Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 19. 07. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на девети юли през двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2979 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Б.
*** и В.Т.Т. *** против Ю.П.С. ***. В молбата се твърди, че ищците са наследници
на ***(***), починал на ***год. и на *** (п.***), починал на ***год., б. ж. на ***.
Твърди се, че в патримониума на наследодателя на ищците ***, по реда и на
основание ЗСПЗЗ, с решение № 16000/ 20. 05. 1998 год. на Общинска
служба „Земеделие“ гр. ***е било възстановено п.вото на собственост върху следната земеделска земя, находяща се в землището на ***, а
именно: нива с площ от 16, 000 дка.,
трета категория, в м. „***“, съставляваща имот № 027034 по плана за земеразделяне
на ***, при съседи: имот №
027035, имот № 027082, имот
№ 000081 полски път на
Община ***, имот № 000028 полски
път на Община ***. Твърди
се, че в патримониума на общия наследодател
на ищците ***, по реда и на
основание ЗСПЗЗ, с решение № 16000/ 20. 05. 1998 год. на Общинска
служба „Земеделие“ гр. ***е било възстановено п.вото на собственост върху следната земеделска земя, находяща се в землището на ***, а
именно: нива с площ от 22, 223 дка.,
от които 16, 922 дка. трета категория, и 5, 301 дка. четвърта категория, в м. „***“, съставляваща имот № 068016 по плана за земеразделяне
на ***, при граници и съседи:
имот № 068017, имот №
068031, имот № 000341 полски
път на Община ***, имот №
068015, имот № 000086 местен
път на Община ***. Твърди
се, че с договор от 27. 09. 2013 год. за аренда на земеделска
земя, сключен между ответника Ю.П.С., като арендатор,
от една страна и *** и ***, като
арендодатели, гореописаните два имота-
земеделски земи, са били отдадени за временно и възмездно ползване (аренда) на ответника. Твърди се, че договорът за аренда е сключен
само с част от съсобствениците на имотите,
на основание чл. 3 ал. 4 от Закона за арендата в земеделието, в редакцията му към онзи
момент. Твърди се, че в чл. 2 от договора е посочено, че „договорът се сключва за срок от 20 (двадесет) стопански години и има действие от 01. 10. 2013 год. до 01. 10. 2023 год.” Твърди се, че договорът е вписан
в Служба по вписванията гр. П.с
акт № 75, том 17, дело № 4934/ 13 с вх. рег. № 14961
от 27. 09. 2013 год. Твърди се, че съгласно чл. 3 арендаторът се задължава да заплаща срещу ползването на предоставената му земеделската земя, годишно арендно плащане в размер на 20 лв. за декар за всяка стопанска година. Твърди се, че ответникът не е изпълнил своето основно задължение съгласно чл. 8 ал.1 от ЗАЗ да заплати уговореното
годишно арендно плащане за ползването на предоставената му земеделска земя. Твърди се, че считано за стопанските
години 2013/ 2014 год., 2014/ 2015 год., 2015/ 2016 год.,
2016/ 2017 год. и 2017/ 2***год. ищците не са получили от ответника плащане на дължимата им се годишна арендна вноска за всяка
от посочените стопански години. Твърди се, че съобразно наследствените си п.ва двамата ищци,
като съсобственици, притежават 1/ 6 идеална част от п.вото на собственост върху имота описан в т. 1 (т.е.
2, 666 дка. от имота), и 1/
15 идеална част от п.вото
на собственост на имота
описан в т. 2 от исковата молба
(т.е. 1, 481 дка. от имота)
или общо 4,147 дка. от двата имота. Твърди
се, че дължимото се на ищците
рентно плащане, съгласно клаузите на договора за
аренда е: 82, 94 лв. годишно
за една стопанска година (20
лв. х 4, 147 дка. = 82, 94 лв.) или общо в размер на 414, 70
лв. за пет стопански години (82, 94 лв. х 5 = 414, 70 лв.). Твърди се, че сумата не е била заплатена от ответника на ищците и към датата на депозиране
на исковата молба, поради което за ищците възниква п.вния интерес да предявят настоящия иск. В заключение ищците
молят съда да осъди ответника да им заплати сумата от
414, 70 лв., представляваща
дължимо се арендно плащане по договор за аренда на земеделска
земя от 27. 09. 2013 год. за стопанските
2013/ 2014 год., 2014/ 2015 год., 2015/ 2016 год., 2016/ 2017 год. и 2017/ 2***год.,
ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на нап.вените деловодни разноски.
Ответникът, чрез своя
процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба е частично
основателна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че на 27.
09. 2013 год. между *** от *** и *** от гр. П. , като арендодатели, и Ю.П.С. ***
като арендатор е бил сключен договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията гр. П.с акт № 75,
том 17, дело № 4934/ 13, с вх. рег. № 14961 от 27. 09.
2013 год. Видно е, че предмет на договора са били два земеделски имота в землището на
*** с обща площ 38,223 дка., а именно: нива от 22, 223 дка., местността "***“,
III и IV категория, съставляваща имот № 068016 по плана за земеразделяне, и нива от
16, 000 дка., местността "***", ІІІ категория, съставляваща имот № 027034
по плана за земеразделяне. Видно е, че договорът е бил сключен за двадесет
стопански години, като е било уговорено, че първата стопанска година започва от
01. 10. 2013 год.
Видно е, че арендното плащане е било определено в размер на 20 лв./ дка. за стопанска година. Видно е, че
страните са се уговорили, че плащането ще се извършва след изтичане на 3-
месечен срок от края на съответната стопанска година, за която се отнася.
Ответникът не е оспорил
наличието на облигационно п.воотношение между страните, произтичащо от описания
по- горе аренден договор, нито неизпълнението на задължението му като арендатор
да заплати на ищците дължимата се арендна вноска за процесните стопански
години. Възраженията му срещу иска са в две насоки. На първо място за част от
вземането /за стопанските 2013/ 2014 год. и 2014/ 2015 год./ е нап.вено
възражение за изтекла погасителна давност. Това възражение е основателно.
Договорът за аренда е подвид на договора за наем и задължението на арендатора
по него за арендно плащане напълно покрива понятието „периодични плащания“,
разяснено в тълкувателно решение № 3 от 12. 04. 2012 год., ОСГК: понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111 б.”в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен
п.вопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите
на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията
да са еднакви. В конкретния случай договорът за аренда е
сключен за двадесет стопански години, а арендното плащане се дължи в срок три
месеца след изтичане на стопанската година, или след 01. 01. на следващата
година. Налице е единен п.вопораждащ факт- договора за аренда, касае се за
парично задължение, което е с определен размер и падеж и което се дължи през
един продължителен период от време, т. е. притежава съвкупността от всички
отличителни белези, които го характеризират като периодично по смисъла на чл.111 б.”в” от ЗЗД. Следователно по отношение на това
вземане приложима е кратката тригодишна погасителна давност и п.вилни са
доводите на ответника, че за сумата от 165, 88 лв. /арендно плащане за
стопанските 2013/ 2014 год. и 2014/ 2015 год./ искът следва да се отхвърли като
погасен по давност.
Що се отнася до възражението
на ответника, че е погасил остатъка от задължението към ищците в размер на 248,
82 лв. чрез плащане, съдът намира същото за неоснователно. Действително, с
отговора на исковата молба ответникът е представил два броя квитанции от
пощенски записи от 10. 06. 2019 год., с които е превел на всеки от ищците
сумата от 124, 41 лв., като основанието за превода е арендно плащане за
стопанските 2015/ 2016 год., 2016/ 2017 год. и 2017/ 2***год.+ законна лихва.
По делото е безспорно, а това се установява и от приложените служебни бележки,
издадени от „Пощенска станция П.Ц“, че ищците са отказали да получат
преведените им суми, поради което ответникът на 08. 07. 2019 год. повторно им е
изп.тил пощенски записи за сумата от 125, 38 лв. всеки. При тези обстоятелства
съдът приема, че липсва надлежно плащане от страна на ответника, което е довело
до погасяване на задължението му. Характерното за паричните задължения, каквото
е и процесното, е че те са от категорията на носимите по смисъла на чл. 68 б.
„а“ от ЗЗД, а при плащане чрез заверяване на сметка в чл. 75 ал. 3 от ЗЗД
законодателят предвижда, че задължението се счита погасено със заверяване на
сметката на кредитора. Систематичното и логическо тълкуване на горните
разпоредби означава, че при плащане чрез пощенски запис задължението ще е
погасено само с получаване на сумата от кредитора, а не с нареждането й в полза
на същия. Пощенските
станции не са овластени нито
от закона, нито от кредитора
да получават изпълнението (чл. 75 ал. 1 от ЗЗД). Те осъществяват само съобщително-преводна дейност по отношение
на преведените за друго лице
суми, които до получаването им са на
разпореждане на изп.щача /решение № 102- 2001- IV г. о./. Следователно
когато пощенският запис се използва за изп.щане на пари в брой, то до
получаване на сумата от кредитора е налице само предлагане на изпълнението по
смисъла на чл. 95 предложение първо от ЗЗД, но не и същинско изпълнение, което
има погасителен ефект. При неоснователен отказ на кредитора да получи сумата по
пощенския запис същият изпада в забава, но за да се освободи от задължението си
длъжникът следва да прибегне до посочените в чл. 97 от ЗЗД способи, от които
при паричните задължения основен е внасянето на парите в банка по
местоизпълнението /срв. и решение № 28- 2009- I т. о./. Изводът е, че
независимо от отказа на ищците да получат преведените им суми няма основание да
се приеме, че е налице изпълнение след завеждане на делото, поради което
дължимата сума от общо 248, 82 лв. следва да се присъди със съдебното решение,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците деловодни разноски по компенсация в размер на 73, 00 лв.
По тези съображения П.
ският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Ю.П.С. ***, ЕГН **********,
да заплати на Б. ***, ЕГН **********, и В.Т.Т. ***, ЕГН **********, сумата от 248, 82 лв., представляваща
дължимо арендно плащане за стопанските 2015/ 2016 год., 2016/ 2017 год. и 2017/
2***год. по договор за аренда на земеделска земя от 27. 09. 2013 год. с нотариална заверка на подписите рег. № 7335/ 27. 09. 2013 год. на *** рег.
№ ***в НК, вписан в Служба по вписванията- П.с вх. рег. № 14961/ 27. 09. 2013
год., акт № 75, том 17, к. д. № 4934/ 2013 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба /14. 05. 2019 год./ до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до 414, 70 лв. или за сумата от 165, 88 лв. представляваща
арендно плащане за стопанските 2013/ 2014 год. и 2014/ 2015 год. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен по
давност.
ОСЪЖДА Ю.П.С. ***, ЕГН **********,
да заплати на Б. ***, ЕГН **********, и В.Т.Т. ***, ЕГН **********, сумата от 73, 00 лв., представляваща
деловодни разноски по компенсация.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: