№ 14360
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110105361 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и следващите.
Образувано е по искова молба на А. П. И. с ЕГН **********, адрес ..., съдебен
адрес ... (ищца) чрез упълномощения процесуален представител адвокат Ц. П.-И. от
Русенската адвокатска колегия. Ищцата твърди, че сключила договор за въздушен
превóз с ответника, по силата на който на 02. 07. 2021 г. трябвало да бъде превозена по
дестинацията летище София – летище Варна. Резервацията на полета да била
потвърдена и ищцата своевременно се представила на гишето за регистрация и на
изхода за отвеждане на борда, но въпреки това служители на ответника й отказали
достъп до борда на самолета. Прави извод, че ответникът й дължи обезщетение по чл.
7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 в размер на 488 лева и 96 стотинки. Иска от
съда да установи съществуването на съответно задължение ведно със законната лихва
от 27. 08. 2021 г. до окончателното изплащане, за което е била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. дело № 50246 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав,
за 2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „..“
АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление .., чрез упълномощения процесуален
представител юрисконсулт З. Д., с който оспорва предявения иск като погасен чрез
плащане. Иска от съда да отхвърли иска. Възразява срещу исканите от ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена
държавна такса в необходимия размер и съответства на параметрите на издадената
заповед за изпълнение, поради което е процесуално допустима.
Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК иск за установяването на
1
съществуването на парично вземане за обезщетение по чл. 7, пар. 1, буква „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004. В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи при
условията на пълно и главно доказване валидното сключване на описания в исковата
молба договор за въздушен превоз, а в тежест на ответника, предвид съдържанието на
отговора на исковата молба – че е погасил чрез плащане паричното притезание за
обезщетение.
Страните не спорят, а и от представения с отговора на исковата молба платежен
документ се установява, че ответникът е заплатил в полза на ищцата парична сума в
размер на 488 лева и 96 стотинки, което съответства и на претендираното от ищцата
обезщетение. В самото платежно нареждане като основание е посочено „обезщетение
А. И.“. При това положение предявеният установителен иск е основателен, но следва
все пак да бъде отхвърлен поради настъпило в хода на производството плащане, което
съдът трябва да съобрази предвид текста на чл. 235, ал. 3 ГПК. Както правилно обаче
посочва ответницата, издадената заповед за изпълнение включва и присъждането на
задължение за законовата лихва върху обезщетението, начислена от подаването на
заявлението за издаването на заповед за изпълнение на 27. 08. 2021 г. до окончателното
изплащане на главницата, което се установява да е било осъществено на 05. 01. 2023 г.
Изчислена от съда чрез публично достъпния лихвен калкулатор на Националната
агенция за приходите, въпросната лихва възлиза на 67 лева и 61 стотинки.
Разноски. Искът е основателен, но се отхвърля единствено поради извършеното
в хода на исковия процес плащане от страна на ответника. При това положение той е
дал повод за образуването на делото и деловодните разноски следва да бъдат
присъдени в полза на ищцата.
В рамките на заповедното производство заявителката е сторила разноски за
държавна такса в размер на 25 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 250
лева. Действително, страните по договора за правна защита и съдействие са уговорили
заплащането и на още 300 лева при условие, че бъде подадено възражение и бъде
подадена искова молба. Доколкото обаче няма доказателства за реалното заплащане на
тази сума в размер на 300 лева, разноски за нея не следва да се присъждат.
В рамките на първоинстанционното исково производство ищцата е сторила
разноски за държавна такса в размер на още 25 лева и за адвокатско възнаграждение в
размер на 800 лева (уговорено и реално заплатено съгласно приложения по делото
договор за правна защита и съдействие, който служи и като разписка). Съдът намира,
че делото не се отличава с каквато и да било фактическа или правна сложност, поради
което възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника е основателно и разноските за
адвокатско възнаграждение трябва да бъдат намалени до нормативноустановения
минимум по актуалната към момента на сключването на договора редакция на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения: 300
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс иск с правно основание чл. 7, пар. 1, буква „а“ от
Регламент (ЕО) 261/2004, че ответникът „..“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на
управление .., дължи на ищцата А. П. И. с ЕГН **********, адрес ..., сумата 67 лева и
2
61 стотинки, представляваща законната лихва от 27. 08. 2021 г. до изплащането на
сумата 488 лева и 96 стотинки, представляваща погасено чрез плащане в хода на
процеса обезщетение за закъснението на полет, за която законна лихва е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 50246 по описа на Софийския районен съд, 150-
и състав, за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 7, пар. 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за
установяване, че ответникът „..“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление .., дължи
на ищцата А. П. И. с ЕГН **********, адрес ..., сумата 488 лева и 96 стотинки,
представляваща обезщетение за закъснението на полет „..“, планиран да излети на 02.
07. 2021 г., като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА ответника „..“ АД, ЕИК .., да заплати на ищцата А. П. И. с ЕГН
**********, сумата в размер на 275 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, както и сумата 325 лева, представляваща разноски в
първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3