Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262
гр.Габрово,19.12.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на
двадесет и трети ноември две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря..Б.Бобчева и в присъствието на
прокурора...., като разгледа докладваното от съдия Топалова гр.д. № 39 по описа
за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ с цена
общо 29 208.82 лв.
В исковата молба се твърди, че на 28.05.2012 г. срещу
А.Б. било образувано досъдебно производство № 142/2011 г. по описа на ОД МВР
Габрово за престъпление по чл.206 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК. На 21.08.2012 г.
производството било спряно и възобновено на 25.08.2015 г. На 6.04.2015 г. Б.
била обявена за общодържавно издирване.След получаване на призовката, тя се
явила доброволно пред органите на досъдебното производство, където на
25.08.2015 г. била разпитана като свидетел. Без други процесуални действия, на
4.09.2015 г. и било предявено обвинение за престъпление по чл.206 ал.1 НК. На
11.09.2015 г. на Б. била забранено да напуска пределите на РБългария, въпреки
доброволното й явяване и постоянно местоживеене в Германия. На 28.12.20015 г.
на Б. повторно е предявено обвинение за същото престъпление. Извършена й била
полицейска регистрация. За период от 25 дни с постановление на наблюдаващия
прокурор й било разрешено да напусне България за да се яви пред общинска служба
по заетост в Германия. С постановление от 29.01.2016 г. на наблюдаващия
прокурор е прекратено досъдебното производство на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.
с чл.24 ал.1 т.1.Следствие на воденото срещу нея досъдебно производство в
продължение на било четири години, ищцата претърпява имуществени и
неимуществени вреди.Имуществените вреди се изразявали в разходи за пътуване в
размер на 1261.51 лв. за самолетен билет за нея и трите деца, за прибирането си
с автомобил – 1447. 31 лв., 997.97 лв. отново за самолетен билет за нея и
едното дете и 10 лв. за такси, за ангажиране на процесуален представител -500
лв. адвокатско възнаграждение – общо сумата от 3 208.82 лв. Ищцата твърди,
че е претърпяла и неимуществени вреди, изразяващи се в непрекъснат страх,
притеснение , стрес. Безпомощност да докаже правотата си, развила невроза,
главоболие и неспокоен сън. Претендира обезщетение в размер на 26 000 лв.
обезщетенията се претендират заедно със законната лихва от датата на
увреждането.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди
се, че макар и да е образувано през 2012 г., за разследването срещу нея ищцата
е узнала едва през месец август 2015 г., когато е разпитана като свидетел. От
предявяване на обвинение – 4.09.2015 г. до прекратяване на производството
-29.01.2016 г. са изминали по-малко от пет месеца. Оспорва се претенцията за
вреди от постановената забрана да се напуска страната, тъй като при възникнала
необходимост и нейно искане й е било
разрешено да напусне страната. Оспорва се и размера на имуществените вреди и
неимуществени вреди.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
С постановление от 28.05.2012 г. на Районна
прокуратура гр. Габрово е образувано досъдебно производство срещу А.А.Б. за престъпление
по чл.206 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК. С постановление от 21.08.2012 г.на Районна
прокуратура Габрово наказателното производство по ДП № 142/2011 г. по описа на
ОД МВР е спряно. В мотивите на постановлението е посочено, че А.Б. не е намерена
на известния адрес, поради което е обявена за ОДИ, но до изтичане срока на
разследването не е установена. С постановление от 25.08.2015 г. на РП Габрово
наказателното производство по ДП № 142/2011 г. по описа на ОД МВР Габрово е
възобновено, тъй като местонахождението й е установено и на същата е връчена
призовка за явяване в РУ Полиция Габрово на 25.08.2015 г. Призовката е била
връчена лично на ищцата на 6.08.2015 г. на адрес *** / л.95 от ДП/. На
25.08.2015 г. А.Б. е разпитана в качеството й на свидетел. С постановление от
28.12.2015 г. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.206 ал.1 НК.и е
взета мярка за неотклонение” подписка” . На 11.09.2015 г. с постановление на РП
Габрово е наложена забрана на А.Б. да напуска пределите на България. С
постановление от 29.01.2016 г., влязло в сила на 25.02.2016 г.на РП Габрово е
прекратено производството ДП № 142/2011 г. по описа на ОД МВР Габрово, пр. №
1746/2011 г. по описа на РП Габрово, на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24
ал.1 т.1 НПК.
По делото е разпитана св. В., която твърди, че
познава А. от 2013 г., живяли заедно в една къща в с. Кръвеник. В началото на
2013 г. тя заминала за Германия. Идвала си по празници, август месец 2015 г.,
после през декември отново се прибрала. От 2013 г. много пъти идвали да я
търсят от полицията и км. наместник. Тя с децата си живеела в Германия. За
коледните празници Т. отишъл при нея в Германия и я прибрал с автомобила си. Тя
била притеснена, стресната, че я търсят от полицията.Св. М. твърди, че от 2011
г. започнали да идват начесто полицаи в къщата, където живеели заедно. А.
получавала предупреждения да се яви и призовка имало през 2011 г. да се яви.
Свидетелят не си спомня кога точно й се обадил в Германия да се върне и да се
яви пред органите на полицията. Тя споделила, че се страхува да не й наложат
забрана да напуска България и „ да не си загуби живота в Германия”. Със св. Т.Б.
живеели заедно от 20 г. През м. декември 2015 г. той отишъл да я вземе от
Германия с неговия автомобил, тъй като имало насрочено дело. Държала се грубо и изнервено. Св. Т.Б. живее с
ищцата на съпружески начала. Твърди, че всичко започнало през 2011 г., имало
нещо образувано срещу нея, имало и разпити. В последствие те заминали за
Германия, но не си спомня дали през 2011 г. или 2012 г. А. си намерила хубава
работа и започнала да работи. Започнали обаждания от България да се яви по
някакви дела. Трудно се излизало от работа в Германия, трябвало да се
предупреди доста време преди това. Върнали се от Германия за да се яви на
разпит като свидетел, но в последствие я обвинили. Тя се върнала в Германия и
тогава от адв. Б. разбрали, че има наложена мярка. За да се яви пред полицията
през м. декември свидетелят е транспортирал с колата си и я задържали на границата. Изживяла голям
стрес. Завели я някъде за около час и половина. Върнала се пребледняла, децата
също чакали в колата и станали свидетели на всичко. Будела се нощем, разпитвала
свидетеля, притеснявала се, че са се устроили, децата ходели на училище и може
да се провали граденото до сега. Оплаквала се от главоболие и безсъние. За
първото си идване в България А. платила над 600 евро за самолетни билети.
Вторият път свидетелят я взел с автомобила си, което коствало 750 евро разход
гориво. Ако нямала повдигнато обвинение, тя нямало да си идва тези два пъти.
Имайки предвид изложеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно нормата
на чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда в
посочените в закона хипотези, като в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на
прекратено наказателно производство, поради това, че деянието не е извършено от
лицето или, че извършеното деяние не е престъпление, каквато е конкретната
хипотеза.Наказателното производство е
прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 НПК- прието е че
деянието не е престъпление, а се касае за гражданско - правни отношения. Отговорността
на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на изчерпателно
посочените в закона основания.
Предпоставка в случая за ангажиране на
отговорността на Държавата по чл. 2,
ал.1, т. 3, изр.2 от ЗОДОВ е обективният факт, че ищцата е привлечена като обвиняем
за престъпление по чл. 206 ал.1 НК, а впоследствие
наказателното производство срещу нея по това
обвинение е прекратено с влязло в сила постановление на компетентния прокурор,
поради това, че не съставлява престъпление.
При наличие на сочената хипотеза по чл. 2,
ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ законодателят квалифицира обвинението като
незаконно, независимо дали отделните процесуално-следствени действия са били
извършени в съответствие със закона и правомощията на разследващия орган.
Поради това са налице основанията за ангажиране отговорността на Държавата.
Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на това обезщетение следва да
се определи по справедливост. Както приема ВКС в решение № 18 от 20.02.2014 г.
по гр.д. № 2721/2013 г., ІV г.о., размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя на
първо място според вида и характера на упражнената процесуална принуда - колко
и какви процесуални действия са извършени с участието на пострадалия, как са
извършени действията, в продължение на колко време, проведено ли е ефективно
разследване в разумен срок и др. От значение за размерът на обезщетението са
вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания - това са фактите
и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск -
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки,
други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето
(заболяване), а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото
развитие.
Обстоятелствата, които съдът съобрази при
определяне на търсеното обезщетение в настоящия случай са следните, установени
от обсъдените писмени и гласни доказателства: Ищцата е била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление, което е
тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК. За същото се е предвиждало наказание
лишаване от свобода за срок от една до шест години.
Съдът съобрази
продължителността на наказателното производство - установените данни от
приложеното ДП № 142/2011 г. на ОД на МВР Габрово/ пр.преписка
1746/2011 г.на РП Габрово/ сочат, че наказателното производство по обвинението
срещу ищцата по чл.206 ал.1 вр. с чл.26
ал.1 НК е продължило от 28.05.2012 г., когато е било образувано досъдебното производство до 25.02.2016 г., когато е влязло в сила
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.
Извършените на досъдебното производство процесуални действия с участието на
ищцата са били свързани с установяване на пребиваването й чрез обявяване за
ОДИ, разпит като свидетел, привличането й като обвиняем. Съдът съобрази също така, че спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение
"Подписка". Наложената забрана
да напуска пределите на България също не е създала трайни ограничения, тъй като
по нейна молба и е било дадено разрешение да напусне страната за да организира
личните си дела.
Установи се от събраните гласни доказателства,
че ищцата е преживяла тежко воденото срещу нея наказателно производство. Изглеждала притеснена, станала нервна, много
напрегната, избухлива, не можело да се говори с нея спокойно.
Страхувала се, че няма да й разрешат да отиде отново в Германия, където била
устроила живота си – имала работа, децата й там ходели на училище. Задържането
й на границата също се отразило негативно върху психиката й. Извършените
дейности по полицейската регистрация, въпреки даденото от нея съгласие, също са
подействали унизително на ищцата. Съдът счита, че е нормално в случая да бъдат
изпитвани страх от неоснователно осъждане, което ще предизвика отрицателна промяна в живота и как близките ще
преживеят случващото се.
При съобразяване
на горните факти и като се държи сметка за обществените представи за
справедливост в аспект на съществуващите обществено икономически условия на
живот, съдът намира, че размера на дължимото на ищцата обезщетение следва да се определи на 8 000 лв.
С оглед изложеното, съдът счита, че
предявената искова претенция се явява основателна и доказана до размера на
сумата от 8 000 лв. и като такава следва да бъде уважена. В останалата част до
пълният й размер от 26 000 лв. претенцията се явява неоснователна и недоказана и
следва да се отхвърли като такава.
По претенцията за причинени имуществени вреди.
По делото е представена фактура № 248/30.12.2015 г.
за закупени от ищцата за нея и децата й самолетни билети на стойност 997.97 лв.
и 10 лв. такса за издаване.В приложеното
досъдебно производство е представено адв. пълномощно за представителство в
досъдебната фаза с договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
500 лв. установи се, че тези разходи безспорно са извършени по повод воденото
срещу нея наказателно производство. За посочените две суми, съдът намира искът
за основателен и доказан. За претендираната сума от 1261.51 лв. самолетни
билети не са представени никакви доказателства, освен показанията на св. Б.. За
идването в България с автомобил се претендира сумата 1447-31 лв. разходи за
гориво, винетки и тол такси. В тази насока освен показанията на св. Т.Б., че
пътуването коствало 750 евро разход за гориво, не са представени никакви други
доказателства, поради което също е неоснователна.
Отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниква
от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство - в случая 25.02.2016 г., от който момент вземането за обезщетение за
вреди става изискуемо, както е прието и в т.4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС. Поради това върху главницата следва да се
присъди законната лихва, считано от сочената дата до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. Р.Б. адв. възнаграждение, съобразно уважената част на
исковете в размер на 804 лв., съобразно Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адв. Възнаграждения.
На основание изложеното,съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА
НА Р. БЪЛГАРИЯ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на
А.А.Б. ЕГН ********** съдебен адрес *** сумата от 8 000 лв./ осем хиляди/, обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване
на престъпление по чл. 206. ал.1, вр. чл.
26, ал.1 от НК по досъдебно производство №
142/2011 г. по описа на ОД МВР/ пр. пр.№ 1746/2011 г. по описа на РП Габрово/, прекратено на
основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.02.2016 г. до
окончателното изплащане, на основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди до пълния претендиран размер от 26 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА Р БЪЛГАРИЯ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Б. ЕГН ********** съдебен адрес *** сумата от 1507.97 лв./ хиляда петстотин и седем лв. и 97 ст., обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 206. ал.1, вр. чл.
26, ал.1 от НК по досъдебно производство №
142/2011 г. по описа на ОД МВР/ пр. пр.№ 1746/2011 г. по описа на РП Габрово/, прекратено на
основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 25.02.2016 г. до
окончателното изплащане, на основание
чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени
вреди до пълния претендиран размер от 3208.82
лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРА НА Р БЪЛГАРИЯ гр. София ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.Д.Б. сумата 805 лв./ осемстотин и пет лв./ адвокатско
възнаграждение,съобразно уважената част на
исковете, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд В.Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: