№ 49
гр. Дупница, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. Б. Димитров
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от И. Б. Димитров Гражданско дело №
20221510101300 по описа за 2022 година
И. К. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: адвокат С. Г., с адрес: ***, е
предявил срещу „К.М.-020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област
Кюстендил, гр. Сапарева баня 2650, ул. „Победа” № 19, представлявано от Ивайло Райчев
Георгиев, иск с правно основание чл.200 КТ. Искането е за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 55 000 лева, представляващи обезщетение за понесените неимуществени вреди в
резултат на претърпяна трудова злополука на 06.08.2021 г., ведно със законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на трудовата злополука
(06.08.2021 г.) до окончателно плащане на дължимата сума. Претендират се и направените
разноски по настоящото дело.
Ищецът твърди, че през лятото на 2021 г. работел в ответното дружество на длъжност
„сметосъбирач". На 06.08.2021 г. около 9, 30 ч. изпълнявал трудовите си задължения в гр.
Сапарева баня. На ул. „Дъга“ след изпразване на съд за смет ищецът както обикновено се качил на
местата /степенките/ в задната част на камиона, предвидени за сметосъбирачите – на лявата
степенка.
При потеглянето на камиона шофьорът ударил лявата степенка в наредени на улицата
дърва за огрев, в резултат на което тя се вдигнала нагоре и притиснала с много голяма сила левия
крак на ищеца. На място пристигнал екип на ЦСМП гр. Дупница, който му оказал първа
медицинска помощ; към 19.00 часа бил хоспитализиран в МБАЛ „Д-р Никола ВасИ.“ гр.
Кюстендил и при извършената хирургическа интервенция били ампутирани четири от пръстите на
левия му крак.
Процесната злополука е призната за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО с Разпореждане № 17 от
13.10.2021 г. на РУ „Социално осигуряване” гр. Кюстендил.
След изписването на ищеца от болницата, амбулаторното лечение продължило до
21.03.2022 г., когато били свалени и последните конци. С Експертно решение на ТЕЛК № 0474 от
21.03.2022 г. му била определена 30% трайно намалена работоспособност пожизнено; посочено е,
че не може да изпълнява настоящата си професия, а като противопоказни условия на труд са
определени тежки психо-физически натоварвания и лоши климатични условия.
1
От описаните травматични увреждания ищецът търпял физически болки и страдания с
много висок интензитет, както и допълнителни болки и страдания, свързани с манипулациите по
лечението и процеса на възстановяване; макар и в малко по-ниска степен, продължава да търпи
физически болки и към настоящият момент.
Вследствие на получената остра стресова реакция и последващото посттравматично
стресово разстройство претърпял, търпи и ще продължава да търпи значителни психически
страдания, изразяващи се в тревожност, безсъние, натрапливо спомняне на стресогенната
ситуация, сърцебиене, чувство на страх, мисли за непълноценност и несправяне, постоянно
чувство на дискомфорт, както и намалено самочувствие. Освен това за дълго време ограничил
социалните си контакти, както и пребиваването на публични места, поради невъзможността да се
придвижва нормално и посттравматичното стресово разстройство.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор от ответното дружество, с
който се оспорва основателността на иска по размер. Твърди се, че на основание чл.201, ал.2 КТ
отговорността на работодателя следва да се намали, тъй като ищецът има основна вина за
злополуката поради проявена груба небрежност: намирал се е на степенката на камиона при
предприемане от шофьора на движение назад, при изрична забрана за това в длъжностната
характеристика на ищеца, Правилника за вътрешния трудов ред и Програмата за провеждане на
инструктаж на сметосъбирач в дружеството, в която също е записано, че сметосъбирачите могат да
се возят на степенките, само когато се придвижва сметосъбиращата машина от съд до съд /за
събиране на смет/, при малки разстояния и то само при движение напред. На ищеца е провеждан
ежемесечен инструктаж по отношение на безопасните условия на труд, видно от книгата за
провеждане на инструктаж. При трудовата злополука сметосъбиращата машина се е движела не
напред, а назад.
Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните към датата на
злополуката, както и признаването й за трудова.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото са приети за безспорни обстоятелствата, че ищецът е работил по
трудов договор при ответника на длъжност „сметосъбирач", че на 06.08.2021 г. той е пострадал
вследствие на злополука по време на изпълнение на трудовите си задължения в ответното
предприятие, в резултат на която е получил нараняване на левия крак.
Безспорно е, че злополуката е призната за трудова с разпореждане № 17 от 13.10.2021 г. на
РУ „Социално осигуряване” гр. Кюстендил.
Видно от разпореждането и протокола на ТП на НОИ - гр. Кюстендил за извършено
разследване на злополуката /л.173 и сл./, на 06.08.2021 г. на ул. „Дъга“ в гр. Сапарева баня ищецът
се возил на степенката за сметосъбирач на задната част на камиона. На улицата, която е тясна и
стръмна, имало стоварени дърва за огрев. При преминаването покрай тях шофьорът В. С. И. спрял
и след това потеглил отново, но едно от дървата се озовало под лявата задна гума, ударило
степенката и тя притиснала левия крак на И. К. Б.. Няма лица, допуснали нарушения /т.Х, л.178/. В
дадените при разследването на злополуката обяснения И. К. Б. е посочил, че инцидентът е станал
при потегляне на камиона, който закачил дърво със степенката; другият сметосъбирач Х. Б. М.
единствено сочи, че едно дърво било настъпено от гумата; шофьорът В. С. И. сочи, че спрял до
дървата и при потегляне едно дърво се извъртяло и ударило степенката.
В съставения констативен протокол за ПТП на 11.08.2021 г. от дежурен полицейски
служител като обстоятелства и причини за ПТП се сочи загуба на контрол от водача на камиона /с
ДКН СА 8586 СХ/ и допуснато от него подхлъзване на превозното средство, при което задната
лява степенка ударила наредени на улицата дърва и едно от тях деформирало степенката. За
допуснатото нарушение /загуба на контрол върху превозното средство/ на водача – В. С. И. – е
съставен акт за нарушение по ЗДвП.
От представените болнични листове се установява, че след злополуката ищецът е бил в
отпуск по болест до 21.03.2022 г.
Съгласно програмата за провеждане на инструктаж на сметосъбирачите, утвърдена от
2
управителя на ответното дружество /л.58/, возенето на степенките на сметосъбиращия камион е
позволено само при придвижване от съд до съд при малки разстояния и само при движение
напред.
В заключението на вещото лице д-р Л. Т. по съдебно-медицинската експертиза, неоспорено
от страните и прието от съда, се сочи, че при злополуката ищецът е получил конквасация
/смазване/ на първи, втори, трети и четвърти пръст на левия крак; при хирургичната обработка по-
късно пръстите са ампутирани. Болката в момента на травмата и непосредствено след нея е била
много силна. При интензивно натоварване и промяна на времето и занапред ще има оплаквания от
болки в лявото ходило. Загубата на нетрудоспособност е постоянна, като ищецът е в състояние да
извършва физическа работа, но при натоварвания ще има оплаквания.
Видно от заключението по назначената авто-техническа експертиза, с оглед на габаритите
на сметосъбиращата машина е било възможно безпрепятственото й преминаване покрай описания
куп дърва за огрев. Най- вероятно поради погрешна маневра на водача при движение назад
автомобилът със задните леви колела ударил дървата, едно от тях било повдигнато, ударило
лявата степенка и тя притиснала крака на ищеца. Преди това при натоварването на сметта ищецът
преминал през дървата и ги дестабилизирал и разместил. И при движение напред теоретично е
възможно да се получи съприкосновение между лявата степенка и препятствието, тя да се свие и
да притисне крака на ищеца; според вещото лице това е трудно осъществимо, тъй като при такова
движение дървото би било изместено встрани. Според вещото лице ищецът не е следвало да се
вози на степенката, която е опасно място, а водачът е възприел, че ищецът се намира на опасно
място, но въпреки това е потеглил.
Изводите на вещото лице М. Й. относно описания механизъм на ПТП се основават на
свидетелски показания и други материали по досъдебно производство във връзка със случая, по
което също му е било възложено изготвяне на експертиза /уточнено в съдебното заседание/.
Съдът е открил производство по чл.193 ГПК по оспорване на автентичността на подписите
за ищеца в представените от ответника книга за инструктаж, длъжностна характеристика и
приложение, удостоверяващо запознаване с Правилника за вътрешния трудов ред в ответното
дружество. В това производство е назначена и изготвена съдебно-графическа експертиза. Видно от
заключението на вещото лице Р. К., от ищеца е подписана представената длъжностна
характеристика за длъжността „сметосъбирач“; подписите за ищеца в останалите документи не са
положени от И. К. Б.. Предвид изводите на вещото лице по графическата експертиза, съдът счита,
че документите книга за инструктаж и приложение, удостоверяващо запознаване с Правилника за
вътрешния трудов ред в ответното дружество са неистински и ги изключва от доказателствата.
Свидетелката И.ка Б.а /съпруга на ищеца/ сочи, че след злополуката той изпитвал много
силни болки, не можел да спи, затруднявал се при придвижване с патерици. И понастоящем
изпитва болки при продължително стоене прав и при ходене, изнервен е, не иска да излиза извън
дома си.
Свидетелят Х. М. сочи, че е бил на работа като сметосъбирач заедно с ищеца на датата на
инцидента. След изпразването на кофите от описаната улица той отишъл да пие вода и затова се
намирал в близост зад камиона, а ищецът се качил на степенката. Камионът първоначално тръгнал
напред и при преминаването покрай дървата за огрев предприел движение назад; тогава се
стигнало до инцидента.
Свидетелят В. С. И. /водач на сметосъбиращия камион/ твърди, че при инцидента не е
предприемал движение назад; спрял до дървата за огрев за натоварване на боклук и след това
потеглил, като ищецът се намирал на степенката. Не изминал повече от метър и отново спрял,
защото ищецът извикал.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ и в тежест на ищеца е да докаже, че са
налице всички елементи от фактическия състав на посочената разпоредба: наличие на трудово
правоотношение между него и ответното дружество към момента на настъпване на злополуката;
настъпилата злополука и нейния трудов характер; полученото в резултат на трудовата злополука
3
травматично увреждане; размера на претърпените от него вреди.
Ответникът носи доказателствена тежест относно направените с отговора възражения.
По делото е безспорно установено, че ищецът е работил в ответното дружество и при
осъществяване на трудовите си задължения на 06.08.2021 г. е претърпял трудова злополука, приета
за такава с разпореждане № 17 от 13.10.2021 г. на ТП на НОИ - гр. Кюстендил.
Отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна
по правната си характеристика, т.е. работодателят отговаря за увреждания, причинени на
работника или служителя, при и по повод изпълнение на трудовите му задължения, независимо
дали причиняването на тези увреждания се дължи на виновно поведение на длъжностно лице, тъй
като основно задължение на работодателя е да осигури безопасни и опазващи здравето на
работниците и служителите условия на труда с цел предотвратяване на вредните и опасни
въздействия на производствения процес.
Безспорно се установи от представените по делото писмени доказателства и от
заключението на вещото лице, че при описаната трудова злополука ищецът е получил конквасация
/смазване/ на четири пръста на левия крак, довело до тяхната ампутация. Според вещото лице,
чиито изводи се подкрепят от показанията на свидетелката И.ка Б.а, ищецът е претърпял
значителни болки и страдания в резултат на травмата, като в момента на самата травма болката е
била силна, търпял е битови неудобства, понастоящем също има болки с непостоянен характер.
Здравословното състояние на ищеца е трайно увредено, като намалената трудоспособност е
постоянна.
Следователно са налице всички предпоставки, посочени в разпоредбата на чл.200 от КТ, а
именно: между страните е съществувало трудово правоотношение, при и по повод изпълнение на
възложената съгласно трудовия договор работа е станала трудова злополука, при която е пострадал
ищецът и в резултат е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Поради
това работодателят следва да възмезди ищеца за претърпените от него болки и страдания, предвид
получените увреждания, които се намират в причинна връзка с трудовата дейност на пострадалия
работник и са обусловили определяне на 30 % трайно намалена работоспособност.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост по аргумент
от чл.52 ЗЗД, при отчитане на конкретните обстоятелства по делото, имащи отношение към
твърдените от ищеца неимуществени вреди. Съдът взе предвид характера на травмите, получени
при злополуката /довели до трайно затруднение на функцията и накърняване анатомичната цялост
на левия крак/, намалената трудоспособност на ищеца – с 30%, претърпените значителни болки и
страдания в момента на злополуката и в хода на последващото лечение, възрастта на ищеца – 65 г.,
който се намира в края на трудовия си път. Понастоящем ищецът не е в състояние да извършва
работа при тежки психо-физически натоварвания и лоши климатични условия /видно от
представеното ЕР на ТЕЛК № 0474 от 21.03.2022 г./. Преценката на посочените обстоятелства дава
основание на съда да определи обезщетение съгласно чл.52 ЗЗД за претърпените от ищеца болки и
страдания в размер на 20 000 лв.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение от страна на процесуалния
представител на ответното дружество за съпричиняване на настъпилото вследствие на трудовата
злополука увреждане от страна на ищеца, поради проявена груба небрежност. За да е налице
хипотезата на чл.201, ал.2 КТ, трябва случаят да се характеризира със своята изключителност. По
реда на чл.201, ал.2 КТ отговорността на работодателя по чл.200 КТ може да бъде намалена само в
изключителни случаи и само тогава, когато пострадалият е допринесъл за трудовата злополука,
като е допуснал груба небрежност, т.е. не е положил грижата, която и най-небрежният би положил
в подобна обстановка, или е извършил определени действия, нарушаващи установените от
работодателя правила за безопасност на труда и то при положение, че е предвиждал възможността
от настъпване на вредоносния резултат, но се е надявал лекомислено да го предотврати, както и
когато е разчитал, че със знанията и опита си ще предотврати вредоносния резултат, който е
разбирал, че може да настъпи. Вината на пострадалия не се предполага, а трябва да се докаже от
ответника.
По делото не се установи твърдяното нарушение от ищеца на установените от работодателя
4
правила за безопасност на труда - возене на степенката на сметосъбиращия камион при движение
назад. На първо място, съдът не кредитира заключението на вещото лице, което изцяло основава
изводите си на материали от досъдебно производство, проведено по случая. Освен на фотоалбума
и съдебно-медицинската експертиза по това досъдебно производство /въпреки назначената
аналогична по настоящото дело/, вещото лице се е позовало на свидетелски показания по
посоченото наказателно производство, без да вземе предвид показанията на същите свидетели по
настоящото производство и без да коментира съществените противоречия между тях. Вещото лице
не е обсъдило протокола на ТП на НОИ - гр. Кюстендил за извършено разследване на злополуката
и констативния протокол за ПТП от 11.08.2021 г.
В нито едно от писмените доказателства по делото, включително събраните при
извършеното от ТП на НОИ – Кюстендил разследване на злополуката, не се сочи установено
движение на сметосъбиращия камион назад; нито един от очевидците не твърди такова
обстоятелство. Единствено в обясненията на управителя на ответното дружество, който не е
очевидец, се сочи, че при влизане на камиона на ул. «Дъга» задната лява гума е закачила куп дърва
за огрев, без да се уточнява, дали влизането се твърди да е било на заден ход.
В качеството на свидетел Х. М. за първи път заявява, че камионът направил маневра, за да
премине покрай купа дърва за огрев и при движението назад се стигнало до злополуката с ищеца.
Тези обстоятелства не са посочени от свидетеля в обясненията му при разследването на
злополуката, дадени на същата дата - 06.08.2021 г. Поради това, както и поради противоречието на
заявеното от свидетеля с всички останали доказателства по делото, съдът не кредитира неговите
показания.
Дори да се приеме, че до злополуката се е стигнало вследствие на загуба на контрол от
водача на камиона и допуснато от него подхлъзване на превозното средство /съгласно
гореописания констативен протокол за ПТП/, очевидно загубата на контрол върху превозното
средство е нежелана от водача и не представлява съзнателно предприета от него маневра движение
назад, а само в този случай ищецът би имал задължение да не се вози на степенката на
сметосъбиращия камион. Ищецът не е длъжен да предвиди загубата на контрол от водача върху
превозното средство и поради това настъпилите вредни последици не са в причинна връзка с
неизпълнение на задължението му да не се вози на степенката при движение назад.
Следователно искът е основателен за сумата 20 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 06.08.2021 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане. За разликата над
уважения размер до претендирания от 55 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
Обезщетението, дължимо от работодателя за вреди от трудова злополука, е извън обхвата
на предвидените в чл.242, ал.1 ГПК, поради което решението не подлежи на предварително
изпълнение, освен при наличие на предпоставките на чл.242, ал.2 ГПК, каквито твърдения не са
въведени от ищеца по делото /изрично в този смисъл - Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК/.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да заплати по сметка на РС -
Дупница държавна такса съразмерно с уважения размер на иска за неимуществени вреди в размер
на 800 лв. и разноски на съда за възнаграждение за вещи лица в размер на 660 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на уважаване подлежи претенцията на адвокат С. Г. за
присъждане на адвокатско възнаграждение за извършеното на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2
ЗА процесуално представителство на ищеца в производството. Размерът му следва да се определи
въз основа на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията от ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г./ и възлиза на 776, 88 лв., съразмерно с
уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 ГПК и предвид направеното искане ищецът следва да заплати на
ответното дружество разноски по делото за адвокатско възнаграждение и за възнаграждение за
вещо лице съразмерно с отхвърлената част от иска на обща стойност 1639, 70 лв.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.М.-020“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на И. К. Б., ЕГН **********,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания в резултат на
приета с разпореждане № 17 от 13.10.2021 г. на РУ „Социално осигуряване” гр. Кюстендил
трудова злополука, станала на 06.08.2021 г., в размер на 20 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 06.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер до
претендирания от 55 000 лв., като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на предварително изпълнение на
решението по чл.242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „К.М.-020“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати по сметка на Районен съд – гр.
Дупница държавна такса в размер на 800 лв., както и разходи направени от бюджета на съда за
вещи лица в размер на 660 лв.
ОСЪЖДА „К.М.-020“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат С. Г. за извършеното
на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.2 ЗА процесуално представителство на ищеца в
производството разноски съразмерно с уважената част от иска на стойност 776, 88 лв.
ОСЪЖДА И. К. Б., ЕГН **********, да заплати на „К.М.-020“ ЕООД, ЕИК *********,
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска на стойност 1639, 70 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6