РЕШЕНИЕ
№……………. 20.03.2018 г. гр.Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански
състав
На двадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Ивелина Велчева
Секретар: Миглена Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 82 по описа за 2016 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена
искова молба от Б.Г.Ц. ЕГН********** *** против „Стопански търговски комплекс“ ЕООД,
гр. София, ул. „Веслец“ №22, с която моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата в размер на 2 610 лв.,
представляваща незаплатени трудови възнаграждения за периода от м.12.2014 г. до
м.май 2015 г.; сумата в размер на 234,44
лв., представляваща обезщетение за забава на дължимите трудови възнаграждения; сумата
в размер на 435,00лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие; сумата в размер на 2 321,25 лв., представляваща обезщетение
за неизползван отпуск; сумата в размер на 679,41
лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск.
Ищецът претендира и направените
по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете като
неоснователни.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства, направените доводи прие за установено следното:
Ищецът
твърди, че на 16.11.2009 г. година сключил с ответника трудов договор за длъжността „домакин“ на
хотел „Ася“ гр. Балчик. В края на месец април 2015 г. от извлечение от банката
узнал, че ответникът не му е превеждал заплатата от 1.12.2014 г. След обаждане
до офиса установил, че трудовото му правоотношение било прекратено на
24.03.2015 г. Заповед за прекратяване не бил получил. Така продължил да
изпълнява трудовите си задължения до края на м.май. Изпратил молба за оформяне
на документите между страните и получаване на дължимите от него суми, но не
получил отговор. Това мотивирало ищеца да предяви настоящите искове.
Ответникът
спори относно наличието на трудов договор между страните, респ. че му се дължат
трудови възнаграждения. Оспорва истинността на трудовия договор.
Правната квалификация на исковете е по
чл. 242 във вр. с чл. 128 т. 2 от КТ; чл. 220 от КТ; чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Между
страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор от
16.11.2009 г., по силата на което ищецът заемал длъжността „домакин“ в хотел
„Ася“ в гр. Балчик, местността „Двореца“. В тоя смисъл е представения трудов
договор от 16.11.2009 г. и справка за актуално състояние на трудови договори.
Правоотношението между страните
било обявено за прекратено на 24.03.2015 г.
В
заключението си по назначената съдебна експертиза, което съдът приема за
обективно и компетентно изготвено, вещото лице установи, че начисленото брутно
трудово възнаграждение за периода м. декември 2014 г. – 24.03.2015 г. се
равнява на 1 683,32 лв. То е изплатено по банкова сметка ***. Според
експерта, ответникът е превел от 7.01.2015 г. до 21.04.2015 г. на ответника
сумата в размер на 1 846,52 лв., или
с 526,95 лв. повече от дължимото трудово възнаграждение за този период.
По делото
липсва представена заповед за прекратяване на трудово правоотношение, както и
доказателства за връчването й. Липсват и доказателства относно полагане на труд
от страна на ищеца в периода след 24.03.2015 г. до края на месец май, каквито
са неговите твърдения, за които той носи доказателствена тежест.
С оглед изложеното, съдът намира
предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение за периода от м.12.2014
г. до м. май 2015 г. за неоснователен. Искът следва да се отхвърли.
Вещото
лице изчисли размера на дължимата лихва за неплатено в срок трудово
възнаграждение в размер на 7,90 лв.
До този размер следва да се уважи
иска. В останалата част следва да се отхвърли като неоснователен.
По
отношение на исковете за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск:
По силата на чл.
224 ал. 1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителя има право на
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, правото за който не е
погасено по давност, а според чл. 176а от с.з. когато платеният годишен отпуск или част от него не е
ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага,
независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност.
Съобразно
заключението на експерта ищецът има право на 20 дни платен годишен отпуск. По делото
не се събраха доказателства относно ползване на такъв отпуск, което е в
доказателствена тежест на ответника, поради което съдът намира иска за
основателен досежно 45 дни(2 г.Х20 дни и 5 дни за 2015 г.) по 22,66 лв., или 1 019,70 лв.
До този размер следва да се уважи
иска. В останалата част следва да се отхвърли.
Дължимият
размер лихва върху тази сума вещото лице изчисли на 77,19 лв. В останалата част
иска следва да се отхвърли като неосноватален.
По отношение на иска за заплащане
на обезщетение за неспазено предизвестие:
По делото липсват доказателства
относно правното основание за прекратяване на съществуващото между страните
трудово правоотношение, което е в тежест на работодателя. Това налага извода
относно осъществяването на неизгодни за него факти и обстоятелства, а именно
неспазване на срок за предизвестие за прекратяване на трудовия договор с ищеца,
което налага заплащане на обезщетение по чл. 220 от КТ в размер на едно брутно
трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието
за съответното обезщетение, или това за м. февруари 2015 г., което е в размер на 453,20 лв.
В заключението си вещото лице
установи, че ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 526,95 лв. в повече от дължимите
трудови възнаграждения, която според него е възможно да е такава за заплащане
на дължими обезщетения за неизползван отпуск, или неспазено предизвестие, което
налага извода за неоснователност и на този иск.
Ищецът не представи извлечение от
всички свои банкови сметки, въпреки изричното указание на съда.
Ответникът следва да понесе
дължимите държавни такси и възнаграждение на вещо лице.
Страните претендират разноски,
които следва да им се присъдят съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Б.Г.Ц. *** против „Стопански търговски комплекс“ ЕООД, гр. София, ул.
„Веслец“ №22 за заплащане на сумата в размер на 2 610 лв.(две хиляди шестстотин и десет лева),
представляваща незаплатени трудови възнаграждения за периода от м.12.2014 г. до
м.май 2015 г., вкл.
ОСЪЖДА „Стопански търговски
комплекс“ ЕООД, гр. София, ул. „Веслец“ №22 да заплати на Б.Г.Ц. *** сумата в
размер на 7,90 лв.(седем лева и деветдесет ст.), представляваща мораторна лихва
върху незплатеното трудово възнаграждение за периода от м.12.2014 г. до 24.03. 2015
г.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част за сумата над 7,90 лв. до 234,44
лв.
ОСЪЖДА „Стопански търговски
комплекс“ ЕООД, гр. София, ул. „Веслец“ №22 да заплати на Б.Г.Ц. *** сумата в
размер на 1 019,70 лв. (хиляда и деветнадесет лева и
седемдесет ст.),
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част засумата над 1 019,70 лв. до 2 321,25
лв.
ОСЪЖДА „Стопански търговски
комплекс“ ЕООД, гр. София, ул. „Веслец“ №22 да заплати на Б.Г.Ц. *** сумата в
размер на 77,19 лв. (седемдесет и седем лева и
деветнадесет ст.),представляваща
мораторна лихва върху претендираното обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част за сумата над 77,19 лв. до 679,41
лв.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Б.Г.Ц. *** против „Стопански търговски комплекс“ ЕООД, гр. София, ул.
„Веслец“ №22 за заплащане на сумата в размер на 435,00 лв.(четиристотин тридесет и пет лева), представляваща обезщетение за неспазено предизвестие.
ОСЪЖДА „Стопански
търговски комплекс“ ЕООД, гр. София, ул. „Веслец“ №22 да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Балчик сумата в размер на 150 лв.(сто и петдесет лв.), представляваща държавна такса и
сумата в размер на 302 лв.(триста и два лв.),
представляваща възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА „Стопански търговски
комплекс“ ЕООД, гр. София, ул. „Веслец“ №22 да заплати на Б.Г.Ц. *** сумата в
размер на 140, 73 лв.(сто и четиридесет лева и седемдесет и три ст.), представляваща направените
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Б.Г.Ц. *** да заплати на Стопански
търговски комплекс“ ЕООД, гр. София, ул. „Веслец“ №22 сумата в размер на 477,97
лв.(четиристотин седемдесет и седем
лева и деветдесет и седем ст.), представляваща направените съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:……