Р Е Ш Е Н И
Е
№2343
гр. Пловдив,
19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
- Пловдив, XXIV – ти касационен състав, в публично заседание на 29.11.2023 г. в състав:
Председател:
Здравка Диева
Членове: Величка
Георгиева
Адриан Янев
при участието на
секретаря Г.Г. и прокурор Светослава Пенчева, като разгледа КНАХД № 2557 по
описа за 2023 г., докладвано от съдия Янев, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на директора на Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция
на НАП – гр. Пловдив против решение № 1520/29.08.2023 г. по НАХД № 2212 по
описа за 2023 г. на Районен съд - Пловдив, с което е отменено наказателно
постановление № 690768-F689294/10.02.2023
г., издадено от касатора, с което на основание чл. 179, ал. 1, пр. 4 ЗДДС на
„ПТК КАР М“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. 1 ЗДДС.
В жалбата се
излагат просторни доводи за несъгласие с изводите на въззивния съд, че се касае
за едно нарушение, послужили за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Подържа
се, че в случая са налице две противоправни бездействия за две
задължения – за подаване на справка декларация и друго – за отчетни регистри,
които съгласно чл. 18 от ЗАНН следва да бъдат налагани и изпърпявани поотделно.
Иска се отмяна на оспорваното решение и потвърждаване на издаденото НП.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Представителят на Пловдивска
окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд
- Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените
касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу
подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение.
Касационният
контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е
ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му
с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със
съществуването и упражняването на субективното публично право на жалба, за
които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не
фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а
проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.
Разгледана по същество, касационната жалбата е
неоснователна.
С наказателно
постановление № 690768-F689294/10.02.2023 г., издадено от директора на Дирекция
„Обслужване“ в Териториална дирекция на НАП – гр. Пловдив, е ангажирана
административнонаказателната отговорност на „ПТК КАР М“ ЕООД за
това, че търговецът, като регистрирано по ЗДДС
лице, не е спазило установения от закона срок(до 14.10.2022г.)
за подаване на справка – декларация по чл.
125 ЗДДС за данъчен период от 01.08.2022 г. до 31.08.2022 г. Нарушението е
квалифицирано по чл. 125, ал. 5, във вр. с ал. 1 ЗДДС и на основание чл. 179, ал. 1 ЗДДС
е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 500 лева.
Районен съд Пловдив е счел, че
жалбоподателят е осъществил визираното в НП административно нарушение, тъй като
е данъчнозадължено лице по чл. 3 ЗДДС, не е подало в срок отчетни регистри и е
било осъществено нарушение по чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 ЗДДС. Същевременно РС
е приел, че е нарушено правилото на чл. 18 от ЗАНН, с аргументи, че справката - декларация се подава
заедно с отчетните регистри, което представлява едно противоправно бездействие
и един противоправен резултат. Поради нарушение на чл. 18 от ЗАНН районният съд е отменил наказателното постановление.
Решението е правилно като краен
резултат.
По делото е установено, че не е подадена справка – декларация по по чл. 125 ЗДДС за
месец август 2022 г. След като не са
подадени такива до 14.09.2022 г. и това е безспорно
установено по делото, то е налице съставомерно деяние и следва да се ангажира
отговорността на лицето.
Санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 1 ЗДС
отграничава ясно три отделни изпълнителни деяния - 1) неподаването на
справка-декларация по чл. 125, ал.
1 ЗДДС,
2) неподаването на декларация по чл. 125, ал.
2 ЗДДС и
3) неподаването на отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС или
неподаването им в предвидените срокове. Изискването справка – декларация
по чл. 125, ал.
1 ЗДДС да
се подава заедно с отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС,
предвидено в нормата на чл. 125, ал.
3 от ЗДДС,
произтича от самия характер на отчетните регистри, въз основа на които именно,
съгласно чл. 125, ал.
1 ЗДДС,
се съставя и справката - декларация.
Точно заради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при
неподаване, на който и да било от двата документа, респективно неподаването им
в срок. Допълноително следва да се посочи, че
в разпоредбата на чл. 179, ал.
1 ЗДДС е
предвидена санкция не само за лицата, неподали в срок справка – декларация по чл. 125, ал.
1 ЗДДС и
отчетни регистри по чл. 124 ЗДДС,
но и за тези, неподали в срок и справка –
декларация по чл. 125, ал.
2 ЗДДС,
то, ако се приеме тезата на районния съд,
следва, че санкция следва да се налага единствено и само, когато данъчно
задължените лица не са подали двата вида декларации (по чл. 125, ал. 1 и
по чл. 125, ал.
2 ЗДДС),
ведно с отчетните регистри, доколкото разпоредбата на чл. 125, ал.
5 ЗДДС също
предвижда подаване на декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3
до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се
отнасят. Ето защо и санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗДДС отделни
хипотези на нарушения, не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл. 18 ЗАНН.
Касационната
инстанция счита, че в конкретния казус следва да бъде извършена преценка за
маловажност на случая. Независимо
от наличието на осъществена противоправна деятелност, съдът намира, че са налице
предпоставките за квалифицирането му като „маловажен
случай“ на административно
нарушение. Настоящият случай съставлява маловажен случай, тъй като
административното нарушение е извършено за първи път, дружеството не е било
освобождавано от наказателна отговорност за нарушения, свързани с други данъчни
периоди, няма настъпили вреди, закъснението е в кратък срок (закъснение от един месец, доколкото справката –
декларация е подадена на 14.10.2022 г.)
и нарушението е с ниска степен на обществена опасност. В допълнение следва
да се посочи, че управителят на дружеството е имал сериозен здравословен
проблем (инфаркт на миокарда на предната стена) Вярно, че заболяването е три
месеца преди датата, на която е следвало да се подаде справка – декларация, но
по своето естество сериозността на заболяването се отразява дълго време върху
всякакви аспекти от живота на човека, включително трудовата му дейност или
действия по управление на дружество.
Следва да се приложи разпоредбата
на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, като се предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за другото нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. С приложението ще бъдат
постигнати целите на наказанието за предупреждаване и превъзпитание на
нарушителя.
Предвид
гореизложеното, касационната инстанция приема, не са налице касационни
основания по чл. 348 НПК за отмяна обжалваното решение.
Ответната страна е
направила искане за присъждане на разноски, но не представя доказателства за
това (липсва договор за правна помощ), поради което не следва да се присъждат.
Воден от горното и
на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ № 1520/29.08.2023 г. по НАХД № 2212 по описа за 2023 г. на Районен съд –
Пловдив.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „ПТК КАР М“ ЕООД, ЕИК ***, че
при друго неизпълнение на задължение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
неизпълнение на задължение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.