяма степен при скорост на двиЖ.е от 60 kм/ч за двамата водачи.
Водачът на „Нисан“ обаче не е предприел аварийно спиране, а е
продължил двиЖ.ето си косо в лявата пътна лента, докато водачът на „Сеат“ е
предприел аварийно спиране, но със закъснение от 1,34 секунди , което в
7
случая е било фатално.
В резултат на удара между двата автомобила, водачът на „Сеат“ получил
несъвместими с живота травматични увреждания и починал на място.
Имайки предвид локализациите на уврежданията и техните
характеристики, заключението на съдебно-медицинската експертиза е, че
посоката на основната травмираща сила е била отпред назад и отстрани
отляво на пострадалия А. С.. Уврежданията са причинени в резултат удари и
притискане с или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети от вътрешната
повърхност на автомобилния салон и са резултат най-вече от значителните
деформации на автомобилното купе в неговата предно-лява половина на
мястото на водача със значително навлизане и деформация навътре към
автомобилния салон.
Съгласно експертното заключение, получените от пострадалия А. С.
травми са тежки, несъвместими с живота и се намират в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Управляваният от него автомобил „Сеат“ е с много тежки деформации на
купето и деструктивни промени именно в зоната на седеж на водача. Това
дава основание на експерта да направи заключение, че описаните телесни
увреждания могат да се получат и при правилно поставен и изправен
триточков предпазен колан. Основание за това му заключение дават
значителните деформации и деструкция на купето с навлизане навътре в
автомобилния салон. Освен това, в материалите по делото се откривали данни
за това, че пострадалият към момента на настъпване на произшествието е бил
с поставен предпазен колан, който е бил прерязан при катастрофата, за да
може да бъде изваден от автомобилния салон. Именно поради действието на
триточковия предпазен колан водачът А. С. е запазил позицията си на предна
лява седалка, която е седалката на водача. Ако е бил без поставен колан, в
резултат на извършените сложни двиЖ.я на автомобила „Сеат“ при
произшествието тялото му най-вероятно не би запазило позицията си и би
получил тежки увреждания и в дясната половина на тялото.
Загиналият в процесното ПТП А. П. С./ на 67 години/ бил глава за
семейството си, състоящо се от неговата съпруга– ищцата Е. С. и двете им
пълнолетни деца- ищците Р. С. и Х. С.. Отношенията им били изключително
близки и сърдечни, като А. С. се радвал на обичта и уваЖ.ето на своите деца
8
и на съпругата си, с която живял повече от 40 години. Двамата с ищцата Е.
С. били семейство за пример, обичали се и подкрепяли във всичко. Заедно
отгледали двете си деца и никога не са се разделяли.
Въпреки че децата им са пълнолетни, семейни и живеят отделно, в
различни градове, те често посещавали родителите си, заедно празнували
всички семейни празници, заедно ходели на семейни почивки.
А. С. бил изключително грижовен и всеотдаен съпруг и баща. Имал силна
връзка със своите деца. Той бил главен организатор на техните събирания,
познавал всичките им приятели и празнувал заедно с тях. Всеки ден
контактува по телефона със сина си Р. С., а отношенията им били
изключително близки, основание на безрезервна обич, уваЖ.е и подкрепа.
А. С. имал много специална връзка и със своята дъщеря Х. С., която е
семейна, с две деца и живее в гр.Варна. Той бил много грижовен и привързан
към нея , както и тя към него. Всяка сутрин й звънял по телефона да я чуе и
се информира за своите внуци. Познавал всичките й приятели и бил главен
организатор на техните събирания.
Двамата със съпругата си планирали да се преместят в гр.София или
гр.Варна, за да са по-близо до децата си.
Ищците Р. С. и Х. С. посрещнали вестта за внезапната смърт на техния
баща с голяма мъка и още страдат. Загубата им е тежка и непрежалима и е
оставила огромна празнота в живота им.
С погребението на А. С. се ангажирал синът му Р. С., тъй като
съпругата Е. С. била участник в същото ПТП и настанена в болница в тежко
състояние, а дъщерята Х. С. била силно притеснена, тъй като в процесното
ПТП пострадали и двете й деца, едното от които в реанимация.
След инцидента, ищцата Е. С. била настанена на лечение първо в
МБАЛ“Д-р Иван Селимински“АД-Сливен, а после и в УМБАЛ “Токуда“-
гр.София и не присъствала на погребението на своя съпруг, дори не разбрала,
че е починал. По съвет на лекарите, близките не й съобщили веднага. След
като била подготвена от психолог, нейните деца й съобщили трагичната вест,
след което тя изпаднала в емоционален срив, постоянно плачела, приемала
успокоителни. След като изгубила завинаги своя партньор в живота, вече не
намирала смисъл да живее, не искала да се среща и разговаря с никой,
9
наложило се дъщеря й да я вземе при себе си в гр.Варна. Упреквала своите
близки, че не са й казали навреме и не е била на погребението на съпруга си.
Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза, след като
разбрала за смъртта на съпруга си, ищцата Е. С. реагирала с внезапна
интензивна емоционална реакция, като развила краткотрайна остра стресова
реакция, която преминала в продължителна реактивна депресия.
Според вещото лице Д-р А., острата стресова реакция се изразява в
смесица от драматични емоционални прояви, ступор, отчаяние, викове, плач,
които продължават от минути до часове. След като отминат, се наблюдавали
следните психически симптоми: болезнена, тежка мъка, анхедония, социално
отдръпване, чувство за безперспективност и вина, нарушен сън, мисловна
забавеност и пр. Тези симптоми при ищцата Е. С. са налице включително до
момента на прегледа от вещото лице Д-р А. и са в пряка причинна връзка със
загубата на нейния съпруг. Това му дава основание да приеме, че тя страда от
реактивна/психогенна/ депресия, отговаряща на критериите за умерено тежък
депресивен епизод.
Според експерта, реактивната депресия е част от
психогенните/реактивни/ психични разстройства, които са група заболявания,
възникващи като пряко следствие от изключително силен стрес или
продължителни неприятни събития. Тази депресия според вещото лице Д-р А.
е причинена от смъртта на съпруга й и значително нарушава ежедневното
личностово и социално функциониране на ищцата Е. С..
Към тези симптоми се прибавяли отделни елементи на постравматично
стресово разстройство, които следвало да се разгледат като част от
реактивната депресия, като: натрапчиви спомени, актуализиращи
преживяната психотравма- чести спомени а съпруга, което води до плач,
напрегнатост, потистаност и засилена тревожност в различни ситуации.
Съгласно експертното заключение, състоянието на ищцата Е. С. налага
провеждане на психиатрично лечение с медиК.ти и психотерапия. Тъй като до
момента тя не е провеждала лечение, трудно било да се прогнозира
евентуалната продължителност и възможност за възстановяване, но без
лечение било твърде вероятно състоянието да персистира месеци , дори
години, като било възможно да развие рецидивиращо депресивно
разстройство, трайна дистимия или характерна трайна промяна на личността
10
след загуба на близък.
Към датата на ПТП по отношение на увреждащия автомобил „Н.П.“ с рег.
№ ***, е била сключена с ответника застраховка „гражданска отговорност“
на автомобилистите, валидна от 08.06.2022г до 07.06.2023г.
С молба вх. № 6725/29.06.2022г ищците са предявили до ответника
своята писмена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния съпруг и баща, но до
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, застрахователят не им
е определил и изплатил застрахователно обезщетение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени доказателства -относими, допустими и неоспорени, с
изключение на протоколите на разпит на свидетели по досъдебното
производство и изготвените по същото досъдебно производство експертизи.
Цени заключението на САТЕ като подробно, обосновано и ясно,
включително в оспорената му част, тъй като няма причини да се съмнява в
обективността и компетентността на вещото лице.
Съдът приема изцяло заключението на съдебно-прихиатричната
експертиза като обосновано, ясно и неоспорено от страните.
Съдът кредитира свидетелските показанията на разпитаните по делото
свидетели, които възприе като релевантни, преки и непосредствени.
Така приетото за установено от фактическа страна, води до следните
правни изводи:
Предявени са три преки частични иска по чл. 432 ал.1 от КЗ вр. с чл. 45
ЗЗД на пострадали лица срещу застрахователя на деликвента за плащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на
деликт, виновно причинен от водача на МПС, застраховано при ответника, по
риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Исковете са процесуално допустими, а преценени по същество-
основателни и доказани, но предявени в завишен размер.
Страните не спорят относно наличието на застрахователно
правоотношение между ответника и водача на автомобила, валидно към деня
на увреждащото събитие, по застраховка “гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
11
По делото се установи, че ищците е изпълнили задължителната
процедура по чл.498 КЗ за доброволно уреждане на спора със
застрахователя.
Приключването на производството по доброволно уреждане на спора в
рамките на 3-месечния рекламационен срок е условие за допустимост на иска,
като в настоящия случай то е приключило.
За да възникне субективното право по чл.432 ал.1 КЗ, е необходимо овен
наличието на застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС,
сключена при ответното застрахователно дружество, валидна към датата на
настъпване на ПТП-то, да е налице деликт с всички елементи от неговия
фактически състав, а именно: деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, вина на причинителя.
Тъй като деликвентът не е осъден с вляза в сила присъда, с която на
основание чл. 300 ГПК, гражданският съд да е обвързан относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
всички елементи от фактическия състав на деликта подлежат на доказване в
настоящото производство.
Обстоятелството, че е настъпило ПТП, при което е пострадал
наследодателя на ищците като водач на лек автомобил „С.И.“, е безспорно
установено.
От заключението на приетата по делото САТЕ се установи както
механизма, така и техническите причини за настъпване на ПТП.
Вредите като вид, интензитет и продължителност са установени по
делото от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена по
отношение на ищцата Е. С. и еднопосочните показанията на трима
свидетели. От техните показания се установи, че между ищеца Е. С. и
нейния съпруг А. С., както и между техните две деца и баща им е имало
безрезервна обич, разбирателство, подкрепа и уваЖ.е.
Въпреки че двете деца на пострадалия са отдавна пълнолетни, със свои
семейства и живеят в други градове, те поддържали ежедневни контакти с
баща си, виждали се често, включително по всички празници, ходели заедно
на почивки, били сплотени и задружни, имали много силна връзка със своя
баща, когото обичали и уважавали, а той бил любящ и всеотдаен. Внезапната
12
му смърт ги лишила завинаги от неговата обич и подкрепа.
Смъртта на родител и съпруг, независимо от възрастта и
обстоятелствата, е тежък удар за неговите деца и съпруга и много трудно
може да бъде определен паричен еквивалент на претърпените душевни болки
и страдания о загубата, която обичайно се преживява мъчително и
продължително.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства,
като: вид, характер, тежест, продължителност и интензитет на конкретното
неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, претърпените
болки и страдания, настъпилите неблагоприятни последици, понесени
конкретно от всяко увредено лице, емоционални, психически сътресения,
обществено-икономическите условия в страната към датата на увреждането и
пр.
При смърт на родител и съпруг, размерът на обезщетението се обуславя
от съществуващата връзка родител-дете, а между съпрузи – от нейния
характер, продължителност, степен на близост в отношенията, мястото, което
починалия е заемал в живота на увредения и др.
Съобразявайки възрастта на починалия/ 67г/ и обстоятелството, че
неговите две деца, макар и пълнолетни, семейни, живеещи отделно, са
поддържали изключително близки отношения с него, основани на обич, силна
привързаност и уваЖ.е, съдът намира за справедливо обезщетение за
претърпени болки и страдания от смъртта на техния баща сумата 130 000лв.
Обезщетението съдът присъжда в еднакъв размер на двете деца на А. С.,
тъй като не се установи някой от тях да е страдал повече от другия, а и те са
претендирали обезщетение за неимуществени вреди в еднакъв размер,
поради което съдът намира за справедливо да им бъде присъдено в еднакъв
размер.
Първият ищец Е. С. е живяла е преживяла съпруга на А. С., с когото са
живели заедно повече от 40 години и следва да получили обезщетение за
неимуществени вреди в по-висок размер, тъй като остава сама, без партньор в
живота, без обич и подкрепа, на които е разчитала. С А. С. ги свързвала обич
13
и разбирателство, били силно привързани един към друг, обичали се и се
подкрепяли, заедно отгледали, изучили и задомили двете си деца. Несъмнено
неговата загубата е причинила на ищцата Е. С. огромна болка и страдание,
които не само не са отшумели, но са довели до болестно състояние, което
изисква продължително лечение.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът намира за справедливо
обезщетение за неимуществени вреди сумата 160 000 лв.
Исковете, предявени като частични до пълните им размери от 200 000лв
от общо 300 000лв, съдът отхвърля като неоснователни и недоказани.
Независимо от установените изключително топли отношения между
ищците и загиналия в ПТП техен родител и съпруг, и тежките последици за
тях, претендираното обезщетение за разликата до 200 000 лв. е завишено.
Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната
материална обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние
и финансовия и социален стандарт в страната и обществените критерии за
справедливост към момента на настъпването на вредите.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възраЖ.е за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия в ПТП А. С.,
тъй като ПТП настъпило по негова изключителна вина, поради което е
налице съпричиняване, а степента на приноса му е между 60% и 80%.
ВъзраЖ.ето е частично основателно.
Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това
конкретно установено поведение- действие или бездействие на пострадалия,
чието конкретно проявление се явява пряка и непросредтвена причина за
произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на
вредоностния резултат или вредоносните последици биха били в по-малък
обем. Трайната съдебна практика приема, че дори безспорните нарушения на
ЗДвП от страна на пострадалия, те имат значение при преценката на приноса
му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на
вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от
фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Противоправното поведение на водача на лекия автомобил“Нисан“, се
установява от заключението на САТЕ, според което основната техническа
14
причина за настъпване на ПТП е навлизането на автомобил „Нисан“ в
насрещната за него лента за двиЖ.е при наличие на насрещно движещ се
автомобил „Сеат“ и забрана за това, указано с пътна маркировка
непрекъсната разделителна линия.
Втората техническа причина е управлението на автомобила „Нисан“
със скорост по-висока от максимално разрешената за участъка от 60 км/ч
Водачът на „Нисан“ е имал техническата възможност да запази двиЖ.ето
в собствената лента без да я напуска, тоест да не навлиза в насрещната пътна
лента при наличие в нея на насрещно движещ се автомобил и по този начин
да предотврати удара и настъпилото ПТП
Поведението му е противоправно, тъй като с действията си нарушил
разпоредбата на чл. 16 ал.1, т.1 ЗДвП, която регламентираща забрана при
платно за двиЖ.е с две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно двиЖ.е, освен при изпреварване или заобикаляне.
Поведението на водача на „Нисан” e противоправно, тъй като в
нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП управлявал автомобила със скорост от 74
км/ч вместо с разрешената за участъка 60 км/ч.
За да се направи извод дали има виновно нарушение на конкретни
правила за двиЖ.е и от водача на „Сеат“, първо следва да се отговори на
въпроса в кой момент е възприел автомобила „Нисан“ като опасност на
пътното платно.
Разпоредбата на чл. 20 ал.2 ЗДвП регламентира за водачите на МПС
изисквания за съобразяване на скоростта на двиЖ.е с определени фактори,
индициращи на два вина опасности.
Едната, очертана в изр.1 на чл. 20 ал.2 ЗДвП, е свързана с атмосферни
условия, релефа на местността, състоянието на пътя и МПС-то,осветеността н
пътния участък, превозвания товар, с характера и интензивността на
двиЖ.ето, недостатъчния опит и проблеми със здравето, да която водачите са
информирани предварително, било защото опасността е съществувала още
при потеглянето, било защото е очаквана, поради сигнализация с технически
средства или като резултат от естествени процеси. Това предполага
възможността при сочената ситуация, управляващите автомобили да
преценят скоростта си и решат дали да продължат двиЖ.ето си.
Другата опасност е винаги внезапна и непредвидима за водачите на
15
моторни превозни средства и е посочена в изр.2 на чл.20 ал.2 ЗдвП, и
позволява избора да намалят скоростта или да спрат автомобила в случаите,
когато обстоятелствата го налагат.
Визираното задълЖ.е е в зависимост от момента на възникване на
опасността за двиЖ.ето и обективните дадености, позволяващи субективното
възприемане, при които следва да бъде формирано правомерното поведение
на водача на превозното средство.
Затова е важен отговора на въпроса от кой момент възниква опасността
за водача на автомобила „Сеат“–дали от момента на навлизане на автомобила
„Нисан“ в неговата пътна лента или от друг момент.
В своята практика ВКС без противоречиво приема, че началния момент,
от който възниква задълЖ.ето на водача за предприеме марки за безопасност
е този, в който е имал обективна възможност за възприеме опасността за
двиЖ.е. Тя има динамично съдържание, като може стабилно да съществува
или да възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да
предвиди. Той е длъжен да наблюдава всеобхватно пътната обстановка,
нейното изменение, включително да си осигури и да не губи видимост към
посоката, от която може да очаква непосредствено възникване на
препятствие.
Съдът намира, че в конкретния случай опасността за водача на „Нисан“
е възникнала в момента на навлизане в неговата пътна лента на автомобила
“Нисан“. Той е предприел аварийно спиране след момента на възникване на
опасността, със закъснение от 1.34 секунди. Водачът на другия автомобил
„Нисан“ не е предприел спиране, за което свидетелства липсата на спирачни
следи. Съгласно експертното заключение, при двиЖ.е на двата автомобила
със скорост от 60 км/час и предприето аварийно спиране, удар не би
настъпил.
Водачът на „Сеат“ е възприел обективно опасността, когато
управлявания от него автомобил е бил на около 36 метра от мястото на удара.
В този момент автомобил „Нисан“ е бил на около 40 метра от мястото на
удара. Водачът на „Сеат“ е закъснял с реакцията си с около 1.34 секунди
спрямо началния момент на навлизане на „Нисан“ в неговата лента за двиЖ.е.
Следователно, поведението на двамата водачи е такова, че никой от тях
не е взел мерки за собствената си безопасност и след като е възникнала
опасността, тя прогресивно се е увеличавала със скъсяване на разстоянието
16
между тях. Поведението на водача на „Сеат“ е противоправно доколкото е
допуснал нарушение на чл.20 ал.2, изр.2 от ЗДвП, регламентиращ, че
водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за двиЖ.ето и е допринесъл за настъпване
ПТП и собственото си увреждане, макар и в незначителна степен, сравнена
със степента на принос на другия водач, а именно: 10 %.
Затова, на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, съдът следва да намали размера на
обезщетенията за неимуществени вреди на тримата ищци, както следва: за
преживялата съпруга : от 160 000 на 144 000 лв, а за низходящите - от
130 000лв на 117 000лв.
Върху всяко обезщетение се дължи законна лихва ,считано от
29.06.2022г до окончателното изплащане. Не се спори по делото, че ищците
са предявили писмено застрахователната си претенция до ответника на
29.06.2022г. Това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за
претенцията и от тази дата за него настъпва задълЖ.ето да заплаща лихва за
забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
Ищците претендират законна лихва на две различни основания .
Те търсят лихвата по чл. 497 ал.1 т.1 КЗ върху обезщетението и
лихвата по чл. 429 ал. КЗ.
Неоснователна е претенцията им за заплащане на лихва по чл. 497 ал.1
т.1 КЗ върху главницата и лихвата по чл. 429 ал.3 КЗ, считано от датата на
забава на застрахователя- 21.07.2022г., породи което следва да се отхвърли.
Тази разпоредба регламентира преминаване на отговорността за лихви
по застраховка „ гражданска отговорност“ от прекия причинител върху
застрахователя. Тя не обоснова дължимост на допълнителна лихва върху
застрахователното обезщетение, включващо вече начислената лихва за
предходен период. Паралелното съществува на две отделни лихви за един
период върху съответна главница е недопустимо.
Съгласно чл. 86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задълЖ.е се
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В случая, ответното дружество, чиято отговорност е функция на
отговорността на деликвента, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва, каквато дължи и деликвента, макар и при по-късен начален
17
момент.
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи разноски на ищците
съразмерно на уважената част от техните искове.
Видно от представения списък по чл. 80 ГПК, двама от ищците- Р. С. и
Х. С., са направили разноски за вещи лица в общ размер на сумата 187лв, като
съразмерно на уважената част от исковите им претенции, им се дължат
разноски в размер на 109.40 лв от общо 187лв. или по 54.70лв на всеки от
тях.
В договора за правна защита и съдействие е уговорено безплатна
адв.защита на тримата ищци, по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА.
Според уваЖ.я размер на исковите претенции, на основание чл.38 ал.1
т.2 ЗА, вр. с чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата №1/09.07.2004г за минималните
размери на адв. възнаграждения/ изм. ДВ бр.88/04.11.2022г, в сила от
08.11.2022г/ , в полза на процесуалният представител на ищците, следва да
бъде присъдено адв.възнаграждение за оказана безплатна адв. защита на
тримата ищци, в общ размер на сумата 34 884 лв , с включен 20% ДДС.
Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004г, за процесуално
представителство по граждански дела, адв. възнаграждение се определя
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно,
независимо от формата на съединяване на исковете.
Следователно, адв. възнаграждение се дължи в полза на процесуалния
представител на ищците съобразно размера на всеки уважен иск: за първия
иск- 10410лв + 2082лв ДДС = 12492 лв и за всеки от останалите два иска -
по 9330лв + 1866лв ДДС = 11 196 лв, или общо 34 884 лв .
На основание чл. 78 ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковите претенции, ищците дължат на ответника разноски в размер на
546.06 лв от общо 1475.83лв., включващи: 540лв- юриск. възнаграждение,
500лв –възнаграждение за в.л. и 435.83лв - допълнително възнаграждение за
в.л.
Съобразно общия уважен размер на исковите претенции , ответникът
дължи заплащане на д.т. в размер от 4%, или общата сума 15 120 лв. и 300лв
– възнаграждение за вещо лице, платено от бюджетните средства на съда.
Ръководен от гореизложеното, съдът
18
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК
*** седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от
Изпълнителните Директори П.В. и С.Н.А. , да заплати на Е. Х. С. от гр.Я.,
***, с ЕГН - ********** и съдебен адрес: ***,***, чрез адв.Г. Р., сумата 144
000лева / сто четиридесет и четири хиляди лева/, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на
нейния съпруг А.П. С., настъпилата при ПТП на 23.06.2022г, виновно
причинено от А.Д.А. като водач на лек автомобил „Н.П.“ с рег. № ***, ведно
със законната лихва , считано от 29.06.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК
***, седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от
Изпълнителните Директори П.В. Д. и С.Н.А., да заплати на Р. А. С. от
***, с ЕГН - ********** и Х. А. С. от ***, с ЕГН-**********, двамата със
съдебен адрес: ***, чрез адв.Г. Р. , сумата 117 000 лв/ сто и седемнадесет
хиляди лева/ на всеки от тях, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на техния баща А.П.
С., настъпилата при ПТП на 23.06.2022г, виновно причинено от А.Д.А. като
водач на лек автомобил „Н.П.“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху
всяка главница, считано от 29.06.2022г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Х. С. , Р. А. С. и Х. А. С. срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК -*** седалище
и адрес на управление ***, преки частични искове с правно основание чл. 432
ал.1 КЗ - до пълните им размери 200 000лв от общо 300 000лв, както и
исковите претенции на всеки ищец за заплащане на законна лихва по чл.
429 ал.3 КЗ върху присъдените им с настоящото решение обезщетения за
неимуществени вреди и лихва, считано от 21.07.2022г до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК
19
- ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от
Изпълнителните Директори П.В. Д. и С.Н.А. , да заплати на адвокат Г. Г.
Р. от САК, с ЕГН- **********, личен номер от единния адвокатски регистър
№ ********** и адрес на дейност: ***, четвърти полуетаж, офис № 6,
сумата 34 884 лв / тридесет и четири хиляди, осемстотин осемдесет и
четири лева/, представляваща адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за
оказана по реда на чл. 38 ал.1,т.2 ЗА безплатна адвокатска помощ на ищците
по гр.дело № 486/2022г по описа на СлОС .
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК -
***, седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от
Изпълнителните Директори П.В. Д. и С.Н.А. , да заплати на Р. А. С. от ***,
с ЕГН - ********** и Х. А. С. от ***, ЕГН-********** сумата 54.70лв на
всеки от тях, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. Х. С. от гр.Я., ***, с ЕГН -**********, Р. А. С. от ***, с
ЕГН - ********** и Х. А. С. от ***, с ЕГН-**********, да заплатят на „
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК - ***, седалище
и адрес на управление ***, представлявано заедно от Изпълнителните
Директори П.В. Д. и С.Н.А. общата сума 546.06 лв, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК
***, седалище и адрес на управление ***, представлявано заедно от
Изпълнителните Директори П.В. Д. и С.Н.А., да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Сливенски Окръжен Съд държавна такса
в размер на 15 120 лв и 300 лв –разноски за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
20
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
21