Р E Ш Е
Н И Е
гр. София , 03.11.2020г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на
двайсет и четвърти септември през
двехиляди и двадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
2. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при участието на
секретаря Арсова и в присъствието на прокурора
Димитрова , като разгледа
докладваното от съдия Йорданова В . Н. О.
Х. Д . № 892 по описа за 2020 година , и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е
по реда на чл. 313 от НПК.
С присъда от 13.01.20г. по Н .О .X .Д . № 21463 /17г. , СРС, НО , 104 с - в е признал
подсъдимия Р.К.И. за виновен за извършено престъпление по
чл. 155 Б ал.1 от НК и вр. чл.
54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода
за срок от 1 година ,
чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години
. С присъдата подсъдимият Р.К.И.
е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 155 Б ал.1 от НК и вр. чл.
54 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година , чието изпълнение е отложено
на осн. чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години . На осн. чл.23 ал.1 от НК
е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 1 година ,
чието изпълнение е отложено на осн. чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години
.С присъдата на основание чл.53,
ал.1, буква „а“ от НК веществените доказателства, както следва:1 бр. мобилен
телефон марка „Lenovo“, модел А6000, черен на цвят, с IMEI номера ****и ****, ведно с поставена в него СИМ карта на мобилен оператор „Vivacom“ с номер ****и батерия на
мобилен телефон с номер ****са отнети в полза на държавата.
Срещу
присъдата е
постъпила жалба от упълномощения защитник
на подсъдимия – адв. Т. , с
която се иска отмяната на постановената
присъда и оправдаване на подсъдимия по
внесеното обвинение .
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия Р.К.И. – адв. Т. подържа подадената жалба и пледират присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена , като подсъдимия бъде оправдан по внесеното обвинение спрямо него.
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание подсъдимият Р.К.И. подържа изложеното от своя защитник .
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Жалбата
е неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз
основа на събрания от него
доказателствен материал е приел за установена следната
фактическа обстановка :
Свидетелката Б.П.е
майка на свидетеля Ж.Ж., роден на *** г.
Свидетелката Д.Б.е
майка на св.Д.С., роден на *** г.
Свидетелят С.В.и подсъдимия И. се познават, тъй като били колеги.
За времето от 13.11.2016 г. до 14.11.2016
г. Свидетелят Ж.Ж. се намирал в жилището си в София,
ж.к.„Красна поляна“, ул.„****. Свидетелят Ж.разполагал с мобилен телефон, който използвал с
номер ****. Свидетелят.Ж.използвал мобилния си телефон и за
достъп до интернет, включително и за достъп до „Фейсбук“, в която имал профил.
На мобилния телефон на свидетеля Ж.било инсталирано и интернет приложението „Messenger“, даващо възможност за комуникация с други лица, имащи
профил в социалната мрежа „Фейсбук“ чрез размяна на текстови съобщения. В
горепосочения период свидетелят Ж.получил покана
за приятелство от подсъдимия Р.К.И., използващ
профил „R.I.L.“ в социалната мрежа „Фейсбук“. В профила си,
освен действителните си име, фамилия и роден град (град Лом), подсъдимия Р.И. бил посочил и своя прякор - „Л.“.
Свидетелят Ж.приел
отправената му покана, непосредствено след което подсъдимия Р.И. започнал да му изпраща текстови съобщения в
интернет приложението „Messenger“.
В проведената в периода
13.11.2016 г. - 14.11.2016 г. комуникация между тогава малолетния Ж.и подсъдимия И., последният уговарял свидетеля Ж.да направи снимки на половия си орган и да ги
изпрати по интернет на подсъдимия И., както и да
наблюдава мастурбация - чрез видеоразговор в интернет приложението „Messenger“ да наблюдава И., докато последният мастурбира. В разменените
текстови съобщения Свидетелят Ж.изрично посочил
на И. възрастта си, като му казал, че е ученик в пети клас.
От своя страна подсъдимия И. разказал на Свидетелят Ж.подробности относно сексуалния си живот по времето,
когато бил на годините на Свидетелят Ж.,
като периодично го питал дали е сам вкъщи и го молел да не споделя на никого за
разговорите им.
На 14.11.2016 г. свидетелката Б.П.научила за проведената по интернет комуникация между сина й и подсъдимия И., като на следващия ден - 15.11.2016 г., заедно със
сина си отишла до сградата на 03 РУ-СДВР, за да подаде жалба. Свидетелката .Б.П.написала
съобщение от профила на сина си до подсъдимия И.,
в което посочила мобилния телефонен номер на свидетеля Ж., а именно - ****, на който свидетеля Ж.можел да бъде намерен. Докато свидетелката .Б.П.и свидетелятЖ.Ж.
били в сградата на 03 РУ—СДВРподс.И.,
виждайки горецитираното съобщение, се обадил на
посочения в него номер от мобилен
телефонен номер ****, регистриран на името на свидетелят С.В..
Свидетелят Ж.отговорил
на обаждането, като включил високоговорителя на телефона си. СИМ-картата с
телефонен номер ****, използвана за описания по-горе разговор, била закупена на
името на свидетеля С.В.по
молба на подсъдимия И., който казал на свидетелятВ., че не може да я закупи на свое име, тъй като имал
голяма сметка към мобилния оператор, която не можел да я плати. Свидетелят В.се съгласил, тъй като познавал И.
от дете и в миналото двамата били колеги.
Веднага след закупуването на СИМ-картата с посочения телефонен номер, същата била предадена от свидетелят В.на И..
На 15.11.2016 г. свидетелят Д.С. се намирал в жилището си в София,
ж.к.„Красна поляна“, ул.„****. Свидетелят.С.ползвал
мобилен телефон за достъп до интернет и до „Фейсбук“, където имал профил.
На мобилния телефон на Свидетелят С.било инсталирано и интернет приложението „Messenger“. На горната дата свидетелката Д.Б.била уведомена от свидетелката Б.П.относно установената от нея комуникация между подсъдимия И. и свидетелят.Ж.Ж.. Свидетелката Б.веднага проверила телефона на сина си и
установила, че сред приятелите му във „Фейсбук“ фигурира и подс.И. с профил „R.I.L.“.
Тъй като подсъдимия И. бил изпратил на свидетеля С.съобщение, на което свидетелят С.не бил отговорил, свидетелят Б.казала на сина си да отговори на полученото съобщение.
Веднага след като свидетелят С.отговорил
на изпратеното му съобщение от подсъдимия И.,
последният, посредством изпращане на текстови съобщения в интернет приложението
„Messenger“, започнал да склонява свидетелят С.да наблюдава мастурбация, а именно - чрез
видеоразговор в интернет приложението „Messenger“ да
наблюдава И., докато последният мастурбира. В проведената помежду им
комуникация, свидетелят
С.уведомил И., че е ученик в
пети клас. По време на размяната на текстовите съобщения, на която станала
очевидец и свидетелката Б., подсъдимият неколкократно попитал свидетелят С.дали е сам. Свидетелката .Б.отново
се свързала със свидетелката Б.П.по телефона, като последната й казала,
че е подала жалба в 03 РУ-СДВР. Свидетелката Б.от своя страна също
сезирала 03 РУ-СДВР във връзка с комуникацията, проведена между сина й и подсъдимия И..
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства : показанията на
свидетелите Д.Й., В.И.Б.П., Ж.Ж., Д.Б., Д.С. и С.В., дадени на съдебното
следствие; показанията на свидетеля С.В., дадени на досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК; писмените
доказателства събрани по д.п.№227 ЗМК 2610/2016 г. по описа на 06 РУ-СДВР,
приобщени по реда на чл.283 от НПК;веществените доказателства: 1 бр.мобилен телефон
марка „Lenovo“, модел А6000, черен на цвят, с IMEI номера ****и ****, ведно с поставена в него СИМ карта на мобилен
оператор „Vivacom“ с номер ****и батерия на мобилен телефон с
номер *******.
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. СРС е изследвал
и установил всички
обстоятелства ,свързани с
механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената
фактическа обстановка първоинстанциония
съд е направил следните правни
изводи , които се споделят и от
настоящата въззивна инстанция :
Подсъдимият с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 155 Б ал. 1 от НК, а
именно за периода от 13.11.2016 г. до 14.11.2016. в гр.София,
ж.к.„Красна поляна“, ул. „******, използвайки профил „R.I.L.“ в социалната мрежа „Фейсбук“ и посредством изпращане на текстови
съобщения в интернет приложението „Messenger“, склонявал
лице, ненавършило 14-годишна възраст - Ж.Й.Ж., ЕГН ********** (на 10 години) да
участва в похотливо показване на човешки полови органи (да направи снимки на
половия си орган и да ги изпрати по интернет на И.) и да наблюдава мастурбация
(чрез видеоразговор в интернет приложението „Messenger“ да наблюдава И., докато последният мастурбира) .
От обективна страна
по делото се установява ,че подсъдимия в инкриминирания период от време и място
, е осъществил действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Ж.Й.Ж., ЕГН **********
(на 10 години), като го е склонявал използвайки профил „R.I.L.“ в
социалната мрежа „Фейсбук“ и посредством изпращане на текстови съобщения в
интернет приложението „Messenger, да участва в похотливо показване на човешки полови
органи (да направи снимки на половия си орган и да ги изпрати по интернет на И.)
и да наблюдава мастурбация (чрез видеоразговор в интернет приложението „Messenger“ да
наблюдава И., докато последният мастурбира) .
Деянието е осъществено при форма на вината
пряк умисъл , доколкото подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване .
Подсъдимият с деянието
си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 155 Б ал. 1 от НК, а
именно на 15.11.2016г. в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, ул. ****използвайки
профил „R.I.L.“ в социалната мрежа „Фейсбук“ и посредством
изпращане на текстови съобщения в интернет приложението „Messenger“, склонявал лице, ненавършило 14-годишна възраст - Д.Д.С.,
ЕГН ********** (на 11 години) да наблюдава мастурбация (чрез видеоразговор в
интернет приложението „Messenger“
да наблюдава И., докато
последният мастурбира).
От обективна страна по делото се
установява ,че подсъдимия в
инкриминирания период от време
и място , е
осъществил действия по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Д.Д.С., ЕГН **********
(на 11 години) като го е склонявал ,
използвайки профил „R.I.L.“ в социалната мрежа „Фейсбук“ и посредством
изпращане на текстови съобщения в интернет приложението „Messenger, да наблюдава мастурбация (чрез
видеоразговор в интернет приложението „Messenger“ да
наблюдава И., докато последният мастурбира).
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл , доколкото
подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване .
Доводите на защитата за
недоказаност на извършените престъпления по чл. чл. 155 Б ал. 1 от НК,от страна на
подсъдимия по
делото , настоящият въззивен
съд намира за неоснователни ,тъй като в тази
насока са събраните от първата инстанция подробно изброени гласни
и
писмени доказателства и доказателствени средства . В тази насока следва да
се отбележи , че първоинстанционният
съд е направил анализ на събрания от
него доказателствен материали , който се споделя изцяло и от настоящата съдебна
инстанция . В тази насока следва да се посочи ,че извършването на инкриминираното деяние се установява по безсъмнен начин
от показанията на разпитаните по делото
свидетели Д.Й., В.И.Б.П., Ж.Ж., Д.Б., Д.С. и С.В.. Въззивният съд
намира ,че показанията на свидетелите очевидциБ.П., Ж.Ж., Д.Б., Д.С. за обстоятелствата на случилото се през инкриминирания период от време и
място , са подробни , последователни ,
безпротиворечиви и логични
. В показанията си цитираните свидетели излагат конкретни обстоятелства
, при които подсъдимия посредством профила си във „ Фейсбук „ е
изпращал съобщения на децата Ж.Й.Ж.и Д.Д.С., склонявайки ги да
наблюдават половия му орган докато
мастурбира , както и те да му
изпратят техни снимки на половите
си органи . В тази връзка следва да се посочи ,че изложеното от
защитата за наличие на съизвършителство от страна на
родителите , които са
подтиквали своите деца да се
свържат с подсъдимия, не намира опора в доказателствения материал, доколкото
такива обстоятелства , не се излагат от
нито един от разпитаните по делото свидетели , при което тези
доводи на защитата са неоснователни. Показанията на цитираните
свидетели кореспондират изцяло и са в пълно съответствие с изложеното от другите двама свидетели Д.Й. и В.И., които разглеждайки „ Фейсбук „
са виждали подсъдимия , като същия се е представял с профил „R.I.L.“ . Свидетелката И.сочи , че е видяла как подсъдимия с цитирания профил е пишел на деца неприлични неща , включително и
отправена покана към детето на нейната приятелка – свидетелката Д.Б.. Свидетелят Йотов в показанията свидетелства как разглеждайки „ Фейсбук „и профила на
подсъдимия е попаднал на различни чатове между профила на подсъдимия и деца под 14 годишна възраст , в които същия след установяване на контакт с
тях им отправя неприлични покани с
неприлични въпроси , склонявайки ги да наблюдават мастурбация и да си показват
половите органи. Въззивният съд намира
,че следва да се кредитират показанията на свидетеля С.В.дадени на досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК от първата съдебна
инстанция , като в същите е видно ,че
свидетеля изрично е посочил, че
подсъдимия го е помолил да му купи една Сим карта , което свидетеля С.В.е
направил , след което му я е дал
без да я използва самия той , като впоследствие не е имало
връщане на картата от страна на подсъдимия на свидетеля В., нито е имало предоставяне на същата карта на други
лица от страна на свидетеля В., с оглед
на което са и неоснователни доводите на защитата ,че картата е била предоставяна и на други лица .
Настоящата съдебна
инстанция намира ,че при определянето
на предвиденото наказание лишаване от
свобода до 5 години в нормата на чл. 155 Б ал.1 от НК по отношение на подсъдимия за извършените от него престъпни деяния по настоящето дело , а именно
наказание лишаване от свобода за срок от
1
година за всяко от двете престъпления , като е определено едно общо
наказание от 1 година лишаване от свобода
на осн. чл.23 ал.1 от НК , чието изпълнение е отложено по реда на
чл. 66 ал.1 НК за срок от
три години, считано от влизане на присъдата в
сила , са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест
на извършените
деяния и обстоятелствата
, при които същите
са извършени. Правилно от СРС като отегчаващо
обстоятелство е отчетен факта,
че двете
деца , по отношение на които подсъдимия е извършил
престъпно посегателство срещу половата неприкосновеност на личността , са били на възраст доста по ниска от 14 години , а
именно на 10 и 11 години , както и правилно,е отчетена обществената опасност на подсъдимия по делото , който е
неосъждан,
както и е взето
предвид изминалото време от извършване на деянието , които обстоятелства са
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства ,при което
правилно е прието , че не са
налице основания за приложение на чл. 55 от
НК , тъй като по делото не са налице нито многобройни , нито изключителни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства . Съдът намира
,че не са налице основания за намаляване размера на наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година
за всяко от
двете деяния , тъй като същото е съобразено със степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние , при което е
засегнатата половата неприкосновеност на
личността. Правилно е определено едно общо наказание от 1 година лишаване от свобода на осн. чл.23
ал.1 от НК. Правилно е преценено , че по делото са налице предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 НК , тъй като към момента на
осъществяване на деянието подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер , наложеното наказание е за срок до 3 години - 1 година , и за
постигане целите на наказанието и
поправянето на осъдения не е
наложително да бъде изтърпяно
наказанието , като СРС е определил
минималния размер от 3 години, считано от влизане на
присъдата в сила, при
което не би могло да има и
основание за неговото намаляване .
Законосъобразно
с присъдата на основание чл.53,
ал.1, буква „а“ от НК веществените доказателства, както следва:1 бр. мобилен
телефон марка „Lenovo“, модел А6000, черен на цвят, с IMEI номера ****и ****, ведно с поставена в него СИМ карта на мобилен оператор „Vivacom“ с номер ****и батерия на
мобилен телефон с номер ****са отнети в полза на държавата.
При извършената служебна проверка ,
въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния
съд да са допуснати съществени
процесуални нарушения , които да
налагат отмяната на
първоинстанционната присъда .
Наложената на подсъдимия Р.К.И. с определение от съдебно заседание от 17.06.20г. на осн. чл.271 ал.11 от НПК глоба в размер на 1000лв въззивният съд намира ,че следва да отмени , с оглед на изтъкнатото основание от защитата , което се явява основателно , а именно ,че подсъдимия се е намирал в чужбина и за да се яви в съдебно заседание е следвало да пристигне в страната 16 дни по – рано за да премине задължителния период на карантина като противоепидемична мярка .
Поради изложените съображения и на осн. чл. 338 от НПК , обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена, а жалбата да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
П О Т
В Ъ Р Ж Д А В А присъда от
13.01.20г. по Н .О .X .Д . № 21463
/17г. , по описа на СРС, НО , 104
с - .
О Т М Е Н Я
наложената на подсъдимия Р.К.И. с определение от съдебно заседание от
17.06.20г. на осн. чл.271 ал.11 от НПК
глоба в размер на 1000лв .
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Членове : 1.
2.